Комунистически интернационал

Комунистическият интернационал , известен със съкращението Коминтерн и като Трети интернационал , е обединение на комунистически партии от цял свят, признаващи марксизма-ленинизма за своя водеща идеология.

Третият интернационал съществува от 1919 г. до 1943 г., със седалище в Москва . Обявява се за продължител на Първия интернационал и на марксисткото крило във Втория интернационал .

Има цел да мобилизира и финансира комунистическите партии в цял свят за световна революция, ликвидиране на капитализма , установяване на диктатура на пролетариата , изграждане на социализма и комунизма в цял свят.

Организацията, с председател Григорий Зиновиев , се дели на национални секции. Ръководи и подпомага съпротивителното движение, вкл. на Българската комунистическа партия . Председател на българската секция е Георги Димитров .

Създаване [ редактиране | редактиране на кода ]

Коминтернът е създаден на 4 март 1919 г. в Москва по инициатива на Ленин и партията на болшевиките .

Още на 1 ноември 1914 г. Ленин издига в манифест на болшевишката партия идеята за създаване на нов интернационал. Цимервалдската конференция през 1915 г. и Кинталската конференция от 1916 г. водят до сплотяване на марксистките сили след Втория интернационал.

Победата на Октомврийската революция в Русия през 1917 г. дава тласък в създаване на комунистически партии по целия свят, най-вече в Европа и Америка.

Конгреси [ редактиране | редактиране на кода ]

Първи конгрес [ редактиране | редактиране на кода ]

От 2 до 6 март 1919 г. заседава Учредителният конгрес на Коминтерна, на който присъстват делегати от 35 комунистически партии, комунистически групи и леви крила в социалдемократически партии, включително и от Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) . Ленин изнася доклад ?За буржоазната демокрация и диктатурата на пролетариата“, в която отбелязва основните цели на създаващото се обединение.

Втори конгрес [ редактиране | редактиране на кода ]

Вторият конгрес на Коминтерна се провежда от 19 юли до 7 август 1920 г. в Петроград . Ленин посочва изграждането на ?партия от нов тип“ като основно условие за развитието на революционната борба.

Приети са 21 условия за влизане в Коминтерна, които определят политическите и организационните условия пред дадена партия, за да бъде членка. Сред тях е да се обяви за ?секция“ на Коминтерна в дадената държава. Излиза с позиция по аграрния и по колониалния въпрос.

От конгреса са осъдени ?левите комунисти“ . На партиите-членки се дават насоки за издигане на представители в парламентите на капиталистическите страни, за участие в казионните профсъюзи и други.

Трети конгрес [ редактиране | редактиране на кода ]

Третият конгрес (22 юни ? 12 юли 1921) издига единния фронт на работническата класа със селячеството като основно средство за постигане на по-голямо влияние сред трудовите класи.

Четвърти конгрес [ редактиране | редактиране на кода ]

Четвъртият конгрес (5 ноември ? 5 декември 1922) потвърждава тактиката на единен фронт.

Пети конгрес [ редактиране | редактиране на кода ]

Петият конгрес (17 юни ? 8 юли 1924) под ръководството на Сталин настоява за пълна болшевизация на партиите-членки.

Шести конгрес [ редактиране | редактиране на кода ]

На Шестия конгрес (17 юли ? 1 септември 1928) е обявена ?борба против десния опортюнизъм “.

По-късно отцепилите се от международното комунистическо движение течения на левичари и троцкисти признават съответно само първите 2 или първите 4 конгреса.

Седми конгрес [ редактиране | редактиране на кода ]

Седмият конгрес на Коминтерна се състои в Москва от 25 юли до 25 август 1935 г. Придобилият международна известност по време на Лайпцигския процес като изтъкнат водач на комунистическото движение и борбата срещу фашизма българин Георги Димитров е избран за генерален секретар на Коминтерна.

