Мексико
Ciudad de Mexico
|
|
|
|
19.419444
,
-99.145556
|
Страна
| Мексико
|
---|
Площ
| 1485 km²
|
---|
Надм. височина
| 2240 m
|
---|
Население
| 9 209 944 души
(2020)
6202 души/km²
|
---|
Кмет
| Клаудия Шейнбаум
|
---|
Основаване
| 18 март 1325 г.
|
---|
Пощенски код
| 01000 ? 16999
|
---|
Телефонен код
| (+52) 55
|
---|
Официален сайт
| www.df.gob.mx
|
---|
Мексико
в
Общомедия
|
Мексико
(на
испански
:
Ciudad de Mexico
, изговор:
Сиудад де Мехико
; известен до
XVI век
като
Теночтитлан
) е столицата и най-големият град на северноамериканската държава
Мексико
. Той е и най-големият град на Южна и Северна Америка и третата по големина
градска агломерация
в света (след
Токио
и
Сеул
), към 2020 г. образува метрополен регион с 21 804 515 жители. Населението на самия град се състои от 9,2 млн. души. Намира се в Мексиканската долина при средна
надморска височина
от 2240 m и с площ от 1495 km² и е административно разделен на 16 области. Той е главният политически, икономически, социален, научен, финансов, бизнес, туристически, културен, комуникационен център със забавления и нова мода. Той е сцена на няколко от най-важните исторически и медийни събития.
Няма научен консенсус относно датата на основаването на града, но може би е в началото на четиринадесети век. Връзките, направени с периода на
Нова Испания
, поставят основите на
13 март
1325
г. в средата на езерото Текскоко, с името Теночтитлан, което става с течение на времето столица на империята на
ацтеките
. На 13 август 1521 г. ацтеките са победени с превземането на града от испанците, събитие, което бележи началото на колониалната епоха.
През 1535 г. официално е създадено Вицекралство на Нова Испания, и новият град Мексико е създаден на основата на стария Мексико-Теночтитлан, признат с кралски указ от 1545 г. обявен е за столица на Вицекралството, а след това работи като политически, финансов и административен център на териториите на испанската империя в Северна Америка, Централна Америка, Азия и Океания.
През 1823 г. е обявена Първата федеративна република и официално се слага край на Първата мексиканска империя на 18 ноември 1824 г. Конгресът решава да създаде федерален окръг, където да се съсредоточи изпълнителната, законодателната и съдебната власт в дадена територия, които не принадлежат към нито една конкретна държава, за да се избегне хегемонията на една държава пред останалите във федерацията. Мексико Сити е избрана за целта.
След години на искания за политическа автономия, жителите най-накрая получават право да избират глава на правителството и представители в еднокамерната законова асамблея през 1997 г. Оттогава лявата партия на Демократичната революция има контрол в политиката. През 2016 г. след политически реформи престава да бъде федерален окръг и официалното име се променя от федерален окръг на Мексико Сити. В 2017 г. конституцията влиза в сила.
През 1968 г. той е първият град в
Латинска Америка
, избран за домакин на
Олимпийските игри
. Мексико е вторият град след
Лондон
с най-голям брой музеи.
Теночтитлан се нарича столицата на ацтекската империя от 1325 г. до 1521 г., когато градът попада под властта на испанските колонизатори. Приблизителната дата на основаването на града е
18 юли
1325
г. Столицата се издига на няколко острова посред соленото езеро
Тескоко
[1]
в близост до по-старото селище
Тлателолко
. Постепенно градът се разраства и се разпростира на изкуствено създадени полуострови и острови. Двата града Теночтитлан и Тлателолко се сливат в една огромна островна столица. 100 години след създаването на града той наброява около 100 000 души, а 200 години след това ? около 250 000 (а според някои по-смели пресмятания ? до 500 000 души).
[2]
След като акостира във
Веракрус
,
Ернан Кортес
чува за този велик град на ацтеките и успява да убеди местните жители да му помогнат да го разруши.
[3]
За първи път той вижда града на
8 ноември
1519
г.
[4]
и е удивен от красотата и големината му.
[5]
[6]
Напрежението между ацтеките и испанците расте, докато една вечер на
30 юни
1520
година ацтеките възстават и успяват да отблъснат европейците.
