Хуситство

Хуситството е религиозно движение на хуситите , възникнало в хода на Реформацията през XV век в Бохемия .

Хуситите са последователи на Ян Хус , преподавател и проповедник от Прага , който открито изтъква несъгласията си със схоластичните догми на корумпираната Католическа църква и предлага реформа и подобрение в практикуването на християнската вяра. Убежденията му намират популярност и подкрепа в Бохемия, където католическата върхушка и прогерманската аристокрация съчетават репресивните си усилия за упражняване на властта над местните чехи.

Произход [ редактиране | редактиране на кода ]

Реформаторите на християнската доктрина , последователи на Ян Хус не наричат сами себе си хусити . Те не възприемат себе си като изповядващи различна доктрина или секта, а като истински изпълнители на универсалното католическо верую, тъй като обратното би ги поставило като отцепници от старата вяра, а Хус и Йероним Пражки ? като мъченици в борбата срещу нея. Идеологията на Хус обаче противоречи на общоприетата католическа доктрина и йерархия и поради това той и последователите му са низвергнати от Църковната институция. Тя се дистанцира от тях и ги обявява за еретици , срещу които трябва да се поведе кръстоносен поход . Папската институция заклеймява бохемските реформатори като подобие на Джон Уиклиф и неговите лоларди и ги нарича уиклифити от Бохемия или хусити . Това название се среща в документите едва след 1420 г., когато наречените по-късно хуситски войни са вече започнали.

Чашата, символ на всички хусити

За символ и знаме на хуситите се приема Бокалът на Якобел Пражки, последовател на Хус, който веднъж се обръща към множеството с цитат от евангелията: ^[1]

?

Амин, амин, аз ви казвам: с изключение на тези, които са яли от плътта на Човешкия Син и са пили от кръвта Му, никой не ще да има живот в себе си. (Йоан 6:54)

“

:

Това изявление илюстрира популярния акт простолюдието да получи Бокала на причастието в ръцете си и всеки сам да се грижи за спасяването на душата си.

Идеология [ редактиране | редактиране на кода ]

Реформацията илюстрира загрижеността относно изкривяването на Божиите послания от Римокатолическата църква относно оправданието на вярващия пред Бога и спасението в Исус Христос. Реформаторите предлагат за необходимо връщането към простотата на Евангелието и петте соли като устои на християнското упование.

Хусизмът прилага идеите на реформацията в Бохемия. Тезите на Хус се обединяват в Пражкия университет в следните точки: ^[1]

Пражки тези

?

? Словото Божие следва да се разглежда свободно от християнските свещеници навред в Бохемското кралство и Моравското графство.
? Към древното тайнство на Кръвта и Плътта Божии следва да се причестяват и възрастни, и деца, както е постановил Исус Христос.
? Тези свещеници и монаси, които често се месят в светски държавни дела трябва да бъдат лишени от Божиите дарове, които в големи количества притежават и им пречат да изпълняват свещената си служба; и техните светски притежания следва да се възстановят нам, така че съобразно Евангелската доктрина и Деянията на Апостолите свещениците да са подчинени нам в нищета и да служат като дават пример за смирение на другите.
? Всички светски грехове, наричани смъртни и всички нарушения на Божия закон следва да се наказват съобразно законите на държавата от страна на този, отговарящ за нея, така че да се измие от Бохемското кралство и Моравското графство представата, че търпят безредия.

“

Пражките тези намират обширна популярна подкрепа. Тезите са приети от някои важни клирици, сред които и пражкия архиепископ Конрад, поел върху себе си задачата да назначава утраквистки свещеници. По-късно, радикализирани от убийството на Хус, чешките реформатори отричат всякакво посредничество на свещеници в общението с Бог. Те затварят сградите на църквите и изхвърлят свещените съдове и утвар . Кръщават децата си с първата достъпна вода, отричат Чистилището и изповедта . Отричат авторитета на светците , отменят постите и църковните празници като ги заменят с делници. И се подготвят да защитят правото си.

Хуситски войни [ редактиране | редактиране на кода ]

Ян Хус е призован да защити каузите си на Констанцкия събор , проведен през периода 16 ноември 1414 ? 22 април 1418 г. Този събор има за основна цел да ликвидира папската схизма , но се оказва много подходящ момент за унгарския крал германеца Сигизмунд да заяви и да започне да реализира домогванията си до бащината си корона на Император на Свещената Римска империя . За тази цел му трябва подкрепата на папата и сериозна заслуга към Римокатолицизма. Двете цели са постижими за Сигизмунд ? той протежира избора на нов папа ( Мартин V ) и се легитимира като противник на опасните чешки реформатори. Година по-късно със смъртта на брат му Вацлав Бохемски унгарския крал предявява законни претенции към короната на Свети Вацлав и скоро (1420 г.) Мартин V обявява кръстоносен поход срещу Бохемия, оглавен от Сигизмунд. Това осигурява на Сигизмунд трайна Римска подкрепа, кръстоносно геройство, Бохемския трон, а в крайна сметка и Императорската корона.

На събора в Констанц Хус въобще не е изслушан ? развива се предначертан сценарий и той е съден като еретик. На 16 юли 1415 чешкият реформатор Ян Хус е изгорен жив . От кладата си той се провиква, че ?...Бокала на паството ще се излее върху клириците...“. ^[1]

И смъртта му отприщва вълна на недоволство в цяла Бохемия. Нетърпимостта спрямо ортодоксалните католици преципитира в Пражката дефенестрация и прогонването на немските студенти. Хуситските войни започват с открито неподчинение, при което въоръжени маси заменят католически свещеници с утраквисти и отнемат църковните поземлия, а по-късно това става и с открито избиване на монасите в манастирите и опожаряване на обителите. Последват пет кръстоносни кампании на папата и Сигизмунд, които обаче се разбиват в религиозния плам и дисциплинирания военен гений на Ян Жижка .

Хуситските войни продължават без определна сезонност през целия период 1419 ? 1434. През първата фаза (Гражданска война в Бохемия) местните бохемско-германски романски лоялисти са тотално разгромени от новите бойни тактики на Жижка ? мобилната фортификация и използването на огнестрелни оръжия. През 1420 ? 1431 протича кръстоносната кампания ? общо пет нахлувания в Бохемия на общо четвърт милион кръстоносци от всички източни херцогства на Свещената Римска империя. И тези опити на Сигизмунд да смаже хуситите са отблъснати самоотврежено, като по чудо, тъй като бохемците често са превъзхождани многократно по количество и качество на войници и въоръжение. Стига се до разпространение на хуситското въстание и дори Сигизмунд е нападнат при Нагишомбат , Северна Унгария . ?Експортът на революция“ позволява на хуситите да стигнат до Балтийско море . Активността на Сигизмунд все пак е възнаградена с имперската корона (1433) и за да продължи действията си срещу новия враг на изток ? османеца Мурад . Средства за нова кръстоносна кампания срещу Бохемия няма и срещу хуситите Сигизмунд е принуден да използва самите хусити ? с края на кръстоносните походи изчезва и техният общ враг, а с това започва и дробенето на реформаторите на умерени и радикални фракции.

Разделение и залез [ редактиране | редактиране на кода ]

Умерените хусити каликстинци , които обединяват дребни благородници, по-богати рицари и граждани, не издигат някакви други политически и обществени искания освен за секуларизация на църковните имоти и богослужене на чешки език. Лагерът на радикалните таборити (по името на крепостта Табор ) , включващ обеднелите рицари, по-бедните занаятчии и селяни, от своя страна настоява за създаване на свободни църковни общини без висша духовна йерархия и разпространява призиви за равноправие и борба с угнетителите. Оформят се и други самостоятелно действащи фракции като политически силния Пражки съюз , радикалите Сиротни таборити ,както и паралелни общини, представляващи известно възраждане на някои по-стари секти, като адамитите , валдензите , пикардците . Още през 1421 г. Жижка е принуден да се разправи с обособилите се общности на твърде крайните християнски фундаменталисти ? адамитите. Отричащи всякаква земна собственост, те не носят дрехи по време на религиозните си церемонии и споделят съпругите си помежду си ? практики, дистанциращи ги както от католиците, така и от таборитите. Жижка започва гонения на адамитите и изгаря няколкостотин от тях. ^[1]

Бохемия е нееднородна и в географията на хуситската подкрепа ? Табор и селските общини за радикалите, Прага - за каликстинците, Пилзен - за романските лоялисти; в Моравия хуситите имат други предводители, пак там е и твърдината на епископ Ян Литомишъл , най-яростният противник на хуситската идеология, известен като "железният епископ".

В периода на Гражданската война хуситите предлагат бохемската корона на полско-литовския крал Йогайла-Владислав , който дипломатично я отказва и не се конфронтира с кръстоносния си съюзник срещу османците Сигизмунд. ^[2] Проводник на бохемските амбиции на Йогайла обаче става братовчед му Зикмунд Корибутович . Той е предложен за управител на Бохемия от умерените хуситски партии, но е отхвърлен от таборитите, верни на Жижка. Избухва война между фракциите, като таборитите са спрени пред Прага от дипломатическото пратеничество на Ян Рокицана , съумял да изглади противоречията. Обединени, хуситите потеглят срещу Моравия, но по време на тази експедиция умира Ян Жижка и настъпва пълна дезинтеграция на хуситското войнство. Католицизмът обаче няма останали военни средства срещу тях. Изтощени от войните, чехите също са близо до компромис. Последват срещите в Базел и Прага, които преразглеждат Пражките тези и се спират на компромисните Пражки Компактати . Според тях само възрастните бохемски хусити могат да практикуват веруюто си под ръководството на утраквистки свещеници и под върховенството на папата . Това е неприемливо за радикалните хусити. През 1434 г. каликстинците и католическите лоялисти обединяват силите си и разгромяват таборитската войска в битката на Чешки брод . Умерените признават Сигизмунд Люксембургски за крал на Чехия на 23 август 1436 г.

Последствия [ редактиране | редактиране на кода ]

В резултат на поражението на революционното хусистко движение, в Чехия е установен съсловен строй с надмощие на шляхтата . Католицизмът е реинституционализиран, Чехия и до днес е предимно католическа. Хусизмът не изчезва напълно, хуситът-крал Иржи го обединява в каликстинската утраквистка форма до 1468 г. Протестантите от Моравската църква се смятат за наследници на хуситите и по-конкретно на оцелелите след Липан таборити. Програмата на Ян Хус, в която той проповядва обществено равенство, не е осъществена.