Римските цифри
са цифри, използвани от древните римляни в тяхната непозиционна
бройна система
. Поради своята непрактичност в днешно време тази система намира твърде ограничено приложение приложение някои области, предимно за номериране на еднотипни обекти.
Естествените числа
се записват чрез римските цифри с помощта на повтарянето им, подчинено на определени правила. Тази система се появява около 500 г. пр.н.е. у етруските.
Римските цифри са следните:
- I
=
1
(едно)
- IV
=
4
(четири)
- V
=
5
(пет)
- IX
=
9
(девет)
- X
=
10
(десет)
- L
=
50
(петдесет)
- C
=
100
(сто) / лат.
centum
- D
=
500
(петстотин) / произлиза от половината на гръцката буква Φ използвана за 1000
- M
=
1000
(хиляда) / лат.
mille
, или се е използвала гръцката буква Φ.
- Забележка: цифрата
0
не съществува.
Системата, използвана в
Античността
, е претърпяла малки промени през
Средновековието
и се различава от тази, която се използва днес. Изписването на римските цифри е било нормализирано и се базира на няколко основни принципа:
- Символите се изписват и четат от ляво надясно.
- Всеки символ, намиращ се отдясно на друг символ с равна или по-голяма стойност, се прибавя към тази стойност.
- Всеки символ, намиращ се отляво на друг символ с по-голяма стойност, се изважда от тази стойност.
- Символите са групирани в низходящ ред по стойност, освен тези, за които се прилага предишното правило. На практика това правило гласи, че при римските цифри първо се изписват хилядите, после стотиците, след това десетиците и накрая единиците.
- Символ, представляващ стойност 10
x
, не може да се поставя пред символ, по-голям от 10
x+1
. Така например M може да бъде предшестван от D и C, но не и от I, V, X или L.
При използване на посочените по-горе символи и правила системата на римските цифри позволява да се изписват всички числа от 1 до 3999. При стойности, по-големи от тези, се използвали различни техники, като прибавяне на хоризонтални черти над буквите или комбинации от специални символи. Всъщност символите
D
и
M
първоначално са били изписвани с помощта на вертикална черта и околни дъги ?
I)
за
D
и
(I)
за
M
. Тази система е позволявала числа по-големи от 1000 да се изписват чрез увеличаване на броя на дъгите. Така например 10 000 се е изписвало чрез
((I))
, а 100 000 чрез
(((I)))
. Римляните не са имали име за
1 000 000
и рядко са използвали числа от такъв порядък. В края на римските и средновековни времена, след като
D
и
M
са били приети като символи за 500 и 1000, обичайно е станало кратните на 1000 да се изписват с черта над самото означение. По този начин 10 000 е станало
X
, а 100 000 е станало
C
.
[1]
Следващите таблици показват всички числа от 1 до 100, написани с римски цифри, както и основните стойности от 1 до 3000.
Числата от 1 до 100 с римски цифри
|
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
9
|
|
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
10
|
X
|
XI
|
XII
|
XIII
|
XIV
|
XV
|
XVI
|
XVII
|
XVIII
|
XIX
|
20
|
XX
|
XXI
|
XXII
|
XXIII
|
XXIV
|
XXV
|
XXVI
|
XXVII
|
XXVIII
|
XXIX
|
30
|
XXX
|
XXXI
|
XXXII
|
XXXIII
|
XXXIV
|
XXXV
|
XXXVI
|
XXXVII
|
XXXVIII
|
XXXIX
|
40
|
XL
|
XLI
|
XLII
|
XLIII
|
XLIV
|
XLV
|
XLVI
|
XLVII
|
XLVIII
|
XLIX
|
50
|
L
|
LI
|
LII
|
LIII
|
LIV
|
LV
|
LVI
|
LVII
|
LVIII
|
LIX
|
60
|
LX
|
LXI
|
LXII
|
LXIII
|
LXIV
|
LXV
|
LXVI
|
LXVII
|
LXVIII
|
LXIX
|
70
|
LXX
|
LXXI
|
LXXII
|
LXXIII
|
LXXIV
|
LXXV
|
LXXVI
|
LXXVII
|
LXXVIII
|
LXXIX
|
80
|
LXXX
|
LXXXI
|
LXXXII
|
LXXXIII
|
LXXXIV
|
LXXXV
|
LXXXVI
|
LXXXVII
|
LXXXVIII
|
LXXXIX
|
90
|
XC
|
XCI
|
XCII
|
XCIII
|
XCIV
|
XCV
|
XCVI
|
XCVII
|
XCVIII
|
XCIX
|
|
Основните числа от 1 до 3000 с римски цифри
|
|
+ 10
|
×10
|
×100
|
×1000
|
1
|
I
|
XI
|
X
|
C
|
M
|
2
|
II
|
XII
|
XX
|
CC
|
MM
|
3
|
III
|
XIII
|
XXX
|
CCC
|
MMM
|
4
|
IV
|
XIV
|
XL
|
CD
|
|
5
|
V
|
XV
|
L
|
D
|
|
6
|
VI
|
XVI
|
LX
|
DC
|
|
7
|
VII
|
XVII
|
LXX
|
DCC
|
|
8
|
VIII
|
XVIII
|
LXXX
|
DCCC
|
|
9
|
IX
|
XIX
|
XC
|
CM
|
|
|
Въпреки че съществувало понятие близко до значението на
0
, за числото
0
не съществува римска цифра. Липсата на това число не позволила развитието на позиционна числова система с римските цифри, което довело до постепенното им заместване с
арабски цифри
и след 1400 г. само арабските цифри биват използвани.
За да се определи стойността на едно число, написано с римски цифри, то трябва да бъде четено от ляво надясно. Ако една цифра е по-голяма или равна на следващата, тя се прибавя към общата стойност. В обратния случай се изважда.
- XVI = 10 + 5 + 1 = 16
- XIV = 10 ? 1 + 5 = 14 (тъй като I е по-малко от V)
- DIX = 500 ? 1 + 10 = 509 (тъй като I е по-малко от X)
- DCLXVI = 500 + 100 + 50 + 10 + 5 + 1 = 666 (използването на всеки базов символ по веднъж дава като резултат
числото на звяра
)
- DCCCLXXXVIII = 888
- MCDXCII = 1492
- MDXV = 1515
- MCMLXXV = 1000 ? 100 + 1000 + 50 + 10 + 10 + 5 = 1975
- MCMXCIX = 1000 ? 100 + 1000 ? 10 + 100 ? 1 + 10 = 1999 (кратки изписвания като MIM или IMM не отговарят на правилата)
- MMII = 2002
- MMMCMXCIX = 1000 + 1000 + 1000 ? 100 + 1000 ? 10 + 100 ? 1 + 10 = 3999
При стойности по-големи от 4000 това правило се променя.
В наши времена римските цифри се използват за номериране. Например за отбелязване на вековете (като XVII век), глави и раздели на книги, закони, договори, при имената на монарси (например
Симеон II
,
Луи XIV
), при циферблатите на някои часовници, при номериране на спортни състезания (например
XXVIII летни олимпийски игри
) и др.