[7]
Те решават, че са ги отблъснали завинаги, но Кортес събира нови сили и се завръща през май 1521 година. По това време се разпространява и епидемия от
дребна шарка
.
[8]
Ернан Кортес обсажда града и в продължение на 3 месеца градът страда от липса на вода и храна, като епидемията от дребна шарка покосява много от жителите на града.
[3]
След това Кортес води битка за града улица по улица и къща по къща.
[9]
Най-накрая през август 1521 година градът пада.
[3]
Така
конкистадорът
Ернан Кортес
завзема стария ацтекски град Теночтитлан и върху неговите развалини се ражда новият град Мексико.
Кортес решава да застрои наново града след почти пълното му разрушаване, като при това остава верен на испанската корона. Мексико се превръща в могъщ
град-държава
.
[10]
Въпреки че испанците използват разположението и градоустройствения план на Теночтитлан, те строят католически църкви върху старите храмове на ацтеките. Населението на града постепенно нараства, а заедно с него и територията му.
Икономиката
на града също разцъфтява благодарение на
търговията
, тъй като Мексико има лесен достъп до Атлантическия и Тихия океан. Въпреки опитите на испанската корона да контролира напълно търговията, тя успява само частично.
[11]
Испанците също така се опитват да наложат единна
католическа вяра
, но и там успяват само отчасти.
Понятието
благородство
процъфтява в Нова Испания по начин, невидян в другите части на Америка. Испанците срещат общество, в което понятието за благородство е огледално на тяхното. Те уважават порядките на благородниците от местното население и ги добавят към своите. Благородническата титла в Мексико в следващите столетия не е свързана с политическа власт, а по-скоро с
богатство
и позиция в обществото.
[12]
Трябва да се докаже аристократичният и благороден произход на семейството. Повечето семейства постигат това, като натрупват богатства извън града и след това ги харчат и инвестират в столицата, като строят църкви и големи елегантни
палати
. Днес някои от тях са все още запазени и могат да се видят в града.
Мексико постига независимост през
1821
година и първоначално е управлявано от
Агустин де Итурбиде
, първият император на Мексико, чиято коронация е осъществена в Градската катедрала на Мексико. През 1824 г. страната е обявена за
република
и град Мексико е нейната столица.
[13]
[14]
През 1929 година робството е забранено на територията на държавата. През
1847
година град Мексико попада под ударите на
САЩ
, които се стремят да разширят териториите си в рамките на
Мексиканско-американска война
. Периодът на окупация продължава до
1848
година. От 1863 г. до 1867 г. градът е окупиран от френски войски във връзка с опита на френския император
Наполеон III
да възстанови монархията, начело с
австро-унгарския
принц Максимилиан, под името император
Максимилиан I
, който установява резиденцията си в
Чапултепекския замък
, намиращ се на хълм в покрайнините на град Мексико. За връзка между двореца и центъра на града е построен широк булевард, наречен
Булевардът на императрицата
в чест на съпругата на Максимилан, императрица
Шарлота
. След края на неблагополучната френска интервенция Мексико отново е република и под водачеството на президента
Порфирио Диас
започва засилен икономически напредък, който се отразява и върху развитието на неговата столица.
Историята на Мексико през XX и XXI век е свързана с растежа на града и последиците от него върху
политиката
и околната среда.
През 1900 г. населението на града е 500 000 души.
[15]
В периода 1910 ? 1917 г., след 30-годишната диктатура на Порфирио Диас, се разгръща кръвопролитна революционна борба, завършила с победата на демократичната революция. През 1929 г. в столицата се установява правителството на страната и е проведена национализация на крупни предприятия. След всичко това градът започва да расте основно на запад,
[10]
след което през 1950-те започва да расте на височина, когато е построен първият
небостъргач
? ?Торе Латиноамерикана“ (
Латиноамериканската кула
).
[3]
Олимпийските игри от 1968 година
, които се провеждат в Мексико, способстват за построяването на много нови спортни съоръжения.
[10]
През 1969 година е открито метрото.
През 1960-те започва нов, още по-голям растеж на града, особено на север, северозапад и североизток. Между 1960 и 1980 година населението се удвоява и наброява 8 831 079 души.
