Мариз Конде Maryse Conde
Родена	Мариз Лилиан Аполин Буколон 11 февруари 1934  г. Пуант-а-Питър, Гваделупа , Франция
Починала	2 април 2024  г. (90 г.)
Професия	писателка, драматург, критик, университетски преподавател
Националност	Франция
Известни творби	Сегу (1984 ? 85)
Уебсайт	Страница в IMDb
Мариз Конде в Общомедия

Мар?з Лилиан Аполин Кондe с моминска фамилия Буколoн (на френски : Maryse Liliane Appolline Conde, nee Boucolon ; * 11 февруари 1937 в Пуант-а-Питър, Гваделупа , Франция , † 2 април 2024 ) е френска писателка , критичка , драматуржка и университетска преподавателка от френския отвъдморски департамент и регион Гваделупа. Тя е най-известна с романа си ?Сегу“ ( Segou ) от 1984 ? 1985 г. ^[1]

Нейните романи изследват африканската диаспора , която е резултат от робството и колониализма в Карибите . ^[2] Те са написани на френски език и са преведени на английски, немски, холандски, италиански, испански, португалски и японски език. ^[3] За произведенията си писателката е удостоена с различни награди като Литературната Гран При за жени ( Grand Prix Litteraire de la Femme ) (1986), Наградата на Френската академия ( Prix de l'Academie francaise) (1988), ^[2] Награда ?Карбе дьо ла Кареб“ ( Prix Carbet de la Carraibe) (1997) ^[4] и Наградата за литература на Нова академия (2018). ^[2]

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Ранни години [ редактиране | редактиране на кода ]

Родена като Мариз Буколон в град Пуант-а-Питър, Гваделупа , тя е най-малкото от осем деца (има четирима братя и три сестри). Конде е родена, когато майка ? е на 43, а баща ? ? на 63 г. Тя описва себе си като разглезено дете, което приписва на по-голямата възраст на родителите си и разликата във възрастта между нея и нейните братя и сестри. В интервю, озаглавено ?Сключих мир с моя остров“, тя разказва за ранния си живот. Описва родителите си като едни от първите чернокожи преподаватели в Гваделупа. Майка ? Жан Кидал ръководи собствено училище за момичета. Баща ? Огюст Буколон, бивш преподавател, основава малката банка ?Кооперативна каса на свещениците“, по-късно преименувана на ?Антилска банка“. ^[5]

Конде започва да пише в ранна възраст. Преди 12-годишна възраст пише пиеса от едно действие за един човек като подарък за рождения ден на майка ?. ^[5]

След като завършва гимназия, учи в частния католически лицей ?Фенлон“ в Париж от 1953 до 1955 г., когато е изключена. Продължава обучението си в Университет Париж III (Нова Сорбона). Тогава тя, заедно с индийци от Западна Индия, създава клуб ? Луис-Карлос Престес “. ^[5]

Живот и кариера [ редактиране | редактиране на кода ]

През 1959 г. Конде гледа репетицията на ?Негрите“ на Жан Жене , където се среща с гвинейския актьор Мамаду Конде. През август 1959 г. двамата сключват брак. Раждат им се четири деца. До ноември 1959 г. отношенията на двойката се обтягат и Конде се мести в Кот д'Ивоар , където преподава една година. ^[5]

По време на завръщането си за ваканцията тя става политически осъзната благодарение на група приятели марксисти . Те ? повлияват да се премести в Гана . ^[5]

Между 1960 и 1972 г. преподава в Гвинея , Гана (откъдето е депортирана през 1960-те г. поради политически причини) и Сенегал . ^[3]

През 1973 г. се завръща в Париж и преподава франкофонска литература в Университет ?Париж VII“ (Дени Дидро) , Париж X (Нантер) и Париж Ill (Нова Сорбона ). ^[3] През 1975 г. получава докторска степен по сравнителна литература от Нова Сорбона, изследвайки стереотипите за чернокожите в карибската литература. ^{[2] [3]}

През 1981 г. се развежда и на следващата година се омъжва за Ричард Филкокс, англоезичният преводач на повечето от нейните романи.

