한국   대만   중국   일본 
Владимир Стойчев ? Уикипедия Направо към съдържанието

Владимир Стойчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Стойчев
български генерал, политик и спортен деец
Звание генерал-полковник
Години на служба 1912 ? 1945
Служи на Българска армия
Род войски кавалерия
Командвания Първа българска армия
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Втора световна война
Награди Герой на Народна република България
Герой на социалистическия труд
Орден ?Георги Димитров“
Кутузов
Образование Национален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
27 април 1990  г. (98 г.)
София, България
Друга дейност Народен представител в:
II НС    III НС    IV НС    V НС    VI НС    VII НС    VIII НС    IX НС   
Владимир Стойчев в Общомедия

Владимир Димитров Стойчев e български офицер , генерал-полковник , военен, политически и спортен деец.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 24 март 1892 г. или на 7 април 1893 г. [7] Майка му е от албански произход. Елена Петрович, е дъщеря на Петро Петрович - Петраки Ефенди, знатен гражданин на Сараево. Неин брат е Аристотел Петрович, първият християнин кмет на Сараево след 1918 г., в новосъздадената държава. Владимир няма и 6 месеца, когато младото семейс­тво Стой­чеви се зав­ръща в Бъл­гария и се установяват в София. Баща му, габровецът Димитър Стойчев е адютант на княз Александър Батенберг , дипломиран юрист в Швейцария и военен прокурор в делото срещу Морено Грасияни . Димитър Стойчев умира, още когато младият Владимир е на 11 г. Майката Елена успява да изпрати сина си при сестра си Даница във Виена. Неин съпруг е офицерът от кавалерията Артур фон Понграц, унгарец, потомствен благородник от Наг Сент Миклош, който по това време е адютант на император Франц Йозеф. Със неговото съдействие във Виена младият Стойчев учи 7 години в австрийско средно военно училище ?Мария Терезия“, където е заедно със синовете на короновани особи и богаташи от цял свят. Освен на учението, Стойчев залага и на спорта.

Взема участие в Балканските войни (1912 ? 1913) и в Първата световна война (1914 ? 1918). След това завършва Военното училище и Военната академия в София.

Изрезка от Дневни новини , Варна; бр.7 24 юли 1924. стр. 2.

Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924) [8] и Амстердам (1928) , [9] както и на други международни конни състезания. За победата си на състезанието в Люцерн през 1924 е награден с голяма сребърна купа и специалното звание "маестро" на конния спорт. В периода 1931 ? 1934 г. е военен аташе на България във Франция и Великобритания . Той е известен с ексцентричното си поведение, като при заминаването си за Париж издейства лично от цар Борис III дотам да бъдат превозени на държавни разноски неговите два коня. [9]

През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Той е член на Военния съюз , който на 19 май 1934 г. организира военния преврат , но година по-късно е изолиран от управлението от цар Борис III. На 18 октомври 1935 г. Стойчев е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат . [10] Отстранен е и от спортен клуб АС-23 . През следващите години неколкократно е интерниран.

През 1944 година Владимир Стойчев е сред активните дейци на Военния съюз, който изиграва решаваща роля в осъществяването на Деветосептемврийския преврат . В нощта на акцията той е натоварен със завземането на телеграфната и телефонна станция (по това време евакуирани в сградата на Българската народна банка ), а след това с довеждането в София на регентите, за да подпишат актовете за назначаване на новото правителство. [9] След преврата Стойчев става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт . Той е произведен в генералско звание и става член на БКП. [7] [11]

Посещение на маршал Толбухин в Главния щаб на Първа българска армия в Унгария през март 1945 г.

По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944 ? 1945) е командир на Първа българска армия . Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска ? Австрийските Алпи. На 8 май 1945 в Клагенфурт генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Пети корпус от Осма британска армия ген. Чарлз Кейтли . Ген. Владимир Стойчев е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва , проведен на 24 юни 1945 г. [12]

След 9 септември 1944 г. става председател на футболния отбор АС-23 , а през ноември и на обединения Чавдар (София) .

От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. През 1951 г. му е открито отчетно наблюдателно дело с псевдоним ?Коняр“ от страна на Държавна сигурност по подозрение, че работи за френското разузнаване [13] . От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г.

Народен представител в XXVII, XXVIII, XXIX, XXX, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXIV и XXXV народно събрание между 1949 и 1990 г.

Умира на 27 април 1990 г. в София. Днес той е патрон на Спортното училище на ЦСКА ?Генерал Владимир Стойчев“ с държавно финансиране.

Памет [ редактиране | редактиране на кода ]

  • От 1 септември 1974 г. Спортното училище на ЦСКА носи името ?Генерал Владимир Стойчев“.
  • На 22 октомври 2014 година е открит бюст-паметник на ген. Владимир Стойчев пред сградата на Министерството на младежта и спорта в София.
  • На 24 февруари 2017 г. в Музея на съобщенията в Централна поща е пусната пощенска марка с лика на ген. Стойчев.
  • 8 юни 2017 г. в град Жуков (Русия) е открита улица на името на ген. Владимир Стойчев.

Военни звания [ редактиране | редактиране на кода ]

Награди [ редактиране | редактиране на кода ]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ Българската войска 1941 ? 1945: енциклопедичен справочник, Ташо Ташев, Военно издателство, 2008, стр. 135.
  2. ↑ В-к ?Земя“, сряда, 22 Октом­ври 2014 г. Един велик българин, о.з. полк. Стефан Стефанов.
  3. ↑ Национелен военно-исторически музей, Военна история, Военен календар, март Архив на оригинала от 2015-11-19 в Wayback Machine ..
  4. ↑ Най-значимите българи на ХХ век. Марко Атанасов Семов, Фондация ?Дарование“, 2002, стр. 423.
  5. ↑ Владимир Стойчев, спорт и личност. Антон Антонов ? Тонич, Медицина и физкултура, 1980 г. стр. 7.
  6. ↑ Великите битки и борби на българите след Освобождението: илюстрована енциклопедия, Александър Тренев, Световна библиотека, 2007, стр. 76.
  7. ↑ а б в Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 118
  8. ↑ Дневни новини  ? Независим информационен ежедневник Ред. к-т. ? Варна; печ. Зора, бр.7 24 юли 1924. стр. 2.
  9. ↑ а б в Недев 2007 , с. 634 ? 636.
  10. ↑ Недев 2007 , с. 402.
  11. ↑ Генерал Владимир Стойчев не пропуска да отбележи главното: ?Своето патриотично възпитание аз дължа още от дете на примера на моя баща ? убеден русофил и последователен антимонархист, и на уроците, които му е давала славната партия на българските комунисти. Много от тези уроци и това възпитание аз получих още далеч преди да стана неин член, преди Отечествената война ? през Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание."
  12. ↑ Недев 2007 , с. 680.
  13. ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 ? 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.997
  14. ↑ Указ № 714 от 6 април 1978 г. Обн. ДВ. бр. 29 от 14 април 1978 г.
Цитирани източници

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Нормативен контрол Редактиране в Уикиданни
Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Владимир_Стойчев&oldid=12245921 “.