[10]
Поради невероятния растеж и поради това, че повече от половината от заетостта, свързана с различните индустрии в държавата, се намира в град Мексико, управлението на града едва смогва с услугите. Много от жителите на аграрните райони се преместват да живеят тук, за да избягнат тежкия и беден живот. Това още повече увеличава проблемите на града. Поради липса на жилищна площ, те се заселват в покрайнините, където строят нелегални примитивни постройки.
[14]
Това способства за още по-силното замърсяване на водата и въздуха.
[16]
Автократичното правителство
на града, което управлява Мексико след революцията, се задържа на власт основно поради икономическия растеж след
Втората световна война
и въпреки неспособността му да се справи с проблемите на растежа и замърсяването. През 1960-те започват масови протести, основно на студенти, които ескалират през 1968 година и водят до масови убийства на площада в квартал
Тлателолко
10 дни преди започване на
Олимпийските игри
.
[14]
Един от най-тежките удари за града е
земетресението от 1985 година
. То се случва на
19 септември
1985
г. и нанася тежки поражения.
Земетресението
е с
магнитуд
8,1, а
епицентърът
му е в щата
Мичоакан
. Жертвите са 10 000 загинали и 30 000 ранени, като 95 000 души остават бездомни. Материалните щети се оценяват на 4 милиарда
американски долара
.
[17]
Разрушени са 416 сгради, а над 3000 са сериозно увредени.
[18]
Макар да не е толкова разрушително като други земетресения в Латинска Америка,
[19]
то се оказва от решаващо значение за управлението на града, съставено от една-единствена партия. То е парализирано от собствената си бюрокрация и корупция, което заставя гражданите сами да провеждат спасителните акции.
[20]
През 1997 година е избран нов кмет на града,
Куаутемос Карденас
, член на партията на Демократичната революция. Той провежда редица демократични реформи и успява да постигне известни успехи в борбата с престъпността, замърсяването и други проблеми. Той си подава оставката през 1999 година, за да се кандидатира за президент.
Град Мексико е разположен в самия център на страната, в Мексиканската долина, която понякога е наричана Мексикански басейн. Тази долина е разположена на
Мексиканското плато
.
[21]
[22]
То е с височина 2240 m над морското равнище и е заобиколено от всички страни с планини и вулкани, които в отделни райони достигат височина над 5000 m.
[23]
На север от града се намира планината Гуадалупе, на изток ? планината Санта Катарина, а на юг ? Лас Крусес и Ахуско. Двата най-големи и най-високи вулкани са
Истаксиуатъл
(5230 m) и
Попокатепетъл
(5452 m). Водата, която се стича от тези планини, застрашава града от
наводнения
, затова още през XVII век е построена система от канали и тунели.
[21]
[23]
Градът също така често има засилена сеизмична дейност с висока вероятност от земетресения.
[24]
Мексико е построен на мястото, където се е намирало езерото
Тескоко
. Източването на водите на това езеро започва още през XVII век и днес то е пресушено. Въпреки това дъното му е нестабилно, меко и постепенно пропада поради извличане на подземните води. За последното столетие градът е пропаднал до 9 m на някои места. Това засилва вероятността от наводнения и създава проблеми с отходните системи, особено по време на
дъждовния сезон
.
[23]
[24]
Различни карти на федералния район
|
|
|
|
Топографска карта
|
Хидроложка карта
|
Карта на климата
|
Мексико
|
Климатограма
|
Я
| Ф
| М
| А
| М
| Ю
| Ю
| А
| С
| О
| Н
| Д
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
средни макс. и мин. температури, °C
|
валежи, mm
| източник:
WMO
|
|
Град Мексико има субтропичен, океански климат, който се дължи на неговото местоположение, както и на голямата му надморска височина. По-ниската част на долината получава по-малко валежи, отколкото по-високите части на юг. Като правило, климатът на южните и западните квартали е по-сух и топъл от тези, които се намират на север, както и от планинските райони с
борови
и
дъбови
гори, известни като Ахуско.
Средните годишни температури варират от 12 до 16 °C в зависимост от височината. Най-ниските температури обикновено са регистрирани през
януари
и
февруари
и достигат -2 до -5 °C със
снеговалежи
в южните части при Ахуско. Максималните температури са измерени през късната пролет и лятото, когато могат да достигнат 32 °C. Валежите са основно през лятото, като в централната част на долината много рядко има валежи от сняг. Районът получава около 820 mm
дъждовни
валежи годишно от
юни
до
септември
/
октомври
, като през останалата част на годината почти не вали.
