Арабският език
(?????????????,
[al ?ara?bijːa]
) е
семитски
език
, който възниква през I до IV век,
[3]
а днес е роден език на около 225 000 000 души, главно в
Близкия Изток
и
Северна Африка
. Той е
лингва франка
на
Арабския свят
и
богослужебният език
на
исляма
.
[4]
Арабският е част от
централносемитската подгрупа
, в която влизат също
иврит
и
новоарамейските езици
.
Арабският е наречена на
арабите
, понятие, първоначално обхващащо жителите на
Арабския полуостров
до
Египет
на запад,
Месопотамия
на изток и
Антиливан
и северна
Сирия
на север.
[5]
По-късно арабският се разпространява в обширни територии на север и запад. Днес
Международната организация по стандартизация
дефинира езикови кодове за 32
разновидности на арабския
, една от които е
арабският литературен език
.
[6]
Литературният арабски е
официален език
в 26 държави и 1 спорна територия,
[2]
както и богослужебен език на исляма, тъй като
Коранът
и
Хадисите
са написани на него.
[7]
Много близък до арабския е
малтийският език
, определян понякога като арабски диалект.
[8]
В ранното
Средновековие
арабският език играе централна роля в културата на
Средиземноморието
, особено в областта на природните науки, математиката и философията. В резултат на това той оказва значително влияние върху много европейски езици, най-вече
испанския
, а чрез по-късното посредничество на
османския турски
и върху балкански езици, като
българския
и
гръцкия
. Още по-голямо е влиянието на арабския върху езиците на страни с ислямска култура, като
персийски
,
турски
,
хиндустани
,
[9]
индонезийски
,
[9]
бенгалски
,
одия
,
[10]
хауса
,
суахили
. От своя страна арабският заема думи от
арамейски
,
иврит
,
латински
, гръцки и персийски, в по-малка степен от турски,
амхарски
,
английски
и
френски
.
Арабският е богослужебният език за 1,9 милиарда
мюсюлмани
, както и един от шестте официални езика на
Организацията на обединените нации
.
[11]
[12]
[13]
[14]
Във всичките си разновидности арабският се говори като роден или нероден език от 422 милиона души в
Арабския свят
,
[15]
което го прави петият най-говорен език в света.
[16]
Той е и четвъртият език по брой на потребителите на
интернет
.
[17]
[18]
През 2011 година списанието ?
Блумбърг Бизнесуик
“ определя арабския като четвъртият най-полезен език в бизнеса, след английския,
мандарин
и френския.
[19]
Арабският език използва
арабска азбука
,
абджад
, изписван от дясно наляво.
Арабският обикновен е класифициран като
централносемитски език
, макар че между езиковедите има различия относно класификацията на семитските езици в подгрупи.
[3]
Той е тясно свързан със
северозападните семитски езици
(
арамейски
,
иврит
,
угаритски
,
финикийски
), древните южноарабски езици и някои други семитски езици от Арабия, като
даданския
. Семитските езици се изменят значително между
протосемитския
и възникването на централносемитските езици, особено в областта на граматиката. Особености на централносемитските езици, запазени и в арабския, са:
- Преобразуване на спрегнатите с наставка форми за състояние (
джалас-
) в
минало време
- Преобразуване на спрегнатите с представка форми за минало време (
яджлис-
) в
сегашно време
- Елиминиране на други спрегнати с представка форми за наклонение (например, сегашно време, образувано с удвояване на средния корен, перфектно време, образувано с вмъкване на
/t/
след първата съгласна на корена, вероятно повелително наклонение, образувано с преместване на ударението) за сметка на нови наклонения, образувани чрез окончания, добавени към спрегнатите с представка форми (например,
-у
за показателно наклонение,
-а
за подчинително, без окончание за повелително,
-ан
или
-анна
за енергично)
- Развитие на вътрешен пасивен залог
Има няколко особености, общи за древните
северноарабски езици
,
класическия арабски
и съвременните арабски разновидности, които не са засвидетелствани при никой друг централносемитски език, включително при даданския и
тайманския
в северен
Хиджаз
. Тези особености говорят за техния общ произход от хопитетичен предшественик ?
протоарабски
. За него могат да се реконструират следните характеристики:
[20]
- негативни частици
m
*
m?
;
l?n
*
l?-?an
> CAr
lan
- частица за G-пасивен залог
maf??l
- предлози и наречия
f
,
?n
,
?nd
,
?t
,
?kdy
- подчинително наклонение с
-a
- показателни местоимения с
t
- изравняване на аломорфа
-at
при окончанията за женски род
- съюз
?n
- използване на
f-
за въвеждане на подчинени изречения
- самостоятелно местоимение за допълнение (
?
