Австро-Унгарска империя
Osterreich-Ungarn / Osztrak-Magyar Monarchia
|
|
|
|
Девиз:
Indivisibiliter ac inseparabiliter
(?Неделимо и Неразделно“)
|
Химн:
Gott erhalte, Gott beschutze
|
Австро-Унгария в навечерието на Първата световна война
|
Континент
| |
---|
Столица
| |
---|
Най-голям град
| Виена
|
---|
Официален език
| |
---|
Неофициален език
| 12 езика
хърватски
,
словашки
,
румънски
,
чешки
,
италиански
,
полски
,
русински
,
ромски
,
сръбски
,
словенски
,
идиш
и
украински
|
---|
Религия
| |
---|
Форма на управление
| конституционна
дуалистична монархия
|
---|
Династия
| Хабсбург-Лотаринги
|
---|
|
1867 ? 1916
| Франц Йосиф
|
---|
1916 ? 1918
| Карл I
|
---|
|
1867 ? 1871
| Дюла Андраши
(първи)
|
---|
1918
| Янош Хадик
(последен)
|
---|
История
| Нов империализъм
|
---|
Съглашение от 1867 г.
| 30 март 1867 г.
|
---|
Двоен съюз
| 7 октомври 1879 г.
|
---|
Босненска криза
| 6 октомври 1908 г.
|
---|
Сръбска кампания
| 28 юли 1914 г.
|
---|
Революция на астрите
| 31 октомври 1918 г.
|
---|
|
Общо (1905 г.)
| 621 538
km
2
|
---|
|
Преброяване
| 51 390 223
(1910 г.)
|
---|
Валута
| |
---|
- Предшественик
- Австрийска империя
- Наследник
- Първа австрийска република
- Кралство Унгария
- Първа чехословашка република
- Втора полска република
- Кралство на сърби, хървати и словенци
|
Днес част от
| |
---|
Австро-Унгарска империя
в
Общомедия
|
Австро-Унгария
(на
немски
:
Osterreich-Ungarn
; на
унгарски
:
Osztrak-Magyar Monarchia
) е историческа
дуалистична
монархия
, състояща се от две части ? Представените в Имперското събрание кралства и земи (на
немски
:
Im Reichsrat vertretenen Konigreichen und Landern
) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски:
A Magyar Szent Korona Orszagai
). За по-кратко неформално са използвани наименования на двете части, разделени от река
Лейта
?
Цислейтания
("земите отсам Лейта) и
Транслейтания
(?земите оттатък Лейта“).
Австро-Унгария е съвкупност от територии, известни като ?коронни земи“ (
Kronenlander
), обединени в персонална уния в лицето на монарха от династията на
Хабсбургите
. Просъществува от
1867
г., когато
Унгария
получава широка
автономия
в рамките на империята, до края на
Първата световна война
, когато търпи поражение и се разпада през
1918
г.
Австро-Унгария е втората по големина държава в
Европа
след
Руската империя
и трета по население след Руската и
Германската империя
.
Австро-Унгария се появява през 1867 г. в резултат на реформата на
Австрийската империя
, която започва своята история през
14 век
. Дуалистичната монархия представлява
конгломерат
от различни територии с различни политически подсистеми, придобити от Хабсбургите чрез войни и бракове и обединява единадесет различни
етнически групи
. Двете най-многобройни националности,
германци
и
унгарци
, съставляват по-малко от половината от населението (съответно 12 и 10%).
[1]
Населението на Австро-Унгария е около 40 млн. жители през 1890 г. и достига до 50 млн. през 1914 със средногодишен
естествен прираст
през този период от около 500 000 души годишно. Същевременно ежегодно
емигрират
около 250 000 души.
[2]
Още през 1867 г. е постигнат компромис, наричан Изравняване (на
немски
:
Ausgleich
; на
унгарски
:
kiegyezes
), за общите правила на
управление
. Изравняването означава, че държавата оттук насетне е съставена от две равностойни политически образувания в персонална уния.
Монархът
остава
император
на австрийските земи и
крал
на унгарските и заедно със съветници ръководи
външната политика
и общите
армия
и
флот
. Но двете половини имат отделни
парламенти
, отделни
правителства
, отделни
бюджети
и дори отделни армии (Ландвер в Австрия и Хонведи в Унгария). Двамата премиери и тримата общи министри на външните работи, войната и финансите образуват Министерски съвет, докато представители на парламентите разискват заедно в орган, наречен Делегациите. Парламентът на Австрия има долна камара ?
Райхсрат
? избирана от всички пълнолетни мъже. Унгарският парламент е избиран от силно ограничена
избирателна система
само от етнически унгарци. В същото време в рамките на унгарското кралство
хърватите
имат свое отделно събрание със силно ограничени функции.
[1]
Дуалистичната система се отразява и на външната политика, като и двамата премиери трябва да бъдат консултирани по важните въпроси.