- Максимална температура: 34 °C (1983 година)
- Минимална температура: -7 °C (1973 година)
Слабите
ветрове
на
антициклоните системи
не могат да помогнат на замърсяването на града, което е създавано от 50 000 различни индустрии и над 4 милиона моторни превозни средства, които се намират на неговата територия.
[25]
През 1980-те замърсяването на града достига ниво на екологична катастрофа. Това довежда до решението на президента Мигел де ла Мадрид Уртадо да обяви една голяма част за екологичен резерват.
Климатът се характеризира с два сезона. Дъждовният сезон е от юни до октомври, когато ветровете донасят влага от океана. Сухият сезон е от ноември до май, когато въздухът е сух. Последният се разделя на два подсезона ? студен, от ноември до февруари, когато въздушни маси от север позволяват въздуха да се задържи сух и студен, и топъл, от март до май, когато преобладават тропическите ветрове, които все още не носят достатъчно влага за дъждове.
[26]
Централната и южна части на града заедно с южните предградия образуват така наречения федерален район, административна единица, която има смисъла на
щат
, но се ползва с особен и специален статут. Практически останалата част на градската агломерация влиза в различни общини. Федералният район е разделен на 16 отделни
квартала
(на
испански
:
delegaciones
), които не са еквивалентни на българските квартали, а по-скоро на общини, но не напълно. От 2000 година управниците им се избират по мажоритарната система.
Квартали на федералния район
|
|
Номер
|
Квартал
|
Население (2020)
|
Площ (km²)
|
1
|
Алваро Обрегон (
Alvaro Obregon
)
|
759 137
|
96,17
|
2
|
Аскапотсалко (
Azcapotzalco
)
|
432 205
|
33,66
|
3
|
Бенито Хуарес (
Benito Juarez
)
|
434 153
|
26,63
|
4
|
Койоакан (
Coyoacan
)
|
614 447
|
54,40
|
5
|
Куахималпа де Морелос (
Cuajimalpa de Morelos
)
|
217 686
|
74,58
|
6
|
Куаутемок (
Cuauhtemoc
)
|
545 884
|
32,40
|
7
|
Густаво А. Мадеро (
Gustavo A. Madero
)
|
1 173 351
|
94,07
|
8
|
Истакалпо (
Iztacalco
)
|
404 695
|
23,30
|
9
|
Истапалапа (
Iztapalapa
)
|
1 835 486
|
117,00
|
10
|
Ла Магдалена Контрерас (
La Magdalena Contreras
)
|
247 622
|
74,58
|
11
|
Мигел Идалго (
Miguel Hidalgo
)
|
414 470
|
46,99
|
12
|
Милпа Алта (
Milpa Alta
)
|
152 685
|
228,41
|
13
|
Тлагуак (
Tlahuac
)
|
392 313
|
85,34
|
14
|
Тлалпан (
Tlalpan
)
|
699 928
|
340,07
|
15
|
Венустиано Каранса (
Venustiano Carranza
)
|
443 704
|
33,40
|
16
|
Сочимилко (
Xochimilco
)
|
442 178
|
118,00
|
|
Общо
|
9 209 944
|
1487
|
Най-големият растеж на населението на град Мексико е през втората половина на XX век: от 3 милиона жители през
1950
до 18 ? 22 милиона (в зависимост от границите на града) през
2000
година. Историческият център на град Мексико е най-старият квартал със сгради от XVI век. Той попада в така наречения федерален район. Населението на този район е 8 605 239 души. Останалата част от града влиза в рамките на щата
Мексико
.
Исторически погледнато, долината Анауак е една от най-гъсто населените. След като федералният район е основан през 1824 година, градската част на Мексико се разпростира до квартала Куаутемок. През XX век елитът се установява в южните и западни части на града. Според преброяването от 1921 година, 54,78% от населението на града се считат за
метиси
(местно население смесено с европейците), 22,79% европейско и 18,74% местно (потомци на древните индианци).
[27]
По това време градът има население 1 милион души.
До около 1980-те федералният район е най-гъсто населеното място, но оттогава населението му остава постоянно ? около 8 700 000 души. С население от около 20 милиона по данни от 2008 година, общината
[28]
е една от най-гъсто населените в света. Въпреки това годишният растеж е значително по-малък, отколкото на други места.
