Ханс-Георг Гадамер

Ханс-Георг Гадамер
Hans-Georg Gadamer
	Ханс-Георг Гадамер Hans-Georg Gadamer
германски философ
Роден	11 февруари 1900 г. Марбург , Германска империя
Починал	13 март 2002 г. (102 г.) Хайделберг , Федерална република Германия
Погребан	Хайделберг , Федерална република Германия
Учил във	Вроцлавски университет ; Марбургски университет ; Марбургски университет
Философия
Регион	Западна философия
Школа	Континентална философия · херменевтика
Интереси	Платон · Аристотел · Хегел
Идеи	хоризонт на разбиране
Повлиян	Хусерл · Хайдегер
Повлиял	Ханс Роберт Яус · Райнер Варнинг
Научна дейност
Област	Теория на литературата
Работил в	Лайпцигски университет ; Хайделбергски университет
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
	Ханс-Георг Гадамер в Общомедия

Ханс-Георг Гадамер (на немски : Hans-Georg Gadamer ) е германски философ , ученик на Хайдегер , основател на философската херменевтика , известен на първо място със своя magnum opus от 1960 г. Истина и метод (на немски : Wahrheit und Methode ).

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Ханс-Георг Гадамер се ражда на 11 февруари 1900 г. в Марбург . Баща му е фармацевт и през 1902 г. е назначен за директор на Фармацевтичния институт в Бреслау (днешен Вроцлав в Полша ). Ханс-Георг Гадамер учи в училището в Бреслау (1909 ? 1918).

Следване в Марбург (1919 ? 1921). През 1921 г. посещава семинарите на Гайгер в Мюнхен . Получава насърчение за доклад върху Платон от Наторп и Николай Хартман (1922). ^[1] През 1923 г. посещава лекциите на Хусерл и Хайдегер във Фрайбург , а през лятото ? Хайдегер в неговата планинска хижа.

Завършва класическа филология при Паул Фридлендер (1924 ? 1927). Хабилитира се при Хайдегер и Фридлендер с труда си ?Платоновата диалектическа етика“ и е избран за частен доцент в Марбург (1929). Две години по-късно трудът е публикуван (1931). Два семестъра преподава в Кил (1934 ? 1935). През 1937 г. е избран за професор в Марбург. Две години по-късно се премества в Лайпциг , където оглавява Философския институт към местния университет . Гост професор в Париж (1941) и Португалия (1944). Декан на Философския факултет в Лайпциг (1945). Ректор на университета в Лайпциг (1946 ? 1947). Професор във Франкфурт на Майн (1947). Пътуване до Аржентина , след което поема професура в Хайделберг като наследник на Карл Ясперс . Тук отново попада под силното влияние на Хайдегер.

През 1950 г. е съставител на юбилеен сборник в чест на Хайдегер. През 1953 г. основава списание ?Philosophische Rundschau“.

През 1968 г. става почетен професор и продължава да преподава в Хайделберг без заплащане. Почетен доктор на университета в Лайпциг (1996).

Умира на 13 март 2002 г. в Хайделберг .

Знаменити дебати [ редактиране | редактиране на кода ]

Между 1967 и 1971 г. провежда дебатите си с Юрген Хабермас .
През 1981 г. са дебатите му с Жак Дерида .

Съчинения [ редактиране | редактиране на кода ]

През 1960 г. издава най-прочутата си книга ? ?Истина и метод“. Между 1967 и 1977 издава ?Кратки трудове“ в четири тома. Между 1985 и 1995 г. излизат Събраните му съчинения в издателство ?Mohr“.

Избрани произведения [ редактиране | редактиране на кода ]

Wahrheit und Methode. Grundzuge einer philosophischen Hermeneutik . (Tubingen 1960), Unverand. Nachdr. d. 3. erw. Aufl. Tubingen 1975, ISBN 3-16-833912-1 .
Das Vaterbild im griechischen Denken , in: ?Das Vaterbild in Mythos und Geschichte: Agypten, Griechenland, Altes Testament, Neues Testament“, hrsg. von Hubertus Tellenbach, Kohlhammer Verlag, Mainz 1976, S. 102?115, ISBN 3-17-002645-3 .
Lob der Theorie, Frankfurt a. M., Suhrkamp, 1983.
Das Erbe Europas , Suhrkamp, Frankfurt a. M. 1989.
Uber die Verborgenheit der Gesundheit , Suhrkamp, Frankfurt a. M. 1993.
Der Anfang der Philosophie , Philipp Reclam, Stuttgart 1996.
Erziehung ist sich erziehen Heidelberg 2000.
Hermeneutische Entwurfe. Vortrage und Aufsatze Tubingen 2000.
Platos dialektische Ethik. Phanomenologische Interpretationen zum Philebos Hamburg 2000.

Събрани произведения [ редактиране | редактиране на кода ]

Gesammelte Werke . Tubingen: Mohr, 1985?1995 (10 Bande).
- Band 1. Hermeneutik 1: Wahrheit und Methode: Grundzuge e. philos. Hermeneutik
- Band 2. Hermeneutik 2: Wahrheit und Methode: Erganzungen u. Register
- Band 3. Neuere Philosophie 1: Hegel, Husserl, Heidegger
- Band 4. Neuere Philosophie 2: Probleme, Gestalten
- Band 5. Griechische Philosophie 1
- Band 6. Griechische Philosophie 2
- Band 7. Griechische Philosophie 3: Plato im Dialog
- Band 8. Asthetik und Poetik 1: Kunst als Aussage
- Band 9. Asthetik und Poetik 2: Hermeneutik im Vollzug
- Band 10. Hermeneutik im Ruckblick

Книги на български [ редактиране | редактиране на кода ]

История и херменевтика . Съставителство и превод от немски език Христо Тодоров . София: Гал-Ико, 1994, 225 с.
Истина и метод ? основни черти на една философска херменевтика . Превод от немски език Димитър Денков . Плевен: ЕА, 1997.
2-ро изд. София: Изток-Запад, 2020, 496 с. ^[2]
Актуалността на красивото: изкуството като игра, символ и празник . Превод от немски език Димитър Денков . София: Критика и хуманизъм, 2000, 95 с.
Наследството на Европа . Превод от немски език Теодора Карамелска. София: Критика и хуманизъм, 2009, 182 с. ISBN 978-954-587-138-2
Загадката на здравето . Превод от немски език Христо Хр. Тодоров. София: Издателство на Нов български университет, 2014, 260 с.

Признание и отличия [ редактиране | редактиране на кода ]

Паметна плоча във Вроцлав за Йоханес Гадамер, професор по токсикология, и Ханс-Георг Гадамер, почетен доктор по философия, 2003.

1971 ? носител на орден Pour le Merite и на наградата ?Ройхлин“ ^[3]
1972 ? носител на Големия кръст за заслуги със звезда на Федерална република Германия
1975 ? избран е за член на Американската академия за науки и изкуства
1979 ? носител на наградите ? Фройд “ ^[4] и ?Хегел“ ^[5]
1984 ? член-кореспондент на Британската академия ^[6]
1986 ? носител на награда ?Карл Ясперс“ ^[7]
1987 ? носител на награда ?Ханс Мартин Шлайер“
1990 ? почетен гражданин на Неапол ^[8]
1990 ? носител на Големия кръст за заслуги със звезда и портупей на Федерална република Германия
1993 ? почетен гражданин на Хайделберг
1995 ? почетен доктор на Вроцлавския университет ^[9]
1995 ? носител на международната награда ?Фелтринели“ ^[10]
1996 ? почетен доктор на Лайпцигския университет
1997 ? почетен доктор на Карловия университет в Прага ^[11]
1999 ? почетен доктор на Марбургския университет ^[12]
2000 ? почетен доктор на Санктпетербургския университет ^[13]

