Денят на труда и на международната работническа солидарност
(известен като
Ден на труда
и
Първи май
) се отбелязва ежегодно на
1 май
.
На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите по света
[1]
; това е и ден на международното
работническо движение
и на левите движения.
Историята на празника се свързва с работническото движение през
19 век
и работническите протести за зачитане на елементарните
социални права
. Въвеждането на празника се свързва с датата на началото на събитията, известни като
Хаймаркетска афера
, - 1 май
1886
г., - когато профсъюзите в
САЩ
провеждат мащабна национална
стачка
, в която вземат участие над 300 000
работници
от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов
работен ден
. След тридневни протести в
Чикаго
полицията
и частните охранители от агенция "
Пинкертон
" разпръсват протестиращите, при което раняват около 200 души и убиват поне 4-има
[2]
. На 4 май, по време на последвалия
протест
срещу
полицейското насилие
, сред полицията е хвърлена
бомба
, при която пострадват седмина нейни представители, от които един е убит. Набързо са осъдени и екзекутирани 7
анархисти
, впоследствие - оправдани като невинни, както и друг от заподозрените -
Оскар Нийбе
, който се
самоубива
.
През
1889
г. учредителният конгрес на
Втория интернационал
, проведен в
Париж
, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в
Амстердам
призовава ?всички
социалдемократически партии
и
профсъюзи
от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за
световен мир
“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е ?задължително за всички
пролетарски
организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.
Денят на труда е сред
официалните празници в Република България
.
Първият опит за честване на Първи май в
България
е от
Типографското дружество
през
1890
г.
Обявен е за официален празник през
1939
г., в духа на честванията на така наречения ?
Имперски трудов ден
“ (Reichsarbeitstag), празнуван тогава в
Нацистка Германия
- към този момент основен геополитически съюзник на България.
Впоследствие, в условията на властта на
Народна република България
, празникът придобива по-близка до първоначалния си облик насоченост и започва да се чества ежегодно, тъй като в
социалистическите страни
на честването му се отдава голямо значение в съгласие с
идеологията
, че те се управляват от работническата класа и то се прави винаги мащабно (В
СССР
и
КНР
- дори с
военни паради
). Съответно - Първи май се отбелязва с всеобщи манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители и тържествата се организират от
държавата
. Те се провеждат на централния
площад
във всяко населено място или въобще - на открито и просторно място. Манифестиращите преминават, марширувайки през него, с
лозунги
в прослава на
труда
и работническата класа, а често - и на различни политически дейци или заявяващи съпричасността на участниците към идеите на
социализма
. През това време, от
трибуна
, разположена на площада, са поздравявани от партийни (
БКП
и
БЗНС
, от управляващия
ОФ
), държавни и местни ръководители. Денят е неработен и неприсъствен в
училищата
.
След
1989 г.
(падането на режима на
Тодор Живков
), този начин на празнуване на Първи май е прекратен, но денят продължава да бъде официален празник и неработен ден. Чествания, с повече или по-малко масов характер, се организират главно от различни политически партии, предимно -
социалисти
и
комунисти
; сред тях изпъкват
концертите
на открито на
Българската социалистическа партия
. Освен това, 1 май е и Празник на
Конфедерацията на независимите синдикати в България
, които също имат свои тържества.
В някои държави по света Първи май е отбелязван официално, в други се чества неофициално. Сред тези, в които е официален празник са:
Германия
,
Австрия
,
Мексико
,
Тайланд
и
Русия
.
На места датата е променена или честванията се организират въз основа на инициативи, предхождащи послужилата за учредяване на утвърдения по света празник, но смисълът им е сходен и празникът се възприема като идентичен. Конкретно - в
САЩ
и
Канада
отбелязват Деня на труда (Labor Day) в първия понеделник от месец
септември
, всъщност още от 1882 г., като почивен ден, извоюван като такъв от синдикатите (поради което поставянето на датата на 1 май представлява по-скоро негово преместване, невъзприето трайно в първоизточника на събитието). Смятан е за символичен край на
лятото
. Отначало е неофициален, става официален празник през 1894 година. Във
Великобритания
, където отбелязват Деня на труда през първия понеделник на месец
май
, също са правени предложения (
2011 г.
) за изместване към общо със САЩ и Канада отбелязване на празника.