[29]
Притокът на хора, миграцията към федералния район в периода от 1995 до 2000 година е отрицателна.
[30]
Нахуатъл
,
отоми
,
михтеко
,
сапотеко
и
масауа
са основните местни езици, които се говорят в Мексико.
[31]
От друга страна, Мексико е място за екстрадирани или емигрирали от други латиноамерикански държави ?
Аржентина
,
Чили
,
Уругвай
,
Колумбия
,
Бразилия
и
Венецуела
, както и от Европа ? предимно
Германия
и
Испания
, но също така
Франция
,
Румъния
,
Италия
и
Полша
,
[33]
от Близкия изток (
Либия
и
Сирия
),
[34]
и в близките години от
Азия
(
Китай
и
Южна Корея
).
[35]
Мексико също така има най-голямата общност от американци (
САЩ
), живеещи извън пределите на страната. Според различните източници те са оценявани на 440 000 до 600 000.
[36]
[37]
Официалният език е испански.
Преобладаващата част (90,5%) от жителите на града принадлежат към
римокатолическата църква
.
[38]
Съществуват също така
протестанти
,
будисти
и различни
ислямски
и еврейски групи.
Мексико е един от най-важните икономически центрове в Латинска Америка. Федералният район произвежда 21,8% от
брутния вътрешен продукт
на страната,
[39]
който възлиза на 315 милиарда долара, 8-и в света след Токио, Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго, Париж, Лондон и Осака, и най-големият в Латинска Америка.
[40]
[41]
[42]
Икономиката на град Мексико се нарежда на 30-о място в света.
[43]
Мексико допринася най-голямата част от индустрията на страната (15,8%), а също така и в областта на услугите (25,3%). Поради защитените от закона територии, федералният район има най-малкият принос към
селското стопанство
.
[39]
Град Мексико има една от най-бързорастящите икономики в света и брутният вътрешен продукт се предвижда да се удвои до 2010 година.
[44]
Мексико е най-богатият град в цяло Мексико, а също така и в цяла Латинска Америка. Градът има индекс от 0,937, който е идентичен с този на Република
Корея
. Разходите на едно средно
домакинство
в града са сравними с тези на домакинствата в
Германия
и
Япония
. В столицата домакинствата имат по-малко членове, средно 3,7 в сравнение със средното за страната 4,0.
БВП на глава от населението е $25 258, което е сравнимо с БВП на относително богати страни като Южна Корея. Горните 25% от населението имат доходи от порядъка на $98 517 през 2007 година. Поради високата покупателна способност на населението на града, Мексико е привлекателно място за компании, които произвеждат луксозни стоки. Броят на магазините, особено тези, които продават луксозни
коли
,
технологии
,
бижутерия
и
облекло
, нараства значително след 2003 година.
Общото лично богатство от частните доходи на гражданите на цялата федерална област се оценява на 536,95 милиарда щатски долара, 146 милиарда щатски долара по-голямо от БВП на града от 390 милиарда щатски долара, като се вземе предвид само чистата стойност на стоки, услуги и други активи. Икономическите реформи на президента Карлос Салинас де Гортари имат огромен ефект върху града. Много бизнеси и банки биват приватизирани. Той съща така подписва с
НАФТА
.
Един от най-престижните университета на цяла Америка,
Националният автономен университет на Мексико
се намира в Мексико. Той е най-големият университет на континента с общо 305 969 студенти в различни специалности и дисциплини. Три нобелови лауреати, много мексикански бизнесмени и почти всички съвременни президенти на Мексико са възпитаници на този университет. Националният автономен университет на Мексико провежда 50% от научните изследвания и разработки и има сателитни клонове в цялата страна, обсерватории и научни изследователски центрове и институти. Той е на 195-о място в списъка на 200-те най-добри университета в света.
[45]
Главният корпус на университета, известен като Университетският град (
Ciudad Universitaria
), е обявен за световно наследство от ЮНЕСКО през 2007 година.
Второто по големина висше учебно заведение е Националният политехнически институт, където се изучават различни научни и технически дисциплини. Други висши училища в града включват Метрополитен автономен университет, Автономен технологичен институт на Мексико, Институт за технология и висше образование ?Монтерей“, Панамерикански университет и много други. Градът има много както обществени, така и частни университети. Престижният
Калифорнийски университет
също има представителство тук, известно като Каса де Калифорния.
