от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан Франсоа Шамполион
(на
френски
:
Jean-Francois Champollion
) (
1790
?
1832
) е френски историк ? ориенталист и лингвист, основател на египтологията и професор по
египтология
в Парижкия университет
[1]
. Той първи успява да разшифрова системата на
египетските йероглифи
, използвайки открития в
Египет
Розетски камък
с надписи на три езика
[2]
.
Жан Франсоа Шамполион е роден в южното френско градче
Фижак
в провинцията
Дофине
. Смятан е за дете-чудо. Едва петгодишен, без помощта на възрастните се научава да чете и пише, като сравнява научените наизуст молитви с текстовете в молитвеника на майка си. На 6 години знае няколко езика. На единадесет чете от
Библията
в староеврейския ? оригинал, на тринадесет започва да се занимава с
арабски език
. Петнадесетгодишен той изучава
гръцки
,
латински
,
арабски
,
сирийски
,
арамейски
и
коптски
език. Интересът му към древната история се развива под влияние на неговия брат ? археолога Жак-Жозеф Шамполион-Фижак, който от своя страна е повлиян от
египетската кампания
на
Наполеон Бонапарт
през
1798
?
1801
г. Седемнадесетгодишен Жан-Франсоа става член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат прочита започнатия от него труд ?Египет през царуването на фараоните“. Учи в Парижкото училище за живи езици и в Колеж дьо Франс.
През
1809
г. се завръща в
Гренобъл
като професор по история. След връщането на Наполеон от остров Елба, неговият брат е назначен за секретар на императора. Наполеон се среща с двамата братя и живо се интересува от изследванията на Жан-Франсоа относно Древния Изток. След падането на Наполеон той загубва професорското си място и се преселва в Париж. През
1822
г. след петнадесетгодишна работа върху триезичния надпис на
?Розетския камък“
Шамполион предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост ? йероглифна, йератична, демотична.
През
1826
г. му е поръчано да организира първия музей, специализиран по Древния Египет.
През
1829
?
1830
г. заедно с италианския лингвист Иполита Роселини води археологическа експедиция в
Египет
и Нубия. В този период събира и копира огромно количество текстове, изображения и паметници, публикувани след смъртта му в изданието ?Паметници на Египет и Нубия“. От
1831
г. ръководи катедра по египтология в
Колеж дьо Франс
. Шамполион съставя първата граматика и речник на
египетския език
. Той е член на Френската академия от
1830
г., почетен член на Петербургската академия на науките от
1827
г. и член на Академията на надписите от 1830 г.
През време на експедицията в Египет крехкото здраве на Шамполион окончателно рухва и той умира на 41 години в Париж. Погребан е в Пер-Лашез. Така и не успява да систематизира резултатите от експедицията, които са издадени след смъртта му в четири тома под заглавието ?Monuments de l'Egypte et de la Nubie“ (1835 ? 1845) и два тома ?Notices descriptives conformes aux manuscrits autographes rediges sur les lieux par Champollion le jeune“ (1844).
Нормативен контрол
| |
---|
|