| Република Нигер
Republique du Niger
|
|
|
Девиз:
Fraternite, Travail, Progres
?Братство, труд, прогрес“
|
| Химн:
La Nigerienne
|
 Местоположение на Нигер
|
|
| Площ
| 1 267 000 km²
[1]
(
на 21-во място
)
|
|---|
| Води
| 0,02%
|
|---|
| Климат
| тропичен
,
пустинен
,
субекваториален
|
|---|
| Столица
| Ниамей
|
|---|
| Най-голям град
| Ниамей
|
|---|
| Официален език
| |
|---|
| Религия
| 99,3%
ислям
0,3%
християнство
0,2%
анимизъм
0,1%
нерелигиозност
|
|---|
| Демоним
| нигерец
|
|---|
| Население (2023)
| 25 396 840
(
на 56-о място
)
|
|---|
| Население (2021)
| 24 112 753
|
|---|
| Гъстота на нас.
| 17 души/km²
|
|---|
| Градско нас.
| 50,3%
(
на 127-о място
)
|
|---|
|
| Форма
| унитарна
полупрезидентска република
под
военна диктатура
|
|---|
| Президент
| Абдурахаман Тиани
|
|---|
| Министър-председател
| Али Ламин Зейне
|
|---|
| Организации
| ООН
,
Африкански съюз
и др.
|
|---|
| Законодат. власт
| Национален съвет за защита на родината
|
|---|
|
| Република
| 18 декември 1958 г.
|
|---|
| Независимост от
Франция
| 3 август 1960 г.
|
|---|
|
| БВП
(ППС, 2023)
| 42,739 млрд.
щ.д.
(
на 144-то място
)
|
|---|
| БВП на човек (ППС)
| 1579 щ.д.
(
на 188-о място
)
|
|---|
| БВП (ном., 2023)
| 17,073 млрд. щ.д.
(
на 145-о място
)
|
|---|
| БВП на човек (ном.)
| 630 щ.д.
(
на 185-о място
)
|
|---|
| ИЧР
(2021)
| 0,400 (
нисък
)
(
на 189-о място
)
|
|---|
| Джини
(2014)
| 34,0 (
среден
)
|
|---|
| Прод. на живота
| 62,0 години
(
на 162-ро място
)
|
|---|
| Детска смъртност
| 83,7
(
на 126-о място
)
|
|---|
| Грамотност
| 69,1%
(
на 138-о място
)
|
|---|
| Валута
| CFA франк
(
XOF
)
|
|---|
|
| Часова зона
| WAT
(
UTC+1
)
|
|---|
| Автомобилно движение
| дясно
|
|---|
| Код по ISO
| NE
|
|---|
| Интернет домейн
| .ne
|
|---|
| Телефонен код
| +227
|
|---|
| ITU префикс
| 5U
|
|---|
| Официален сайт
| presidence.ne
|
|---|
| Нигер
в
Общомедия
|
Република Нигер
(на
френски
:
Republique du Niger
) е
държава
в
Западна Африка
. На север граничи с
Алжир
и
Либия
, на запад ? с
Буркина Фасо
и
Мали
, на изток ? с
Чад
, а на юг? с
Нигерия
и
Бенин
. Страната няма излаз на море и се намира в една от най-сухите части на пустинята
Сахара
. Страната носи името на река
Нигер
, която минава през територията ? и е основен водоизточник на населението. Столица е град
Ниамей
.
Нигер се нарежда сред най-слабо развитите страни в света и има нисък
индекс на човешко развитие
, дължащо се на експлоатацията на ресурсите и населението от страна на Франция. От 1960 до 1974 г. управлението е еднопартийно, а след това е в ръцете на
военна хунта
. След 1991 г. е установено демократично управление, но честите суши и почти пълното отсъствие на
здравеопазване
и
образование
са причина стандартът на живот да продължава да бъде нисък. Проблем създават и бунтовете на
туарегите
в крайните северозападни региони на страната.
Страната е богата на полезни изкопаеми като
уран
,
въглища
,
желязо
,
злато
и
нефт
.
Страната е наречена на река Нигер. За произхода на името на самата река има няколко предположения. Най-ранната засвидетелствана употреба на думата е от 1550 г. в трудове на
андалуско
-
берберския
изследовател
Лъв Африкански
.
[2]
В миналото се е смятало, че името идва от
латинската
дума
niger
(?черен“) но днес тази хипотеза е почти изцяло отхвърлена.
[3]
Названието
нигер
вероятно произлиза от
туарегския
израз
гхер-н-гхерен
, който означава ?река на реките“.
