Норвешки ?азик

	Норвешки ?азик ;
Писмо	латиница
Пример	Прв член од ?Деклараци?ата за човекови права“
Текст	(букмал) Alle mennesker er født frie og med samme menneskeverd og menneskerettigheter. De er utstyrt med fornuft og samvittighet og bør handle mot hverandre i brorskapets and.
	(нинорск) Alle menneske er fødde til fridom og med same menneskeverd og menneskerettar. Dei har fatt fornuft og samvit og skal leve med kvarandre som brør.
Македонски	Сите човечки суштествa се ра?aaт слободни и еднакви по достоинство и правa. Tиe се обдарени со разум и совест и требa да се однесувaaт еден кон друг во дуxот на општо човечкaтa припaдност.
	Портал: ?азици

Норвешки ?азик
	norsk
Изговор	[n??k] (источнонорвешки) ; [n??sk] (западнонорвешки)
Застапен во	Норвешка
Говорници	5 милиони
?азично семе?ство	индоевропско германски северногермански западноскандинавски норвешки ?азик ; ; ; ;
Стандардни облици	нинорск (офици?ален) / хегнорск (неофици?ален) букмол (офици?ален) / риксмол (неофици?ален)
Писмо	латиница ( норвешка азбука )
Статус
Службен во	Норвешка ; Нордиски совет
Регулативен орган	Совет за норвешки ?азик (букмол и нинорск) ; Норвешка академи?а (риксмол)
?азични кодови
ISO 639-1	no ? норвешки ; nb ? букмол ; nn ? нинорск
ISO 639-2	[[ISO639-3:nor ? норвешки ; nob ? букмол ; nno ? нинорск \|nor ? норвешки ; nob ? букмол ; nno ? нинорск ]]
ISO 639-3	nor ? опсежен код ; Поединечни кодови: ; nob ? букмол ; nno ? нинорск
Linguasphere	52-AAA-ba to -be & ; 52-AAA-cf to -cg
	Оваа страница може да содржи фонетски симболи од ме?ународната фонетска азбука (МФА) .

Оваа стати?а е дел од сери?ата за:
норвешкиот ?азик

Вари?анти:
Офици?ални: книжевен норвешки | новонорвешки
Неофици?ални: риксмол |
ландсмол / хегнорск
Норвешки ?азичен конфликт
Норвешки ди?алекти

Употреба:
Азбука
Фонологи?а

Останато:
Норвешка литература
Норвешки знаковен ?азик
Норвешки ?азичен совет

Норвешки ?азик ? германски ?азик зборуван во Норвешка . Заедно со данскиот , шведскиот , фарскиот и исландскиот ?азик, норвешкиот спа?а во групата на северногермански ?азици (исто така нарекувани и скандинавски ?азици). Од 16 до XIX век, данскиот беше литературен пишан ?азик на Норвешка. Како резултат на ова, развитокот на модерниот пишан норвешки ?азик беше предмет на силна контроверзи?а поврзана со национализам , руралното против дискурсот и норвешката литературна истори?а (Види: Норвешка литература ).

Правопис [ уреди | уреди извор ]

Норвешката азбука има 29 букви.

A

a

b

c

d

e

f

g

h

i

j

k

l

m

n

o

p

q

r

s

t

u

v

w

x

y

z

æ

ø

a

Буквите c , q , w , x и z се користат само за поза?мени зборови. Некои букви може да имаат надредни знаци: e , e , e , o , o , и o . Во нинорск, i и u и ? почесто се гледаат. Надредните знаци не се задолжителни, но во одредени случаи се користат за да се разликуваат зборови кои имаат различно значе?е а исто се пишуваат, како на пример: for (за), for (сака), for (бразда) и for (сточна храна).

Примери [ уреди | уреди извор ]

Во прилог следуваат примери за споредба на некои германски ?азици:

?азик	фраза
?азик	?ас доа?ам од Норвешка.	Како се вика то??	Ова е ко?.	Виножитото има многу бои.
букмол	Jeg kommer fra Norge	Hva heter han?	Dette er en hest	Regnbuen har mange farger
риксмол		Hva heter han?		Regnbuen har mange farver
дански		Hvad hedder han?		Regnbuen har mange farver
нинорск	Eg kjem fra Noreg	Kva heiter han?	Dette er ein hest	Regnbogen har mange fargar/leter Regnbogen er mangleta
хегнорск	Eg kjem fra Noreg	Kva heiter han?	Dette er ein hest	Regnbogen hev mange leter Regnbogen er manglita
старонордиски	Ek kem fra Noregi	Hvat heitir hann?	Þetta er hross/Þessi er hestr	Regnboginn er marglitr
исландски	Eg kem fra Noregi	Hvað heitir hann?	Þetta er hross/Þessi er hestur	Regnboginn er marglitur
фарски	Eg komi fra Noregi/Norra	Hvat eitur hann?/Hvat heitir hann?	Hetta er eitt ross/ein hestur	Ælabogin hevur nogvar litir/ Ælabogin er marglitur
шведски	Jag kommer fran Norge	Vad heter han?	Detta ar en hast	Regnbagen har manga farger
староанглиски	Ic cume fram Norwegan	Hwat hatþ he?	Þis is hors	Se regnboga hæfð manige hiw
германски	Ich komme aus Norwegen	Wie heißt er?	Das ist ein Pferd/Ross	Der Regenbogen hat viele Farben
холандски	Ik kom uit Noorwegen	Hoe heet hij?	Dit is een paard (ros)	De regenboog heeft veel (menige) kleuren
африканс	Ek kom van Noorwee af	Wat is sy naam? (Hoe heet hy? - поархаично и формално)	Dit is 'n perd	Die reenboog het baie kleure
западнофризиски	Ik kom ut Noarwegen	Hoe hjit er?	Dit is in hynder/happe	De reinboge hat mannich kleuren

Користена литература [ уреди | уреди извор ]

Olav T. Beito, Nynorsk grammatikk. Lyd- og ordlære, Det Norske Samlaget, Oslo 1986, ISBN 82-521-2801-7
Jan Terje Faarlund, Svein Lie, Kjell Ivar Vannebo, Norsk referansegrammatikk, Universitetsforlaget, Oslo 1997, 2002 (3rd edition), ISBN 82-00-22569-0 (Bokmal and Nynorsk)
Rolf Theil Endresen, Hanne Gram Simonsen, Andreas Sveen, Innføring i lingvistikk (2002), ISBN 82-00-45273-5
Arne Torp, Lars S. Vikør (1993), Hovuddrag i norsk sprakhistorie (3.utgave) , Gyldendal Norsk Forlag AS 2003