Николай Василиевич Гогол
(на
руски
:
Николай Васильевич Гоголь
; на
украински
:
Микола Васильович Гоголь
) е руски писател от украински произход. Признат класик на руската литература. Наричан е баща на руската проза. Най-известната му творба е
романът
?
Мъртви души
“
, разглеждан от мнозина като първия модерен руски роман.
Роден е на
1 април
1809
г. (стар стил
20 март
1809) в семейното имение в
местечко
Сорочинци (днес село Большие Сорочинцы), край град
Полтава
, днес в Украйна. Рожденото му име е
Николай Василиевич Яновский
. Според семейна легенда, фамилията Гогол произлиза от стар украински казашки род, потомък на известния казак Остап Гогол, който е бил хетман на Дяснобрежна Украйна през XVII век. Въпреки че дядото на Гогол, Афанасий Демянович Гогол-Яновски (1738 ? 1805), е записал в официален документ, че ?неговите предци са с фамилия Гогол и са поляци“, повечето биографи са склонни да вярват, че той все пак е
малорусин
(украинец).
Бащата на Гогол, Василий Афанасиевич Гогол-Яновски (1777 ? 1825), умира, когато Николай е на 15 години. Бащата е образован и благороден човек, забележителен разказвач, писал пиеси за домашния театър. Смята се, че последното определя интереса на бъдещия писател към театъра. Майката на Гогол, Мария Ивановна (1791 ? 1868), се омъжва на 14-годишна възраст за два пъти по-възрастния Василий. Освен Николай (който е третото дете), в семейството има още единадесет деца.
През
1828
г., твърдо решен да стане писател, Гогол отива да живее в
Санкт Петербург
. Там той се издържа сам. Въпреки че се интересува от литература, мечтае да стане добър актьор. Обаче столицата на Русия не приветства с отворени обятия младия писател и първата му творба от 1829 г. се оказва пълен провал.
Гогол сътрудничи в алманасите
?Северные цветы“
и
?
Литературная газета
“
, като така е въведен в приятелския кръг на
Александър Сергеевич Пушкин
. С творбата си ?Омагьосаното място“ от 1831 ? 32 той постига успех, показвайки способностите си да съчетава фантастичното със страшното. След като се проваля като помощник-лектор по световна история в Санктпетербургския институт, решава да се отдаде изцяло на писането.
Умира на
4 март
1852
г. от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване ?да изгони дявола от себе си“, и е погребан в гробището на
Новодевическия манастир
. Последните му думи са: ?Ще се смея през сълзи.“
Ролята на писателя в съвременната световна култура е огромна.
- Вечер преди Иван Купала. (Вечери в селцето край Диканка) 1830
- Вий. (Миргород) 1833 ? 1842
- Женитба. 1833 ? 1841
- Омагьосано място. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 ? 1830
- Записки на един луд
. 1834
- Иван Фьодорович Шпонка и леля му. (Вечери в селцето край Диканка) 1831
- Майска нощ, или Удавница. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 ? 1831
- Мъртви души
. 1835 ? 1841
- Невски проспект. 1833 ? 1834
- ?
Нос
“ (1836)
- Шинел
- Нощ преди Коледа. (Вечери в селцето край Диканка) 1830
- Повест за това как се сбиха Иван Иванович и Иван Никифорович (Миргород) 1833
- Портрет. 1833 ? 1834, 1842
- Предисловие. (Вечери в селцето край Диканка) 1831
- Ревизор
. 1836
- Сорочинският панаир. (Вечери в селцето край Диканка) 1829 ? 1831
- Старосветски помещици. (Миргород) 1832
- Страшната мъст. (Вечери в селцето край Диканка) 1832
- Тарас Булба
. (Миргород) 1833 ? 1842
- Каляска. 1836
- ↑
FT.com ?Small Talk: Jose Saramago“
. ?
Всичко, което съм чел, ми оказва влияние по някакъв начин. Мога да кажа, че Кафка, Борхес, Гогол, Сервантес са мои постоянни спътници
.“
Нормативен контрол
| |
---|
|