[46]
Училищата от 1-ви до 13-и клас се субсидират от държавата. В гимназиите се учат както мексикански деца, така и много чужденци. Съществуват гимназии с преподаване на чужди езици, между които най-известни са Немският колеж, Японската гимназия, Корейското училище, Френската гимназия и Американското училище.
|
Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
.
|
|
Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
.
|
Най-големият стадион в града е
Естадио Ацтека
.
|
Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
.
|
Град Мексико е популярна туристическа дестинация като древен
мезоамерикански
град и мястото на много от популярните туристически атракции, като например
Пирамидата на Слънцето
и
Пирамидата на Луната
(
Теотиуакан
). Други туристически зони, като ?Зона Роса“ или търговския район, голямата катедрала,
Ангел на независимостта (колона)
,
Пласа Мехико
(арена на борба с бикове),
Пасео де ла Реформа (булевард)
, небостъргачът
Торе Латиноамерикана
,
Национален дворец (Мексико)
, Ел Паленке,
Темпло Майор
и един от най-големите обществени площади в света
Ел Сокало (Площад на Конституцията)
са тук. Мексико разполага и с един от най-добрите музеи в света:
Национален музей по антропология
,
Къщата музей на Фрида Кало
и други.
|
Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
.
|
- Родени в град Мексико
- Габриел Фигероа
(1907 ? 1997), кинооператор
- Педро Армендарис
(1912 ? 1963), актьор
- Октавио Пас
(1914 ? 1998), писател
- Густаво Алатристе
(1922 ? 2006), продуцент
- Мариса Гаридо
(1926 ? 2021), писателка, сценаристка и драматург
- Клаудио Брук
(1927 ? 1995), актьор
- Хоакин Капия
(1928 ? 2010), състезател по скокове във вода
- Беатрис Шеридан
(1934 ? 2006), актриса и режисьор
- Хосе Луис Куевас
(1936 ? 2017), художник
- Артуро Рипщайн
(р. 1943), режисьор
- Алехандро Пелайо
(р. 1945), режисьор
- Педро Дамян
(р. 1952), актьор, режисьор и продуцент
- Кари Фахер
(р. 1953), сценаристка и драматург
- Бенхамин Кан
(р. 1953), режисьор
- Алехандро Гамбоа
(р. 1954), режисьор
- Карла Естрада
(р. 1956), продуцентка
- Лаура Сапата
(р. 1956), актриса
- Роси Окампо
(р. 1959), продуцентка
- Алехандро Поленс
(р. 1961), сценарист
- Габриела Ортигоса
(р. 1962), писателка и сценаристка
- Хосе Алберто Кастро
(р. 1963), продуцент
- Химена Суарес
(р. 1965), сценаристка
- Анхелика Ривера
(р. 1969), актриса и Първа дама на Мексико (2012 ? 2018)
- Шантал Андере
(р. 1970), актриса
- Талия
(р. 1971), певица и актриса
- Хуан Карлос Алкала
(р. 1973), сценарист и драматург
- Починали в град Мексико
- Педро де Ганте
(1480 ? 1572), мисионер
- Бенито Хуарес
(1806 ? 1872), политик
- Франсиско Мадеро
(1873 ? 1913), политик
- Лев Троцки
(1879 ? 1940), съветски политик
- Алфонсо Рейес
(1889 ? 1959), писател
- Луис Сернуда
(1902 ? 1963), испански поет
- Леон Фелипе
(1884 ? 1968), испански поет
- Б. Травен
(1882 ? 1969), писател
- Артуро де Кордова
(1907 ? 1973), актьор
- Алекс Филипс
(1900 ? 1977), кинооператор
- Хулиан Солер
(1907 ? 1977), режисьор и актьор
- Луис Бунюел
(1900 ? 1983), режисьор
- Емилио Фернандес
(1904 ? 1986), режисьор и актьор
- Конча Мендес
(1898 ? 1986), писателка
- Хуан Рулфо
(1917 ? 1986), писател
- Каридад Браво Адамс
(1908 ? 1990), писателка и сценаристка
- Клаудио Брук
(1927 ? 1995), актьор
- Габриел Фигероа
(1907 ? 1997), кинооператор
- Октавио Пас
(1914 ? 1998), писател
- Либертад Ламарке
(1908 ? 2000), актриса и певица
- Марга Лопес
(1924 ? 2005), актриса
- Консуело Веласкес
(1916 ? 2005), музикантка
- Беатрис Шеридан
(1934 ? 2006), актриса и режисьор
- Лилия Прадо
(1928 ? 2006), актриса
- Хоакин Капия
(1928 ? 2010), състезател по скокове във вода
- Леонора Карингтън
(1917 ? 2011), художничка
- Хосе Луис Куевас
(1936 ? 2017), художник
- Мариса Гаридо
(1926 ? 2021), писателка, сценаристка и драматург
- ↑
Археологически музей Музей
[1]
Архив на оригинала от
2010-06-04 в
Wayback Machine
.