[4]
Друго предположение е свързано с имената, които александрийският географ
Клавдий Птолемей
обозначава две сухи реки (
уади
) в региона ?
Гир
в днешен Алжир, и
Ни-Гир
, която вероятно е днешната река Нигер.
[3]
Праисторически стенописи, изобразяващи
жирафи
,
ибекси
и други животни
За разлика от днес преди 5000 години Сахара и земите на днешен Нигер са били покрити от плодородни равнини. Там са съществували древни култури, занимаващи се със
земеделие
и
животновъдство
. Оставените от тези цивилизации рисунки свидетелстват за развито общество, опитомило различни видове животни, изработвало колесници и керамични съдове. Най-старите такива изображения са на възраст от около 12 000 години. Според доклад на
ЮНЕСКО
е възможно обработването на желязо в тази част на Сахара да е започнало около 1500 година преди Христа.
[5]
Най-голямата държава, съществувала на територията на днешен Нигер, е царство
Сонгхай
. След нейното унищожаване в края на 16 век започват да се формират съюзи между туарегските племена. С времето техните конфедерации се изместват на юг и започват сблъсъци със
Сокотския халифат
. Първият западен изследовател, стъпил по тези земи, е шотландецът
Мънго Парк
, обиколил Сахара заедно с германеца
Хайнрих Барт
в търсене на изворите на река Нигер. Към 1900 г. пристигат френските колонизатори и през 1922 г. Нигер официално става френска колония, част от
Френска Западна Африка
.
След промени във френската конституция, даващи по-големи правомощия на колониите, на 4 януари 1959 г. в Нигер се провеждат избори за местен парламент, или т.нар.
териториално събрание
. Основните участници са
Прогресивната партия на Нигер
(местен клон на
Африканското демократично движение
, подобно на
Чадската прогресивна партия
) и
Африканското социалистическо движение
(познато като САВАБА). ППН е оглавявана от
Амани Диори
, а АСД ? от
Джибо Бакари
. Прогресивната партия побеждава в изборите, печелейки 54 места в 60-местния парламент. Социалистическото движение печели едва 4 места, останалите 2 са спечелени от други партии. През 1959 г. Диори става президент и министър-председател с одобрението на много местни племенни вождове и с подкрепата на Франция. До 1960 г. френското правителство забранява всички партии, освен Прогресивната, превръщайки Нигер в
еднопартийна
държава.
Президентът на
ФРГ
Хайнрих Любке
на посещение в Ниамей, 1969
На
3 август
1960
г. е обявена независимост. През декември същата година Народното събрание избира официално Диори за президент. Управлението му се характеризира със запазването на местните племенни структури, както и добрите отношения с Франция. Въпреки това администрацията му е силно корумпирана и правителството не успява да се справи с глада и сушата в началото на 1970-те. Това предизвиква вълна от недоволство, която обаче правителството игнорира. Междувременно отношенията между Нигер и Франция се влошават след посещението на
Жорж Помпиду
, който остава разочарован от организацията при добива на уран ? суровина, изключително важна за френската енергетика и армия. Заедно с това нараства и етническото напрежение, понеже в кабинета на Диори не е имало представители от народите
хауса
и
фула
, които съставят 40% от населението на страната. Въпреки това президентът се задържа на власт и дори увеличава правомощията си, поемайки контрол над външното министерство и министерството на отбраната.
На
15 април
1974
г. началникът на Щаба на
нигерската армия
подполковник
Сейни Кунче
извършва военен преврат и сваля Диори от власт. Той установява
военна хунта
, разпуска парламента, суспендира
конституцията
и освобождава всички политически затворници, арестувани по време на предишния режим. Хунтата ограничава правата на гражданите и свободата на словото, но постига икономически напредък. Кунче умира през 1987 и е заменен от полковник
Али Саибу
, който управлява до 1993 година. Тогава се провеждат и първите демократични избори.
Страната обаче остава неспокойна ? туарегите организират въоръжена съпротива срещу централната власт, докато новите институциите на президента и премиера не могат да постигнат политическа хармония и отношенията между тях са замразени. Туарегският бунт приключва с мирно споразумение през 1995 година, но кризата в правителството не е решена. Като цяло 1990-те години са белязани от размирици, вътрешнополитическа нестабилност, многобройни опити за изработване на демократична конституция и два преврата. След 2000 година конфликтът с туарегите се разгаря отново и добивът на уран бива прекъсван на места. През 2004 година се провеждат местни и президентски избори. За президент е избран
Танджа Мамаду
, но към края на втория си мандат той изразява желание да промени конституцията и да се кандидатира за трети път. Заради тези с действия Мамаду е свален от власт от военните, които впоследствие организират референдум за конституция и свикват нови избори на 31 януари 2011.