Във външнополитическо отношение през 80-те години на
19 век
Австро-Унгария е част от
Съюз на тримата императори
заедно с
Германия
и
Русия
, но той бързо престава да действа.
В началото на
20 век
Австро-Унгария внася и изнася най-много стоки от и към Германската империя и зависи икономически от нея.
[2]
На север Австро-Унгария граничи със
Саксония
,
Прусия
и
Руската империя
, на изток ? с
Румъния
и Русия, на юг ? с Румъния,
Сърбия
,
Османската империя
,
Черна гора
,
Италия
и
Адриатическо море
, а на запад ? с Италия,
Швейцария
,
Лихтенщайн
и
Бавария
. (През 1871 г. Саксония, Прусия и Бавария влизат в състава на
Германската империя
).
Империята в политическо отношение се дели на две половини. Кралствата и земите, представени в Имперското събрание, неформално наричана
Цислейтания
, е австрийската част на дуалистичната монархия. Управлявана е от Имперското събрание (на
немски
:
Reichsrat
), заседаващо във
Виена
. Земите на свещената маджарска корона, неформално наричани
Транслейтания
? са унгарската част на дуалистичната монархия и са управлявани от Унгарското национално събрание (на унгарски:
Magyar Orszaggy?les
), заседаващо в
Будапеща
.
В административно отношение Австро-Унгария се дели на следните съставни части:
В
Босна и Херцеговина
Австро-Унгария се намесва след
Берлинския договор
от 1878 г., като въвежда окупационен режим под претекст да се въдвори мир и ред след
размириците в двете области през 1875 ? 1878 г.
Османският султан си запазва на хартия
суверенитета
, което е потвърдено с двустранна конвенция през април 1879 г. Още в края на същата година и в началото на 1880 обаче Австро-Унгария включва Босна и Херцеговина в своите митнически граници и в данъчната си система. Управлението е поставено под пряк контрол от финансовото министерство във Виена. През 1881 г. е въведена военна повинност за местното население, което води до
въоръжено въстание в Херцеговина
в началото на 1882 г.
[6]
Начело на Австро-Унгария стои австрийският император, който е и унгарски крал (
Негово императорско и кралско величество
; учрежденията се наричат
Императорски и кралски
). Той се ползва с още много други титли (най-важната от тях е
крал на Бохемия
, или Чехия), отнасящи се към различни региони и държави или традиционни за династията на
Хабсбургите
.
Официалната титулатура на владетеля е: ?Негово имперско и кралско апостолическо величество (име), по Божията воля император (
кайзер
) на Австрия, крал на Унгария и
Бохемия
, на
Далмация
,
Хърватско
,
Славония
,
Галиция
,
Лодомерия
и
Илирия
, крал на
Йерусалим
,
ерцхерцог
на Австрия,
велик херцог
на
Тоскана
и
Краков
,
херцог
на
Лотарингия
, на
Залцбург
,
Щирия
,
Каринтия
,
Крайна
и на
Буковина
,
войвода
на
Седмоградско
,
маркграф
на
Моравия
, херцог на
Горна
и
Долна Силезия
, на
Модена
,
Парма
,
Пиаченца
и
Гуасталла
, на
Аушвиц
и
Затор
, на
Тешен
,
Фриули
,
Рагуза
(
Дубровник
) и
Зара
(
Задар
), суверен граф на Хабсбург и
Тирол
, на Кюбург (днес в
кантон Цюрих
,
Швейцария
),
Гориция
и
Градиска
, владетел на Триент (
Трентино
) и Бриксен (
Болцано-Бресаноне
), маркграф на
Горен
и
Долен Лаузиц
и в
Истрия
, граф на
Хоенемс
,
Фелдкирх
,
Брегенц
,
Зоненберг
и т.н., владетел на
Триест
, на
Катаро
и на Вендската марка (
Словенска Крайна
), Велик войвода на
Войводство Сърбия
и т.н.“.
Хронология:
В началото на
20 век
, Австро-Унгария
анексира Босна и Херцеговина
, дотогава под управлението на Османската империя и предизвиква т.нар.
Босненска криза
, която по-късно има като последица
Сараевския атентат
, станал повод за избухването на
Първата световна война
.
През 1914 г. Австро-Унгария влиза в състава на блока на
Централните сили
. Тя има една от най-силните сухопътни армии по време на войната. Мобилизирани са 9 000 000 души, като това е третата по численост мобилизация след тези в Руската империя и Германия.
Австро-Унгария е в най-тежко положение от всички съюзници по време на войната, тъй като е принудена да води война на 4 фронта ? южен
Балкански
,
Румънски
,
Източен
(руски) и
Италиански фронт
. Въпреки това Австро-Унгария постига редица победи във войната. През 1915 г., заедно с
българската армия
разгромява окончателно
Сърбия
. През 1916 г. Австро-Унгария разгромява
Черна гора
и налага договор на безусловна
капитулация
, по-късно същата година Австро-Унгария, заедно с
България
и Германия, побеждават румънската армия и окупират 2/3 от територията на Румъния.
