Тази статия е за
етническите групи
. За селото в Северна България вижте
Татари (село)
. За източноазиатския народ вижте
шъуей
.
Татарите
(на
татарски
:
татарлар
или
tatarlar
) е събирателен термин за няколко днешни
тюркски народа
, намиращи се главно в
Източна Европа
и
Сибир
.
Татарският език (който се състои от различни диалекти ? казански и мишарски) спада към
кипчакската група
на
тюркските езици
(и по-точно към техния западно-хунски клон), заедно с отмрелия език на кипчаците (
куманите
), днешния казахски и някои други езици в
Европейска Русия
,
Узбекистан
,
Полша
и др. Мнозинството от татарите в Европейска Русия са наследници на населението на
Златната орда
, най-западната част на
Монголската империя
. То се състои предимно от кипчакските племена, живели там до
монголските нашествия
, както и (в много по-малка част) от монголските завоеватели и други народи. Официалната позиция на републиката обаче, както и на някои партии като ?Ватан“ е, че днешните татари са със сложна етногенеза. Татарите в
Сибир
са наследници на многобройното някога тюркско население (вероятно основно с кимашки произход) на изток от
Урал
, смесени с
угро-фини
и
монголи
.
Името произлиза от ?Та-та“ или ?Да-да“,
монголоезично
племе
, населявало сегашна Североизточна
Монголия
. Татарските племена са разбити и покорени от сродния им монголски племенен съюз на
Чингис хан
в края на XII и началото на XIII век. Впоследствие терминът ?татари“ се използва като събирателен за племената,
завладели и опустошили
части от
Азия
и
Европа
под монголско предводителство през XIII век. По-късно започва да се употребява за почти всички
азиатски
номадски
народи
, без значение дали идват от
Монголия
или от
Западна Азия
. До 20-те години на XX век в
Русия
, например, терминът ?татари“ се използва за много различни племена от
азербайджанските турци
до различни племена в
Сибир
. Днес татари се наричат само някои от групите, наследили
Златната Орда
, включително днешното население на автономна република
Татарстан
в състава на
Руската федерация
.
Татарите живеят в Централна и Южна
Русия
(мнозинството в
Татарстан
),
Украйна
,
Полша
,
Казахстан
,
Литва
,
Румъния
,
Турция
,
Узбекистан
,
Киргизстан
. Татарите са една от 56-те
официално признати етнически групи
в
Китай
. В
България
има няколко хиляди татари, преселени на няколко вълни. Най-голямата е след завладяването на
Кримското ханство
от
Руската империя
в края на
18-и
и през
19 век
, част от които имат турско народностно самосъзнание, а някои и българско или полубългарско. Общият брой на татарите по света е над 10 милиона. Повечето татари са
мюсюлмани
сунити
, но има и традиционно изповядващи
православното християнство
(т.нар. Кръстени татари), както и (в днешно време, сред младото поколение)
будисти
,
тенгристи
и т.н.
Татарите са малобройна етническа група, населяваща страната. Според преброяването от 2001 г., като татари са се самоопределили 1803 души, с малък превес на живеещите в селата. Много по-голям обаче е броят на посочилите като майчин език татарския.
Първата поява на татари по нашите земи датира от 13 в. (1242 ? 1243 г.), когато на връщане от
Унгария
и
Далмация
, войските на хан
Бату
нахлуват и опустошават българска територия. В следващите десетилетия част от татарите от Златната орда извършват редовни набези в
Добруджа
. Бунтът на
Ивайло
(1277 ? 1280 г.) успява временно да ги спре до появата на редовната армия на
Ногай
, който го обсажда, а по-късно и убива. Следващият български владетел обаче,
Георги I Тертер
, е принуден да признае зависимостта си от татарите като праща сина си
Теодор Светослав
като заложник в Златната орда и дава дъщеря си за жена на
Чака
, синът на хан Ногай. През 1300 г. Чака заема българския престол, но по-късно същата година е свален от самия Теодор Светослав и убит, а главата му е изпратена на неговия противник
хан Токту
в знак на приятелство. Според проф.
Константин Иречек
първите заселвания на татари в Североизточна
България
датират от това време. В пътеписа на поляка
Ян Гнински
от 1677 г. се разказва за над 200 татарски села в Добруджа.
По-късно, през 18 век, след присъединяването на
Кримския полуостров
към
Русия
през 1784 г., отделни татарски принцове се заселват около
Сливен
,
Ямбол
и
Върбица
(Герлово), според привилегиите дадени им от османската власт. Най-големите преселения на татари датират от 19 в., след Руско-турските войни от 1806 ? 1812 г., 1828 ? 1829 г. и Кримската война (1853 ? 1856 г.).
През 1928 г.
Антон Борлаков
посочва, че след Кримската война в Северна Добруджа са настанени 60,000 татари. Под румънска власт след 1877/1878 г. етническите им права не са зачетени, обезземлени са и много от тях бягат в Османската империя и България. Според официалната румънска статистика в отчетите за 1910 г. в
Тулчанската
и
Кюстендженската
преФектури на Северна Добруджа живеят 23 181 татари или 7,5% от общия брой на населението.
[4]
Сравнително известни български татари в днешна България, а някои и в чужбина, са поетесата
Леман Балбек
, икономистът-политик
Рейхан Аблеким
, скулпторът
Зюхтю Калит
, художникът
Кеазим Исинов
, тюрколожката Мюфкере Моллова и други.
В
Добрич
дейност развива културно-просветното дружество ?Наврез“, във
Ветово
(
Русенско
) ? културно-просветното сдружение на кримските татари в България ?АСАБАЙ“. В Добрич са издадени две книги: ?Татарите в България“ с автор Стоян Антонов,
ISBN 954-91500-1-1
; сборника ?Татарите в България ? общество, история и култура“, съставители н.с. Тодор Димов от регионалния исторически музей Добрич и инж. Неджмедин Муртаза,
ISBN 978-954-91500-3-2
. Сборникът съдържа докладите от кръглата маса, проведена на 29.05.2009 г. в гр. Добрич.
В днешно време най-компактно населеният от кримски татари населено място в България е гр. Ветово. Там се намира цяла махала, която се нарича ?Татарска“ и където живеят близо 250 семейства. Те спазват своя език, традиции и култура.
[5]
- Етническите малцинства в България
, И. Карахасан-Чънар, 2005