от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диплодоците
(
Diplodocus
) са
род
големи растителноядни
динозаври
от
семейство
Диплодокови
(Diplodocidae), чиито представители живеят на сушата. Те са били едни от истинските гиганти на края на
юрския
период и може би най-добре проучените измежду дълговратите завроподи.
- Род Диплодоци
- Вид
D. longus
Marsh, 1878 (тип)
- Вид
D. carnegii
Hatcher, 1901
- Вид
D. hayi
Holland, 1924
- Вид
D. hallorum
(Gillette, 1991)
- Вид
D. lacustris
На дължина (заедно с
шията
и
опашката
) диплодоците са достигали до 70 m, но учените смятат, че размера на най-големите видове вероятно е достигал до 80 m.
[1]
Костите
на шията и опашката на диплодока са били кухи. Средното тегло на един екземпляр е варирало от 20 до 80 тона
[2]
.
Диплодокът е имал дълга шия, която се е състояла от 15
прешлена
, вероятно изпълнени с
въздушни
мехурчета.
Черепът
му съдържал нечифтова
носна кухина
, разположена не на върха на муцуната, а на върха на главата, в предната част на
очите
.
Зъбите
му са били разположени изцяло в предната част на
устата
.
Крайниците
на диплодока са били с пет
пръста
, по които е имало къси и масивни
нокти
. Дългата опашка на диплодока завършвала с тънък ?камшик“, който бил използван за самозащита.
Диплодокът е обитавал равнините и гористите райони на
Северна Америка
в края на периода
юра
. Свързването а костите показва, че е пасял ниска
папратовидна
растителност и вероятно е обхващал голям периметър благодарение на дългата си шия. Мощните бедрени
мускули
са му позволявали да се изправя на задните си
крака
и да достига короните на
дърветата
. Износването на зъбите му показва, че се хранел и в двете положения.
Известно е, че тези динозаври са гълтали
камъни
, за да стрият храната в стомасите си. В
Берлин
се намира един от най-големите музеи, в които могат да се видят
вкаменелости
(фосили) на диплодок.