Чеслав Милош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чеслав Милош
Czesław Miłosz
полски поет, преводач и есеист
Портретна фотография на Чеслав Милош (1999)
Роден
Починал
14 август 2004  г. (93 г.)
Погребан Краков , Полша

Религия Католическа църква
Националност   Полша
Учил във Вилнюски университет
Работил писател , дипломат , университетски преподавател
Литература
Жанрове стихотворение , есе , роман
Известни творби ? Поробеният разум “ (1953)
Награди Нобелова награда за литература (1980)
Повлиян
Семейство
Баща Александер Милош
Майка Вероника Кунат
Съпруга Янина Длуска (1909 ? 1986; в брак с Милош от 1944), Керъл Тигпън (1944 ? 2002)
Деца Антъни (р. 1947), Питър (р. 1951)

Подпис
Уебсайт www.milosz.pl
Чеслав Милош в Общомедия

Ч?слав М?лош (на полски : Czesław Miłosz ) е полски поет , прозаик , есеист , литературен историк , преводач и дипломат , Нобелов лауреат за литература през 1980 година [1] .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Детство и младост [ редактиране | редактиране на кода ]

Чеслав Милош е син на Александър и Вероника Милош. Роден е в с. Шетейне (Сетеняй), Ковенска губерния, Руска империя.

Великото литовско княжество, където се възпитава Милош, заедно със своята многокултурна и толерантна атмосфера, оказва решаващо влияние върху творчеството на поета и той самият често се връща към спомените от детството (Долината на Иса). Вдъхновяващи се оказват за него както спокойният живот на село, така и лудите пътешествия с баща му. Огромно влияние върху поета оказват също така историческите събития, на които става свидетел: Октомврийската революция и Полско-съветската война. На 19 септември 1917 г. се ражда по-малкият му брат, Анджей Милош, бъдещият документален режисьор, публицист и преводач.

Милош учи в университета ?Стефан Батори“ във Вилнюс , първоначално полонистика, а след това се прехвърля да следва право . През 1930 г. дебютира в университетското издание ?Alma Mater Vilnensis“ със стиховете ?Композиция“ и ?Пътуване“. Член е на поетическата група Жагари и съавтор на издание със същото име. Работи в Полското радио Вилнюс .

Втора световна война [ редактиране | редактиране на кода ]

След избухването на Втората световна война, Милош се отправя към южната част на Полша. Когато на 17 септември, в резултат на пакта Рибентроп-Молотов , Червената армия започва инвазия по източните граници на Полша, поетът вече се намира в Румъния . Войската на СССР превзема Вилнюс и го предава на Литва. Милош се връща в родното си място и приема литовско гражданство. Обаче още на 14 юни 1940 г. 150 хил. войници прекрачват границите на Литва и започва съветската окупация. Тези събития разтърсват поета и това се отразява в неговата поезия. Напуска Вилнюс и се премества в окупираната от немците Варшава, където работи в Университетската библиотека. Участва в нелегалния литературен живот, през 1940 г. публикува том Стихове с псевдонима Ян Сируч. След краха на Варшавското въстание Милош намира убежище първо в Яниславице, после в имението на Йежи Турович в Гошице. През 1945 г. заживява в Краков.

Следвоенен период [ редактиране | редактиране на кода ]

Започва работа като културно аташе в комунистическото правителство на Полша в САЩ и Париж . През 1951 г. поисква политическо убежище във Франция, като по време на престоя си в Париж решава да се срещне с редактора на ?Култура“ Йежи Гедройч и да помоли за скривалище и за обезпечаване не неговите вещи докато получи политическо убежище. За известно време Милош живее в Мезон Лафит , което води до дългогодишно сътрудничество с издателството ?Литературен институт“, ръководено от Йежи Гедройч. Това обаче става повод за скандал от страна на част от полската емиграция ? срещу приемането на Милош протестира и редакцията на ?Вядомошчи“ на Мечислав Гридзевски. Две години по-късно Литературният институт на Гедройч издава ?Поробеният разум“ (1953) ? книга, насочена към полската емиграция, която коментира мисловния механизъм на човека в народната демокрация. През следващите години Литературният институт издава голяма част от творбите на Милош, а самият Гедройч представя кандидатурата му за Нобелова награда .

Саркофагът на Чеслав Милош в Криптата на заслужилите поляци на Скалка, Краков.