Махамаду Исуфу
, дългогодишен опозиционен водач от
Нигерска партия за демокрация и социализъм
е избран за президент на втори тур.
През нощта на 26 срещу 27 юли 2023 Година е извършен Държавен преврат от армията
Нигер е
полупрезидентска република
.
Президентът
е
държавен глава
и се избира пряко на избори на всеки пет години, с ограничение до два мандата. Той назначава министър-председателя, с когото дели
изпълнителната власт
.
[6]
Законодателната власт е в ръцете на еднокамарното Народно събрание, което има 171 депутати ? 158 представящи многомандатни райони, 8 представящи едномандатни малцинствени райони, и петима, представящи
диаспората
в чужбина. Съдебната власт се състои от Висш съд, Върховен съд, Конституционен съд, и първоинстанционни съдилища, действащи на основата на
Наполеонов кодекс
; законите обаче взимат предвид и елементи на
ислямското
и
обичайното право
.
[7]
Основен закон е конституцията на Нигер, която е обнародвана на 25 ноември 2010 г. Поправки в конституцията могат да се внасят от президента или народното събрание, но за допускането на поправките до дебат е необходимо парламентарно мнозинство от 3/4, а за гласуване и приемане - 4/5. Ако бъде отхвърлена, поправката може да бъде насочена към
референдум
. На предложения за конституционна поправка не подлежат основополагащи държавни принципи ? формата на управление, многопартийната система, разделението на религиозна и светска власт, дисквалифициране на депутати, въпроси, касаещи амнистията на участниците в преврата от 2010 г., както и самите процедури за въвеждане на конституционни поправки.
[7]
До преврата от юли 2023 г. в Нигер действа Седмата нигерска република. След преврата конституцията е суспендирана.
[6]
Нигер е разделена на 7 административни региона и 1 район, включващ столицата на страната град Ниамей. Административните региони са подразделени на департаменти, чийто общ брой е 36.
Горе
: Сателитна снимка на Нигер;
Долу
: Пясъчни дюни и долини недалеч от Ниамей
Нигер е разположена почти в сърцето на
Сахара
и няма излаз на
море
. Около 80% от територията ? са заети от
пустинята
, останалите 20% са покрити от
савана
, подходяща за животновъдство и земеделие. С площ от 1 267 000 км², Нигер е на шесто място по големина в
Африка
след
Судан
,
Алжир
,
ДР Конго
,
Либия
и
Чад
. Общата дължина на границите е 5834 километра, от които най-дълга е тази с
Нигерия
на юг (1608 км); Нигер също граничи с Алжир на северозапад (951 км), с
Мали
на запад (838 км), с
Буркина Фасо
на югозапад (622 км), с Либия на североизток (342 км), с Чад на изток (1196 км), и с
Бенин
на юг (266 км).
[7]
От изток на запад страната е с дължина около 1460 километра, а от север на юг ? към 1200 километра. Условно Нигер може да бъде разделена на три географски региона ? изцяло пустинна северна част, преходна зона (
Сахел
) и по-влажен и плодороден равнинен пояс в най-южните части, принадлежащ към
природната зона Судан
.
[8]
В северната част платото
Аир
е най-отличаващият се планински масив. В Аир се намира връх
Мон Багзан
(2022 метра над морското равнище), най-високата точка в Нигер. В крайната североизточна част на страната се намира друг масив - платото
Джадо
, което на изток оформя връзка с планините
Тибести
в северен Чад. Между Аир и Джадо е разположена пустинята
Тенере
, която в по-голямата си част е пясъчно море, или т.нар.
ерг
. В централните и южните части преобладават по-ниски плата, долини и сухи речни корита, наречени
далол
? остатъци от пресъхнали в древността притоци на река Нигер.
[8]
Средната надморска височина е 474 метра.
[7]
Полезните изкопаеми включват уран (едни от най-големите запаси в света),
петрол
, въглища,
калай
,
фосфати
, злато,
молибден
,
сол
и
гипс
.
Мадарунфа в регион Маради е едно от малкото постоянни езера в Нигер
Нигер е една от най-сухите и горещи страни в света, но в най-южните части на страната климатът е по-влажен. Сезоните са два ? сух и дъждовен (от февруари/март до май ? сух горещ, от октомври до февруари ? сух хладен, а от юни до септември ? дъждовен).
[9]
По време на горещия сух сезон температурите са в максимум; най-горещ е месец май, когато следобедните температури в цялата страна достигат 42°? 45° по Целзий. Най-студен е месец януари, когато следобедните температури са средно около 30°, но амплитудите са големи, особено на север, където нощно време температурата може да падне под нулата.