Конде не публикува първия си роман Heremakhonon , докато не навърши почти 40 г., защото няма увереност в себе си и не смее да представи своя творба на външния свят“. ^[6] Въпреки това достига сегашната си известност като съвременна карибска писателка с публикуването на третия си роман Segou (1984). ^[3]

След успеха на романа, през 1985 г. Конде печели Фулбрайтова стипендия за преподаване в САЩ. Тя става професор по френска и франкофонска литература в Колумбийския университет в Ню Йорк през 1995 г. ^[2]

Конде преподава в различни университети, включително Калифорнийския университет в Бъркли , Калифорнийски университет ? Лос Анжелис , Сорбоната , Вирджински университет и Университет ?Париж Нантер“. Оттегля се от преподавателската дейност през 2005 г. ^[3]

Литературно значение [ редактиране | редактиране на кода ]

Романите на Конде изследват расови, полови и културни въпроси в различни исторически епохи и места, включително процесите срещу вещиците от Салем в ?Аз, Титуба... чернокожа салемска вещица“ ( Moi, Tituba, Sorciere…Noire de Salem) (1986), Империята Бамбара в Мали през 19 век в ?Сегу“ (1984 – 1985), строежа на Панамския канал през 20 век и влиянието му върху увеличаването на средната класа на Западна Индия в ?Дървото на живота“ ( La vie scelerate ) (1987). Нейните романи проследяват взаимоотношенията между африканските народи и диаспората, особено на Карибите . ^[2]

Първият ? роман ?Еремаконон“ ( Heremakhonon ) е публикуван през 1976 г. ^[3] Той е толкова противоречив, че е изтеглен от продажба шест месеца по-късно заради критиките към успеха на африканския социализъм . ^[7] Макар че историята има близък паралел със собствения живот на писателката по време на първия ? престой в Гвинея и е написана като разказ от първо лице, тя подчертава, че това не е автобиография . Книгата е историята, както тя я описва, на ??анти-аза“ ? една двусмислена личност, чието търсене на идентичност и произход се характеризира с бунтарска форма на сексуална свобода“. ^[8]

Конде поддържа значителна дистанция от повечето карибски литературни движения като ? Негритюд “ и ?Креолство“, и често се фокусира върху теми със силен феминистки и политически привкус. Радикална активистка в работата си, както и в личния си живот, Конде признава: ?Не бих могла да напиша нищо... освен ако няма определено политическо значение. Нямам какво друго да предложа, което да остане важно." ^[2]

По-късните писания на Конде стават все по-автобиографични, като ?Сърцето, което се смее и плаче: Истински истории от моето детство" ( Le Cœur a rire et a pleurer: contes vrais de mon enfance ) (1999) и ?Виктоар“ ( Victoire ) (2006), измислена биография на нейната баба по майчина линия, в която тя изследва темите за майчинството, женствеността, расовите отношения и семейната динамика в постколониалните Кариби. В ?Селанир с прерязаното гърло“ ( Celanire cou-coupe: roman fantastique ) (2000) има следи от прабабата на Конде по бащина линия.

Нейният роман ?Миграцията на сърцата“ ( La migration des coeurs ) от 1995 г. е преработка на ? Брулени хълмове “ на Емили Бронте , който тя прочита за първи път на 14-годишна възраст. Конде отдавна иска да създаде произведение свързано с романа в знак на почит към него. Творбата ? се развива в Гваделупа, а расата и културата са представени като въпроси, които разделят хората. ^[2] Размишлявайки върху това как тя черпи от карибския си произход при написването на тази книга, тя казва:

?Да бъдеш част от толкова много светове ? част от африканския свят заради африканските роби, част от европейския свят заради европейското образование, е вид двусмислие. Можеш да използваш това по свой начин и да придадеш на изреченията друго значение. Бях толкова доволна, когато вършех тази работа, защото беше игра, вид перверзна, но радостна игра.“ ^[2]

Литературният архив на Мариз Конде ( Maryse Conde Papers ) се съхранява в библиотеките на Колумбийския университет.

