от Уикипедия, свободната енциклопедия
Харем
(
турски
: harem от
арабското
???
?забранено място, неприкосновен, свят“) е затворена за външни лица част от дворец или дом, в която живеят жените на
мюсюлманите
и е забранена за мъжете. Терминът произлиза от
Близкия изток
. Харемите се състоят от съпруги и
конкубини
.
Думата
харем
е строго приложима само за мюсюлманските домакинства, но системата е била често срещана в среди, където се практикува
полигамията
.
Златната клетка
на
османския султан
най-често се е състояла от дузина жени, включително и съпруги. Също така в нея се помещават и султанската майка, дъщерите и други женски роднини, както и
евнуси
и
робини
, които прислужват на жените. През по-късните периоди султанските синове живеели в харема докато навършат 12-годишна възраст, когато се смятало, че е подходящо да се показват на публични и административни места от двореца. Някои жени от османския харем, особено съпругите, майките и сестрите на султана, играели важна политическа роля в османската история и понякога се казва, че империята е управлявана от харем.
Хюррем Султан
(съпруга на
Сюлейман I
и майка на
Селим II
),
Нурбану Султан
(съпруга на Селим II и майка на
Мурад III
) и
Кьосем Султан
(майка на
Мурад IV
) са били трите най-влиятелни жени в историята на империята.
Султан
Ибрахим I
, османски владетел от
1640
до
1648
г., е удавил 280 конкубини от харема си в
Босфора
. Поне една от тях,
Хатидже Турхан
, украинка, която е била заловена по време на един от набезите на
татарите
и продадена в робство, оцеляла след царуването му.
Харемът не е просто място, където са живели жените. Там са се раждали бебета и там са растели децата. В пределите на харема е имало пазари, базари, перални, кухни, детски площадки, училища и бани.