от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полиглот
[1]
се нарича човек, който говори или има високо ниво на владеене и/или знание на няколко
езика
.
Двуезичен
е човек, който може да говори свободно два езика, а
триезичен
е този, който може да говори три, а човек, който може да говори шест или повече езика свободно се нарича
хиперполиглот
.
Точният брой на езиците, говорени от даден човек е трудно да се определи поради следните причини:
- Няма точна дефиниция какво означава да говориш даден език (свободно) и изобщо какво означава знаенето на един език. Не винаги познаването на няколко
думи
,
изречения
и граматическите правила от даден език означава, че го говорим. Не е ясно какво означава свободна употреба на даден език и дали разговорният език е представителен. Възможно ли е изобщо пълното овладяване на един
чужд език
(в количествен смисъл на думи от около 100 000 или 150 000) и колко души, и доколко изобщо владеят собствения си език? Още дали в действителност нещо като пълна дву- или триезичност е възможна, или единият език (майчин) е винаги основен.
[2]
- Не съществува точно определение какво е език. Например, съществуват езици, които са много близки, и човек, който говори един от тях, е способен да разбира и другите. Може да се каже, че такъв човек говори няколко езика. От друга страна, за един и същи език съществуват различни варианти и
диалекти
и то до такава разлика, че е трудно да се разбират от хора, които говорят езика.
- Владеенето дори на майчиния език има степени. Употребата на речников състав от 4000 думи се различава от употребата на 60000. Някои известни полиглоти с ирония казват: ?Та аз не зная дори собствения си език!“
Най-плодотворният жив полиглот в света днес е може би Заяд Фазах (роден през
1954
), който заедно с майчиния си
арабски език
твърди, че говори още 62 други езика. Най-добрият полиглот, известен някога в историята, може би е кардинал
Джузепе Гаспардо Мезофанти
(
1774
?
1849
), който не само че е говорил до сто езика гладко (около петдесет от тях са били само диалекти), но при посещение от лорд
Байрон
той го изненадва с това, че има познание за определени неща от местния лондонски
жаргон
, за които самият поет не е бил осведомен.
За полиглот, според най-свободното и непридирчиво мнение, се счита този човек, който говори поне 2 чужди езика (освен родния) и разбира някои други езици. Докато според други, полиглот е човек, който говори свободно поне 4 езика и говори, и разбира поне още 6, тоест трябва да владее (в някаква степен) над 10 езика.