)
y
- следи от
нунация
|
Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
.
|
В Античността в
Арабия
се използват различни семитски езици, като на югозапад това са разнородни
централносемитски езици
, някои от които от групата на
древните южноарабски езици
. По това време в тази област се говорят и предшествениците на
съвременните южноарабски езици
, които не влизат в централносемитската група. На север, в оазисите на северен
Хиджаз
, престижни езици със свои писмености са
даданският
и
таймайският
. В
Наджд
и части от западна Арабия са запазени надписи на език, наричан от учените тамудски C, а в източна Арабия ? на
хасайски
. По северозападната граница на Арабия са известни езиците тамудски B, тамудски D,
сафайски
и
хисмайски
. Последните два говора споделят някои основни изоглоси с по-късните форми на арабския, поради което някои водещи учени ги разглеждат като ранни форми на арабския и част от
староарабския език
.
[21]
Езиковедите приемат, че староарабският ? група свързани диалекти, които образуват предшественика на арабския език ? се появява за пръв път около I век сл. Хр. Дълго време за най-ранно свидетелство за староарабския се смята надпис от 1 век, използващ
сабейска писменост
и открит в
Карят ал-Фау
в южна
Саудитска Арабия
. Днес се приема, че този надпис не включва някои от ключовите нововъведения на арабския, поради което той се отнася към самостоятелен език от централносемитския диалектен континуум.
[22]
Смята се, че староарабският съществува успоредно, а след това постепенно измества, известния от епиграфски източници
стар северноарабски език
, за който се предполага, че е водещият език в региона в продължение на столетия. Въпреки наименованието си, старият северноарабски е напълно различен език, който не е взаимноразбираем с арабския. Неговите варианти са наречени от съвременните изследователи с имената на селища, където са открити надписи на тях ? дадански, таймайски, хисмайски, сафайски.
[3]
Основният аргумент за разглеждане на тези говори като един общ език или езикова група е общият за тях вид на
определителния член
? образуван с представката
х-
. Според някои учени тази представка е архаизъм, а не общо нововъведение, поради което не може да се използва в езиковата класификация, а старият северноарабски не е валидна езикова група.
[23]
Така сафайският и хисмайският, по-рано класифицирани към стария северноарабски, могат да се включат в староарабския, тъй като включват нововъведения, общи за всички форми на арабския.
[21]
Най-ранният известен свързан арабски текст на
набатейска писменост
са три стиха от човек на име Гармаллахе, открити в
Авдат
в
Израел
и датирани около 125 година.
[26]
След него идва
Намарския надпис
, епитаф на
лахмидския
владетел Имру ал-Каис бар Амро, датиращ от 328 година и открит в
Сирия
.
[27]
В периода IV-VI век набатейската писменост се развива в арабската, както тя е известна от ранната ислямска епоха.
[28]
Известни са надписи на безточкова 17-буквена арабска писменост, датиращи от VI век и открити на четири различни места в Сирия. Най-старият оцелял папирус на арабски датира от 743 година, като той използва точки, за да се получат днешните 28 букви на арабската азбука. Езикът на този папирус и на
Корана
са наричани от езиковедите
коранически арабски език
, за разлика от малко по-късната стандартизация на класическия арабски.
[3]
|
Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
.
|
Класическият арабски е основната говорима форма на арабския език до времето на
Абасидите
. Това е езикът, на който е написан
Коранът
, свещената книга на
исляма
. Съгласно ислямското богословие Коранът представлява буквалното слово на Бог и по тази причина е неподлежащ на превод. Това обуславя особената роля на класическия арабски в религиозния и културен живот на
Ислямския свят
. И до наши дни много автори, пишещи на арабски, се стремят да се придържат към синтактичните и граматически норми и използват речника на класическия език, използван в Корана и описан от ранните езиковеди, като
Сибауейх
.
|
Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
.
|
Съвременната книжовна форма на арабския се нарича
съвременен стандартен арабски език
. Той се основава на класическия арабски, включвайки чужди заемки и неологизми, отразяващи съвременните нужди на езика. Това е книжовната форма, използвана в повечето съвременни арабски издания и средства за масова информация и говорена от повечето образовани хора в
Арабския свят
. На много места стандартният арабски съжителства в състояние на
диглосия
с местни диалекти на арабския, някои от които не са взаимно разбираеми помежду си.
