Александър Николов Георгиев , по-известен с псевдонима си Александър Фол , е български историк , филолог и политик от Българската комунистическа партия (БКП). Една от основните фигури в българската тракология , той е близък с Людмила Живкова , дъщерята на диктатора Тодор Живков , и през 1979 ? 1986 година е министър на народната просвета.

Носител е на орден ?13 века България“ ? 1984 г., орден ?Стара планина“ (2003) и на най-високото отличие на Софийския университет ? медала ?Св. Кирил“ със синя лента (2000). Кавалер е на френския Орден за изкуства и науки (1998). Почетен професор на Нов български университет (2003). ^[2]

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Александър Фол е роден на 3 юли 1933 година в София в семейството на писателя Николай Фол и Вера Бояджиева. Завършва история и класическа филология в Софийския университет през 1957 г. Получава званията кандидат на историческите науки (днес: доктор по история) през 1966 г. и доктор на историческите науки през 1985 г. (с дисертация на тема ?Тракийският орфизъм“). Специализира в Колеж дьо Франс , Париж през 1967 г. и в Германския археологически институт в Берлин .

Фол работи в областта на историята на стария свят и на Югоизточна Европа през древността, индоевропеистиката и тракологията, историята на старогръцката и тракийската култури. Основател е на Института по тракология (по-късно Институт по тракология ?Проф. Александър Фол“, днес ? част от Института за балканистика с Център по тракология) на Българската академия на науките . Професор е от 1975 г., вкл. по антична и българска култура в Софийския университет ?Св. Климент Охридски“ (1991) и по стара история и тракология в Нов български университет (1999).

Става доцент през 1972 г. и професор през 1975 г. Основава Института по тракология към БАН през 1972 г. и е негов директор до 1992 г., както и генерален секретар на Международния съвет по индоевропейски и траколожки изследвания. Основател е също и на Катедрата по стара история и тракология (1979) в Историческия факултет на СУ, която ръководи до 1987 г., както и на Националната гимназия за древни езици и култури в София (1977). Бил е гостуващ лектор в университети в САЩ , Германия , СССР , Великобритания и др. Организира международните конгреси по тракология от 1972 г. до смъртта си и изложбата ?Тракийските съкровища“ от 1974 до 1988 г. Пише множество монографии, студии и статии на български, немски, италиански и английски език. Сътрудничи на Първо главно управление на Държавна сигурност според изявления на Божидар Димитров , сътрудник на същото управление. ^[3] Принадлежността на Александър Фол към структурите на Държавна сигурност е установена и при проверки на Комисията по досиетата през 2008, 2011, 2014 и 2018 г. ^[4]

През 60-те години Александър Фол става част от кръга млади интелектуалци около Людмила Живкова . След нейното издигане на политически постове в началото на 70-те години той оглавява създадения за него нов Институт по тракология , а когато през 1975 година тя оглавява Комитета за изкуство и култура той става неин първи заместник. Той съдейства на пропагандните инициативи на Живкова за популяризиране на българската култура и историческо наследство в чужбина, участва активно в организацията на изложбата ?Тракийското изкуство и култура по българските земи“, която е представена в 25 страни по света. ^[5]

От 70-те години кръгът около Александър Фол лансира поредица от спорни траколожки теории, целящи да представят траките като по-древни и по-значими от приеманото в традиционната историография. Правят се опити да се отрече микенския произход на тракийските гробници и връзката им с подобни паметници в Мала Азия , като се свържат с по-ранни мегалитни паметници от Югоизточна България. Самият Фол, базирайки се на спорен списък на Диодор Сицилийски и няколко невярно датирани находки от Черно море , развива цяла теория за ?тракийската таласократия “ и тракийско морско присъствие в Леванта . През 80-те години българската тракология е обхваната от нарастващо количество псевдонаучни спекулации и тенденциозни интерпретации, най-вече в областта на изследванията на тракийската религия и ?духовност“. ^[6]

В тази област централно място има създадената от Александър Фол в началото на 80-те години теория за ?тракийския орфизъм“ ? устно предавана елитарна идеология, датираща от II хилядолетие пр. Хр и предшестваща известния от историческите източници древногръцки орфизъм (чието съществуване като единна система също е спорно, а много съвременни автори го смятат за конструкция, създадена през XIX век). Според Фол липсата на каквито и да е писмени източници за тракийския орфизъм е съзнателен избор на последователите му, но той все пак може да бъде изследван чрез тълкуването на мегалити и произведения на изкуството, оригинален метод, който Фол нарича interpraetatio thracica . Фол и последователите му развиват ?тракийския орфизъм“ до сложна и детайлно описана система от йерогамии на архаични божества и нумерологични зависимости. ^[7]

През 1979 до март 1986 г. Александър Фол е министър на народната просвета на НРБ. От 1977 до 1981 г. кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. е член на ЦК на БКП ^[8] .

