Академик (или действителен член ) е научно звание , което означава член на обща или специализирана академия на науките или изкуството. Често в такива научни организации има предшестващо звание, наречено член-кореспондент (или дописен член ). В редица страни те са считани за най-престижните и най-високите научни звания, докато в други ?академик“ е само почетно научно звание.

Разновидности [ редактиране | редактиране на кода ]

Освен основното значение, в научните организации се срещат няколко разновидности членове с различни права:

• чуждестранен член,
• почетен член ( honoris ),
• заслужил член ( emeritus ) ? в САЩ и др.

Избор на академици [ редактиране | редактиране на кода ]

Академиците се избират с пожизнен мандат на общо събрание на академията ? обикновено измежду нейните член-кореспонденти. Право на глас в нейното общо събрание имат само академиците.

България [ редактиране | редактиране на кода ]

Научни академии в съвременна България са Българска академия на науките (БАН) и Селскостопанска академия (ССА), които са държавни организации със седалище в София .

Българска академия на науките [ редактиране | редактиране на кода ]

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Устава на БАН ^[1] академичният състав на БАН се състои от нейни членове, разграничавани като:

• академици (действителните членове),
• член-кореспонденти (дописните членове),
• хабилитираните учени на основна работа в академията (асоциираните членове),
• чуждестранните членове
• почетните членове на БАН

Званието академик се дава на български граждани, обогатили науката с особено значими постижения, създали школа в научното си направление и получили широко признание и известност в България и в чужбина. Званието академик може да бъде присъдено и на български граждани ? изтъкнати дейци на културата и изкуството , чиито постижения са с безспорно национално и общочовешко значение. Действителните членове на БАН се избират по процедура-правилник на академията, утвърден от председателя ?. Конкурсът за избор на академик, съответно на член-кореспондент, се обявява веднъж на 2 години. В него могат да участват учени, които имат подкрепата на поне 4ма действителни членове на БАН, научни звена с право да хабилитират в научната си област, висши училища със същия приоритет и др.

За членство в БАН, Кандидатите представят своите документи. Предвидени за действително членство в БАН са:

• значими успехи в научната и научно-приложната си дейност;
• подготовка на кадри ? ръководство на дипломанти , докторанти , преподавателска дейност, публикуване на учебници , лекционна дейност в България или чужбина;
• научно-организационна и научно-административна дейност ? принос в създаване и ръководство на научни звена и творчески колективи;
• експертна дейност ? приноси в държавни и обществени експертни комисии и организации.

Оценката на критериите се извършва от 2ма или 3ма рецензенти, които докладват своите рецензии пред изборните комисии по отделения на БАН, а самият избор се извършва от Събранието на академиците.

Селскостопанска академия [ редактиране | редактиране на кода ]

Първоночално не е предвидено учени да бъдат членове на днешната Селскостопанска академия. От август 2018 г. в ССА са въведени научните звания ?академик“ (действителен член) и ?член-кореспондент“. ^[10]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Нормативен контрол BNF NDL

Портал ? Биографии “            Портал ? Наука “

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Academician в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .​