Вертолетът
(от
руски
:
вертолёт
, свързвано с вертикалното излитане;
[1]
грешно
въртолет
, от въртене) или
хеликоптер
е вид
летателен апарат
.
Той излита и каца основно вертикално и в редки случаи хоризонтално, но при ниска скорост. Може да зависва във въздуха и да се движи във всяка посока. Необходимата за полет
подемна сила
се създават от един или няколко носещи
винта
, задвижвани от
двигатели
(най-често
газова турбина
). Опашният винт служи за уравновесяване на въртящия момент на носещия винт и за завъртане на кабината. Управлението на летателния апарат се осъществява чрез промяна на наклона на лопатите на витлото, динамично по време на въртенето им, посредством наклонителен апарат.
Терминът ?хеликоптер“ е съставен от 2
старогръцки
думи:
хеликс/хелик-
(?λιξ) ? ?спирала, винт, вихър“, и
птерон
(πτερ?ν) ? ?крило“.
[2]
Думата
хеликоптер
(
helicoptere
) е въведена като понятие и адаптирана във френския език от Гюстав Понтон д'Амекур (
Gustave Ponton d'Amecourt
) през 1861 г.
В
СССР
отначало също е възприето названието
хеликоптер
. Първият проект ?Ми-1“ на такъв летателен апарат при техническото задание и конструирането му е регистриран като
ГМ-1
(
Г
еликопте?р
М
иля-1). През 1959 г. съветска делегация, в състава на която е включен авиоконструкторът
Михаил Леонтиевич Мил
(конструктор на ?Ми-1“), получава образци на вертолети на американската фирма ?
Sikorsky Aircraft
“. Така в СССР с появата на образеца на американската хеликоптерна техника ?Vertol V-44“
[3]
думата ?вертолёт“ (от ?вертится“ ? върти се, и ?летает“ ? лети) измества думата хеликоптер, макар да се отнася за едни и същи летателни апарати и за използването на един и същ принцип на летене.
В България са популярни и се използват и двете наименования. Поради първоначалния внос на такива летателни апарати от
СССР
е широко възприето наименованието на производителя и доставчика
вертолет
.
[4]
[5]
В по-новата учебна литература (напр. в тази за гражданската авиация
[6]
) за летателните апарати с носещ винт от този вид се ползва и названието
хеликоптери
,
[6]
а за базите, въоръжени с такава авиационна техника ? авиобази с хеликоптери.
Първият засвидетелстван исторически документ на идеята за витлов полет от древността е на китайска рисунка от около 400 г. пр.н.е. На нея са изобразени деца, държащи играчка, наподобяваща вертолет ? пръчки със закрепени на върховете им листа, които се въртят като витлата на съвременните вертолети.
През III век пр.н.е.
Архимед
от
Сиракуза
създава опитна система с витла, въртящи се под въздействието на слънчевата светлина.
Най-ранният известен
чертеж
на вертолет е направен от
Леонардо да Винчи
през
1483
г. По чертежа е създаден модел, който се намира в Природонаучния музей в
Лондон
.
Първият
патент
на хеликоптер е регистриран в
Англия
през
1859
г. от Хенри Брайт. Състои се от 2 противоположно въртящи се аксиално разположени винтове, на които едно над друго са закрепени витлата. В средата на XIX век такава машина не може да полети поради липсата на
двигател
, подходящ по
мощност
и
тегло
.
Най-ранният полет с хеликоптер е извършен през
1907
г. от французина Дюи. Малко по-късно братята Луис и Жак Бреге създават
жироплан
с двигател, движещ 4 независими един от друг
винта
. Полетът е неконтролируем, като за запазване баланса на машината са използвани 4 въжета, придържани от помощници. Полетът трае около 1 мин., достигната е височина 60 cm.
Първият свободен контролиран вертикален полет с хеликоптер, без да има връзка със земята, е осъществен от французина Пол Корню на
13 септември
1907 г. Година по-късно, през
1908
г., братята Бреге създават нов модел на хеликоптер с монтиран двигател ?
Renault
“ (55
hp
) и два противоположно въртящи се винта. Полетът е извършен на
22 юли
1908
г., като е постигната височина 4,5 m.
През
1939
г.
руският
имигрант в САЩ авиоинженер
Игор Сикорски
конструира първообраза на съвременния хеликоптер ? ?
Vought-Sikorsky 300
“, трилопатен носещ винт, разполагащ с двигател с мощност 75
hp
. Първият от 3-те успешни полета е извършен на
26 май
1940
г.
Развитието на хеликоптерите преминава през няколко етапа, като в зависимост от монтирането на по-съвършени
двигатели
, електронно оборудване и използването на различни възли и агрегати могат да се обособят няколко поколения.
- Първо поколение
. Хеликоптерите от първо поколение се появяват в
1950-те
години. На тях са монтирани
бутални двигатели
, развиват неголяма
скорост
, имат ниска товароподемност и малка далечина на полета. Към това поколение могат да бъдат включени следните модели:
S-51
,
S-58
,
HTK-1
,
Bell-47
,
HSL-1
,
Ми-1
,
Ми-4
,
Ка-10
,
Ка-18
и др.
- Второ поколение
. Хеликоптерите от второ поколение се появяват през
1960-те
години. Снабдени са с газотурбинни
двигатели
, позволяващи значително увеличаване на товароподемността им и подобряване на летателните им характеристики. Имат усъвършенствана конструкция на носещите и опашните винтове, използва се система за автоматична стабилизация по време на полет. Към това поколение спадат хеликоптерите
Bell 204
,
Bell 205
,
Bell 206
и
Bell 209
.
Sikorsky S-16
,
Sikorsky S-26
,
Sikorsky S-64
и
Sikorsky S-65
,
Kaman HH-43
,
UH-2
,
Hiller OH-5
,
Huages OH-6
,
Ка-22
,
Ка-25
и
Ка-26
,
Ми-2
,
Ми-6
,
Ми-8
,
Ми-10
и др.
- Трето поколение
. Хеликоптерите от трето поколение се появяват в началото на
1970-те
години. Имат усъвършенствана обща конструкция, подобрени
аеродинамични качества
, напълно ново електрооборудване, притежават висока икономичност. Към това поколение спадат моделите
Bell-222
и
Bell-230
,
McDonnell Duglas AH-64
,
Bo-105
,
Sikorsky S-70
,
Aerospatiale SA 330 Puma
,
Dofen
,
Linx
,
Ми-24
,
Ка-23
и др.
- Четвърто поколение
. Хеликоптерите от четвърто поколение се появяват в средата на 1970-те години. При тях широко е застъпено използването на композитни материали, монтира се усъвършенствано електрооборудване, позволяващо им да извършват полети в сложни метеорологични условия и нощем. Към това поколение спадат моделите
EC-120
,
S-76S+
,
Ка-27
,
Ка-29
,
Ка-31
,
Ка-32
,
Ми-26
и
Ми-34
.
- Пето поколение
. Хеликоптерите от пето поколение се появяват в началото на
1990-те
години. Те са напълно
компютъризирани
, като при управлението им се използват многофункционални дисплеи, усъвършенствана система за управление на полета и цифрова система за управление работата на двигателите. Към това поколение могат да бъдат включени моделите
RAH-66
,
EH-101
,
NH-90
,
Ec-135
,
Eurocopter Tiger
,
Ми-38
,
Ми-46
,
Ка-50
,
Ка-62
,
Ка-226
и много други.
Общомедия
разполага с мултимедийно съдържание за