Райчо Боев Славков е български офицер ( генерал-лейтенант ), началник Щаба на войската на българската армия в периода 14 септември 1944 ? 15 декември 1944 г.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Райчо Славков е роден на 8 май 1898 г. с. Хърсово, Разградско. През 1919 г. завършва на Военното училище в София, ^[1] произведен е в чин подпоручик и зачислен във 2 ^-ри пехотен искърски полк . На 30 януари 1923 година е произведен в чин поручик , на 15 април 1928 в чин капитан . През 1934 година капитан Славков завършва Военната академия, а през следващата година става началник на секция в Генералния щаб. ^[1] На 6 май 1935 година е произведен в чин майор , на 6 май 1939 в чин подполковник .

През 1941 година подполковник Славков е назначен за началник-щаб на 1 ^-ва пехотна софийска дивизия . На 3 ноември 1942 година е произведен в чин полковник .

Славков играе важна роля в осъществяването на Деветосептемврийския преврат . Като началник-щаб на Първа пехотна дивизия, най-голямата войскова част в столицата, той успява да неутрализира дивизионния командир Иван Кефсизов и да постави дивизията на разположение на извършителите на преврата. Вечерта на 9 септември участва в делегацията при маршал Фьодор Толбухин , постигнала споразумение за прекратяване на военните действия на Съветския съюз срещу България. ^[2]

На 14 септември 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и назначен за началник на Щаба на войската. Отстранен е от поста на 15 декември 1944 г., когато комунистите установяват по-строг контрол над армията след неуспешния опит на Дамян Велчев да защити военните от закона за Народния съд . ^[3] На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант . На 20 декември 1944 г. е назначен за командир на 3-та армия, а на 20 юли 1945 г. преминава в запаса. ^[4] .

След уволнението си от армията Славков е член на Изпълнителния комитет на Народен съюз ?Звено“ до неговото разпускане през 1949 година, а известно време ръководи софийската му организация. ^[1]

През 1953 е обвинен за участие в събитията през септември 1923 година, арестуван, осъден на смърт и разстрелян. ^[1]

Военни звания [ редактиране | редактиране на кода ]

• Подпоручик (1919)
• Поручик (30 януари 1923)
• Капитан (15 юни 1928)
• Майор (6 май 1935)
• Подполковник (6 май 1939)
• Полковник (3 октомври 1942)
• Генерал-майор (14 септември 1944)
• Генерал-лейтенант (18 ноември 1944)

Награди [ редактиране | редактиране на кода ]

• Военен орден ? За храброст “ III степен, 1 клас
• Царски орден ? Свети Александър “ III степен с мечове по средата
• Народен орден ? За военна заслуга “ II степен с военно отличие

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

Цитирани източници

• Недев, Недю . Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, ?Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4 .

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Ташев , Т. , Българската войска 1941 ? 1945 ? енциклопедичен справочник , София, 2008, ?Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1 , стр. 129
• Форуми Бойна Слава ? Славков, Райчо Боев ^{[ неработеща препратка ]}

• Портал ?Военна история на България“