През 1917 г. австро-унгарската армия разгромява италианците при
Капорето
и разрушава италианския фронт, пътищата към
Милано
и
Рим
са открити. Въпреки това Австрия не предприема решително настъпление, защото изпраща войски на Германия в помощ на западния фронт. През това време Австро-Унгария води редица преговори за излизане от войната, някои от които са почти успешни, но упорството на Италия да вземе най-голямото австрийско
пристанище
Триест
, провалят почти завършилите мирни преговори.
Едновременно с поражението във войната Австро-Унгария е насилствено разкъсана от
Антантата
(
ноември
1918
г.) според
Сенжерменския договор
. Главната причина за това е страхът от бързо възстановяване на мощната държава и желанието за завземане на австрийските сфери на влияние от Антантата.
Принципът за самоопределение на съставните нации на Австро-Унгария и даване на възможност за автономното им развитие е споменат в
Четиринадесетте точки на Уилсън
. Според мирния договор тя изгубва
Южен Тирол
и полуостров
Истрия
в полза на
Италия
,
Далмация
, част от
Каринтия
,
Крайна
и
Босна
в полза на
Югославия
,
Галиция
в полза на
Полша
,
Буковина
в полза на
Румъния
, както и
Бохемия
и
Моравия
, които стават част от новосъздадената
Чехословакия
. Антантата забранява всякаква връзка с
Германия
? както използването на термина ?Германска Австрия“ от бъдещата австрийска държава, така и обединението с Германия (
Аншлус
).
Австрия
е превърната в малка немскоезична държава, с едва 40% от немците в империята и около 12% от територията и цялото население на империята. Около 8 млн. австрийци остават завинаги извън родината ? 3,5 млн. в Чехословакия, 2 милиона в
Унгария
, 1 милион в Румъния, 600 000 в
Сърбо-хърватско-словенското кралство
, 500 000 в Полша, 200 000 в Италия.
Същата съдба сполетява и Унгария. Около 3,5 милиона маджари остават извън пределите на родината ? 2 милиона в
Трансилвания
(Румъния), 700 000 в Чехословакия, 500 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство и по-малки групи в Полша, Австрия и Италия. Унгария губи 2/3 от територията си, около 30% от унгарското население и около 60% от цялото население на бившето унгарско кралство. Кралят
Карл I
от династията на
Хабсбургите
е свален.
Земите на австрийските провинции
Бохемия
,
Моравия
и
Словакия
, заедно със
Закарпатска Рутения
, сформират
Чехословакия
? изкуствено създадена държава под натиска на
Франция
, не на национален принцип, а на принципа на изгодните граници, които биха помогнали максимално за изолацията на Германия и максималното смаляване на Австрия и Унгария, за да не могат никога да се съвземат. Съгласието за формирането на обща държава е постигнато от
Томаш Гариг Масарик
, който организира чешките и словашките общности и политически сдружения извън границите на империята преди и по време на Първата световна война. Съглашението между чехи и словаци е плод на общи интереси. До формирането на общата държава контактите между двете нации не са особено интензивни. Предимно индустриалните Бохемия и Моравия (Чехия) и предимно аграрната Горна Унгария (Словакия) дори не са част от едно и също държавно формирование. Бохемия и Моравия влизат в австрийската част на империята, а словашките земи ? в унгарската, както е видно и от официалното им наименование до 1918 г. Но обединението на чехи и словаци е разглеждано като преграда пред германския и унгарския
национализъм
, тъй като значителни общности от австрийски германци и унгарци влизат в границите на новата държава и отказват да се примирят в това обстоятелство. От 13 млн. души 6 млн. са
чехи
, 3,5 млн. са
австрийци
, 2 млн. са
словаци
, 700 000 са
унгарци
, 500 000
русини
и други по-малки етнически групи.
Словенските, хърватските и босненските земи влизат в състава на
Кралство на сърби, хървати и словенци
(от 1929 г. ?
Кралство Югославия
), поради заплахата от Италия, но най-вече за да не бъдат третирани като държави, загубили войната на предстоящата мирна конференция.
Словения
,
Хърватско
и
Босна
днес оценяват излизането от демократичната Хабсбургска империя като историческа грешка.
Краковската земя и
Галиция
стават част от новата държава ?
Полша
.
- ↑
а
б
Стивънсън 2008
, с. 54 ? 5.
- ↑
а
б
Keynes, John Maynard:
The Economic Consequences of the Peace
(1919), от
Проект Гутенберг
(глави 2.I и 2.II)
- ↑
www.donaumonarchie.com
- ↑
www.donaumonarchie.com
- ↑
www.donaumonarchie.com
- ↑
Димитров, Стр., Манчев, Кр.
История на Балканските народи
, том II, ?Парадигма“, София 1999,
ISBN 954-9536-19-X
, стр. 175 ? 180
- Стивънсън, Дейвид. 1914 ? 1918 Историята на Първата световна война. София, Рива, 2008.
ISBN 978-954-320-155-6
. с. 927.