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ Professorenkatalog der Universitat Leipzig, Vita Prof. Dr. phil. habil. et Dr. h. c. mult. Hans-Georg Gadamer
↑ Истина и метод ? основни черти на една философска херменевтика (откъс) (PDF) // Изток-Запад. Посетен на 2021-12-15.
↑ Der Reuchlinpreis // сайт на град Пфорцхайм. Архивиран от оригинала на 2021-12-15. Посетен на 2021-12-15.
↑ Sigmund-Freud-Preis fur wissenschaftliche Prosa // Deutsche Akademie fur Sprache und Dichtung. Посетен на 2021-12-15.
↑ Uber den Hegel?Preis // сайт на град Щутгарт. Посетен на 2021-12-15.
↑ Deceased Fellows (PDF) // British Academy. Посетен на 2020-05-29.
↑ Karl-Jaspers-Preis // сайт на град Хайделберг. Посетен на 2021-12-15.
↑ La Citta di Napoli a Hans Georg Gadamer (Napoli, Castel Nuovo, Sala dei Baroni 27 novembre 1990) , Istituto Italiano per gli Studi Filosofici, Neapel 2000.
↑ Doktorzy honoris causa Uniwersytetu Wrocławskiego: Hans-Georg Gadamer // Multimedialna baza danych o tworczo?ci, działalno?ci oraz instrumentarium naukowym wybitnych uczonych zwi?zanych z Uniwersytetem Wrocławskim. Посетен на 2021-12-15.
↑ Premi Feltrinelli 1950-2011 // lincei.it. Посетен на 17 novembre 2019.
↑ P?ehled ud?lenych titul? Dr.h.c. na Univerzit? Karlov? // Univerzita Karlova. Посетен на 2021-12-15.
↑ Hans-Georg Gadamer Ehrendoktor der Uni Marburg // idw-online.de, 1999-06-24. Посетен на 2021-12-15.
↑ Почетный доктор Санкт-Петербургского государственного университета (звание) // Санкт-Петербургский государственный университет. Посетен на 2021-12-15.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Ханс-Георг Гадамер, ?Деструкция и деконструкция“ , превод от немски Антония Колева, редактирана версия на превода, публикуван в сп. ? Език и литература “, бр. 1, 2000
Джордж Стайнър , ?Достатъчно ли е това?“ , превод от английски Михаил Ненов, ? Литературен вестник “, бр. 14, 11 април 2001
?Джани Ватимо, Ричард Рорти, Юрген Хабермас за Гадамер“ , в. ?Литературен вестник“, бр. 14, 10 ? 16.04.2002
?Сизиф и правото на смърт“ (некроложна бележка от редакцията) , в-к ?Култура“, бр. 12, 22 март 2002
( (en) ) Статия за Ханс-Георг Гадамер в Stanford Encyclopedia of Philosophy
( (de) ) Ханс-Георг Гадамер в Професорския каталог на Лайпцигския университет
( (de) ) По-важни произведения на Гадамер Архив на оригинала от 2012-12-19 в archive.today , подбрани от японския проф. Макита

[1] Professorenkatalog der Universitat Leipzig, Vita Prof. Dr. phil. habil. et Dr. h. c. mult. Hans-Georg Gadamer

[2] Истина и метод ? основни черти на една философска херменевтика (откъс) (PDF) // Изток-Запад. Посетен на 2021-12-15.

[3] Der Reuchlinpreis // сайт на град Пфорцхайм. Архивиран от оригинала на 2021-12-15. Посетен на 2021-12-15.

[4] Sigmund-Freud-Preis fur wissenschaftliche Prosa // Deutsche Akademie fur Sprache und Dichtung. Посетен на 2021-12-15.

[5] Uber den Hegel?Preis // сайт на град Щутгарт. Посетен на 2021-12-15.

[6] Deceased Fellows (PDF) // British Academy. Посетен на 2020-05-29.

[7] Karl-Jaspers-Preis // сайт на град Хайделберг. Посетен на 2021-12-15.

[8] La Citta di Napoli a Hans Georg Gadamer (Napoli, Castel Nuovo, Sala dei Baroni 27 novembre 1990) , Istituto Italiano per gli Studi Filosofici, Neapel 2000.

[9] Doktorzy honoris causa Uniwersytetu Wrocławskiego: Hans-Georg Gadamer // Multimedialna baza danych o tworczo?ci, działalno?ci oraz instrumentarium naukowym wybitnych uczonych zwi?zanych z Uniwersytetem Wrocławskim. Посетен на 2021-12-15.

[10] Premi Feltrinelli 1950-2011 // lincei.it. Посетен на 17 novembre 2019.

[11] P?ehled ud?lenych titul? Dr.h.c. na Univerzit? Karlov? // Univerzita Karlova. Посетен на 2021-12-15.

[12] Hans-Georg Gadamer Ehrendoktor der Uni Marburg // idw-online.de, 1999-06-24. Посетен на 2021-12-15.

[13] Почетный доктор Санкт-Петербургского государственного университета (звание) // Санкт-Петербургский государственный университет. Посетен на 2021-12-15.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]