Corpus Iuris Civilis
(
Свод на гражданското право
[1]
) е основополагаща колекция от трудове в областта на
юриспруденцията
, изработена в периода 529 ? 534 година по заповед на
Юстиниан I
, но издадена след смъртта му. Около средата на VI век той предприема и завършва мащабно дело по
кодификацията
на действащото право като право не само на
Източната Римска империя
, но и на територията на цялата бивша
Римска империя
, въпреки че
Западната империя
е вече завладяна от
остготите
.
[2]
Юстиниан забранява да се тълкува
Corpus Iuris Civilis
, за да не бъде извратен неговият смисъл.
Преди Юстиниан първите опити да се кодифицира
римското право
са направени от
Гай
около 110 ? 180 г., но няма точни данни дори за цялото му име.
В края на III век пр.н.е. Григорий и Хермогиниан съставят
Codex Gregorianus
и
Codex Hermogenianus
? това са първите сборници от императорски конституции, но нямат официален характер. В 438 година е издаден
Codex Theodosianus
от император
Теодосий II
и съдържа конституции, които са издадени след император
Константин
.
За разлика от предходните кодификацията по времето на император Юстиниан I е много мащабна. Този сборник представя правния гений на римляните, тяхната забележителна законодателна дейност, блестяща юридическа техника, мъдростта на тяхната юриспруденция, теорията и практиката на римското право.
[3]
Юстиниан цели с тази кодификация да заздрави основите на римското робовладение, както и да премахне противоречията в законодателството, да заличи отживелите институции и да запази творческото дело на класическата римска юриспруденция.
[4]
В 528 година Юстиниан назначава комисия от десет видни юристи, между които
Трибониан
и Теофил ? професор в Константинополската юридическа школа, която има за задача да събере императорските конституции, издадени след император
Адриан
, като използват кодексите на Григорий, Хермогениан и Теодосий, в един сборник (
Codex
). Този пръв
Юстинианов кодекс
е публикуван в 529 година.
В 530 година Трибониан съставя нова шестчленна комисия, която под негово председателство, започва кодификация на класическото римско право. Комисията компилира творчеството на видни юристи, а там, където се налага, прави съответните корекции (т.нар. интерполации), но само с изричното позволение на Юстиниан. Този нов труд е публикуван в 533 година под името
Пандекти
или Дигеста (
Pandecta
или
Digesta
). След тяхното издаване се налагат изменения в първоначалния Кодекс, защото не е съобразен с направените в Дигестите изменения. Така се създава
Codex repetitae praelectionis
, който достига до нас, за разлика от стария, който не е запазен.
В 533 година, пак под председателство на Трибониан, влиза в сила заедно с Дигестите, кратко ръководство по право ? Институции (
Institutiones Iustinianum
).
След всички тези нови издания Юстиниан издава т.нар.
Novellae leges
? редица нови закони.
След смъртта на Юстиниан всички нови издания се включват в кодификацията му и тя става известна като кодекс
Corpus Iuris Civilis
. Той обхваща тези четири части, но представлява единно законодателно цяло. С този сборник завършва и традицията на римското право, защото след него законодателната дейност не е римско право, а национално византийско право.
[5]
Представлява кратко ръководство по право, изработено от Трибониан и двама професори. Организирано е в 4 книги, разделени на титули, които се делят на параграфи. Институциите са използвани като учебник в учебните заведения, преподаващи право ? в Константинопол, Рим и Бейрут. В основата им почти изцяло лежат институциите на
Гай
.
Организирани са в 50 книги, които се делят на титули (с изключение на 30, 31 и 32). Титулите се делят на фрагменти, а фрагментите ? на параграфи.
В него са включени конституциите от Адриан до Юстиниан и е организиран в 12 книги. Той се отнася до социалния ред в империята. Утвърждава позицията на императора на абсолютен монарх с неограничена
законодателна
,
изпълнителна
и
съдебна власт
.
Издадени са от Юстиниан след втората редакция на Кодекса и обхващат 168 нови конституции, издадени след 534 година. По-късно са преработени от Атанасиос от Емеса в периода 572 ? 577 година под наименованието
Syntagma
? издание за юристи с практическа цел.
- Андреев, Михаил. Римско частно право, Издателство на БАН, София, 1992.
- ↑
Бакалов, Георги. Византия. Културно-политически очерци, ИК ?Век 22“, София, 1993, стр. 186 ? 191.
- ↑
Торбов, Цеко. История и теория на правото, Издателство на БАН, София, 1992, стр. 47.
- ↑
Торбов, Цеко. История и теория на правото, Издателство на БАН, София, 1992, стр. 46.
- ↑
Претерский, И. С. Дигесты Юстиниана, Москва, 1956, стр. 11.
- ↑
Торбов, Цеко. История и теория на правото, Издателство на БАН, София, 1992, стр. 49.