Хюстън
|
|
|
|
|
Страна
| САЩ
|
---|
Щат
| Тексас
|
---|
Площ
| 1724,545 km²
|
---|
Надм. височина
| 13 m
|
---|
Население
| 2 304 580 души
[1]
(1 април 2020 г.)
1336 души/km²
|
---|
Основаване
| август 1836 г.
|
---|
Пощенски код
| 77000?77099, 77200?77299, 77000, 77002, 77007, 77009, 77011, 77013, 77015, 77018, 77021, 77024, 77027, 77030, 77034, 77038, 77042, 77045, 77048, 77049, 77052, 77057, 77061, 77065, 77069, 77072, 77075, 77079, 77081, 77083, 77087, 77091, 77094, 77099, 77203, 77206, 77208, 77211, 77216, 77220, 77224, 77228, 77229, 77231, 77233, 77236, 77240, 77243, 77246, 77249, 77250, 77253, 77258, 77260, 77263, 77266, 77268, 77273, 77276, 77279, 77280, 77282, 77285, 77287, 77290, 77291, 77295, 77298
|
---|
Телефонен код
| 281, 832, 713
|
---|
Официален сайт
| www.houstontx.gov
|
---|
Хюстън
в
Общомедия
|
Хюстън
(на
английски
:
Houston
) е град в
щата
Тексас
,
САЩ
. Той е
окръжен център
на окръг
Харис
. Към 2017 г. има население от 2 312 717 души, което го прави четвъртият най-населен град в страната. Това е най-големият град в
Юга на САЩ
.
[2]
Разположен е югоизточната част на Тексас, близо до залива
Галвестън
и до
Мексиканския залив
.
Основан е на 26 август
1836
г. от братята
Август Чапман Алън
и
Джон Кърби Алън
, които закупуват земя от Елизабет Парът, която получава земята от съпруга си. Те плащат общо 5000 долара, от които само 1000 в брой.
[3]
Братята Алън пускат първата си реклама за Хюстан само четири дни по-късно в
Telegraph and Texas Register
, наименувайки града в чест на президента на Тексас
Сам Хюстън
.
[4]
Те успешно лобират конгреса на Република Тексас да направи Хюстън временна столица, съгласявайки се да снабдят новото правителство с капитална сграда.
[5]
Към началото на 1837 г. в града живеят около дузина души, но тази бройка нараства до 1500 души, когато конгресът на Тексас се събира в Хюстън за пръв път през май.
[4]
На 5 юни 1837 г. Хюстън е инкорпориран, а за първи кмет е назначен Джеймс Холман.
[4]
През същата година Хюстън става седалище на окръг
Харис
.
[6]
През 1839 г. Република Тексас премества столицата си в
Остин
. Градът претърпява друга спънка, когато същата година епидемия от
жълта треска
убива един на всеки осем жители. Въпреки това, той се установява като търговски център, образувайки симбиоза с пристнището
Галвестън
, намиращо се на брега на
Мексиканския залив
. Фермерите без излаз на море носят продукцията си в Хюстън, който се възползва от река
Бъфало Бею
за достъп до Галвестън и Мексиканския залив. Търговците в Хюстън печелят от продажбата на суровини на фермерите и от транспорт за фермерската продукция до Галвестън.
[4]
По-голямата част от робите в Тексас идват със собствениците си от по-старите робски щати. По-големите бройки обаче се набавят чрез търговията на роби у дома. И докато
Ню Орлиънс
е център на тази търговия на Юг, самите дилъри на роби са в Хюстън. Хиляди поробени негри живеят в околностите на града преди избухването
гражданската война
. Много от тях работят в захарните и памучните плантации, докато тези в границите на града имат домашни и занаятчийски работи. През 1840 г. общността основава камара на търговията, отчасти за да поощрява транспорта и навигацията през новосъздаденото пристанище на Бъфало Бею.
[7]
Към 1860 г. Хюстън израства като търговски и железопътен възел за износ на памук.
[6]
Железопътни линии от вътрешността на Тексас се срещат при Хюстън, където се насочват към пристанищата на Галвестън и
Бомонт
. По време на гражданската война Хюстън служи като щаб-квартира на генерал
Джон Магрудер
, който използва града за точка на организиране в
битката при Главистън
.
[8]
След войната бизнесмените на Хюстън предприемат усилия по разширяване на излаза на града на реки, така че градът да може да поддържа по-голяма търговия между централните си части и съседен Галвестън. Към 1890 г. Хюстън е вече железопътният център на Тексас.
