Берлинска стена
Berliner Mauer
|
|
|
|
Страна
|
ГДР
|
---|
Местоположение
| Източен Берлин
|
---|
Вид
| погранична зона
|
---|
Дължина
| 155 km
|
---|
Височина
| 3,60 m
|
---|
|
Строителство
| 13 август 1961 г.
|
---|
Материали
| бетон
|
---|
Експлоатация
| 1961 ? 1989 г.
|
---|
Битки
| Берлинска криза
|
---|
Състояние
| разрушена
|
---|
Разрушен
| 9 ноември 1989 ? 1994 г.
|
---|
Берлинска стена
в
Общомедия
|
Берлинската стена
(на
немски
:
Berliner Mauer
) e строго охранявана бетонна стена, разделяща западната част на град
Берлин
както от източната част на града, така и от цялата територия на
Германската демократична република
през периода на
Студената война
. Тя служи за държавна граница между ГДР и
Западен Берлин
от
13 август
1961
до
9 ноември
1989
г.
Берлинската стена става един от най-известните символи на Студената война. При опит да преминат стената загиват между 136 и 245 граждани на ГДР, бягащи на Запад.
След
Втората световна война
Берлин е поделен между страните победителки (
СССР
,
САЩ
,
Великобритания
и
Франция
) на 4 окупационни зони. Източната зона, контролирана от съветските войски, впоследствие става столица на Германската демократична република. В 3-те западни зони контролът е осъществяван съответно от окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция.
Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от
Източен Берлин
във
ФРГ
. На
13 август
1961
г., в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва строителството на стената. Заповедта за нейното изграждане е подписана от
Валтер Улбрихт
. Фактически това е нарушение на следвоенното споразумение на страните победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.
Строителството и преоборудването на стената продължава от
1962
до
1975
година. Напълно построената стена се е състояла от 45 хиляди бетонни блокове 3,6 на 1,5 метра, със заоблен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Въпреки това над 5 хиляди души успяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са: масовото бягство по тунел, дълъг 149 метра; полет с
делтаплан
, промушване между прозорците на 2 съседни апартамента.
На
23 август
1989
г.
Унгария
отменя ограниченията на границата си с
Австрия
и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември лидерът на ГДР
Ерих Хонекер
подава оставка. На
9 ноември
министър-председателят на Правителството на Източна Германия
Гюнтер Шабовски
обявява отмяната на ограниченията за излизане от Германската демократична република. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената от гражданството.
Само няколко секции от стената са запазени ? в района на Потсдамер Плац, недалече от река
Шпрее
(
East Side Gallery
), и на Бернауер Щрасе.
Ако от ?източната“ страна на Берлинската стена до самия край тя остава уродлив символ на отчуждението, то на Запад стената се превръща в място за творчество на много художници както професионалисти, така и аматьори. През
1989
г. Берлинската стена се превръща в километрова ?изложба“ на
графити
, в това число и много от тях с висока художествена стойност.
След разрушаването на Стената фрагменти от нея бързо се превръщат в обект на търговия. Много от късовете от Берлинската стена са купени в САЩ, например в корпорацията ?
Майкрософт
“, в щабквартирата на
ЦРУ
и други. На
16 май
2006
г. на
София
е дарен сегмент от Берлинската стена, изложен до
Мемориала на жертвите на тоталитаризма
[1]
[2]
.
-
Строежът на Берлинската стена, 20 ноември 1961 г.
-
Американският президент
Джон Кенеди
на Берлинската стена, 26 юни 1963 г.
-
Декември 1989, от 2-те страни на стената.
-
Мемориал на загиналите на Берлинската стена.
-
Най-известното място на Стената близо 2 десетилетия след нейното срутване ? Бранденбургската врата.
-
Сегмент от Берлинската стена в София.
Нормативен контрол
| |
---|
|