Меконг ?????
Меконг в град Луанпрабан , Лаос
Местоположение в Азия ? начало, ? устие
Общи сведения
Местоположение	Югоизточна Азия   Китай   Мианмар   Тайланд   Лаос   Камбоджа   Виетнам
Дължина	4350 km
Водосб. басейн	810 000 km²
Отток	14 800 m³/s
Начало
Място	Ласагонгма
Координати	33°46′52.68″ с. ш. 94°34′35.04″ и. д. ? / ? 33.7813° с. ш. 94.5764° и. д. 33.7813 , 94.5764
Надм. височина	5224 m
Устие
Място	Южнокитайско море
Координати	10°11′06″ с. ш. 106°44′35.52″ и. д. ? / ? 10.185° с. ш. 106.7432° и. д. 10.185 , 106.7432
Надм. височина	0 m
Меконг в Общомедия

Меконг (на лаоски : ????????? , Меэ Нам Кхонг ; на кхмерски : ????? ; на виетнамски : Song C?u Long , Къулонг ; на тибетски : ?????? , Дза Чу ; на китайски : ??江 , Ланцандзян ) е голяма река в Югоизточна Азия . Тя е 12-а по дължина в света и 10-а по отток. Дълга е 4350 km. Извира от Тибетското плато в Тибет и се влива в Южнокитайско море чрез делта . Водосборният ? басейн има площ от около 810 000 km² ? от Тибет , през китайската провинция Юнан и Мианмар до Тайланд , Лаос , Камбоджа и Виетнам . Реката има огромно икономическо значение за региона, тъй като се използва за производство на електроенергия , напоителни системи, риболов , както и за ?плаващи пазари“. Големите сезонни колебания в пълноводието и наличието на прагове и водопади прави корабоплаването по реката извънредно трудно.

География [ редактиране | редактиране на кода ]

Извори [ редактиране | редактиране на кода ]

Точното място на извиране на реката, а оттук и точната ? дължина, е неизвестно, поради наличието на множество притоци в труднодостъпна среда и неравен релеф. Все пак е преценено, че реката е дълга около 4350 km.

Според изявление на China Science Exploration Association , изворът на реката се нарича Ласагонгма и се намира на 5224 m надморска височина, ^[1] в планината Гуозонгмуча в провинция Цинхай . Експедиция, водена по-рано от Мишел Песел , идентифицира извора малко по-западно, на 4975 m надморска височина. ^[2]

Течение [ редактиране | редактиране на кода ]

В по-голямата си част Меконг протича през Китай , под имената Дза Чу (в горното течение) и Ланцандзян (в средното течение), като в тези участъци е типична планинска река, с бързеи, прагове и наличието на дълбоки до 3000 m ждрела и пропасти. Напуска Китай при надморска височина от 494 m н.в. След това реката формира границата между Мианмар и Лаос на протежение от 229 km, а след това формира т.нар. Златен триъгълник , на границите между Мианмар, Лаос и Тайланд. по-нататък на протежение около 500 km протича изцяло на лаоска територия и загражда от север и юг, споменатия по-горе Златен триъгълник. Тук поречието ? се характеризира с ждрела, бързеи и дълбочина от едва половин метър по време на сухия сезон . На юг от Луанпрабан коритото ? се разширява, дълбочината достига до 100 m, а посоката ? е много променлива. Ендемичният за басейна на Меконг гигантски сом пангасианодон традиционно се е ловял в региона веднъж годишно, според традициите на кралското семейство. Днес видът е критично застрашен от изчезване. ^[3] На около 140 km западно от столицата Виентян Меконг отново достига до тайландската граница и повече от 800 km разделя Лаос и Тайланд, като минава покрай лаоската столица Виентян . След това отново протича само през Лаос, минава през град Паксе , след което пресича границата и навлиза в Камбоджа и Камбоджанската равнина . В този район живеят застрашените иравадийски делфини . ^[4] В Камбоджа реката има бързеи в района на провинция Кратех . Малко след столицата Пном Пен се разделя на два ръкава (ляв ? Тонлетом и десен ? Басак), които текат успоредно с основното течение на Меконг и са част от делтата ?.