Докладът на Димитров ?Настъплението на фашизма и задачите на Комунистическия интернационал в борбата за единството на работническата класа“ заема централно място на конгреса и се оценява като преломен момент в международното комунистическо движение. Димитров негласно отрича вдъхновеното от Сталин противопоставяне на комунистите с всички останали политически течения и се обявява за коалиция ? единен фронт срещу засилващото се влияние на фашизма. Той посочва, че съвместните действия на комунистически и социалистически партии могат да доведат до увеличаване на политическата роля на работническата класа. Единният фронт цели оказване на влияние върху католически , анархистки или дори фашистки ориентираните работници. Той има за задача привличането към борбата срещу фашизма и на хора, принадлежащи към селячеството и дребната буржоазия, да предизвика у народите от колониалните страни чувства на съпричастност към борбите на работниците от метрополиите .

Конгресът потвърждава изводите в доклада на Димитров и гласува да се поеме курс към народен фронт . Идеите на Георги Димитров са практически приложени от френската и испанската комунистическа партия, съответно при участието в коалиционното правителство на Леон Блум и сформирането на широк фронт за защита на републиката в Испания .

Сталински чистки [ редактиране | редактиране на кода ]

Сталин не е доволен от резултатите на борбите на международните комунистически партии и се отказва от утопичните идеи на Ленин за международна пролетарска революция. Многото емигранти в страната и борбата на революционерите по места струват много средства, а ползата е слаба.

Масовите чистки на комунисти от 1937 до 1939 г. се провеждат и спрямо емигрантите, организирани в структурите на Коминтерна, но също така насъскват революционери, които се борят нелегално в родината си, да се избиват един друг. Под ударите на репресиите попадат видни дейци на международното движение като Бела Кун , Пятницки, Уго Еберлайн , Хайнц Нюман .

Хиляда немски емигранти са изпратени от Русия с влак във фашистка Германия. Колективни удари са насочени срещу полската, югославската и палестинската комунистическа партия. Герои от Гражданската война в Испания попадат под ударите на НКВД , ръководени от Лаврентий Берия . Съратници на Георги Димитров ? Попов и Танев, бивши подсъдими заедно с него на процеса в Лайпциг , също попадат в ГУЛАГ . Екзекутирани са лидери на партии от Корея, Индия, Мексико, Иран, Монголия, Турция.

Това убива международния авторитет на Коминтерна и дава тласък за основаването през 1938 г. на Четвъртия интернационал от компартии, недоволни от политиката на Сталин.

Втора световна война [ редактиране | редактиране на кода ]

Комунистическите партии имат традиционна антифашистка насоченост, но въпреки одобрения от Седмия конгрес доклад на Георги Димитров в началото на Втората световна война Сталин налага на Коминтерна да заеме позиция на неучастие. Войната е обявена за изцяло империалистическа, без отношение към интересите на работническата класа. На партиите-членки е наредено да поддържат линия на ненамеса в конфликта. Натискът на Сталин е до голяма степен продиктуван от интереса му да запази целостта на пакта за ненападение Рибентроп-Молотов , сключен между СССР и Нацистка Германия през 1939 г.

В хода на 1940 година очакванията на Сталин за продължителна война в Европа, която да му позволи интервенция в удобен момент, не се оправдават и бързите успехи на Германия го карат все повече да се опасява от предстоящ конфликт с нея. Към ноември 1940 година Коминтернът вече провежда неафиширана пропаганда за деморализиране на германските войски, в началото на следващата година негови ръководители говорят за ?справедливия характер на войната за нападнатите народи“, а през май отново на дневен ред излиза изграждането на ?широк национален фронт“ в редица страни. ^[1]

Успоредно с това положението на Коминтерна и неговото ръководство в съветската политическа система става все по-несигурна. На частна вечеря през април Сталин приветства изискваното от нов закон напускане на Коминтерна от Комунистическата партия на Съединените щати и се обявява за по-автономно развитие на националните комунистически партии. Още на следващия ден генералният секретар Георги Димитров обсъжда разпускането на Коминтерна с други негови секретари, а на 12 май съгласува конкретните стъпки за това с Андрей Жданов . Вече подготвеното разпускане на организацията е отложено, заради началото на войната между Съветския съюз и Германия. ^[2]

След 22 юни 1941 г., когато Хитлеристка Германия напада СССР, Коминтернът променя линията си и призовава за въоръжена борба срещу Силите от Оста .

