Винченцо Белини

Винченцо Белини
Vincenzo Salvatore Carmelo Francesco Bellini
	Винченцо Белини Vincenzo Salvatore Carmelo Francesco Bellini
италиански композитор
Роден	3 ноември 1801 г. Катания , Сицилианско кралство
Починал	23 септември 1835 г. (33 г.) Пюто, Франция
Погребан	Пер Лашез , Париж , Франция
Музикална кариера
Стил	опера , симфония
Семейство
Съпруга	няма
Уебсайт	Страница в IMDb
	Винченцо Белини в Общомедия

Винч?нцо Салвато?ре Карм?ло Франч?ско Бел?ни (на италиански : Vincenzo Salvatore Carmelo Francesco Bellini ) е италиански композитор , един от най-значимите италиански оперни композитори заедно с Джоакино Росини и Гаетано Доницети , издигнал на нов, по-висок етап италианското оперно изкуство.

Написва 11 опери ? първата ?Аделсон и Салвини“ (1825), последвана от ?Капулети и Монтеки“ ( 1830 ), ? Норма “ ( 1831 ), ? Сомнамбула “ (1831), ? Пуритани “ ( 1835 ).

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Белини се ражда в музикално семейство на 3 ноември 1801 г. в старинния град Катания . Като малък се проявява като дете-чудо ? според легендата на година и половина вече изпълнява без грешка една ария от композитора Валентино Фиораванти , на 2 години се занимава с музикална теория, на 3 години се учи да свири на пиано и на 5 години вече свири повече от прилично. Учи в консерваторията в Неапол като ученик на известния тогава композитор Николо Дзингарели . ^[1]

Първата си опера ?Аделсон и Салвини“ (единствената му комична опера) композира на 24 години. Премиерата е в театъра на Неаполитанската консерватория и му донася голям успех. Още същата година, 1825 г. завършва и операта ?Бианка и Фернандо“, но с 3-та си сценична творба ?Пират“ ( 1827 г.) Белини става един от най-големите италиански композитори. През 1830 г. Белини написва ?Капулети и Монтеки“ (доста свободна трактовка на Шекспировата ?Ромео и Жулиета“), която посвещава на родния си град. ^[1]

През следващата година създава 2 от най-ценните си творби ? ?Сомнамбула“ и ?Норма“, и 2-те изнесени в Милано. През 1833 ? 1834 г. Белини пътува. Живее известно време в Париж . За Италианския оперен театър в Париж Белини написва своето последно произведение ? операта ?Пуритани“ по сюжет на роман на Уолтър Скот . В премиерите на оперите му са вземали участие най-големите знаменитости като Рубини , Тамбурини, Паста , Малибран и други. ^[1]

Познава славата приживе и става популярен в Европа . Почива едва 33-годишен от остро чревно възпаление на 24 септември 1835 г. в Пюто близо до Париж. ^[1] Погребан е в Пер Лашез .

Опери [ редактиране | редактиране на кода ]

?Аделсон и Салвини“ (1825),
?Бианка и Джернандо“ (1826),
?Пират“ (1827),
?Чужденката“ (1829),
?Заира“ (1829),
?Ернани“ (незавършена, 1830),
?Капулети и Монтеки“ (1830),
? Норма “ (1831),
? Сомнамбула “ (1831),
?Беатриче ди Тенда“ (1833),
? Пуритани “ (1835).

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ ^а ^б ^в ^г Сагаев, Любомир. Книга за операта . София, Държавно издателство ?Музика“, 1983. ISBN 954-8004-21-6 .

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

( (it) ) Raffaele Monterosso, BELLINI, Vincenzo , Dizionario biografico degli italiani , VII volume, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1970
( (it) ) Ildebrando Pizzetti, BELLINI, Vincenzo , Enciclopedia Italiana (1930)

[:0-1] а ^б ^в ^г Сагаев, Любомир. Книга за операта . София, Държавно издателство ?Музика“, 1983. ISBN 954-8004-21-6 .

[1]