Вроцлав

Вроцлав
Wrocław
	Вроцлав Wrocław
	Miasto spotka? ; ?Град за срещи“
	Вроцлав Вроцлав
Страна	Полша
Войводство	Долносилезко войводство
Окръг	Вроцлав
Площ	292,82 km²
Надм. височина	105 ? 155 m
Население	674 132 души (2023)
Основаване	10 век
Пощенски код	от 50 ? 001 до 54 ? 705
Телефонен код	(+48) 71
МПС код	DW
Официален сайт	www.wroclaw.pl
	Вроцлав в Общомедия

Вро?цлав (на полски : Wrocław ; на чешки : Vratislav ; на немски : Breslau ; на латински : Vratislavia ) е град в Югозападна Полша , столица на Долносилезкото войводство . Административно е обособен в отделен окръг ( повят ) с площ 292,82 ^[2] км ². Също е административен център на Вроцлавски окръг , без да е част от него. Той е историческа столица на Силезия .

География [ редактиране | редактиране на кода ]

Градът се намира в историческата област Долна Силезия . Разположен е край река Одра в Силезката низина. Вроцлав е на пето място по площ сред градовете в Полша с 292,82 km².

Население [ редактиране | редактиране на кода ]

Изменение през годините

1819 ? 78 135 души
1900 ? 422 709 души
1910 ? 512 105 души
1933 ? 625 198 души
1946 ? 170 658 души
1955 ? 378 619 души
1965 ? 474 199 души
1975 ? 575 890 души
1985 ? 637 207 души
1991 ? 643 640 души
2000 ? 633 857 души
2009 ? 632 240 души
2012 ? 631 235 души ^[2]
2020 ? 643 782 души
2023 ? 674 132 души

Към 30.06. 2023 г. в града живеят 674 132 души, което го прави третия по големина на населението в Полша (след Варшава и Краков ). ^[1] Той е главният град на агломерацията Вроцлав. Населението на градската агломерация, изчислено от кметството на Вроцлав, е 893 506 души (31 декември 2022 г.). ^[3]

История [ редактиране | редактиране на кода ]

През IV век в района на Вроцлав се заселват силингите, едно от племената вандали . Самият град според легендата е основан от чешкия княз Вратислав I , управлявал през 915 ? 921 г. Той дава и името на града, а буквата W в герба на града е неговият монограм. Към 990 г. Вроцлав и цяла Силезия са завладени от полския княз Мешко I .

По време на монголските нашествия е превзет и разрушен през 1241 г. Градът е възстановен на южния бряг на реката главно от немски заселници и през 1259 г. става столица на независимото херцогство Силезия. През 1331 г. то е завладяно от Кралство Бохемия . Със създаване на Германската империя от Бисмарк Вроцлав е в рамките на германската държава до края на Втората световна война . Чрез Потсдамското споразумение след войната Вроцлав заедно с по-голямата част от Долна Силезия е дадена на Полша.

Транспорт [ редактиране | редактиране на кода ]

Вроцлав е важен транспортен център, втори по големина железопътен възел в страната. Има също така речно пристанище на река Одер и международно летище ?Николай Коперник“, разположено на 10-на километра югозападно от града.

Градският транспорт е представен с множество автобусни линии, както и трамваен транспорт. Строи се скоростен трамвай, който ще свързва източните части на града с летището и градския стадион.

Спорт [ редактиране | редактиране на кода ]

Градът е дом на футболния клуб Шльонск Вроцлав .

Известни личности [ редактиране | редактиране на кода ]

Родени във Вроцлав

Адолф Андерсен (1818 ? 1879), шахматист
Райнхард Баумгарт (1929 ? 2003), писател
Макс Борн (1882 ? 1970), физик
Йоханес Визе (1915 ? 1991), авиатор
Кристиан Волф (1679 ? 1754), философ
Норберт Елиас (1897 ? 1990), социолог
Райнхард Зелтен (р. 1930), икономист
Манфред фон Рихтхофен (1892 ? 1918), авиатор
Фриц Хабер (1868 ? 1934), химик
Феликс Хаусдорф (1868 ? 1942), математик
Един Щайн (1891 ? 1942), философка и светица
Петер Хакс (1928 ? 2003), драматург, поет, белетрист

Починали във Вроцлав

Адолф Андерсен (1818 ? 1879), шахматист
Карл фон Клаузевиц (1780 ? 1831), офицер
Тадеуш Ружевич (1921 ? 2014), писател

Други

Антони Грабовски (1857 ? 1921), есперантист, учи в университета през 1880-те години.
Хайнрих Фридрих Линк (1767 ? 1850), ботаник, преподава в университета през 1811 ? 1815 г.
Теодор Момзен (1817 ? 1903), историк, преподава в университета след 1854 г.
Иван Странски (1897 ? 1979), български физикохимик, работи в града през 40-те год г.
проф. дтн Иван Табаков (р. 1943), преподавател в Технологичния университет
д-р Павел Табаков (р. 1975), хирург в Университетската болница