За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници . Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Кралство Югославия Kraljevina Jugoslavija
1918 ? 1941
Знаме        Герб
Девиз:   ?едан народ, ?едан кра?, ?една држава ?Един народ, един крал, една държава“
Химн:  Химна Кра?евине ?угослави?е
Кралство Югославия през 1930 г.
Континент	Европа
Столица	Белград
Най-голям град	Белград
Официален език	сърбохърватски език
Религия	46,8% християнство ?39,4% католици 10,9% ислям
Форма на управление	унитарна конституционна монархия
Династия	Караджорджевичи
Крал
1918 ? 1921	Петър I
1921 ? 1934	Александър I
1934 ? 1945	Петър II
Принц регент
1918 ? 1921	Александър
1934 ? 1941	Павел
Министър-председател
1918 ? 1919	Стоян Протич (първи)
1941	Душан Симович (посл.)
Законодателна власт	Народно представителство (1919 ? 1920 г.) Национално събрание (1920 ? 1941 г.)
Горна камара	Сенат (от 1931 г.)
Долна камара	Камара на депутатите (от 1931 г.)
История	Интербеллум
Създаване	1 декември 1918 г.
Конституция	28 юни 1921 г.
Диктатура	6 януари 1929 г.
Атентат с/у краля	9 октомври 1934 г.
Преврат	27 март 1941 г.
Демонархизация	29 ноември 1945 г.
Площ
Общо (1921 г.)	247 542 km 2
Население
Преброяване	13 934 038 (1931 г.)
Гъстота	56,3 д./km 2
Валута	Югославска крона (1918 ? 1920) Югославски динар (1920 ? 1941)
Предшественик Кралство Сърбия Кралство Черна гора Наследник СФР Югославия
Днес част от	Сърбия Северна Македония Черна гора Косово Босна и Херцеговина Хърватия Словения
Кралство Югославия в Общомедия

Кралство Югославия (на сръбски : Кра?евина ?угослави?а ; на хърватски : Kraljevina Jugoslavija ; на словенски : Kraljevina Jugoslavija ) е държава на южнославянски народи в северозападната част на Балканския полуостров , съществувала в периода от 1918 до 1945 г. Тази статия обхваща историята на Югославия от 1918 до 1941 г.

Държава на словенци, хървати и сърби [ редактиране | редактиране на кода ]

На 5 и 6 октомври 1918 г. в Загреб е учреден Народният съвет на словенци, хървати и сърби . В приетия правилник се подчертава, че е ? политически представител на всички словенци , хървати и сърби , които живеят в Хърватия и Славония от Риека , в Далмация , Босна и Херцеговина , Истрия , Триест , Крайна (Кранска), Гориция (Горишка), Щирия (Щаерска), Каринтия (Корошка), Бачка , Банат , Бараня , Меджимурие и в останалите части на Югозападна Унгария . “ Народният съвет формално се оглавява от Антон Корошец , а в негово отсъствие се ръководи от Анте Павелич и Светозар Прибичевич .

През октомври 1918 г. Австро-Унгария прави предложение на Антантата за примирие, подкрепено с автономия за славянските народи в рамките на държавата, което обаче бива отхвърлено от президента на САЩ Удроу Уилсън . На 21 октомври 1918 г. последва настояване от страна на Народния съвет за безусловно самоопределение. След разгрома на Австро-Унгария и Централните сили , на 29 октомври 1918 г. хърватският Сабор в Загреб и словенският народен Сход в Любляна обявяват националното освобождение и създаването на независима Държава на словенци, хървати и сърби с център в Загреб. На 1 ноември 1918 г. Народният съвет на Щирия повишава Рудолф Майстер в чин генерал и му поверява командването в словенска Щирия. На 23 ноември словенските части разоръжават австрийските опълченци в Марибор .

Кралство на сърби, хървати и словенци [ редактиране | редактиране на кода ]

Опасността от страна на Италия , която окупира Словенското Приморие и Истрия , както и части от Далмация , а също и натискът от страна на сърбите за обединяване в обща държава, изразен още в Декларацията от Корфу , приета на 20 юли 1917 г. на остров Корфу , става причина на 1 декември 1918 г. Държавата на словенци, хървати и сърби да се обедини с Кралство Сърбия в Кралство на сърби, хървати и словенци със столица Белград .

Сръбската династия на Караджорджевичите застава начело на новата държава, която заема стратегическа позиция между Балканите и Централна Европа . Тази многонационална държава, наредила се в редицата на победителите, откъсва по волята на версайската система и много земи от съседните страни. Всред ощетените е и победената България , която наред с предадената още през 1913 г. Вардарска Македония трябва да отстъпи на КСХС и Западните български покрайнини и Струмишко , като предходно още от възникването си, Сърбия е овладяла Поморавието и Тимошко .

На 28 ноември 1920 г. се провеждат избори за учредително събрание. На него най-много гласове (92) получава Югославската демократична партия , следва я Народната радикална партия с 91 гласа, Комунистическата партия на Югославия с 58 гласа, Хърватската републиканска селска партия с 50 гласа и други по-малки партии. През декември същата година с указ е забранена комунистическата партия и на всички нейни народни представители са отнети мандатите.