Фол отново е за кратко председател (министър) на Националния съвет за културата, образованието и науката през 1989 година.

Умира през 2006 г. Погребан е в Централните софийски гробища . ^[9]

Членство в институции [ редактиране | редактиране на кода ]

• Сръбска академия на науките и изкуствата , Белград  ? чуждестранен член (от 27 октомври 1994 г.) ^[10]
• Германски археологически институт, Берлин  ? член-кореспондент (1975) ^[1]
• Румънски институт по тракология, Букурещ  ? почетен член (1998) ^[1]
• Академия ?Медичи“, Флоренция (1988) ^[1]
• Европейско общество за култура, Венеция (1992) ^[1]

Отличия [ редактиране | редактиране на кода ]

• орден ?Кирил и Методий“ (1983)
• орден ?Стара планина“ (2003) ^{[11] [12]}
• Орден за изкуства и науки, Франция (1998)
• почетен знак с образа на Св. Кирил със синя лента на Софийския университет ?Св. Климент Охридски“ (2000) ^[1]
• Американски биографичен институт , Роли , Северна Каролина  ? издателство на справочници с биографии, включвани срещу заплащане

Семейство [ редактиране | редактиране на кода ]

Женен е за Валерия Фол , с която имат дъщеря ? Александра Фол . Има и син от предишен брак, Калоян Фол.

Памет [ редактиране | редактиране на кода ]

На 27 юли 2006 г. с Решение 486 на Общински съвет ? Казанлък е учредена наградата ?Александър Фол“ за принос в изследването на тракийската култура и нейното популяризиране. ^{[13] [14]}

В Нов български университет на името на Александър Фол е кръстена аудитория. ^[15]

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

• Епаминонд . София: Държавно военно издателство, 1967, 110 с.
• Песента на Ситалк. Популярен очерк за историята на тракийската цивилизация през II и I хилядолетие преди новата ера . София: Народна младеж, 1968, 108 с.
• Тракийско военно изкуство . София: Държавно военно издателство, 1969, 124 с.
• Демографска и социална структура на древна Тракия . София: Наука и изкуство, 1970, 282 с.
• Херосът остава в Тракия . София: Изд. на Отечествения фронт, 1970, 81 с.
• Политическа история на траките . София: Наука и изкуство, 1972, 216 с.
• Тракия и Балканите през ранно-елинистическата епоха . София: Наука и изкуство, 1975, 270 с.
• Осем приказки за миналото на света . София: Народна младеж, 1976, 112 с.
• (в съавторство с Иван Венедиков, Иван Маразов и Димитър Попов) Тракийски легенди . София: Наука и изкуство, 1981, 172 с.
• (в съавторство с Тошо Спиридонов) Историческа география на тракийските племена. Том 1. До III век пр.н.е. и атлас . София: Изд. на БАН, 1983, 185 с.
• Тракийският орфизъм . София: УИ Св. Климент Охридски, 1986, 243 с.
• Тракийското съкровище от Рогозен . София: Изд. на БАН, 1988, 160 с.
• Политика и култура на древна Тракия . София: Наука и изкуство, 1990, 272 с.
• Тракийският Дионис. Книга първа: Загрей . София: УИ Св. Климент Охридски, 1991.
• (съавтор с колектив) Кратка енциклопедия: Тракийска древност . София: Аргес, 1993, 316 с.
• Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий . София: УИ Св. Климент Охридски, 1994.
• Българи и евреи . Част 1 ? 2. София: Тангра ТаНакРа, 2000, 586 с.
• Тракийската култура: Казано и премълчано . София: Рива, 2001, 167 с.
• Тракийският Дионис. Книга трета: Назоваване и Вяра . София: Нов български университет, 2002.
• Orphica Magica. Том 1 . София: УИ Св. Климент Охридски, 2004, 263 с.

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Цитирани източници

• Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6 .

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• От и за Александър Фол в Своден каталог НАБИС ? национален каталог на академичните библиотеки в България
• Подробна информация за проф. Александър Фол от Философския факултет на СУ Архив на оригинала от 2007-10-18 в Wayback Machine .
• Страница за А. Фол в сайта на Германския археологически институт (DAI)
• Фонд ?Проф. Александър Фол“ на сайта на Нов български университет

Нормативен контрол BNF CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC NLG PLWABN LIBRIS IdRef VIAF WorldCat