Делта [ редактиране | редактиране на кода ]

Меконг се разделя при Пном Пен на два ръкава: основен Тонлетон (ляв, през него преминава около 2/3 от оттока) и Басак (десен). Двата ръкава текат към Виетнам, където се разклоняват и образуват гъста хидрографска мрежа. Течението забавя скорост и образува наноси, формирайки много плодородна делта, която е център на оризопроизводство. Самата делта е с площ около 55 000 km², дължина на бреговата ? линия е около 600 km и приютява около 18 милиона души. ^[5] Обилното количество наноси допринасят ежегодно делтата на Меконг да нараства в морето с 80 ? 100 m. Поради селскостопанското използване на реката в региона, естествената растителност намалява драстично. В Тай Нгуйен през 1950-те години 95% от площите са заети с мангрови гори, докато през 1990-те години намаляват до 50%. ^[6]

Във Виетнам двата основни ръкава на реката се разделят на девет естуара , които се вливат в Южнокитайско море . Виетнамското име на реката е мотивирано от тези естуари (на виетнамски : Song C?u Long ; букв. ? ?река на деветте дракона“). ^[7]

Близо 90 милиона души живеят в близост до реката. ^[8] Основната селскостопанска продукция на региона е оризът , който се отглежда върху площ от близо 140 000 km ² . ^[8] Отглеждат се много сортове ориз.

Хидрология [ редактиране | редактиране на кода ]

Подхранването на реката е предимно дъждовно, а в горното течение ? снежно и отчасти ледниково. Има ясно изразено лятно-есенно пълноводие. В средното течение максималното ниво на водата се отбелязва през август, в долното ? през октомври, а най-ниско е през април. Размаха на колебанията на речното ниво в планините достига 10 ? 15 m, а в Камбоджанската равнина и в делтата ? до 10 m. Средният годишен отток в средното течение, при Виентян е 4600 m³/s, максимален ? около 21 000 m³/s, в долното течение (при град Кратех) за периода 1960 ? 2004 г. е 14 800 m³/s. ^[6] , а максималният е 33 000 m³/s (в отделни години до 67 000 m³/s). Река Меконг замръзва за 1 ? 2 месеца в горното си течение. Годишно внася в Южнокитайско море около 1,5 km³ наноси. Голямо регулиращо влияние на оттокът ? оказва езерото Тонлесап , което е съединено с нея чрез едноименния си приток. През влажния сезон (юни ? ноември) езерото се пълни с вода от реката, а през сухия (ноември ? юни) нивото на водата в Меконг става по-ниско от това в езерото и започва интензивно оттичане на езерна вода и плодородна тиня към реката и околните оризови насаждения.

Годишното разпределение на речния отток е:

Притоци [ редактиране | редактиране на кода ]

По-големите притоци на Меконг от ивора към устието са:

• леви ? Вейюндзян, Буюндзян (в Китай); Нанлахе, Ма, Па, Тха, Бенг, У 448 km, Суонг, Кхан, Нгум, Ниап, Сан, Кадин, Хиабун, Бангфай, Бангхианг, Дон (в Лаос); Сан, Члоунг (в Камбоджа).
• десни ? Намлой (в Мианмар); Хунг, Пун, Ниап, Хунг (в Лаос); Инг, Лей, Ма, Луанг, Сонгхрам, Кам, Мун 700 km (в Тайланд); Тонлесап 400 km, Тноут (в Камбоджа).

Градове [ редактиране | редактиране на кода ]

Китай [ редактиране | редактиране на кода ]

• Джингхонг

Лаос [ редактиране | редактиране на кода ]

• Луанпрабан
• Виентян
• Паксан
• Такек
• Саванакет
• Паксе

Камбожда [ редактиране | редактиране на кода ]

• Кампонг Тям
• Пном Пен

Виетнам [ редактиране | редактиране на кода ]

• Кан Тхо
• Тяудок
• Ми То

История [ редактиране | редактиране на кода ]

От хиляди години река Меконг има жизненоважно значение за оцеляването на населението, установило се около поречието ?. Най-ранните селища по поречието на реката датират от 2100 години пр.н.е., а първата заселила се цивилизация е индизираното кхмерско кралство Фунан , основано през I век в делтата на долен Меконг. При разкопки са открити монети от много далечни места като Римската империя . През V век населените територии около реката са заети от кхмерското кралство Ченла , наследено от Кхмерската империя ? Анкгор , която е и последното индизирано влияние в региона. Преди около 700 години хора от етническата група Таи бягат от Южен Китай , пресичат Меконг и основават кралство Сиам (днешен Тайланд ), като използвали реката за защита от нашествия. Същата етническа група се заселва и в Лаос .

