Национален конвент

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за Френския конвент от края на XVIII век . За Американския конвент вижте Конституционен конвент . За Европейския конвент вижте Конвент за бъдещето на Европа .

Национален Конвент (на френски : Convention nationale ) е висш законодателен и изпълнителен орган по време на Великата Френска революция и Първата френска република . Действа от 21 септември 1792 до 26 октомври 1795 г. Изборите за Конвент са двустепенни и в тях участват всички мъже, навършили 21 години (с изключение на прислугата). По този начин националният Конвент е първото френско законодателно събрание, избрано чрез всеобщо избирателно право. Името му е заето от американския Конституционен конвент от 1787 г [1] .

Конвентът отменя монархията и обявява създаването на Френска република , а през януари 1793 г. осъжда на смърт краля на Франция Луи XVI . През юни 1793 г. Конвентът приема нова републиканска конституция , която обаче не влиза в действие.

Депутатите от Конвента образуват три групировки: жирондинци , якобинци и ?равнина“ или ?блато“.

В историята на Конвента се различават три периода: жирондински, якобински и термидориански.

Жирондински конвент [ редактиране | редактиране на кода ]

Конвентът започва да заседава на 21 септември 1792 година в Париж. На 22 септември Конвент отменя монархията и провъзгласява Франция за република. Количествено Конвентът се състои от 160 жирондинци , 200 монтаняри и 389 депутати от ?равнината“ или ?блатото“ (на френски : La Plaine ou le Marais ), общо 749 депутати [notes 1] [2] . Една трета от депутатите е участвала в предходните Учредително събрание и Законодателно събрание и носи със себе си всички предишни разногласия и конфликти [3] .

На 22 септември идва новината за битката при Валми . Военната ситуация се е променила: след Валми пруските войски се оттеглят и през ноември френските войски заемат левия бряг на река Рейн . На 6 ноември австрийците, обсадили Лил , са разбити от генерал Дюмурие в битката при Жемап и напускат Австрийска Нидерландия . На юг е завзета Ница , а Савоя встъпва в съюз с Франция [4] .

Съдът над Луи XVI [ редактиране | редактиране на кода ]

Съдът над краля в Конвента

След въстанието на 10 август 1792 Луи XVI е поставен под силна стража в Тампл. Още при първите заседания на Конвента мненията за съдбата му не съвпадат и дискусиите стават все по-остри. Монтанярите искат смъртна присъда, като го обвиняват в ?заговор срещу свободата и сигурността на отечеството“. Жирондинците се противопоставят и всячески отлагат вземането на решение. Те настояват кралят да бъде изгонен в чужбина или просто да бъде оставен на свобода, без да разполага с някакви различни права. На 20 ноември 1792 обаче в двореца Тюйлери е открит таен сейф с документи, които доказват извън всякакво съмнение опитите на краля да възвърне властта си и дават повод той да бъде обвинен в държавна измяна [5] .

Депутатите от Конвента си самовъзлагат съдебни функции и съдебният процес започва на 10 декември. Луи XVI е определен като враг и ?узурпатор“, чужд на нацията. Проведени са два разпита в присъствието на негови адвокати. Гласуването за вината му започва на 14 януари 1793 и я признава единодушно. Председателят на Конвента, Верньо, обявява резултата от гласуването така: ?От името на френския народ Националният Конвент обявява Луи Капет за виновен в злоумишлени действия против свободата на нацията и общата сигурност на държавата.“ [6] .

Гласуването за присъдата започва на 16 януари и продължава до сутринта на следващия ден. От присъстващите 721 депутати, 387 гласуват за смъртно наказание . По заповед на Конвента цялата Национална гвардия на Париж е поставена на стража по пътя към ешафода. Сутринта на 21 януари Луи XVI е обезглавен на площада на Революцията [7] .

Падане на жирондинците [ редактиране | редактиране на кода ]

В началото на 1793 г. икономическата ситуация все повече се влошава и в по-големите градове започват вълнения. Революционни активисти от Париж започват да призовават за поставяне на ?максимум“ на цените на основните хранителни продукти. През март 1793 г. започва Вандейското въстание . Бунтът се разраства и в него се включват и други провинции, започва истинска гражданска война, която продължава шест месеца. За защита на революцията на 6 април 1793 г. е създаден Комитет за обществено спасение , чийто най-влиятелен член е Дантон . Бунтовете продължават цялата пролет на 1793 г. и жирондинците създават Комисия на дванадесетте, която засипва Конвента с документи за заговори и препоръки за засилване на сигурността. По заповед на комисията са арестувани няколко парижани и на 25 май Парижката комуна (общината) изисква тяхното освобождаване; в същото време общи събрания на секциите в Париж съставят списък на 22 видни жирондинци и искат техния арест. Жирондинците се опитват да активизират привържениците си в провинцията и са готови да разширят гражданската война. Депутатът Инар заявява в Конвента, че ако парижките секции се противопоставят на депутатите от провинцията, Париж ще бъде разрушен [8] .

В областта на външната политика лидерите на Жирондата подхващат революционна пропаганда, обявявайки ?мир на колибите, война на дворците“ (на френски : paix aux chaumieres, guerre aux chateaux ). В същото време се появява концепцията за ?естествени граници“ на Франция с граници по река Рейн, Алпите и Пиренеите. Обстановката се изостря след екзекуцията на краля през януари 1793 г. На 7 март Франция обявява война на Англия, а след това и на Испания [9] . Френската офанзива в Белгия застрашава британските интереси в Холандия, което води до създаването на първата коалиция от европейски държави срещу Франция.

Въстание от 31 май ? 2 юни 1793 г.

На 29 май делегати, представляващи тридесет и три парижки секции, формират въстанически комитет и на 31 май 1793 г. в Париж избухва въстание , което повтаря събитията от 10 август 1792 г. Хиляди въоръжени граждани настояват за арест на жирондинските водачи, за спешни мерки по отбраната и за гарантиране на цените на хранителните продукти. На 2 юни Конвентът е обграден от 80 000 въоръжени санкюлоти . След демонстративен опит на депутатите да излязат те се натъкват на въоръжени национални гвардейци, готови да открият огън и са принудени да се подчинят на натиска на улицата. Конвентът е принуден да приеме декрет за изваждането на 29 жирондинци от състава си [10] . Политическата власт преминава към лявото течение на якобинците ? монтанярите , както и на подкрепящите ги секции на Парижката комуна .

Якобински Конвент [ редактиране | редактиране на кода ]

  Основна статия: Якобинска диктатура

Безредиците в провинцията започват още преди това. В Лион водачът на местните якобинци Шалие е арестуван още на 29 май, а на 16 юли е екзекутиран. Много жирондинци в Париж избягали от домашен арест, а новината за насилственото изгонване на депутатите-жирондинци от Конвента предизвиква протестно движение в провинцията, обхванало по-големите градове на юг ? Бордо , Марсилия , Ним [11] . На 13 юли Шарлот Корде извършва убийството на идола на санкюлотите Жан-Пол Марат . Тя е в контакт с жирондинците от Нормандия и се предполага, че те са я използвали като свой агент [12] . Освен всичко това, пристига новина за безпрецедентна държавна измяна: Тулон и намиращата се там ескадра са предадени в ръцете на англичаните [13] .

През юни и юли Конвентът приема няколко декрета, според които земите на емигриралите благородници се разпродават на малки участъци със срок на изплащане 10 години. Разрешава се и подялбата на общинските земи. Най-важният декрет от 17 юли постановява пълното премахване на феодалните права без всякакво обезщетение, прекратяване на всички свързани с тях съдебни дела и унищожаване на всички актове и документи, свързани с тези права. За да отговори на новата обстановка, Конвентът постановява изработването на нова конституция , която е разработена само за две седмици и е приета от Конвента на 24 юни 1793 година. Поради нестабилното положение обаче тя така и не влиза в сила.

При якобинците Конвентът става висш орган на якобинската диктатура . Той създава Комитет за обществена сигурност (или обща безопасност) (октомври 1792), който отговаря за всичко, що се отнася до лицата и реда, общата и вътрешната полиция. Малко по-късно, през април 1793 г. Конвентът поставя всички ведомства и държавни служители под прякото ръководство на Комитет за обществено спасение . Тази два комитета са длъжни да дават отчет пред Конвента в края на всеки месец.