Разпускане [ редактиране | редактиране на кода ]

С напредването на Втората световна война Коминтернът все повече се превръща в пречка в отношенията на Съветския съюз с неговите съюзници. През април 1943 година американският президент Франклин Делано Рузвелт директно поставя въпроса за разпускането на Коминтерна като условие за съюзните отношения със Съветския съюз. На 8 май, в разгара на дипломатическа криза между съюзниците, секретарите Георги Димитров и Дмитрий Мануилски са извикани при външния министър Вячеслав Молотов , който им нарежда да организират разпускането на Коминтерна. След съгласуване на детайлите със Сталин, разпускането на организацията е публично обявено на 22 май, като повечето нейни ръководители бързат да я обявят за изиграла ролята си. ^[3]

Разпускането на Коминтерна влиза в сила на 10 юни 1943 година, а два дни по-късно към Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) е създаден отдел ?Международна информация“. За да се прикрие връзката между него и Коминтерна, той е оглавен от кандидат-члена на Политбюро Александър Шчербаков , но негови заместници стават най-близките до Сталин дотогавашни секретари на Коминтерна Георги Димитров и Дмитрий Мануилски. ^[4]

Дейността на КИ е поета след края на Втората световна война от новата организация Коминформбюро .

Българска компартия [ редактиране | редактиране на кода ]

Коминтернът приема БКП (т.с.) за партия-членка още на Учредителния си конгрес през 1919 г. Под натиска на Коминтерна, надделявайки над крилото на старите социалдемократи начело с Димитър Благоев водачите на БКП Георги Димитров и Васил Коларов (който тогава е генерален секретар на Изпълнителния комитет на Коминтерна) отричат тактиката на неутралитет на партията по отношение на Деветоюнския преврат от лятото на 1923 г. и поемат курс към въоръжено противопоставяне на режима на проф. Александър Цанков . През август 1923 г. ръководството на БКП (т.с.) решава да вдигне Септемврийското въстание . След разгрома му Димитров и Коларов избягват през Югославия в СССР.

Връзките с Коминтерна, доминиран от Сталин, наред с чистките след Септемврийското въстание, допринасят за издигането на левичарския уклон в ръководството на БКП през 1925 ? 1936 г.

В периода 1941 ? 1944 г. Коминтернът активно подпомага Партизанското движение в България на страната на антихитлеристка коалиция .

Коминтернът се занимава и с националния въпрос на Балканите. През 1934 г. по идея на Сталин се решава да се създадат ?македонска“, ?добруджанска“ и ?тракийска“ народности въз основа на българските общности извън България и нейните покрайнини като опит да бъде наложено решение на дълбокия конфликт между изконното желание всички българи (подобно на другите балкански народи) да живеят в собствена държава и аспирациите на балканските държави към населени с българи земи и особено на активно отстояваните от сръбските комунисти сръбски претенции към Македония. В изпълнение на приета директива под ръководството на Коминтерна се създават близките до БКП ВМРО (обединена) и Добруджанска революционна организация , правят се опити да се привлекат тракийските дружества наследници на ВТРО , които да работят ?за националното и социално освобождение“ на тези области.

Прилагането на споменатите директиви от коминтерновските времена частично обяснява политиката на БКП в първите години след идването ? на власт през 1944 г., когато прибързано отзовава българските войски от Беломорието и от Македония и с репресии опитва да наложи на българите от Пиринска Македония да променят българското си самосъзнание на ?македонско“.