한국   대만   중국   일본 
Миноносец ? Уикипедия Направо към съдържанието

Миноносец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Руския миноносец ? Взрыв “ (1877 ? 1907).
Руския миноносец ? См?лый “ в Порт Артур след руско-японската война (1905 ? 1923).

Миноно?сец  ? надводен мореходен кораб с малка водоизместимост и основно въоръжение торпеда .

Поява на минното оръжие [ редактиране | редактиране на кода ]

  Основна статия: Минен катер

Минното оръжие военните моряци за първи път се опитват да използват с помощта на подводницата ?Търтъл“ , ?Костенурка“ (на английски : Turtle ) по време на войната за независимост , но по време на атаката, оценена впоследствие като неуспешна, неуспяват да закрепят мината под дъното на целта [1] .

Първият опитен образец на парен катер с минно въоръжение е построения в Русия в корабостроителницата Николаевско Адмиралтейство по време на Кримската война катер на генерала Евгений Богданович Тизенхаузен, но поради лошата му мореходност той потъва по време на изпитанията [1] .

Активното развитие на минните катери ? носители на прътни мини се случва в хода на Гражданската война в САЩ 1861  ? 1865 . Именно тогава е доказано, че ?минното оръжие е реална, и вероятно, единствената заплаха за големите надводни кораби, чиято мощна броня е, в онези времена, е практически неуязвима за корабната артилерия, дори от най-големия калибър" [2] . Концепцията на минния катер ? изтребител на броненосци ? намира всеобщо признание само няколко години след края на войната; до началото на 1870-те години европейските флоти предпочитали строителството на параходи с голяма водоизместимост, въоръжени с прътни мини [3] , а от 1874 г. и с торпеда . Минните катери активно се използвали в хода на Руско-турската война 1877 ? 1878 [4] и се строят до началото на 20 век .

Първите миноносци [ редактиране | редактиране на кода ]

  Основни статии: Лайтнинг (миноносец) , Взрыв (миноносец) и Миноноска

След Руско-Турската война буксируемите и прътни мини преминават на втори план, а активно развитие получават ?самодвижещите мини“ (торпеда) [5] , а в качество на кораби-носители на торпедното въоръжение влиза кораб от нов клас ? малкия миноносец или миноноската .

За появата на новия клас кораби сериозно влияние оказва изобретението от Робърт Уайтхед ? нов вид оръжие ? торпедото . Независимо от ограничената скорост, далечина на действие, ненадежността на попаденията и пораженията от взрива на торпедото към средата на 1870-те години то става силен тактически фактор [6] . Първата в света успешна атака, с две торпеда, е осъществена на 14 януари 1878 г. по време на Руско-турската война (1877 ? 1878) от минните катери ?Чесма“ и ?Наварин“; в хода на която е потопен стражевия турски параход ?Интибах“ [7] .

Под впечатлението, от една страна на успешните действия на руските минни катери в действията им против турските кораби, а от друга ? бързия ръст на възможностите на торпедното оръжие, се ражда концепцията на ?миноносния флот“. Неин автор е френския адмирал Об, морски министър и глава на т.нар. ?млада школа“ теоретици на морската война. Съгласно тази концепция, за отбрана на крайбрежията следва да има не броненосци и канонерски лодки, а множество малки бързоходни миноносци. Атаквайки едновременно от различни посоки, те могат да потопят всяка ескадра, съставена от бавни и тромави броненосни кораби [8] .

Доктрината на ?младата школа“ бързо намира привърженици, както във Франция, така и зад нейните предели, тъй като тя прдлага спиране на строителството на скъпоструващи броненосни кораби, в полза на много по-евтиния ?москитен флот“ [8] .

Първият мореходен миноносец на руския флот ? Взрыв “ влиза в строй 1877 г., и има водоизместимост 160 тона, скорост 14,5 възела (около 27 km/h) и 1 торпеден апарат. Едновременно с ?Взрыв“ в състава на британскияо флот 1877 г. влиза миноносеца ?Лайтнинг“ , построен от фирмата ?Торникрофт“ по поръчка на Британското Адмиралтейство. ?Лайтнинг“ развивал с четыри възела по-голяма скорост, има пят пъти по-малка водоизместимост, отколкото ?Взрыв“ и е въоръжен с два бордови торпедни апарата (в 1879 г. заменени с един носов) [9] .

Успешните изпитания на ?Лайтнинг“ служат за тласък за серийно строителство на миноносци: в 1879 г. фирмата ?Торникрофт“ по поръчка на британското Адмиралтейство построява 11 номерни миноносци (№ 2 ? 12), имащи за прототип ?Лайтнинг“ (но от последния се отличавали по малко по-големия тонаж, по-мощната силова установка, по-голяма дължина на корпуса, по-плитко газене , изпъкналата (черупковидна, карапасна) палуба и липса на кърмова надстройка ) [10] . В периода 1878 ? 1879 г. ?Торникрофт“ построява 12 номерни миноносеца за Франция (№ 8 ? 19) и по един миноносец за Дания и Австро-Унгария [10] .

Десетилетието на 1880-те години е ппод знака на своеобразен ?миноносен“ бум: флотите на Великобритания, Франция, Русия, Австро-Унгария, Италия, Германия и САЩ, а също и флотите на малките страни в Европа (Дания, Швеция и др.) започват активно да приемат в състава си серии от кораби на новия клас. Към 1 януари 1886 г. в тройката лидери по число на миноносците, влизащи в състава на техния флот, влизат Великобритания (129 миноносеца, в т.ч. 26 мореходни), Русия (119 миноносеца, в т.ч. 6 мореходни) и Франция (77 миноносеца, в т.ч. 23 мореходни) [11] .

