Цунами (от японски 津波 или刑事, пристанищна вълна ^[1] ) е природно явление, представляващо поредица необичайно високи и разрушителни вълни ^{[2] [3]} , възникващи при масивно разместване на водите на езеро , море или океан . Повече от 80% от всички цунами се случват по крайбрежията на Тихия океан , но те са възможни и в други големи водни басейни, включително и в езера. Тези вълни са обичайно явление за Япония . Предвид огромната разрушителна сила и големина на вълната и огромното количество енергия, едно цунами може да нанесе огромни поражения на крайбрежните райони. Причините за възникването могат да бъдат земетресения , земни свличания, вулканични изригвания или сблъсък с космически обекти.

Вълните, породени от цунамито, започват да нарастват на височина, когато наближат брега. Дължината им достига няколкостотин километра, а височината им обикновено е до 15 m, но макар и рядко може да достигне до над 30 m, а скоростта на разпространение варира между 400 до 800 km/h. Вълните заливат първо ниските крайбрежни участъци, като причиняват сериозни разрушения и се оттеглят навътре във водния басейн, като дъното се оголва на значителни разстояния от брега. Заливането и оттеглянето се повтарят, докато вълните затихнат.

Още в древна Гърция цунами се свързва с подводните земетресения, но механизмът на образуването им не е ясен до 20 век.

Наименование [ редактиране | редактиране на кода ]

Терминът ?цунами“ идва от японската дума 津波, съставена от двете канджи 津 (?цу“ ? пристанище ) и 波 (?нами“ ? вълна ).

Цунами понякога се наричат и приливни вълни , но през последните години този термин се използва все по-рядко, особено в научната литература, тъй като, макар външно да напомнят извънредно висок прилив , механизмът на тяхното възникване няма нищо общо с приливите.

Малко езици, освен японския, имат собствено наименование на цунами ? ?аази пералай“ в тамилския , ?ие беуна“ или ?алон булуек“ в ачехския .

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Тукидид е първият споменал за цунами, макар и да не ползва точно тази дума. Той описва такова в своята книга ? История на Пелопонеската война “, породено от земетресение, през 426 пр.н.е.

Известни цунамита:

• В България през 543 г. във Варненския залив е имало цунамна вълна с вероятна амплитуда около 5 m.
• В Япония през 1933 г. от земетресение се образува цунами с височина 28,7 m.
• През 1956 г. при земетресение в Егейско море са наблюдавани цунами с височина до 20 m.
• На 26 декември 2004 г. разрушително цунами в Индийския океан отне живота на стотици хиляди хора в 11 държави.
• 11 март 2011 г. разрушително цунами в Тихия океан и източното крайбрежие на Япония ^[4]

Характеристики [ редактиране | редактиране на кода ]

Цунами предизвикват разрушения по два основни начина ? чрез ударната сила на водната стена, движеща се с висока скорост, и при оттеглянето от сушата на огромни количества вода, завличащи със себе си всичко, което срещнат по пътя си.

Докато обикновените ветрови вълни имат дължина (разстоянието между гребените) около 100 m и височина към 2 m, в дълбоките океански вълни цунамитата имат дължина около 200 km. Такава вълна се придвижва със скорост, значително по-голяма от 800 km/h, но поради огромната дължина на вълната осцилацията във всяка отделна точка се проявява в цикъл с дължина 20 ? 30 минути, а амплитудата може да бъде и само около 1 m. ^[5] По тази причина цунами трудно се забелязват в открито море. Оттук идва и японското име на цунами, ?пристанищна вълна“ ? понякога рибари плават в морето, без да срещнат нищо необичайно, а при завръщането си в пристанището заварват селото си опустошено от огромна вълна.

Когато цунами се доближи към брега и водите станат плитки, вълната се свива и нейната скорост пада под 80 km/h. Дължината ? намалява до по-малко от 20 km, а амплитудата нараства силно. Тъй като вълната все още има същия много дълъг период , може да ? отнеме минути, преди да достигне пълната си височина. С изключение на най-големите цунами, приближаващата вълна не се разбива, а наподобява външно бързо придвижващ се прилив. ^[6] Откритите заливи и брегове, съседни на много дълбоки води, могат още повече да оформят цунами като вълна с много стръмен фронт на разпространение. Големите цунами могат да се проявят чрез повече от една вълни, които да достигат до сушата с разлика от няколко часа, като не винаги първата от тях е най-висока. ^[7]

Когато първата част от цунами, достигнала сушата, е ниската част на вълната, водата по бреговата линия се оттегля рязко, разкривайки места, които обикновено остават под водата. Това оттегляне се получава, защото водата се изтегля навън от сушата, заедно с ниската част на вълната, където повърностната вода се движи назад. Оттеглянето може да бъде в размер на стотици метри и хора, незапознати с опасността, понякога остават на брега от любопитство или за да събират риба от оголеното морско дъно.

Основни причини за образуването им [ редактиране | редактиране на кода ]

Този раздел е празен или е мъниче . Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите .

Причина за възникването на цунами е рязкото разместване на участъци от океанското дъно при изригване на вулкани или земетресения, а по-рядко при сриване на лавина в морето или извършване на подводни ядрени взривове.

Скали за измерване [ редактиране | редактиране на кода ]

Съществуват няколко опита за създаване на скали, базирани на интензивността или магнитуда, които да позволят сравнението между отделни цунами, както това се прави при земетресенията. ^[8]

Най-ранните скали, придобили популярност при измерването на интензивността на цунами са Скалата на Зиберг-Амбразис, използвана в Средиземно море , и Скалата на Имамура-Иида, използвана в Тихия океан . Последната е модифицирана от Соловиев, който изчислява интензивността I по формулата:

${\displaystyle \,{\mathit {I}}={\frac {1}{2}}+\log _{2}{\mathit {H}}_{av}}$

където ${\displaystyle {\mathit {H}}_{av}}$ е средната височина на вълната на най-близкия бряг. Тази мярка, известна като Скала за интензивостта на цунами на Соловиев-Имамура, се използва като основна мярка за силата на цунами в глобалните каталози, съставяни от американското Национално управление на океанските и атмосферни изследвания .

Друга мярка за силата на цунами е магнитудът, който, за разлика от интензивността, не е свързан с проявата на вълната на определено място. Първата подобна скала е предложена от Мърти и Лумис и се базира на потенциалната енергия. ^[8] Трудностите при изчисляването на потенциалната енергия на цунами силно ограничава нейната употреба. По-късно е създадена скала, базирана на магнитуда, изчисляван по формулата:

${\displaystyle \,{\mathit {M}}_{t}={a}\log h+{b}\log R={\mathit {D}}}$

където h е максималната амплитуда на вълната (в метри), измерена на разстояние R от епицентъра, а a , b и D са константи, чиято цел е да направят параметъра колкото може по-близък до моментния магнитуд. ^[9]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• Синергетика

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• Цунами, Михаил Бушев, сп. Светът на физиката 2, 2011, с. 136 ^{[ неработеща препратка ]}