Кирил Драмалиев

Кирил Драмалиев
	Кирил Драмалиев
български политик и просветен деец
Роден	9 февруари 1892 г. София , Княжество България
Починал	20 декември 1961 г. (69 г.) София , Народна република България
	Народен представител в: ; XXVI ОНС VI ВНС I НС II НС III НС

Кирил Георгиев Драмалиев е български партиен, държавен, просветен деец и дипломат .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Кирил Драмалиев е роден на 9 февруари 1892 г. в София. Учи в Софийската класическа гимназия. Завършва немска филология , защитава докторат в Мюнхен . Завърнал се в България, работи като учител. Драмалиев е сред ръководителите на лявото учителско профсъюзно движение. Завършва Школата за запасни офицери през 1916 г. и участва в Първата световна война. Включва се в БКП от 1921 г. Избран е за член на Софийския градски комитет на партията (1937, 1941 ? 1944).

Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война . Интертиран в лагер (1940). Участва в написването на ?Програма на Отечествения фронт“. През лятото на 1942 година, заедно с Цола Драгойчева , ръководи дейността на БРП (к) по създаването на Отечествения фронт , а през август 1943 година става член на новосъздадения му Национален комитет. През 1942 г. е мобилизиран като офицер ? подпоручик в армията в Беломорието и участва в канал за снабдяване на партизани от Съпротивата с оръжие от военни скалдове на армията. ^[1]^[2]^[3]^[4]^[5] Подписът на д-р Кирил Драмалиев стои под всичики програмни и политически документи на ОФ, включително и от 28 август 1944 г., призоваващ за ?Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.“

На 22 септември 1944 г. със заповед на военния министър Дамян Велчев е узаконен институтът на помощник-командирите ? комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V Българска армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946 ? 1947). Многократно избиран за народен представител (1945 ? 1961). В 1946 година пише брошурата ?Теория и практика на великобългарския шовинизъм“. ^[2]^[6] Съдейства активно за преустановяването на политическата автономия в Пиринска Македония. ^[7]

Министър на народната просвета във второто правителство на Георги Димитров (12 декември 1947 ? 20 юли 1949) и в правителствата на Васил Коларов (20 юли 1949 ? 20 януари 1950) и Вълко Червенков (20 януари 1950 ? 4 февруари 1952). След това преминава на дипломатическа работа. Посланик на НРБ в Полша (1952 ? 1954) и в ГДР (1956 ? 1958).

По време на сесията на Висшия учебен съвет през май-юни 1945 г., подкрепян от регента Тодор Павлов , Кирил Драмалиев налага вземането на решение за изключване на древните езици от учебните програми на гимназиите. Публикува книгата ?Просветната реформа на Отечествения фронт“.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ Илиев, Петър. Петър Илиев, В леговището на вълците, спомени, София, 1983
↑ ^а ^б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ ?Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9 . с. 171.
↑ Недев, Недю . Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, ?Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4 . с. 504, 507.
↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 93, 252, 259
↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 57, 197, 239
↑ Катар?иев, Иван. Васил Ивановски ? живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна наци?а, Избрани дела, Скоп?е, 1995, стр. 52.
↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство ?Марин Дринов“, София 2005, с. 444.

[Илиев-1] Илиев, Петър. Петър Илиев, В леговището на вълците, спомени, София, 1983

[ташев-2] а ^б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ ?Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9 . с. 171.

[недев-3] Недев, Недю . Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, ?Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4 . с. 504, 507.

[4] История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 93, 252, 259

[5] История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 57, 197, 239

[Катарџиев_52-6] Катар?иев, Иван. Васил Ивановски ? живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна наци?а, Избрани дела, Скоп?е, 1995, стр. 52.

[7] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство ?Марин Дринов“, София 2005, с. 444.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]