[9]
Януари и февруари са белязани от горещия североизточен вятър
харматан
, а през април и май от Атлантическия океан навлизат
пасати
. При сблъсъка на тези въздушни маси се образуват
шквални
линии с интензивни гръмотевични бури, които са предвестник на дъждовния сезон. Самият дъждовен сезон е кратък, валежните количества варират силно според региона, и началото му е непредвидимо (често закъснява или подранява), което създава значителни рискове за земеделието. Август е дъждовен месец във всички части на страната с изключените на най-крайните пустинни северни райони.
[9]
Основният водоизточник е една от най-дългите африкански реки ?
Нигер
. Тя е дълга 4200 км, от които 500 текат на територията на страната. По-големи притоци също са важен водоизточник за населението. Това са
Тапоа
,
Мекру
,
Сирба
,
Даргол
и други. Едва 0,2% от общата площ на държавата са водни басейни. Другият значим воден басейн е
езерото Чад
на изток.
[9]
Заедно с река Нигер, тези два водни басейна са остатъци от някогашните пълноводни реки, езера и речни долини, които са текли в тази част на Сахара в дълбоката древност. От древните реки са останали само корита, някои от които влажни, а в част от тях все още текат малки реки, които се вливат в Нигер. От Аир на юг към Нигер се спускат т.нар.
кори
? също остатъци от реки, под чиито пясъци все още има вода. В най-южните региони около Маради (където дъждовните количества достигат до 700 mm годишно
[10]
) и Зиндер има постоянни езера, както и временни водни басейни, образуващи се след августовските дъждове.
[9]
В пустините на север единствените постоянни водни източници са в
оазисите
, като
Билма
и
Тимия
.
Жирафи в национален парк W
Общо в Нигер присъстват 2124 вида растения във всички природни зони, включително един
ендемичен
(
Rhyncosia airica
), както и 487 вида
водорасли
.
[11]
Нигер има относително богато разнообразие от животински видове във всяка от природните зони. Фауната е представена от 3200 вида, в това число 168 вида
бозайници
, 512 вида
птици
, 150 вида
влечуги
и
земноводни
, 112 вида
риби
, и множество различни
мекотели
и
насекоми
.
[11]
В пустинните райони растителността е оскъдна и съсредоточена главно около оазисите.
[12]
В Сахел растителните видове са предимно ниски и с кратък жизнен цикъл, и се оползотворяват за паша на добитъка. В Судан на юг, особено в
саваните
на югозапад, растат различни видове дървета ?
акация
,
баобаб
,
палми
,
тамаринд
,
памуково дърво
(капок). Фауната е представена от
едногърби камили
,
щраусове
и
газели
, включително критично застрашената
сахарска газела
, която е един от символите на страната. В
национален парк W
могат да се срещнат
слонове
,
лъвове
и
биволи
, както и някои от последните популации на
жираф
в Западна Африка.
[13]
По бреговете на Нигер се срещат
крокодили
и
хипопотами
;
брадавичестата свиня
също присъства.
[12]
По-голямата част от населението на страната е съсредоточено в южната част на страната в близост до границата с Нигерия и Бенин. Около 94% от жителите на страната изповядват
исляма
.
Към 52% от населението на Нигер принадлежат на народа хауса, над 23% са от народите диерма и сонгай, а 8% са от
берберите
туареги.
74% от мъжете и 90% от жените са неграмотни.
Земеделец събира реколтата от
просо
Икономиката на Нигер се базира почти изцяло на земеделието и животновъдството, както и на добива на уран. Сушата, високият прираст на населението и понижените цени на урана представляват основен проблем за страната.
Въпреки че е богата на природни ресурси, Нигер се нарежда сред най-бедните и слаборазвити държави в света поради преобладаващия пустинен терен, корупцията и ниската грамотност на населението, които предполагат липса на специалисти и на стимул за инвестиции.
Официалната валута е западноафриканският
CFA франк
. Средната работна заплата е една от най-ниските в света ? 600 ? 1000 франка на ден, което се равнява на около 1
евро
. Уранът допринася за 72% от износните печалби. В района между река Нигер и границата с Буркина Фасо има значителни запаси на злато, към чийто добив проявяват интерес чужди компании.
Държавната
Китайска национална нефтена компания
е подписала споразумение за 5 млрд. щ.д., според което
Китай
ще разработи нефтеното находище в района на Агадем, ще построи 2000-километров
нефтопровод
и рафинерия с капацитет 20 000 барела на ден. Работата по проекта започва през
2009
.
[14]
Нормативен контрол
 | |
|---|
|