Португалецът Антонио де Фария е първия европеец, открил река Меконг през 1540 г. По това време европейците не проявяват голям интерес към Меконг, но все пак Испания и Португалия , организират няколко мисионерски и търговски експедиции в региона. През 1641 г. нидерландецът Герит ван Вуйстхоф предприема двугодишна експедиция по поречието на Меконг като достига до Виентян , столицата на днешен Лаос. ^[9]

В средата на XIX век французите, нахлуват в региона и превземат Сайгон през 1861 г. и установяват протекторат над Камбоджа през 1863 г. След като установили контрол над териториите французите предприемат първото систематично проучване от европейци на река Меконг. Експедицията е проведена между 1866 ? 1868 г. и е водена от френския изследовател Ернест Марк Луи Дудар дьо Лагре . ^[10] Целта на експедицията е да се направи научно документиране, картографиране и оценка на плаваемостта на реката, за да свържат региона около делтата с пристанището в Сайгон , богатствата на южен Китай и горен Сиам . Амбициите са Сайгон да се превърне в голям търговски център като Шанхай . ^[11] Доста бързо обаче французите откриват, че по поречието на Меконг има твърде много водопади и бързеи, за да бъде удобна за плаване. До края на първото десетилетие на XX век французите разширили контрола си над реката, достигайки Лаос , създавайки Френски Индокитай . По това време през 1900 г. изворът на реката бил открит от руския изследовател Пьотр Кузмич Козлов. ^[12] Френският контрол над региона бил прекратен след Първата и Втората Индокитайски войни . По време на Индокитайските войни през 70-те години на XX век в реката са потънали големи количества експлозиви. Тези експлозиви представляват голяма опасност за рибарите и създават много проблеми при строенето на мостове и напоителни системи. От 2013 г. с подкрепата на американското ?Бюро за унищожаване и обезопасяване на оръжия“ се обучават камбоджански доброволци, които да премахват подводните експлозиви. ^[13]

От дълги години река Меконг е в основата на икономическия прогрес и сътрудничеството между държавите от североизточна Азия . През 1995 г. правителствата на Камбоджа , Лаос , Тайланд и Виетнам подписват ?Споразумение за сътрудничество за устойчивото развитие на речен басейн Меконг“. Този проект е под егидата на комисията ?Mekong River Commission“ (MRA). Комисията приема протокол, който задължава страните да уведомяват и консултират със съседките си всяко свое решение за проекти, свързани с реката. ^[14]

Дори и в днешни дни голяма част от река Меконг остава недоразвита и дори непроучена. Реката е тясно свързана с ежедневието на над 60 милиона души, които зависят от Меконг за оцеляването си. Животът около река Меконг постепенно се променя към по-добро. По реката започват да се строят и планират все повече мостове и язовирни стени. ^[15]

Мостове [ редактиране | редактиране на кода ]

