Гюстав Флобер
Gustave Flaubert
|
![Портрет на Гюстав Флобер от Надар](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4f/Gustave_Flaubert.jpg/220px-Gustave_Flaubert.jpg) Портрет на Гюстав Флобер от
Надар
|
Роден
| 12 декември
1821
г.
|
---|
Починал
| 8 май
1880
г.
(58 г.)
|
---|
Професия
| писател
,
драматург
|
---|
Националност
|
Франция
|
---|
Жанр
| повест
,
роман
|
---|
Направление
| реализъм
,
романтизъм
|
---|
|
Повлиял на
- Антон Чехов
,
Жан-Пол Сартър
,
Франц Кафка
,
Владимир Набоков
,
Ги дьо Мопасан
,
Едмон дьо Гонкур
,
Алфонс Доде
,
Емил Зола
,
Иван Тургенев
,
Марио Варгас Льоса
,
Луи Фердинан Селин
,
Джордж Оруел
,
Уилям Гас
,
Джулиан Барнс
|
Подпис
| ![](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f2/G._Flaubert_signature.svg/160px-G._Flaubert_signature.svg.png) |
---|
Уебсайт
| |
---|
Гюстав Флобер
в
Общомедия
|
Гюстав Флобер
(на
френски
:
Gustave Flaubert
) е френски писател, един от водещите представители на литературния реализъм във Франция. Известен е най-вече с първия си публикуван роман,
Мадам Бовари
(1857), с кореспонденцията си и с грижливата си страст към своите стил и естетика. Прочутият писател на разкази
Мопасан
е протеже на Флобер.
Бащата Ахил Клеофас Флобер (1784 ? 1846)
Флобер се ражда на
12 декември
1821
г. в
Руан
в департамент
Сен Маритим
в Горна Нормандия, Северна
Франция
. Втори син на Ан Жустин Каролин (рождено име Флерио; 1793 ? 1872) и Ахил Клеофас Флобер (1784 ? 1846), директор и старши хирург на главната болница в Руан. Започва да пише от ранна възраст, според някои източници ? осемгодишен.
Получава образованието си в
Lycee Pierre Corneille
(гимназия ?Пиер Корней“) в Руан,
[1]
и се мести чак през 1840 г., когато заминава за Париж, за да учи право. В Париж той е среден студент и намира града за отблъскващ. Там си създава няколко запознанства, сред които с
Виктор Юго
. Към края на 1840 г. пътува за
Пиренеите
и
Корсика
. През 1846 г., след пристъп на епилепсия, напуска Париж и прекратява следването си.
От 1846 до 1854 г. Флобер има връзка с поетесата
Луиз Коле
, писмата му до нея са запазени. След като напуска Париж, той се завръща в Кроасе, близо до Сена, близо до Руан и изживява живота си там. Прави редки пътувания до Париж и Англия, където очевидно има любовница. Флобер никога не се жени. Според биографа му Емил Фаге историята му с Луиз Коле е единствената му сериозна романтична връзка.
[2]
.
С дългогодишния си приятел Максим Дюкан пътува из Бретан през 1846 г. През 1849 ? 50 г. заминава на дълго пътешествие до Близкия изток, посещавайки Гърция и Египет. В Бейрут се заразява от
сифилис
. Прекарва пет седмици в Константинопол през 1850 г. Посещава
Картаген
през 1858 г., за да направи проучвания за новия си роман ?
Саламбо
“.
Флобер доста открито разказва за сексуалните си приключения с проститутки в записките за пътуванията си. Подозира, че шанкърът на пениса му е от
маронитка
или от туркиня.
[3]
Участва и в сношение с мъжки проститутки в Бейрут и Египет; в едно от писмата си разказва за ?млад разбойник, покрит с белези от шарка, носещ бял тюрбан“.
[4]
[5]
Флобер работи неуморно и често се оплаква в писмата си до приятели от изморителното естество на работата си. Близък е с племенницата си Каролин Команвил и поддържа близки отношения и кореспонденция с
Жорж Санд
. От време на време посещава парижките си познати, включително
Емил Зола
,
Алфонс Доде
,
Иван Тургенев
и
Едмон и Жул дьо Гонкур
.
Седемдесетте години на XIX век са труден период за Флобер. Пруски войници окупират къщата му през
Френско-пруската война
(1870), а майка му почива през 1872 г. След смъртта ? изпада във финансови затруднения вследствие на професионални провали от страната на съпруга на племенницата си.
Флобер страда от венерически болести през по-голямата част от живота си. Здравето му се влошава и той умира в Кроасе от мозъчен кръвоизлив на
8 май
1880
г. на възраст 58 години. Погребан е в семейната гробница в гробището на
Руан
. Негов паметник от Анри Шапю е поставен в музея на Руан.
Първата му цялостна творба е
Ноември
, повест, която е завършена през 1842 г.
През септември 1849 г. Флобер завършва първата версия на романа си
Изкушението на свети Антоний.
Прочита романа на глас на Луи Буйе и Максим Дюкан в рамките на четири дена, като не им позволява да прекъсват или да дават мнение. След прочита неговите приятели му казват да хвърли ръкописа в огъня, предлагайки вместо това да се съсредоточи върху всекидневния живот вместо върху фантастични теми.
Илюстрация на
Шарл Леандър
към издание на романа ?
Мадам Бовари
“ от 1931 г.
През 1850 г., след като се завръща от Египет, Флобер започва работа по ?Мадам Бовари“. Романът, който отнема пет години за написването си, е издаден на части в
Revue de Paris
през 1856 г. Правителството завежда дело срещу издателя и автора по обвинения в неморалност, което е изслушано през следващата година, но и двамата са оправдани. Когато ?Мадам Бовари“ се появява под формата на книга, е топло посрещната.
През 1858 г., Флобер пътува до
Картаген
, за да събере материал за следващия си роман,
Саламбо
. Романът е завършен през 1862 след четиригодишен труд.
Черпейки от младостта си, Флобер пише след това
Възпитание на чувствата
, усилие, отнело му седем години. Това е последният му завършен роман, публикуван през 1869 г.
Пише неуспешната драма ?Кандидат“ и публикува преработена версия на
Изкушението на свети Антоний
, части от която виждат бял свят още през 1857 г. Посвещава много от времето си на растящия проект
Les Deux Cloportes (Двете мокрици)
, който по-късно се превръща в
Бувар и Пекюше
, като се откъсва от маниашкия проект, само за да напише
Три разказа
през 1877 г. Тази книга съдържа три истории:
Un Cœur simple
(
Обикновено сърце
),
La Legende de Saint-Julien l'Hospitalier
(
Легенда за свети Юлиан Гостоприемец
) и
Herodias
(
Иродиада
). След публикацията на разказите прекарва остатъка от живота си, гаснейки над недовършения
Бувар и Пекюше
, който е отпечатан посмъртно през 1881 г. Той е великолепна сатира върху повърхността на човешкото знание и въздесъщността на посредствеността. Той смята тази си работа за своя шедьовър, въпреки че посмъртната версия получава равнодушни рецензии. Флобер е плодовит писател и писмата му са събрани в няколко издания.
С наближаването на смъртта си може да е работел върху още по-отдавнашен исторически роман, основан на
Битката при Термопилите
.
Преживява обществените проблеми на Юлската монархия и бурните години преди революцията от
1848
г. Баща му купува малко имение в Кроасе на река
Сена
, където писателят се установява с майка си и своята племенница.
Той е представител на литературното направление
критически реализъм
. Освен това е написал новелите
?Чисто сърце“
,
?Легенда за свети Юлиан Гостоприемец“
,
?Иродиада“
. Смъртта в
1880
г. го заварва пред нови планове ? замисля
исторически роман
.
Портрет на Флобер от Йожен Жиро, ок. 1856
Флобер избягва отлично неточното, абстрактно, неопределено и неподходящо изразяване и съзнателно се въздържа от клишета. В писмо до Жорж Санд казва, че прекарва времето си, ?опитвайки да напише мелодични изречения, избягвайки съзвучия.“
Флобер вярва в принципа на намирането на ?
le mot juste
“ (?правилната дума“) и целенасочено си служи с него, като изхожда от идеята, че този принцип е ключов за постигането на качество в литературното изкуство. Следвайки го, на Флобер се налага да работи до изтощение, и то нерядко в потискаща самота. Известни са случаи, в които, когато е бил неудовлетворен от постигнатото, му е отнемало по една седмица, за да завърши една-единствена страница. В кореспонденцията си той описва това, като обяснява, че правилната проза всъщност не произтича спонтанно от него и че стилът му е постигнат по-скоро с много труд и редакции на написаното.
Този педантичен стил на писане става очевиден, когато се сравни написаното от Флобер през целия му живот с написаното от равните нему (например Балзак или Зола). Флобер публикува много по-малко, отколкото е тогавашната норма, и никога не успява да стигне ритъма по роман на година, който негови колеги често постигат през своите активни години. Уолтър Пейтър нарича Флобер ?мъченик на стила“.
- ?Сън за Ада“
(1837)
- ?Мемоари на един луд“
(1838)
- ?
Мадам Бовари
“
(1857), роман
- ?
Саламбо
“
(1862), роман
- ?
Възпитание на чувствата
“
(1869), роман
- ?Кандидат“
(1874), драматическа творба
- ?Изкушението на свети Антоний“
(1874), романтична драма
- ?
Три новели“
(1877)
- ?Замъкът на сърцата“
(1880), драматическа творба
- ?
Бувар и Пекюше“
(1881), недовършен роман
- ?Речник на готовите истини“
(1911)
- ?Спомени, бележки и интимни мисли“
(1965)
- Избрано:
- Selected Letters
(ed. Francis Steegmuller, 1953, 2001)
- Selected Letters
(ed. Geoffrey Wall, 1997)
- Flaubert in Egypt: A Sensibility on Tour
(1972)
- Flaubert and Turgenev, a Friendship in Letters: The Complete Correspondence
(ed. Barbara Beaumont, 1985)
- Кореспонденция с Жорж Санд:
- The George Sand?Gustave Flaubert Letters
, преведена от Aimee G. Leffingwel McKenzie (A. L. McKensie), представена от Stuart Sherman (1921), налична в сайта Gutenberg като текст под N° 5115
- Flaubert?Sand: The Correspondence
(1993)
Титулна страница на ?
Саламбо
“ от 1883 г.
- Избрани творби в четири тома
. София: Народна култура, 1984 ? 1985.
- Том I ? Мадам Бовари (превел от френски Константин Константинов), 420 стр.
- Том II ? Възпитание на чувствата; Три новели (превела от френски Пенка Пройкова), 571 стр.
- Том III ? Саламбо; Изкушението на Свети Антоний, 500 стр.
- Том IV ? Бувар и Пекюше; Речник на готовите истини; Писма, 558 стр.
- Операта
Иродиада
, по повестта на Флобер
Иродиада
- Операта
Мадам Бовари
от Емануел Бондевил, по романа на Флобер
- Недовършената опера
Саламбо
от Модест Мусоргски, оркестрирана от Золтан Песко, по романа на Флобер
- ?Легенда за свети Юлиан Гостоприемец“
, драматическа легенда в три акта и седем сцени, от Камий Ерланже (1888)
- Саламбо (Salammbo), (реж. Пиер Мародон), Франция, 1925.
- Мадам Бовари (Madame Bovary), (реж.
Жан Реноар
), Франция, 1933.
- Мадам Бовари (Madame Bovary), (реж. Герхарт Лампрехт), Германия, 1937.
- Мадам Бовари (Madame Bovary), (реж. Карлос Шлипер), Аржентина, 1947.
- Мадам Бовари (Madame Bovary), (реж.
Винсънт Минели
), САЩ, 1949.
- Саламбо (Salammbo), (реж. Серджо Грико), Франция-Италия, 1960.
- Мадам Бовари (Madame Bovary), (реж. Ханс Шот-Шобингер), Италия-ФРГ, 1969.
- Възпитание на чувствата (реж. Марсел Кравен), Франция, 1973.
- Спаси и съхрани (Спаси и сохрани) (реж.
Александър Сокуров
), СССР, 1989, (по мотиви от романа ?Мадам Бовари“)
- Мадам Бовари (Madame Bovary), (реж.
Клод Шаброл
), Франция, 1991.
- Госпожа Майя (Maya Memsaab), (реж. Кетан Мехта), 1992, (по мотиви от романа ?Мадам Бовари“)
- Мадам Бовари (Madame Bovary), (реж. Тим Фивел), Великобритания, 2000.
- Всички нощи (Toutes les nuits), (реж. Юджийн Грин), (по мотиви), 2001.
- Чисто сърце (Un coeur simple), (реж. Мериън Лейн), 2008.
- Мадам Бовари (Madame Bovary), (реж. Софи Барт), САЩ-Белгия-Германия, 2014.
Гробът на Флобер в Руан
- Brown, Frederick,
Flaubert: a Biography
, Little, Brown; 2006.
ISBN 0-316-11878-8
- Hennequin, Emile,
Quelques ecrivains francais Flaubert, Zola, Hugo, Goncourt, Huysmans, etc.
, налична в сайта Gutenberg като текст под N° 12289
- Barnes, Julian,
Flaubert's Parrot
, London: J. Cape; 1984
ISBN 0-330-28976-4
- Steegmuller, Francis,
Flaubert and Madame Bovary: a Double Portrait
, New York: Viking Press; 1939.
- Tooke, Adrianne,
Flaubert and the Pictorial Arts: from image to text
, Oxford University Press; 2000.
ISBN 0-19-815918-8
- Wall, Geoffrey,
Flaubert: a Life
, Faber and Faber; 2001.
ISBN 0-571-21239-5
- Various authors,
The Public vs. M. Gustave Flaubert
, available at the Gutenberg website as E-text N° 10666.
- Sartre, Jean-Paul.
The Family Idiot: Gustave Flaubert, 1821 ? 1857
, Томове 1 ? 5. University of Chicago Press, 1987.
- Patton, Susannah,
A Journey into Flaubert's Normandy
, Roaring Forties Press, 2007.
ISBN 0-9766706-8-2
Нормативен контрол
![Редактиране в Уикиданни](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png) | |
---|
|