През 1900 г., след като Галвистсън е опустошен от ураган, се ускоряват усилията по превръщането на Хюстън в дълбоководно пристанище.
[9]
През следващата година е открито находище на
петрол
при
Спиндълтоп
близо до Бомонт, което дава начало на петролната промишленост в Тексас.
[10]
През 1902 г. президентът
Теодор Рузвелт
одобрява план за развитие в размер на 1 милиона долара, с който да се прокара корабен канал до Хюстън. Към 1910 г. населението на града вече е достигнало 78 800 души, което е почти двойно увеличение спрямо предходното десетилетие. Негрите съставляват голям част от населението на града, наброявайки 23 929 души, което е почти една трета от населението на града.
[11]
Президентът
Удроу Уилсън
отваря дълбоководното пристанище на Хюстън през 1914 г., седем години след началото на строежа. Към 1930 г. Хюстън вече е най-населеният град в Тексас, а Харис е най-населеният окръг.
[12]
През 1940 г. преброяването на населението сочи, че населението на Хюстън е представено от 77,5% бели хора и 22,4% негри.
[13]
Когато започва
Втората световна война
, товарният тонаж на пристанището намалява и транспортните услуги се преустановяват. Въпреки това, войната предоставя икономическа изгода за града. Петролните рафинерии и производствените цехове се построяват по дължина на плавателния канал, поради търсенето на петрол и гумени продукти от военната промишленост по време на войната.
[14]
Летище
Елингтън
, построено през
Първата световна война
, се съживява като напреднал обучителен център за бомбардировачи и навигатори.
[15]
Компанията
Brown Shipbuilding
е основана през 1942 г. за строителство на кораби за
ВМС на САЩ
по време на Втората световна война. Поради бума на работни места в сектора на отбраната, хиляди нови работници мигрират в града, както бели, така и негри, които се съревновават за по-доходоносни работи. Президентът Рузвелт установява политика на недескриминация за работещите във военната сфера и негрите получават някои възможности, особено при корабостроенето, макар не и без съпротивата на белите и нарастване на общественото напрежението, което понякога прераства и в насилие. Икономическите придобивки за негрите, които са заети във военната индустрия, продължават и в годините след войната.
[16]
През 1945 г. е основан
Тексаският медицински център
. След войната икономиката на Хюстън се задвижва от пристанищата. През 1948 г. градът анексира няколко неинкорпорирани зони, с което повече от удвоява размера си, и започва да се разпростира из района.
[4]
[17]
През 1950 г. наличността на климатиците предоставя тласък на много компании да се преместят в Хюстън, където заплатите са по-ниски отколкото на север. Това води до икономически бум и ключова промяна на градската икономика към енергийния сектор.
[18]
[19]
Повишеното производство на разширената корабостроителна промишленост по време на Втората световна война ускорява растежа на Хюстън.
[20]
За това допринася и основаването през 1961 г. на ?Космически корабен център“ (преименуван през 1973 г. на ?
Космически център Линдън Б. Джонсън
“) на
НАСА
. Това е стимул за развитието на космическата промишленост в града.
Астродомът
отваря през 1965 г. като първия в света закрит куполен спортен стадион.
В края на 1970-те години Хюстън претърпява бум на населението, когато хора от
Ръждивия пояс
започват масово да се местят в Тексас.
[21]
Новите жители идват заради многобройните възможности за работи в петролната промишленост, създадени в резултат на
Арабското петролно ембарго
. С увеличаването на професионалните работни места Хюстън става дестинация за много хора с висше образование, включително и негри, идващи от северните райони. През 1977 г. хюстънци избират първия си чернокож кмет, Лий П. Браун.
[22]
През юни 2001 г. тропическата буря Алисън излива до 1000 mm дъжд над някои части от града, причинявайки най-лошото наводнение в историята на града. Бурята струва милиарди долари в щети и убива 20 души.
[23]
През декември същата година хюстънската енергийна компания
Enron
рухва в най-големия банкрут в САЩ по това време в резултат от разследвания за укриване на данъци. Компанията губи не по-малко от 70 милиарда долара.
[24]
Към 2017 г. населението на Хюстън е оценено на 2 312 717 души. Етнически и културно, Хюстън е един от най-разнообразните метрополни региони в страна.
[25]
Мултикултурализмът му, задвижван от големи вълни имигранти, се дължи на относително ниската
издръжка на живот
, силен пазар на работните места, близост до
Латинска Америка
и роля на възел за заселване на бежанци.