Освен книжовните класически и съвременен стандартен арабски, арабският език има множество местни разновидности, наричани
разговорен арабски
и отличаващи се понякога значително от книжовния език. Най-големи са различията между
магребските
и близкоизточните диалекти, както и между тези на уседналото население и по-консервативните говори на
бедуините
. Говорещите някои от тези диалекти не могат да разговарят помежду си, поради значителните различия между тях. По-специално за говорещите близкоизточни диалекти често е трудно да разбират северноафриканците, макар че обратното не винаги е вярно, поради популярността на близкоизточните филми и медии в целия Арабски свят.
Един от факторите за диференциацията на диалектите е влиянието на езиците, говорени в съответния регион в предислямския период. Те обикновено са източник на значителна част от речника, а понякога оказват влияние и върху произношението и словореда. В същото време дори по-голямо значение има различното запазване или промяна в смисъла на класически форми в различните диалекти.
Основните диалектни групи са:
- Магребски арабски език
:
марокански
,
алжирски
,
тунизийски
,
либийски
и
сахарски диалект
и диалекта
хасания
? около 78 милиона души от северозападните части на
Египет
до
Мавритания
. В отделните диалекти се чувства в различна степен влиянието на
берберските езици
.
- Централни диалекти
:
египетски
,
саидийски
и
судански
? 100 милиона души в Египет и
Судан
.
- Северни диалекти
:
северномесопотамски
,
левантински
и
иракски
? 70 милиона души от източните части на Египет да
Ирак
.
- Южни диалекти
:
халиджи
,
бахрани
,
наджди
,
хиджазки
,
йеменски
,
дофарски
и
омански
? 50 милиона души в района на
Персийския залив
,
Арабския полуостров
и
Североизточна Африка
.
Във вътрешността на
Африка
се говорят няколко диалекта и креолски езици, базирани на арабския ?
чадски
,
нуби
,
джуба
. Особено място заема
юдео-арабският
, говорен от еврейските общности в Арабския свят.
|
Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
.
|
Класическият арабски език съдържа 28 звука, включително две полугласни. Също така има шест гласни звука (три къси и три дълги гласни). Те могат да бъдат произнесени по различен начин в зависимост от предходната съгласна. Късите гласни обикновено не се изписват, въпреки че биха могли да се отбележат с помощни знаци ? ????? (?arak?t) ? което буквално означава ?движения“.
|
Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
.
|
Арабският език има 3 падежа ? именителен, винителен и родителен, както и 3 глаголни времена ? минало, сегашно и бъдеще. Изреченията се изграждат като глаголно-подложно-предметни конструкции.
Арабската азбука
съдържа 28 букви, които обозначават съгласни звукове. Дългите гласни се означават с букви, кратките гласни се отбелязват с допълнителни знаци (наречени
огласовки
), които се пишат (само за ученици) над или под буквата за предходния съгласен звук. Буквите се изписват от дясно наляво.
Някои букви не се свързват с предишни или следващи букви; съответно думата може да се състои от отделни групи от букви, несвързани помежду си. Всяка буква от арабската азбука се изписва по различен начин в зависимост от това дали тя се намира в началото, средата или в края на думата или не се свързва с други букви от думата.
Арабският език има статут на официален език в 24 страни:
Коранът
(от арабски: ?????????, Qur'?n, ?четиво, лекция“), свещената книга на исляма, е съставена в писмен вид около 650 г. по време на халифа Осман именно на арабски език.
Поради това до 1928 година в писмения турски език се е използвала арабската азбука.
|
Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
.
|
- Цитирани източници
- Al-Jallad. The earliest stages of Arabic and its linguistic classification (Routledge Handbook of Arabic Linguistics, forthcoming)
// academia.edu. academia.edu, 2016. Архивиран от
оригинала
на 2017-10-23. Посетен на 2016-10-27.
(на английски)
- Al-Jallad, Ahmad.
On the genetic background of the Rbbl bn Hf?m grave inscription at Qaryat al-F?w
//
Bulletin of the School of Oriental and African Studies
. January 2014. DOI:
10.1017/S0041977X14000524
.
(на английски)
- Al-Jallad, Ahmad.
An Outline of the Grammar of the Safaitic Inscriptions
. Brill, 2015.
ISBN 978-90-04-28982-6
.
(на английски)
- Al-Jallad, Ahmad.
The earliest stages of Arabic and its linguistic classification (Routledge Handbook of Arabic Linguistics, forthcoming)
//
{{{journal}}}
. 2016. Архивиран от
оригинала
на 2017-10-23. Посетен на 2016-07-15.