Дата [12]
Страна 1886 1892 1900 1904 1914 1918
Великобритания 129 186 [13] 95 [14] 159 н/д 94
Франция 77 220 [13] 219 [14] 282 н/д н/д
Германия 8 152 [13] 113 [14] 90 н/д н/д
Русия 119 143 [13] 174 [14] 156 н/д н/д
Италия 58 129 [13] 144 [14] 143 н/д н/д
Австро-унгария 42
Япония 29 [14] 82 н/д н/д
САЩ н/д н/д 34 н/д н/д

Тактика за използване [ редактиране | редактиране на кода ]

Тактиката на бойното използване на миноносците се базира на характерните свойства на неговото оръжие ? торпедата и се заключава в нападението и унищожаването на корабите на противника с помощта на голямо количество маневрени кораби с неголеми размери и голяма скорост, което затруднява унищожаването им от огъня на корабната артилерия. Тактическото използване на миноносците, както и всички малки кораби, се ограничава от лошата им мореходност, малката далечина на плаване и зависимостта на скоростта им от силата на вълнението [15] .

Бойната живучест на миноносеца се основава на неговата скорост, маневреност и скритност, достигани благодарение на ниския и ограничен силует, снижаващ вероятността от попадения в кораба на снарядите на вражеската артилерия. Главната мисъл на тактиката на бойното използване на миноносците е приемане, като главен компонент на морската мощ, на скоростта [6] .

Следствия от появата на миноносците [ редактиране | редактиране на кода ]

Влияние на миноносците върху строежа на големите военни кораби [ редактиране | редактиране на кода ]

Строителство на миноносци поставя съвсем нови конструктивни изисквания, отколкото тежките и бавни големи бойни кораби. За да постигнат висока скорост, миноносците, следвало да се намали тяхното тегло, като цяло, и да се поставят в качество двигатели мощни бутални машини и леки котли, които издържат на високо натоварване. Придобития опит, в хода на проектирането и строежа на миноносци, оказва положително влияние на развитието на корабостроенето и е пренесен на големите кораби [16] .

Поява на противоминната артилерия [ редактиране | редактиране на кода ]

Появата на миноносците способства за поява, в началото на 1880-те години, у големите кораби на противоминна артилерия: 37 mm револверни оръдия ?Хочкис“ със система от пет ствола (по-късно ? 47 mm оръдия на Хочкис ) [17] ) и 25 mm четиристволни оръдия-митральози на Норденфелд [18] . Усъвършенстването на миноносците и торпедата способства и за увеличението на скорострелността на корабните оръдия на средния калибър (102 mm).

Миноносците в периода 1886 ? 1900 [ редактиране | редактиране на кода ]

Ако към 1885 г. в състава на Руския императорски флот има 6 миноносеца и още 109 миноноски, то към 1895 г. в състава на флота има вече 51 миноносеца, 105 миноноски и 5 минни крайцера . След още десет години, към 1905 г. състава вече е 149 миноносеца и 9 минни крайцера, а числото на миноноските се съкращава до 80 [19] .

Интересни факти [ редактиране | редактиране на кода ]

С появата на минните крайцери и ескадрените миноносци строителството на миноносци в началото на 20 век в Русия е прекратено, последната серия ? миноносци тип ?Циклон“ за отбрана на шхерни позиции. В другите страни те продължават да се строят до края на Втората световна война . Миноносците, наследени от СССР по репарации, влизат в състава на съветския ВМФ като стражеви кораби .

Съществува несъответствие между руската и приетата на запад класификация на миноносците. Западните източници ги отнасят към същия клас и ги назовават с един и същи термин, като торпедни катери : на английски : Torpedo boats . В Русия те са разделени на два отделни класа.

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ а б Тарас 1999 , с. 5.
  2. ↑ Тарас 1999 , с. 6.
  3. ↑ Тарас 1999 , с. 7.
  4. ↑ Тарас 1999 , с. 13 ? 29.
  5. ↑ Тарас 1999 , с. 29.
  6. ↑ а б Эверс Г. Военное кораблестроение.
  7. ↑ Тарас 1999 , с. 57.
  8. ↑ а б Тарас 1999 , с. 65.
  9. ↑ Тарас 1999 , с. 66.
  10. ↑ а б Тарас 1999 , с. 67.
  11. ↑ Тарас 1999 , с. 88 ? 89.
  12. ↑ Към 1 януари година
  13. ↑ а б в г д Британские эсминцы в бою. Часть 1. Боевая деятельность британских эскадренных миноносцев в мировых войнах XX века. ISBN 5-88711-051-1 .
  14. ↑ а б в г д е Крестьянинов В. Я. Крейсера Российского Императорского флота (1856 ? 1917). Т. I. ISBN 5-8172-0078-3 .
  15. ↑ Эверс Г. Военное кораблестроение.
  16. ↑ Эверс Г. Военное кораблестроение.
  17. ↑ Эверс Г. Военное кораблестроение.
  18. ↑ Тарас 1999 , с. 37.
  19. ↑ Качур П. И., Морин А. Б. Лидеры эскадренных миноносцев ВМФ СССР. ISBN 5-94500-19-1.

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата ?Миноносец“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .​

Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Миноносец&oldid=9726906 “.