[26]
[27]
Поне 145 езика се говорят от жителите на града.
[28]
Метрополната зона на Хюстън е една от най-младите в САЩ, като средната възраст там е 33,5 години към 2014 г.
[29]
Младостта на града се приписва на прилива от латиноамерикански и азиатски имигранти в Тексас.
[30]
Към 2017 г. е изчислено, че около 600 000 недокументирани имигранти живеят в района на Хюстън,
[31]
което представлява почти 9% от населението на метрополния район.
[32]
Расов състав
|
2010
[33]
|
2000
[34]
|
1990
[13]
|
1970
[13]
|
Бели
|
50,5%
|
49,3%
|
52,7%
|
73,4%
|
?без бели латиноси
|
25,6%
|
30,8%
|
40,6%
|
62,4%
|
Негри
|
23,7%
|
25,3%
|
28,1%
|
25,7%
|
Латиноси
|
43,7%
|
37,4%
|
27,6%
|
11,3%
|
Азиатци
|
6,0%
|
5,3%
|
4,1%
|
0,4%
|
Население по години
1850
|
1860
|
1870
|
1880
|
1890
|
1900
|
1910
|
2396
|
4845
|
9382
|
16 513
|
27 557
|
44 633
|
78 800
|
1920
|
1930
|
1940
|
1950
|
1960
|
1970
|
1980
|
138 276
|
292 352
|
384 514
|
596 163
|
938 219
|
1 232 802
|
1 595 138
|
1990
|
2000
|
2010
|
2017
|
1 630 553
|
1 953 631
|
2 100 263
|
2 312 717
|
Климатът на града е
влажен субтропичен
. Лятото е горещо, дълго и влажно, а зимата е мека. Преобладаващите ветрове са юг и югоизток през по-голямата част от годината и носят топлина и влага от Мексиканския залив.
[35]
През лятото температурите често надвишават 32 °C, а тази температура се достига средно 106 дни в годината. Измерими снеговалежи са възниквали общо 38 пъти между 1895 и 2018 г.
Климатични данни за Хюстън
|
Месеци
|
яну.
|
фев.
|
март
|
апр.
|
май
|
юни
|
юли
|
авг.
|
сеп.
|
окт.
|
ное.
|
дек.
|
Годишно
|
Абсолютни максимални температури
(
°C
)
|
29
|
33
|
36
|
35
|
37
|
42
|
41
|
43
|
43
|
37
|
32
|
29
|
43
|
Средни максимални температури (°C)
|
17,2
|
19,1
|
22,8
|
26,4
|
30,2
|
33
|
34,3
|
34,7
|
32,1
|
27,8
|
22,5
|
17,9
|
26,5
|
Средни температури (°C)
|
11,7
|
13,6
|
17,1
|
20,8
|
24,9
|
28
|
29,1
|
29,2
|
26,6
|
21,9
|
16,8
|
12,4
|
21,1
|
Средни минимални температури (°C)
|
6,2
|
8,1
|
11,4
|
15,2
|
19,8
|
23,1
|
23,9
|
23,8
|
21
|
16,1
|
11,2
|
7
|
15,6
|
Абсолютни минимални температури (°C)
|
?15
|
?14
|
?6
|
?1
|
6
|
11
|
17
|
12
|
7
|
?2
|
?7
|
?14
|
?15
|
Средни месечни валежи (
mm
)
|
85,9
|
81,3
|
86,6
|
84,1
|
129,3
|
150,6
|
96,3
|
95,5
|
104,6
|
144,8
|
110,2
|
95
|
1264
|
Средно количество слънчеви часове
|
143.4
|
155.0
|
192.5
|
209.8
|
249.2
|
281.3
|
293.9
|
270.5
|
236.5
|
228.8
|
168.3
|
148.7
|
2578
|
Източник: NOAA
[36]
|
Хюстън е световноизвестен с енергийната си промишленост, особено за петрол и природен газ, както и с биомедицината и аеронавтиката си. Расте дялът на възобновяемите източници ? вятърни и слънчеви.
[37]
[38]
Районът на Хюстън е главният пазар на САЩ за износ, задминавайки Ню Йорк през 2013 г., според данни на департамента по международна търговска администрация на САЩ. Петролните продукти, химикали и оборудването за добив на петрол и газ представляват грубо две трети от износа на метрополния регион. Главните дестинации за износ са
Мексико
,
Канада
и
Бразилия
.
