Приднестровие

Од Википеди?а ? слободната енциклопеди?а
Приднестровска Молдавска Република
Република Молдовеняскэ Нистрянэ

Приднестрoвская Молдaвская Респyблика

Придн?стровська Молдавська Республ?ка

Знаме Грб
Химна

Те славиме тебе, Приднестровие


Местоположба на Приднестровие
Главен град Тираспол
Службен ?азик молдавски , руски , украински
Народности  (2005) 32% Молдавци
31% Руси
29% Украинци
Уредува?е Претседателска република
 ?  Претседател Игор Смирнов
Де факто Независност
 ?  Деклараци?а за независност на Приднестровие 2 септември 1990  
 ?  Во?на во Приднестровие 2 март - 21 ?ули 1992  
 ?  Признава?е  
 ?  Вода (%) 2.35
Население
 ?  проценка за 2007 г. 537,000 [1]  
 ?  Попис 2004 555,347 
 ?  Густина 133 жит/км 2  
Валута Приднестарска руб?а 1
Часовен по?ас ( UTC +2)
 ?  ( ЛСВ )  ( UTC +3)
НДД нема 2
Повик. бр. 373
1. Молдавска леа се употребува како парична единица во територи?ата под Молдавска контрола. and in the security zone
2. Се употребуваат .com, .ru и .md (понекогаш).

Приднестровие , позната и како Приднестар , Транснистри?а , Трансднестар , Трансднестри?а или Трансднестарска Република (целосно име: Приднестарска Молдавска Република ) е автономна покраина во составот на Молдави?а, де факто независна од Молдави?а од 2 септември 1990 година, ко?а се нао?а на левата страна од реката Днестар . [2] Опфа?а површина од 4.163 км 2 , но поради географската положба, со реката Днестар има граница долга 816 км, па поради тоа личи на остров долг 400, а широк 10 км. Вкупното население е 642.000, претежно од словенско, романско и туркиско потекло (30% Руси , 29% Украинци , 34% Молдавци, остатокот го сочинуваат Гагаузи , Бугари и Пол?аци ). Со административно-територи?алната поделба на Молдави?а, територи?ата на Приднестровската Молдавска Република во уставот на Молдави?а се ?авува како Автономна територи?а формирана со посебен статус на Приднестровие во составот на Молдави?а, ко?а фактички територи?ата на Приднестровие не ?а контролира (со исклучок од неколку села). [3] [4] ). Должината на границите на Приднестровската Молдавска Република е 816 км: од нив 411 км ? со територи?а, контролирана од властите на Молдави?а, 405 км ? со Украина [5] [6] [7] [8] [9] Приднестровие нема излез на море.

Приднестровие е уредена како претседателска република и има сво? устав. Според уставот службени ?азици се молдавскиот (кирилица), рускиот и украинскиот. Главен град на републиката е Тираспол ко? има 159.000 жители. Други поголеми градови се Дубасари и Бендери .

Име [ уреди | уреди извор ]

Името на оваа територи?а на романски е Транснистри?а , Транс-Днестар [10] или Трансднестри?а [11] , но офици?ално во молдавската документаци?а се наведува како Станга Ниструлуи ( молдавски :Stanga N?strulu?) што во превод значи ?Лев брег на Днестар“. На руски името на оваа територи?а се нарекува Приднестровие , па не?зиното целосно име е Приднестарска Молдавска Република ( руски :Приднестровская Молдавская Республика, молдавски :Republica Moldoveneasc? Nistrean?, украински :Придн?стровська Молдавська Республ?ка).

Истори?а [ уреди | уреди извор ]

Карта на МАССР

Во антиката, територи?ата на Прид?естровие била населена со Тирагетите кои биле тракиско племе. Во средниот век на територи?ата на Приднестровие живееле словенските племи?а Уличи и Тиверци, и номадските туркиски племи?а Печензите и Куманите. Со текот на времето, територи?ата била дел од Киевска Руси?а и Галичко-Волинското кнежевство, а во XIV век била дел од Големото Литванско кнежевство. Во 1569 година, северниот дел на Приднестровие влегол во состав на Брацлавското кнежевство кое влегло во состав на Малополска . Територи?ата била дел од Руската Импери?а во 1793 година. ?ужниот дел од Приднестровието бил дел од Златната Орда во 1242 година, каде при кра?от на XV век влегол во состав на Кримското ханство. Со ?ашкиот мировен договор, Приднестровие била дел од Руската Импери?а. Во тоа време бил малку населен регион, коешто население било мешано, и се состоело во основа од Молдавци, но исто и Евреи, Украинци, Срби и Бугари.