Първата конституция на Кралството на сърби, хървати и словенци, т.нар. Видовденска конституция , е приета на 28 юни 1921 г. с обикновено мнозинство от 223 гласа, против гласуват 35 народни представители, а 161 се въздържат от гласуване. Конституцията определя Кралството на сърби, хървати и словенци като монархия на народ с три имена, съставляван от три равноправни племена и като официален език се определя сръбско-хърватско-словенският език . Други народи в кралството ( черногорци , българи , албанци , унгарци , власи , немци и т.н.) не се признават. Конституцията все пак гарантира някои демократични свободи, като например свобода на печата и на политическите сдружения, от друга страна обаче дава на монарха големи пълномощия, като например разпускане на Скупщината (парламента), назначаване на правителство и съдии. Административно държавата е разделена на 33 области, начело на които стоят жупани , а централното управление се намира в Белград.

Административните области първоначално са:

За този период са характерни честите смени на правителствата. До отмяната на парламентарната демокрация на 6 януари 1929 г. се сменят 24 правителства.

  Основна статия: Атентат в Народната скупщина

На 20 юни 1928 г. народният представител от Народната радикална партия Пуниша Рачич ( Puni?a Ra?i? ) стреля срещу група хърватски народни представители и убива Павао Радич ( Pavao Radi? ) и Джуро Башарички ( đuro Ba?ari?ki ), а също така ранява тежко председателя на Хърватската селска партия , Степан Радич , който на 8 август 1928 г. умира от раните си. След стрелбата в парламента опозицията настоява за отмяна на Видовденската конституция и въвеждане на федерализма . В Загреб се провеждат големи демонстрации, стига се до въоръжени сблъсквания и множество убити.

Кралство Югославия [ редактиране | редактиране на кода ]

На 6 януари 1929 г. крал Александър I Караджорджевич отменя Видовденската конституция, разпуска парламента и поема цялата власт. Правителството, ръководено от генерал Петър Живкович , отговаря непосредствено пред краля. Характерна за шестоянуарската диктатура е неограничената власт на краля и разпускането на политическите партии. На 3 октомври 1929 г. държавата е преименувана на Кралство Югославия ( Kraljevina Jugoslavija ) и бива разделена на 9 административни единици, наречени бановини :

• Дравска (с център Любляна )
• Савска (с център Загреб )
• Приморска (с център Сплит )
• Върбашка (с център Баня Лука )
• Дринска (с център Сараево )
• Зетска (с център Цетине )
• Дунавска (с център Нови Сад )
• Моравска (с център Ниш )
• Вардарска (с център Скопие )

Град Белград , заедно с предградията си Земун и Панчево , има статут на самостоятелна административна единица. Границите на бановините по принцип не спазват историческите народностни (етнически) граници, например словенската Бела краина известно време е включена към Савска бановина.

През септември 1931 година кралят издава нова, октроирана конституция (неприета от парламента), с която Югославия става наследствено кралство, начело на която стои династията Караджорджевич . В конституцията се говори за един ?югославянски“ народ. Въведен е двукамарен парламент, съставен от сенат и камара на представителите. Специален закон разрешава учредяването на политически партии, които не могат да бъдат на верска, племенна или регионална основа.

На 9 октомври 1934 г. активистът на ВМРО Владо Черноземски , подкрепян от хърватското усташко движение , извършва успешен атентат срещу крал Александър I по време на държавното му посещение в Марсилия . Понеже престолонаследникът Петър II Караджорджевич е непълнолетен, го замества неговият чичо, княз Павле Караджорджевич .

През декември 1938 г. се провеждат избори, след които премиер става Драгиша Цветкович , а негов заместник ? Владимир Мачек от Хърватската селска партия (HSS). На 26 август 1939 г. двамата подписват т.нар. Споразумение Цветкович-Мачек , с което Савска и Приморска бановина се обединяват в голяма Хърватска бановина. По същото време има замисъл и за бановина Словения .

На 25 март 1941 г. Кралство Югославия подписва във Виена договор за присъединяване към Тристранния пакт и така застава на страната на Оста Рим - Берлин - Токио . Два дни по-късно, на 27 март 1941 г. в Белград избухват демонстрации. Група проанглийско настроени офицери и граждански политици се възползва от протестите на югославските народи и извършва държавен преврат . Свалят княз Павле, обявяват за пълнолетен 17-годишния крал Петър II и го поставят на престола. Начело на правителството застава генералът от военновъздушните сили Душан Симович . По този начин държавата фактически излиза от Тройния пакт.

На 6 април 1941 г. Германия без обявяване на война напада Кралство Югославия и Гърция . По този начин в този регион започва Втората световна война , която продължава още четири години. Немските самолети бомбардират Белград, а армията започва да извършва операции по принципите на светкавичната война . На територията на Югославия започват да проникват италиански и унгарски части. Югославската войска капитулира на 17 април, а на 21 април капитулира Гърция.

Германската армия отвежда от Югославия 374 000 военнопленници. В Словения войната продължава само шест дни, няма големи разрушения. Части от 2-ра немска армия проникват към Вараждин , Загреб и Карловац , а части на 2-ра италианска армия ? към Любляна и Кочевие . Югославската кралска войска изправя срещу тези армии гранични части, части от своята 7-а армия и около 3000 неподготвени доброволци, които не са в състояние да им се противопоставят. Хърватските войници масово отказват да защитават Югославия като държава, която смятат за чужда.

След края на Кралство Югославия се формират две крила на Съпротивата  ? Югославски партизани и Югославска армия в отечеството .

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• История на Хърватия (до 1918)
• История на Словения
• Социалистическа Федеративна Република Югославия

Портал ? Сърбия “            Портал ? Македония “