Творчество [ редактиране | редактиране на кода ]

Романи

• Heremakhonon (1976). Heremakhonon (1982).
• Une saison a Rihata (1981). A Season in Rihata (1988).
• Segou: les murailles de terre (1984). Segu (1987).
• Segou: la terre en miettes (1985). The Children of Segu (1989).
• Pays mele , продължен от Nanna-ya (1985)
• Haiti cherie (1986), преиздаден като Reves amers (2005)
• Moi, Tituba, sorciere… Noire de Salem (1986). I, Tituba: Black Witch of Salem (1992).
• La Vie scelerate (1987). Tree of Life (1992).
• En attendant le bonheur (1988)
• Hugo le terrible (1989)
• Traversee de la mangrove (1989). Crossing the Mangrove (1995).
• Les Derniers rois mages (1992). The Last of the African Kings (1997).
• La Colonie du nouveau monde (1993).
• La Migration des coeurs (1995). Windward Heights (1998).
• Desirada (1997). Desirada (2000).
• Celanire cou-coupe (2000). Who Slashed Celanire's Throat? (2004).
• La Belle creole (2001). The Belle Creole (2020).
• Reves amers (2001)
• La Planete Orbis (2002)
• Historie de la femme cannibale (2003). The Story of the Cannibal Woman (2007).
• A la courbe du Joliba (2006)
• Uliss et les Chiens (2006)
• Les Belles tenebreuses (2008).
• Savannah blues (2008)
• Conte cruel (2009)
• Chiens fous dans la brousse (2008)
• En attendant la montee des eaux (2010). Waiting for the Waters to Rise (2021).
• La Vie sans fards (2012)
• La Belle et la Bete : une version guadeloupeenne (2013)
• Le Fabuleux et Triste Destin d’Ivan et d’Ivana (2017) The Wondrous and Tragic Life of Ivan and Ivana (2020).
• L'Evangile du nouveau monde (2021)

Пиеси

• An tan revolisyon (1991), първа постановка в Гваделупа през 1989 г.
• Comedie d'Amour , първа постановка в Гваделупа през 1991 г.
• Dieu nous l'a donne ( 1972), първа поставка в Париж през 1973 г.
• La Mort d'Oluwemi d'Ajumako ( 1973), първа постановка в Габон през 1974 г.
• Le Morne de Massabielle, първа постановка в Пюто (Франция) през 1974 г., поставена на английски език през 1991 г. в Ню Йорк като The Hills of Massabielle
• Pension les Alizes (1988), първа постановка в Гваеделупа и впоследствие в Ню Йорк като Tropical Breeze Hotel (1995)
• Les Sept voyages de Ti Noel (съвместно с Хосе Жернидиер), първа постановка в Гваделупа през 1987 г.
• Comme deux freres (2007). Like Two Brothers .

Други

• Stereotype du noir dans la litterature antillaise: Guadeloupe-Martinique (1976)
• La Civilisation du bossale: reflexions sur la litterature orale de la Guadeloupe et de la Martinique (1978)
• La Parole des femmes [Texte imprime]: essai sur les romancieres des Antilles de langue francaise (1979)
• Quet de voix pour Guy Tirolien (1990), заедно с Ален Рютил
• Entretiens avec Maryse Conde (1993). Conversations with Maryse Conde (1996), интервюта с Франсоаз Пфаф. Английският превод съдържа нова глава, базирана на интервю от 1994 г.
• Le coeur a rire et a pleurer: souvenirs de mon enfance (1999). Tales From the Heart: True Stories From My Childhood (2001).
• Victoire, les saveurs et les mots (2006). Victoire: My Mother's Mother (2006).
• La Vie sans fards (2012). What Is Africa to Me? Fragments of a True-to-Life Autobiography (2017).
• The Journey of a Caribbean Writer (2013), колекция от есета
• Mets et merveilles (2015). Of Morsels and Marvels (2015).

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maryse Conde в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .​

Нормативен контрол BIBSYS BNF CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NDL NKC NLA Open Library PLWABN ICCU LIBRIS IdRef VIAF

Портал ? Биографии “            Портал ? Литература “