- ↑
thedagger.com
, архив на
оригинала
от 19 юни 2010
,
https://web.archive.org/web/20100619050353/http://www.thedagger.com/archive/conquest/tenochtitlan.html
, посетен на 17 януари 2011
- ↑
а
б
в
г
Historia de la Ciudad de Mexico
// Посетен на 14 октомври 2008.
(на испански)
- ↑
Marroqui, Jose Maria. La Ciudad de Mexico. Mexico City, Ayuntamiento del Distrito Federal, 1969. с. 21 ? 25.
- ↑
November 1519 Cortes Arrives to Tenochtitlan
// Посетен на 17 октомври 2008.
- ↑
November, 1519 Montezuma Arrested
// Посетен на 17 октомври 2008.
- ↑
June 1520 Massacre at Tenochtitlan
// Посетен на 17 октомври 2008.
- ↑
December 1520Siege, Starvation & Smallpox
// Посетен на 17 октомври 2008.
- ↑
The Last Stand: An Aztec Iliad
// Посетен на 17 октомври 2008.
- ↑
а
б
в
г
Alvarez, Jose Rogelio. Mexico, Ciudad de // Enciclopedia de Mexico. Т. 9. Encyclopædia Britannica, 2000. pag. 5242 ? 5260.
(на испански)
- ↑
Hamnett, Brian R. Concise History of Mexico. Port Chester, New York, USA, Cambridge University Press, 1998.
- ↑
Ladd, Doris M. Artes deMexico Palacios de la Nueva Espana The Mexican Nobility. Mexico City, Artes de Mexico y del Mundo, 1998.
ISBN 978-968-6533-61-3
. с. 84 ? 86.
- ↑
Don Agustin de Iturbide
// Архивиран от
оригинала
на 2004-04-11. Посетен на 20 октомври 2008.
- ↑
а
б
в
Mexico City History
// Посетен на 17 октомври 2008.
- ↑
LaRosa, Michael J.(Editor). Atlas and Survey of Latin American History. Armonk, New York, USA, M. E. Sharpe, Inc., 2005. с. 118 ? 125.
- ↑
Mexico City's Water Supply: Improving the Outlook for Sustainability.
Washington, D.C., USA, National Academies Press, 1995. с.
4
.
- ↑
Earthquakes and Tsunamis
Архив на оригинала от
2008-09-29 в
Wayback Machine
.. Quote: ?Felt as far as: Los Angeles in the south and Coos Bay, Oregon, to the north“
- ↑
Campus, Yunnven.
A 20 anos del sismo del 85
// Mexico City, Televisa, 19 септември 2005. Архивиран от
оригинала
на 2008-09-22. Посетен на 4 октомври 2008.
(на испански)
- ↑
Moreno Murillo, Juan Manuel. The 1985 Mexico Earchquake. Universidad Nacional de Colombia, 1995. с. 5 ? 19. Посетен на 1 октомври 2008.
- ↑
Haber, Paul Lawrence. Earthquake of 1985 // Concise Encyclopedia of Mexico. Taylor & Frances Ltd., 1995. с. 179 ? 184.
- ↑
а
б
Diccionario Porrua de Historia, Biografia y Geografia de Mexico 6th ed. ? Mexico, Cuenca de. Т. 3. Mexico City, Editorial Porrua, 1995.
ISBN 978-968-452-907-6
. pag. 2238.
(на испански)
- ↑
Mexico City: Opportunities and Challenges for Sustainable Management of Urban Water Resources
// Декември 2004. Архивиран от
оригинала
на 2008-12-07. Посетен на 25 ноември 2008.