[39]
Хюстън е водещ център за строеж на нефтодобивно оборудване.
[40]
Голяма част от успеха му като нефтохимичен комплекс се дължи на натоварения му плавателен канал.
[41]
Пристанището на града се нарежда на първо място в САЩ по международна търговия и на десето място сред световните пристанища.
[42]
[43]
За разлика от повечето места, високите цени на петрола и природния газ са ползотворни за икономиката на Хюстън, тъй като голяма част от жителите му работят в енергийната промишленост.
[44]
Само 27 държави по света (с изключение на САЩ) имат
БВП
, по-голям от БВП на региона на Хюстън (478 милиарда долара).
[45]
Хюстън има 17 партньорски града:
[46]
- Абу Даби
,
ОАЕ
- Баку
,
Азербайджан
- Чиба
,
Япония
- Гремпиън
,
Абърдийн
,
Шотландия
- Гуаякил
,
Еквадор
- Уелва
,
Испания
- Истанбул
,
Турция
- Карачи
,
Пакистан
- Лайпциг
,
Германия
- Луанда
,
Ангола
- Ница
,
Франция
- Пърт
,
Австралия
от 1984 г.
- Шънджън
,
Китай
- Ставангер
,
Норвегия
- Тайпе
,
Тайван
- Тампико
,
Мексико
- Тюмен
,
Русия
- Родени в Хюстън
- Починали в Хюстън
- ↑
data.census.gov
// Посетен на 1 януари 2022 г.
- ↑
Morris, Mike.
Aggressive annexation generates growing pains
// Houston Chronicle. 3 юли 2016.
- ↑
David G. McComb.
Houston: A History
. 2nd. Austin, University of Texas Press, 1981. с.
11
.
- ↑
а
б
в
г
д
McComb, David G.
Houston, Texas
// Handbook of Texas Online. 19 януари 2008. Посетен на 1 юни 2008.
- ↑
Amelia W. Williams.
Allen, Augustus Chapman
// Texas State Historical Association, 24 август 2016. Посетен на 12 април 2018.
- ↑
а
б
Looscan, Adele B.
Harris County, 1822 ? 1845
//
Southwestern Historical Quarterly
19. 1914. с. 37 ? 64. Посетен на 18 март 2016.
- ↑
John Perry, ?Born on the Bayou: city's murky start“
,
City Savvy
Online Edition.
- ↑
Cotham, Edward T.
Sabine Pass: The Confederacy's Thermopylae
. Austin, Texas, University of Texas Press, 2004.
ISBN 0-292-70594-8
.
- ↑
J.H.W. Stele to Sayers, September 11 ? 12, 1900
Архив на оригинала от
2010-11-17 в
Wayback Machine
..
Texas State Library & Archives Commission
- ↑
Olien, Diana Davids.
Oil in Texas: The Gusher Age, 1895 ? 1945
. Austin, Texas, University of Texas Press, 2002.
ISBN 0-292-76056-6
.
- ↑
Marvin Hurley, 1910 ? 1920, Houston History
// Посетен на 6 април 2008.
- ↑
Gibson, Campbell.
Population of the 100 Largest Cities and Other Urban Places in the United States: 1790 to 1990
//
Population Division, U.S. Census Bureau
. U.S. Census Bureau, юни 1998. Архивиран от
оригинала
на 2007-03-14. Посетен на 6 февруари 2007.
- ↑
а
б
в
Texas ? Race and Hispanic Origin for Selected Cities and Other Places: Earliest Census to 1990
// U.S. Census Bureau. Архивиран от
оригинала
на 2012-08-12. Посетен на 21 април 2012.
- ↑
Houston Ship Channel
// TSHA Handbook of Texas. Посетен на 5 май 2015.
- ↑
Carlson, Erik.
Ellington Field: A Short History, 1917 ? 1963 (PDF)
// National Aeronautics and Space Administration. февруари 1999. Посетен на 18 февруари 2007.
- ↑
Race, Roosevelt, and Wartime Production: Fair Employment in World War II Labor Markets
, William J. Collins,
The American Economic Review
, т. 91, No. 1 (March 2001), с. 272 ? 286. American Economic Association.
- ↑
Streetman, Ashley.
Houston Timeline
// Houston Institute for Culture. Посетен на 6 февруари 2007.