Термидориански Конвент [ редактиране | редактиране на кода ]

На 9 термидор (27 ? 28 юли 1794 ) Термидорианският преврат слага край на Якобинската диктатура. След преврата термидорианците получават превес в Конвента, а по-късно играят значителна роля и в Директорията .

Блокът им се дели на два лагера. В единия влизат водачите на десните термидорианци ? Ж. Л. Талиен, П. Барас и Жозеф Фуше  ? бивши якобинци, представляващи новата буржоазия, забогатяла от спекулации. Другият лагер обединява левите термидорианци ? начело с Ж. Коло д'Ербоа, Ж. Бийо-Варен и М. Бадия, принадлежали преди това на лявото течение на якобинците. След екзекуцията на Максимилиан Робеспиер и неговите сподвижници десните термидорианци се опитват да изтласкат левите от властта. Още през март 1795 Конвентът постановява арест на ?четиримата“, свалили Робеспиер: Бийо-Варен, Коло д'Ербоа, Барер и Вадие. След Жерминалското въстание (1 април 1795 г.) въпреки пълната им несъпричастност към него те са осъдени на заточение във Френска Гвиана . Конвентът разпорежда разоръжаване на якобинците, взели участие в терора. През май Фукие-Тенвил и четиринадесетте съдии от Революционния трибунал са осъдени на смърт и гилотинирани. Въпреки това на 20 май има още един опит за въстание в Париж ( Въстание от прериал ), но и той е потушен. Термидорианците арестуват последните якобинци ? бивши членове на Комитетите за обществено спасение и обществена безопасност.

След смъртта на малолетния Луи XVII през юни за наследник на престола като Луи XVIII от чужбина се обявява графът на Прованс. Това насърчава роялистите и в началото на октомври (13 вандемиер година IV по революционния календар ) е направен опит за военен преврат срещу Конвента, организиран от роялистите и подкрепен от 30 парижки секции, както и от част от националната гвардия. Тази сериозна заплаха за републиката среща отпора на военни части под командването на Наполеон Бонапарт, получил задачата от Пол Барас, тъй като командващият парижкия гарнизон е подозиран в роялистки симпатии. Той се справя успешно с потушаването на метежа и впоследствие е произведен в чин дивизионен генерал и назначен за главнокомандващ на вътрешните войски.

През лятото на 1795 г. Конвентът приема нова конституция ? Конституцията от година ??? ( Constitution de l'An III ) и я подлага на референдум. Тя е одобрена и влиза в сила на 23 септември. През октомври се провеждат избори за нов двукамерен законодателен орган, състоящ се от Съвет на петстотинте и Съвет на старейшините , в които с нарочен декрет е осигурено място на две трети от депутатите в Конвента. Неговата дейност е прекратена на 26 октомври 1795 г. и като орган на изпълнителната власт е избрана първата Директория .

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ Цифрите за принадлежност към една или друга групировка по време на съществуването на Конвента се променят. Водеща роля в Конвента имат републиканските ?партии“, но сред тях тече остра борба практически по всички въпроси на вътрешната и външната политика. Дясното крило заемат жирондинците (около 140 души), сред които са такива крупни политически фигури като Брисо, Верньо, Гюаде, Петион, Бюзо и др. Отляво са монтанярите (отначало малко над 110 души, но с времето броят им нараства до 150) и това крило е пъстър конгломерат от хора с най-разнообразни социални и икономически възгледи. Между двете враждуващи групи се разполага ?блатото“, или ?равнината“ ? пасивно болшинство (около 500 депутати), поддържащи ту едните, ту другите.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ Борислав, Гаврилов. История на новото време. София, Университетско издателство ?Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3 . с. 166.
  2. ↑ Чудинов 2006 , с. 297.
  3. ↑ Rude 1991 , с. 80.
  4. ↑ Hampson 1988 , с. 157.
  5. ↑ Rude 1991 , с. 82.
  6. ↑ Jordan 1979 , с. 172.
  7. ↑ Doyle 2002 , с. 196.
  8. ↑ Hampson 1988 , с. 176 ? 178.
  9. ↑ Doyle 2002 , с. 199 ? 202.
  10. ↑ Soboul 1975 , с. 309.
  11. ↑ Чудинов 2006 , с. 300.
  12. ↑ Hampson 1988 , с. 189.
  13. ↑ Lefebvre 1963 , с. 68.

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Национален_конвент&oldid=11966619 “.