- ↑
а
б
в
National Research Council Staff.
Mexico City's Water Supply: Improving the Outlook for Sustainability.
Washington, D.C., USA, National Academies Press, 1995.
ISBN 978-0-309-05245-0
.
- ↑
а
б
Yip, Maricela и др.
Air Pollution in Mexico City
. University of Salzburg, Austria, 16 април 2002. с. 16. Посетен на 25 ноември 2008.
Архив на оригинала от
2010-12-05 в
Wayback Machine
.
- ↑
Program to improve air quality in the Metropolitan zone of the valley of Mexico ? 2002. Secretaria del Medio Ambiente del Distrito Federal, SMA (2002) Programa para Mejorar la Calidad del Aire de la Zona Metropolitana del Valle de Mexico, Gobierno del Distrito Federal
// Архивиран от
оригинала
на 2007-01-26. Посетен на 2011-01-23.
- ↑
Lafregua, J и др.
Balance hidrico del Valle de Mexico
. Anuario IMTA, 2003. Посетен на 1 декември 2008.
Архив на оригинала от
2008-12-16 в
Wayback Machine
.
- ↑
The Hispanic Experience ? Indigenous Identity in Mexico
- ↑
Consejo Nacional de Poblacion, Mexico; Proyecciones de la Poblacion de Mexico 2005 ? 2050
Total projected population of Distrito Federal and the 60 other municipalities of
Zona metropolitana del Valle de Mexico
, as defined in 2005. Посетен на 27 септември 2008.
- ↑
Sintesis de Resultados del Conteo 2005
INEGI
- ↑
Tasa de emigracion, inmigracion y migracion neta de las entidades federativas
// Inegi.gob.mx. Посетен на 17 април 2010.
- ↑
Poblacion de 5 y mas anos hablante de lengua indigena por principales lenguas, 2005
INEGI
- ↑
Los extranjeros en Mexico, la inmigracion y el gobierno ¿Tolerancia o intolerancia religiosa? (PDF)
// Архивиран от
оригинала
на 2009-03-27. Посетен на 17 април 2010.
- ↑
Los arabes de Mexico. Asimilacion y herencia cultural (PDF)
// Посетен на 17 април 2010.
- ↑
Conmemoran 100 anos de inmigracion coreana
// Esmas.com. Архивиран от
оригинала
на 2010-01-22. Посетен на 17 април 2010.
- ↑
Carl Franz and Lorena Havens.
How Many Americans Live in Mexico?
// Peoplesguide.com. Архивиран от
оригинала
на 2010-04-10. Посетен на 17 април 2010.
- ↑
Private American Citizens Residing Abroad
// Overseasdigest.com. Архивиран от
оригинала
на 2010-03-26. Посетен на 17 април 2010.
- ↑
Volumen y porcentaje de la poblacion de 5 y mas anos catolica por entidad federativa, 2000
INEGI
- ↑
а
б
Producto interno bruto por entidad federativa. Participacion sectorial por entidad federative
//
(на испански)
- ↑
PricewaterhouseCoopers, "UK Economic Outlook, March 2007", page 5.
Table 1.2 ? Top 30 urban agglomeraion GDP rankings in 2005 and illustrative projections to 2020 (using UN definitions and population estimates) (PDF)
// Архивиран от
оригинала
на 26 септември 2007. Посетен на 9 март 2007.
- ↑
City Mayors reviews the richest cities in the world in 2005
// Citymayors.com, 11 март 2007. Посетен на 5 май 2009.
- ↑
150 Richest Cities in the World, 2005
// Citymayors.com, 11 март 2007. Посетен на 17 април 2010.
- ↑
Emporis
// Посетен на 9 януари 2009.
- ↑
Furness, Charlie. Boomtown //
Geographical
80 (4). Април 2008. 0016741X. с. 36 ? 45.
- ↑
The Times
? Quacquarelli Symonds.
THES ? QS World University Rankings 2009 ? Top 200 Universities
// 2009. Посетен на 7 октомври 2009.
- ↑
1
// Universityofcalifornia.edu. Архивиран от
оригинала
на 2011-06-13. Посетен на 27 ноември 2010.
|
---|
| Държави
| |
---|
| Зависими територии
| |
---|
|
Нормативен контрол
| |
---|
|