През 1960 г. Милош се мести в САЩ, където преподава славянска литература в Калифорнийския университет в Бъркли . В чужбина създава предимно поезия, изключително разнообразна, а най-голямо признание получават политическите му стихове. В Полската народна република е обявен за предател, осъден е от Полския литературен съюз и някои автори (Константи Илдефонс Галчински, Кажимеж Брандис, Ярослав Ивашкевич и Антони Слонимски). До 1980 г. има цензура, забраняваща не само публикацията на негови произведения, но дори и за споменаване на името му. Книгите на Милош са издавани като самиздат, внасяни нелегално, а за малцина са достъпни в забранените кътчета на университетските библиотеки. Милош е отхвърлян дори от част от полската емиграция, като го обвиняват в ?болшевизъм“.

Отношението на властите и емиграционното общество към Милош започва да се променя след 1980 г., когато поетът получава Нобелова награда за цялостно творчество. Година по-късно се връща в страната, където негови творби вече се издават легално. Те се превръщат във вдъхновение за развиващата се политическа опозиция.

През 1993 г. поетът окончателно се връща в Полша, като избира за място за живеене Краков, както сам твърди ?най-близо до Вилнюс“.

Умира на 14 август 2004 г. в Краков, на 93 години. Погребението се състои на 27 август 2004 в Криптата на заслужилите поляци на Скалка.

Личен живот [ редактиране | редактиране на кода ]

През 1944 г. Чеслав Милош се жени за Янина, която след като свършва Втората световна война заминава с мъжа си за САЩ, където живее до края на живота си. След като тя умира Чеслав Милош написва ?Сбогуване с моята жена Янина“. Имат двама синове: Антони (роден 1947 г.) и Пьотр (роден 1951). През 1992 г. Милош се жени повторно за американската историчка Карол Тигпен, но отново овдовява.

Творчество [ редактиране | редактиране на кода ]

Стиховете на Чеслав Милош са интелектуални, а метафорите, които използва са ярки и внушаващи. Творчеството му преди Втората световна война е наситено с катастрофизъм. В него доминират метафорите и апокалиптичните визии. Стиховете, писани по време на войната, вече не притежават такъв патос. Поетът разчита на комуникативността на стиха ? на разбирането на съдържащото се в него философско и интелектуално съдържание. Част от тези стихове Милош посвещава на окупираната Варшава, където живее по време на войната. В творчеството на Милош, писано по време на войната, се забелязва едно умишлено отклоняване от военната тематика. От този период ще намерим стихове, описващи красотата на света, който ? може да ни се стори ? никога не познава войната.

?Това, което бе голямо“, 30-то СОУ в София

Въвежда нов литературен жанр в полската литература ? поетически трактат (трактат-поема), който по думите на поета ?е насочен срещу съвременното разбиране за ограничаване и разширява ?обхвата“ на поезията“.

Освен множеството томове поезия, Милош издава и няколко сборници с есета. Най-известният от тях, превеждан на много езици е ?Поробеният разум“ и до днес се определя за изключителен опит за научен анализ на действията на комунистическата пропаганда. След като прекъсва връзката си с комунистическите власти, в своето творчество Милош изразява критиката си по отношение на Полската народна република, често осъжда полския национализъм, критикува традиционния полски католицизъм.

Известни са 28 псевдонима, с които Милош подписва своите творби. Някои от тях са: Адриан Желински, Едвард Жулински, Ян М. Новак, Ян Сируч и др.

Памет [ редактиране | редактиране на кода ]

Паметна плоча на стената на Вилнюския университет

Стихотворението на Чеслав Милош ?Това, което бе голямо“ (?Co było wielkie“) е изписано на 30 СОУ в София. [2]

Библиография на български [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Поробеният разум . Варна: Галактика, 1992, 224 с.
  • Долината на Иса . София: Христо Ботев, 1994, 270 с.
  • Крайпътно кученце . София: Факел, 2002, 246 с.
  • Поробеният разум . София: Балкани, 2011, 312 с.
  • Долината на Иса . София: Балкани, 2011, 272 с.
  • Крайпътно кученце . София: Балкани, 2011, 192 с.
  • Годината на ловеца . Превод от полски Вера Деянова и Боян Обретенов. София: Балкани, 2011, 382 с.
  • Родната Европа . МД ?Елиас Канети“, 2012, 318 с.
  • Това . Превод от полски Силвия Борисова и Камен Рикев. София: Сиела, 2012, 104 с.

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]