Тодор Павлов
български политик и учен
Роден	14 февруари 1890  г. Щип , Османска империя
Починал	8 май 1977  г. (87 г.) София , Народна република България
Учил в	Софийски университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XX век
Школа	Марксизъм
Интереси	Епистемология
Текстове	?Теория на отражението“ (1945)
Политика
Партия	Българска комунистическа партия
Убеждения	комунист
Депутат
VI ВНС    I НС    II НС    III НС    IV НС    V НС    VI НС    VII НС
Семейство
Деца	Вера Тодорова Павлова

Тодор Димитров Павлов е български марксистки философ , политик и журналист , виден деец на Българската комунистическа партия , регент на България (9 септември 1944 ? 15 септември 1946). Народен деятел на науката и културата, академик. ^[1]

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Тодор Павлов е роден на 14 февруари 1890 година в Щип (тогава Османската империя ) в семейството на учителя Димитър Павлов Грозданов . През 1914 година завършва висше образование в Софийския университет по специалност философия и педагогика , след което преподава като учител в Казанлък (1914 ? 1919), Лом , Ихтиман и Бяла черква .

През 1919 година става член на БКП. През 1922 ? 1923 година е главен редактор на прокомунистическия вестник ?Младеж“. През лятото на 1923 г. е арестуван, но по-късно е освободен. През 1924 година е избран в ръководството на легалната Партия на труда и в Централния комитет на нелегалната комунистическа партия.

След атентата в църквата ?Света Неделя“ от 16 април 1925 година е арестуван и осъден на 12 години затвор. През 1929 година е амнистиран и освободен. Участва в Учителската професура и в Антивоенната лига. През 1932 г. емигрира в СССР и става професор по диалектически материализъм в Института за червена професура в Москва . През 1936 г. се завръща в България и се отдава на публицистична дейност. В периода 1941 ? 1943 г. е интерниран в концлагери.

На 9 септември 1944 г. с решение на НК на Отечествения фронт и постановление на правителството е назначен за регент на Царство България. Като регент упражнява всички права, застъпени в Търновската конституция, включително и да назначава и уволнява висшия команден състав на армията.

През януари 1945 г. е избран за почетен председател на Македонския научен институт заедно с Димитър Влахов . Участва в списването на ? Македонска мисъл “ и защитава проюгославски и промакедонистки идеи ^[2] . По случай пренасяне костите на Гоце Делчев в Н. Р. Македония на 7. X. 1946 г. в Народния театър в София държи промакедонистка реч .

През 1945 г. е избран за академик . Павлов е професор в Софийския университет в периода 1946 ? 1948 г. Народен представител от 1946 до 1976 г. ^[3]

Член на Централния комитет на БКП от 1957 до 1977 г., член на Политбюро на ЦК на БКП от 1966 до 1976 г., 2 пъти член на Президиума на Народното събрание (1947 ? 1954 и 1962 ? 1971).

Председател е на Българската академия на науките в периода 1947 ? 1962 г. ^[4] , директор на Института по философия на БАН (1949 ? 1952 и 1960 ? 1977), почетен председател на Съюза на българските писатели . ^[5] Два пъти е ?Герой на социалистическия труд“ (указ № 60 от 13 февруари 1960 и указ № 100 от 13 февруари 1965) и веднъж ?Герой на Народна република България“ (1970). Лауреат е на Димитровска награда (1950), има пет ордена ?Георги Димитров“ (1956, 1959, 1960, 1965), два ордена ?Ленин“ (1964, 1970) и златен медал ?Карл Маркс“. ^{[6] [7]}

Родословие [ редактиране | редактиране на кода ]