- ↑
"How Air Conditioning Changed America"
,
The Old House Web
- ↑
"A Short History"
Архив на оригинала от
2007-02-16 в
Wayback Machine
.,
Houston Geological Auxiliary
- ↑
Shipbuilding
// TSHA Handbook of Texas. Посетен на 18 февруари 2007.
- ↑
Polish-Texans
// Texas Almanac 2004 ? 2005. Посетен на 3 юли 2018.
- ↑
Lee P. Brown ? Biography
// TheHistoryMakers.com. Архивиран от
оригинала
на 2016-11-10. Посетен на 22 януари 2007.
- ↑
Ward, Christina.
Allison's Death Toll Hits 43
// RedCross.org. 18 юни 2001. Посетен на 1 януари 2007.
- ↑
Frontain, Michael.
Enron Corporation
// Texas State Historical Association, 9 февруари 2017. Посетен на 28 април 2018.
- ↑
Klineberg, Stephen.
The 2018 Kinder Houston Area Survey
// Rice University Kinder Institute for Urban Research. април 2018. Архивиран от
оригинала
на 2018-04-28. Посетен на 28 май 2018.
- ↑
Mejia, Brittny.
How Houston has become the most diverse place in America
// Los Angeles Times. 9 май 2017. Посетен на 28 май 2018.
- ↑
Hu, Elise.
In Houston, America's Diverse Future Has Already Arrived
// NPR. 1 юли 2013. Посетен на 28 май 2018.
- ↑
Kriel, Lomi.
Just how diverse is Houston? 145 languages spoken here
// Houston Chronicle. 5 ноември 2015. Посетен на 28 май 2018.
- ↑
Yard, Michelle.
Demographics show the changing face of Houston
// Houston Chronicle. 23 септември 2014. Посетен на 28 май 2018.
- ↑
Kever, Jeannie.
Texans are 3½ years younger than average Americans
// Houston Chronicle. 26 май 2011. Посетен на 28 май 2018.
- ↑
Najarro, Ilena.
Fearing deportation, undocumented immigrants in Houston are avoiding hospitals and clinics
// Houston Chronicle. 27 декември 2017. Посетен на 28 май 2018.
- ↑
Sacchetti, Maria.
For Houston’s many undocumented immigrants, storm is just the latest challenge
// Washington Post. 28 август 2017. Посетен на 28 май 2018.
- ↑
Houston, Texas Population: Census 2010 and 2000 Interactive Map, Demographics, Statistics, Quick Facts
// Census Reporter. Архивиран от
оригинала
на 2018-05-30. Посетен на 29 май 2018.
- ↑
Houston (city), Texas
// State & County QuickFacts. U.S. Census Bureau. Архивиран от
оригинала
на 2016-02-26. Посетен на 2018-10-08.
- ↑
Weather Stats
// Greater Houston Convention and Visitors Bureau. Архивиран от
оригинала
на 2008-12-30. Посетен на 11 октомври 2008.
- ↑
"Station Name: TX HOUSTON INTERCONT AP"
- ↑
Alternative Energy in the Houston Region (PDF)
// Greater Houston Partnership. Архивиран от
оригинала
на 2011-06-28. Посетен на 9 януари 2009.
- ↑
Alternative Energy in the Houston Region
// Greater Houston Convention and Visitors Bureau. Посетен на 20 април 2009.
- ↑
Houston Passes New York to Become Nation's Top Exporting Metro Area
// Архивиран от
оригинала
на 2013-07-16. Посетен на 2018-10-08.
- ↑
Energy Industry Overview
// Архивиран от
оригинала
на 2010-04-22. Посетен на 2018-10-08.
,
Greater Houston Partnership
.
- ↑
Port of Houston Firsts
// Архивиран от
оригинала
на 2007-06-14. Посетен на 2018-10-08.
,
The Port of Houston Authority
, 15 май 2007.
- ↑
2010 Port Industry Statistics, American Association of Port Authorities
- ↑
General Information
Архив на оригинала от
2008-05-09 в
Wayback Machine
.,
The Port of Houston Authority
, 15 май 2007.
- ↑
Bustillo, Miguel.
Houston is Feeling Energized
// Los Angeles Times. 28 декември 2006. Архивиран от
оригинала
на 2008-06-21. Посетен на 6 февруари 2007.
- ↑
Report for selected countries and subjects: Gross domestic product, current prices (USD)
// World Economic Outlook Database, September 2018. International Monetary Fund. Посетен на 16 септември 2018.
- ↑
Sister cities
// City of Houston eGovernment Center. Посетен на 14 юни 2007.