(на английски)
- Al-Jallad, Ahmad. Remarks on the classification of the languages of North Arabia // Huehnergard, John et al.
The Semitic Languages
. Routledge, 2019.
(на английски)
- Al-Jallad, Ahmad.
One w?w to rule them all: the origins and fate of wawation in Arabic and its orthography
// academia.edu. academia.edu, 2022. Посетен на 2022-04-23.
(на английски)
- What are the official languages of the United Nations? ? Ask DAG!
// ask.un.org. ask.un.org, 2019. Архивиран от
оригинала
на 2016-02-05. Посетен на 2019-12-21.
(на английски)
- Mandarin Chinese Most Useful Business Language After English ? Bloomberg Business
// bloomberg.com. Bloomberg News, 2015-03-29. Архивиран от
оригинала
на 2015-03-29. Посетен на 2022-01-02.
(на английски)
- Lane, James.
The 10 Most Spoken Languages In The World
// babbel.com. Babbel, 2 June 2021. Посетен на 2021-06-29.
(на английски)
- Maltese language
// britannica.com. Encyclopedia Britannica, 2019. Архивиран от
оригинала
на 2019-09-24. Посетен на 2019-12-21.
(на английски)
- Christianity 2015: Religious Diversity and Personal Contact
// gordonconwell.edu. gordonconwell.edu, January 2015. Архивиран от
оригинала
на 2017-05-25. Посетен на 2015-05-29.
(на английски)
- Top Ten Internet Languages in The World ? Internet Statistics
// internetworldstats.com. internetworldstats.com, 2021. Посетен на 2021-11-26.
(на английски)
- A History of the Arabic Language
// Linguistics.byu.edu. Linguistics.byu.edu, 2010. Посетен на 4 май 2010.
(на английски)
- Macdonald, Michael C. A.
Arabians, Arabias, and the Greeks_Contact and Perceptions
// academia.edu. academia.edu, 2022. Посетен на 2022-04-02.
(на английски)
- linteau de porte
// collections.louvre.fr. Musee du Louvre, 2021. Архивиран от
оригинала
на 2021-04-20. Посетен на 2021-04-20.
(на френски)
- Nehme, Laila.
A glimpse of the development of the Nabataean script into Arabic based on old and new epigraphic material
// Macdonald, M.C.A. (ed.). The development of Arabic as a written language (Supplement to the Proceedings of the Seminar for Arabian Studies, 40). Oxford, 2010.
(на английски)
- Executive Summary
// Future of the Global Muslim Population. Pew Research Center, 2011-01-27. Архивиран от
оригинала
на 2013-08-05. Посетен на 2011-12-22.
(на английски)
- Prochazka, S. Arabic // Encyclopedia of Language and Linguistics. 2006.
(на английски)
- Ray, Bhabani Charan. Appendix B Persian, Turkish, Arabic words generally used in Oriya //
Orissa Under the Mughals: From Akbar to Alivardi : a Fascinating Study of the Socio-economic and Cultural History of Orissa
. Calcutta, Punthi Pustak, 1981. OCLC
461886299
.
(на английски)
- Documentation for ISO 639 identifier: ara
// SIL, 2018. Архивиран от
оригинала
на 2016-03-03. Посетен на 2018-03-20.
(на английски)
- Internet: most common languages online 2020
// statista.com. Statista, 2021. Посетен на 2021-11-26.
(на английски)
- Examining the origins of Arabic ahead of Arabic Language Day
// thenationalnews.com. The National, 2016-12-15. Архивиран от
оригинала
на 2021-04-20. Посетен на 2021-04-20.
(на английски)
- Arabic Language to Non-Arabic Speakers
// ?????. tumoohi.org, 2021. Посетен на 2021-07-07.
(на английски)
- UN official languages
// un.org. un.org, 2014-11-18. Архивиран от
оригинала
на 2015-10-17. Посетен на 2015-10-18.
(на английски)
- World Arabic Language Day
// unesco.org. UNESCO, 18 December 2014. Архивиран от
оригинала
на 2017-10-27. Посетен на 2014-02-12.
(на английски)
- Versteegh, Kees et al. The Arabic Language. Columbia University Press, 1997.
ISBN 9780231111522
.
(на английски)
- Weninger, Stefan (ed.) et al. The Semitic Languages: An International Handbook. Berlin/Boston, De Gruyter Mouton, 2011.
ISBN 9783110186130
.
(на английски)
- Wright, John W.
The New York Times Almanac 2002
. Routledge, 2001.
ISBN 1579583482
.
(на английски)