Верници во Тиерсполи?а
Православни
  
100 %

При кра?от на XVIII века Руската Импери?а пра?а во?ници за да ?а заштитат сво?ата ?угозападна граница. Руските власти го поддржувале доселува?ето на бугарите, русите, германците, ерменците, грците и молдавците во Приднестровие. Низ XIX век Приднестровие, со градовите Григориопол, Дубосар и Тираспол влезе во состав на Руската Импери?а. Од 1918 до 1940 година ово? дел бил поделен ме?у Романи?а и Украина.

Географски и демографски одлики [ уреди | уреди извор ]

Транснистри?а се нао?а во источниот дел од Молдави?а и е во должина од 400 км. На запад се граничи со Бесараби?а (411 км), а на исток со Украина (405 км). Западната граница кон остатокот од Молдави?а всушност ?а претставува реката Днестар, а поголемиот дел од територи?ата, особено по брегот на Днестар е една голема долина. На оваа површина, Приднестровие зафа?а површина од 4.163 км 2 на ко?а живеат околу 537.000 жители.

Населението го сочинуваат 3 бро?ни етнички групи: Молдавци (32%), Руси (31%) и Украинци (29%).

На?голем и главен град е Тираспол со околу 159.163 жители. На територи?ата на Приднестровие има уште 10 градови со вкупно 69 општини, а вкупниот бро? на населени места е 147.

Административна поделба [ уреди | уреди извор ]

Приднестровие е поделено на 7 административни единици: 5 реони и 2 града (општини) под републичка управа.

Петте реони се:

а двата града (општини) се:

Наводи [ уреди | уреди извор ]

  1. "Население Приднестровья за полгода сократилось на 3,5 тыс. человек," Novy region 2 , 7 септември 2007. http://www.nr2.ru/pmr/138729.html
  2. (англиски) De Facto States By Tozun Bahcheli, Barry Bartmann, Henry Felix Srebrnik
  3. Новое административное устройство Молдавии
  4. Государственный реестр ПМР Архивирано на 21 август 2009 г. в законе ≪Об административно-территориальном устройстве Приднестровской Молдавской Республики≫
  5. О Приднестровье

    Приднестровская Молдавская Республика (ПМР) расположена в юго-восточной части Европы. Граничит с Украиной и Молдовой. Общая протяжённость Государственной границы 816 км, в том числе с Республикой Молдова ? 411 км, с Украиной ? 405 км.

  6. Украина выроет границу

    Аналогичным рвом Украина намерена отгородиться и от Приднестровья, где проживает более 200 тысяч граждан Украины… Погранслужба Украины планирует завершить все мероприятия к лету. Защищать границу от приднестровцев украинцы собираются с помощью современного технического оборудования, доставленного из США… По словам приднестровского замминистра, ≪виноградные столбики, перекрашенные в пограничные столбы, не соответствуют никаким нормам пограничных инженерных сооружений≫. ≪Украинские власти устанавливают их без согласования с Приднестровьем. Нередко возникают конфликтные ситуации, так как точные границы не определены, и нашим пограничникам не раз приходилось демонтировать сооружения украинских коллег≫, ? отметил Вырвич.

  7. Реанимация за счет Приднестровья

    А теперь о том, из каких позиций в приднестровском урегулировании сегодня исходит Украина. Во-первых, она не приемлет принятия никаких решений по урегулированию конфликта вне формата ≪5+2≫. Как-никак, речь идет о будущем страны, с которой Украина, в отличие от России, непосредственно граничит.

  8. Год 2009. Молдова и Приднестровье, внешнеполитические итоги

    Остается украинское направление. Украина ? одна из двух стран с которыми непосредственно граничит Молдова, и которая также граничит с мятежным Приднестровьем.

  9. Иван Мазепа расколол Приднестровье

    ≪…Так же играет роль то, что Приднестровье ? это анклав, который находится очень далеко от России, и в то же время, непосредственно граничит с Украиной≫, ? отмечает Богдан Безпалько.

  10. Regions and territories: Trans-Dniester , BBC вести, 7 март 2007
  11. The black hole that ate Moldova: A glimpse inside Transdniestria , Economist , May 3rd, 2007

Надворешни врски [ уреди | уреди извор ]