• Мост на дружбата Мианмар - Лаос ( Myanmar-Lao Friendship Bridge ) ? строежът започва през февруари 2013 г., а церемонията по откриването му е на 9 май 2015 г. Цената за построяването е 26 милиона щатски долара. Мостът е дълъг 691,6 метра и свързва град Тачилейк от провинция Шан в Мианмар и провинция Луанг Намта в Лаос. ^[16]
• Първи мост на дружбата ?Тайланд-Лаос“ ( Thai?Lao Friendship Bridge ) ? строежът започва през 1991 г. и приключва през 1994 г. Цената за построяването е 42 милиона австралийски долара като средствата са предоставени от правителството на Австралия . Мостът е с дължина от 1170 метра и свързва град Нонг Каи , столица на провинция Нонг Каи в Тайланд и префектура Виетнян в Лаос. ^[17]
• Втори мост на дружбата ?Тайланд-Лаос“ ( Second Thai?Lao Friendship Bridge ) ? строежът започва през март 2014 г. и приключва през декември 2016 г., но официално е пуснат в експлоатация през януари 2017 г. Цената за построяването му е около 70 милиона щатски долара, финансирани главно от заем взет от Япония . Мостът е с дължина 1600 метра и широчина 12 метра. Свързва провинция Мукдахан в Тайланд и префектура Саваннакхет от страна на Лаос. ^{[18] [19]}
• Трети мост на дружбата ?Тайланд-Лаос“ ( Third Thai?Lao Friendship Bridge ) ? строежът започва на 6 март 2009 г. Отворен е за експлоатация на 11 ноември 2011 г. Цената за построяването му е около 33 милиона щатски долара. Дължината му е 1423 m, а широчината 13 m. Мостът свързва провинция Након Патом в Тайланд и град Такхек от провинция Кхаммуан в Лаос. ^[20]
• Четвърти мост на дружбата ?Тайланд-Лаос“ ( Fourth Thai?Lao Friendship Bridge ) ? мостът е открит официално на 11 декември 2013 г. Проектът е финансиран от правителствата на Лаос, Тайланд и Китай , а цената за построяването възлиза на около 1900 милиона тайландски бати . Дължината му е 630 m, а широчината 14,7 m като свързва област Чианг Конг от провинция Чианг Рай в Тайланд и град Бан Хуайсай , столица на префектура Бокео в Лаос. ^{[21] [22]}
• Мост ?Кизуна“ ( Kizuna Bridge ) ? мостът се намира в провинция Кампонг Тям и свързва източната и западната част на Камбоджа . Мостът е открит на 11 декември 2001 г. и е първия мост над река Меконг, построен в Камбоджа. Дължината му е от 1500 m, а цената за построяването му възлиза на 56 милиона щатски долара, финансирани от японското правителство. ^[23]
• Мост ?Прек Тамак“ ( Prek Tamak Bridge ) ? мостът се намира на 40 км северно от столицата на Камбоджа Пном Пен и отново свързва източната и западната част на страната, които са пресечени от Меконг. Построяването на моста е поверено на китайска фирма, а цената възлиза на 43.5 милиона щатски долара. Мостът е открит през 2010 г. Дължината му е 1060 метра, а широчината 13.5 метра.
• Мост ?Неак Леунг“ ( Neak Loeung Bridge ) ? мостът свързва провинция Кандал с град Неак Леунг от провинция Прей Венг в Камбоджа. Мостът е дълъг 2200 m и е най-дългият мост над Меконг в Камбоджа. Проектът е осъществен и финансиран от японското правителство. Официалното му откриване е през април 2015 г. ^[24]
• Мост ?Му Туан“ ( M? Thu?n Bridge ) ? Му Туан е висящ мост над река Меконг, свързващ област Кай Бе от провинция Тиен Ян с провинция Вън Лонг във Виетнам . Дължината му е 1545 метра, а широчината му 23.6 метра. Цената за построяване възлиза на космическите 247 милиона щатски долара, а проектът е подпомогнат от австралийското и японското правителство. Строежът приключва през 2000 г. ^[25]
• Мост ?Кан То“ ( C?n Th? Bridge ) ? представлява въжен мост над река Бассак, която е най-големият ръкав на река Меконг. Мостът се намира в град Кан То  ? Южен Виетнам. Дължината му е от 2750 m, ширината 23,1 m, а височината 175.3 метра, което го прави най-дългият висящ мост в североизточна Азия. Официалното откриване на моста е забавено поради непредвидено разрушаване на част от моста през 2007 г. Въпреки това мостът е завършен успешно и отворен през април 2010 г. ^[26] Проектът е финансиран от колаборация между японското и виетнамското правителство и възлиза на около 200 милиона щатски долара.
• Мост ?Раш Мю“ ( R?ch Mi?u ) ? представлява въжен мост, свързващ град Меи То от провинция Тиен Ян с провинция Бен Тре във Виетнам. Дължината му е 2868 m, широчината 12 m, а височината 117 m. Открит е през януари 2009 г. като инвестицията за построяването му възлиза на 84 милиона щатски долара.
• Мост в Лаос ? изграден е мост, който изцяло се намира в територията на Лаос. Намира се в град Паксе от провинция Чампасак и е дълъг 1380 m. Строежът му завършва през 2000 г.
• В проект на построяване са Пети и Шести мост на дружбата Тайланд - Лаос . ^[27]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]