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

• Основни въпроси на философията, Книжарница ?Новъ св?тъ“, 1938
• Обща теория на изкуството. Томъ 1. Часть 1 ? 2, Книжарница ?Новъ св?тъ“, 1938
• Основни въпроси на теорията на познанието. Отражението, Печатница В. Ивановъ, 1938
• Що е съзнание, Печатница В. Ивановъ, 1939
• Що е практика, Печатница В. Ивановъ, 1939
• Що е философия, Печатница П. Р. Славейковъ, 1939
• Материализмътъ и другите философски учения, Изд. Дов?рие, 1940
• Критика и ?критика“ на литературни и философски теми, Изд. Българска книжнина, 1940
• Нация и култура. Художествено-критически и философско-социологически очерки, Изд. Д. Гологановъ, 1940
• Поезията на Вл. Маяковски и някои основни въпроси на литературната теория и практика, Изд. Д. Гологановъ, 1940
• Съвременни философски учения, Изд. Д. Гологановъ, 1941
• Теория на отражението, Изд. Нариздатъ, 1945
• Цанко Церковски, 1946
• Христо Ботев. Васил Левски. Светозар Маркович. Речи и статии 1936 ? 1945, Изд. Нариздатъ, 1946
• На литературни и философски теми, Нариздат, 1946
• Теория на отражението. Основни въпроси на диалектико-материалистическата теория на познанието, Изд. Нариздатъ, 1947
• Български поети и писатели, Изд. Български писател, 1948
• Диалектическият материализъм ? единствената научна философия, Изд. Народна младеж, 1948
• Христо Ботев, Изд. Български писател, 1949
• Александър С. Пушкин, Максим Горки, Владимир Маяковски, Христо Ботев, Дим. Благоев, Изд. Български писател, 1949
• Основни въпроси на естетиката. Том 1, Изд. на БАН, 1949
• Философия и физика, Изд. на БАН, 1950
• Равносметка на една идеалистическа реакционна философия, Изд. на БАН, 1953
• За марксическа история на България. Статии, доклади, изказвания, рецензии 1938 ? 1954, Изд. на БАН, 1954
• За марксическа естетика, литературна наука и критика. Том 2: 1937 ? 1955, Изд. на БАН, 1955
• За типичното в действителността и художественото му отражение в изкуството, Изд. Български писател, 1955
• Избрани произведения. Том 1: Философия и биологически науки, Изд. на БАН, 1957
• Избрани произведения. Том 2: Педагогика и езикознание, Изд. на БАН, 1958
• Избрани произведения. Том 3: Философия и исторически науки, Изд. на БАН, 1960
• Избрани произведения. Том 4: Философия и естетика. Към историята на естетиката., Изд. на БАН, 1961
• Избрани произведения. Том 5: Теория на отражението, Изд. на БАН, 1962
• Избрани произведения. Том 6: Философия и естетика. Теоретически студии, статии, доклади и други, Изд. на БАН, 1963
• Избрани произведения. Том 7: Философия и естетика. Литературни очерци, доклади, критики, рецензии и други, Изд. на БАН, 1964
• Избрани произведения. Том 9, Изд. на БАН, 1965
• Избрани произведения. Том 9, Изд. на БАН, 1966
• Избрани произведения. Том 10: Ленинизъм и хуманизъм, Изд. на БАН, 1970
• Смях, Профиздат, 1962
• Каква наука е философията, Изд. на БКП, 1965
• Ленинизмът в битка за човека, Изд. на БКП, 1970
• Към диалектическото единство на дарвинизма и генетиката, Изд. на БАН, 1970
• Лъчи в Преизподнята, Изд. Народна младеж, 1971
• За изкуството, Изд. Български художник, 1974
• Мисъл и дело, Изд. Наука и изкуство, 1976
• Идейни съкровища в историята на България, Изд. Български писател, 1977
• Шест писма: Въпроси на научната философия, Изд. на БАН, 1977
• Единен и многолик, Партиздат, 1976
• Етюди, студии, статии, Изд. Български писател, 1983

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Ташев, Т., ?Българската войска 1941 ? 1945 ? енциклопедичен справочник“, София, 2008, ?Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
• Цацов, Д. 2016. Диалектически материализъм. Вариант ?Тодор Павлов“. Велико Търново, Фабер, ISBN 978-619-00-0367-0

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Нормативен контрол CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC NSK PLWABN IdRef VIAF WorldCat

Портал ? Биографии “            Портал ? Наука “            Портал ? Политика “            Портал ? Македония “            Портал ? История на България “