Васил Николов
български археолог
Академик Васил Николов с почетения знак на БАН ?Марин Дринов на лента“ (2022 г.)
Роден	31 декември 1951  г. (72 г.) Бяла Слатина , Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Васил Николов в Общомедия

Васил Атанасов Николов е български археолог -праисторик, академик на Българската академия на науките .

Биография и професионален опит [ редактиране | редактиране на кода ]

Васил Николов е роден в град Бяла Слатина на 31 декември 1951 г. ^[1] . През 1976 г. завършва специалност ?История“ с профил ?Археология“ в Софийския университет ?Св. Климент Охридски“ .

Васил Николов работи в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките (НАИМ-БАН) от 1984 до 2022 г. Днес е почетен специалист към секцията по Праистория при НАИМ-БАН. Заемал е следните длъжности: ^[2]

• 1884 ? 1990 г. ? научен сътрудник, Секция по праистория към Археологически институт с музей ? БАН;
• 1990 ? 1999 г. ? старши научен сътрудник ?? ст., Секция по праистория към Археологически институт с музей ? БАН;
• 1989 ? 1999 г. ? ръководител на Секцията по праистория към Археологически институт с музей ? БАН;
• 1999 ? 2003 г. ? заместник-директор на АИМ-БАН от екипа на проф. Йорданка Юрукова ;
• 2003 ? 2007 г. ? директор на същия институт, който по негово време е преименуван на Национален археологически институт с музей ? БАН (НАИМ?БАН);
• 2003 ? 2015 г. ? председател на Научния съвет на НАИМ-БАН;
• 1991 г. ? директор на Дирекция ?Музеи и художествени галерии“ в Министерството на културата ;
• 2017 ? 2021 г. ? заместник-председател на БАН; ^[3]
• 2001 ? 2008 г. и 2017 ? 2021 г. ? член на Общото събрание на БАН;
• 2013 ? 2021 г. ? член на Управителния съвет на БАН;
• от 2005 ? 2023 г. ? член на ?Специализирания експертен съвет за опазване на културните ценности“ към Министерство на културата;
• след пенсионирането си през 2022 г. продължава научната си дейност като почетен специалист към секцията по Праистория при НАИМ-БАН.

Научни степени, звания и отличия [ редактиране | редактиране на кода ]

Защититава две дисертации за придобиване на научни степени: ^[2]

• ? Орнаментация на рисуваната раннонеолитна керамика от българските земи“ (за ?кандидат на историческите науки “, 1982 г.) и
• ? Проучвания върху неолитната керамика в Тракия. Керамичните комплекси Караново II-III, III и III-IV в контекста на Северозападна Анатолия и Югоизточна Европа“ (за ?доктор на историческите науки“, 1998 г.).

През 1999 г. е избран за професор, през 2014 г. ? за член-кореспондент на БАН. ^[4] , а през 2021 г. ? за академик на БАН. ^[5] Член-кореспондент на Австрийския археологически институт ( Виена ) и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион ( Хале , Германия). Почетен член на Хумболтовия съюз в България и негов председател в продължение на 2 мандата ? периода 2007 ? 2011 г. Член на ?Института по археомитология“, гр. Себастопол (щат Калифорния , САЩ ). ^[2] Неколкократен стипендиант на фондация ?Александър фон Хумболт“ ? за първи път през 1991 ? 1993 г. в Института за пра- и протоистория и предноазиатска археология на Университета на Саарланд , гр. Саарбрюкен , Германия. ^[6] )

Преподавателска дейност [ редактиране | редактиране на кода ]

Водил е курсове за Праистория на българските земи, Югоизточна Европа и Анатолия в двата най-големи български университета, в които се преподава специалност ?Археология“ ? Софийски университет ?Св. Климент Охридски“ и Великотърновски университет ?Св. св. Кирил и Методий“ . Изнасял е лекции и в Нов български университет (София) и Пловдивски университет ?Паисий Хилендарски“ . ^[2] Два пъти е бил гост-професор в Института за класическа археология на Залцбургския университет. Чел е лекции и в други чужди университети и институти в: Амстердам , Санкт Петербург , Хайделберг , Франкфурт , Залцбург , Париж , Токио , Атина , Скопие , Хале , Вюрцбург , Саарбрюкен , Бон , Кийл , Берлин , Солт Лейк Сити , Лос Анжелис , Бъркли . ^[2]

Научна дейност [ редактиране | редактиране на кода ]

Сферата на научните му интереси обхваща новокаменната , каменно-медната и ранната бронзова епоха (V? ? ??? хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. ^[2] Автор е на 14 самостоятелни и колективни монографии и на повече от 300 статии и студии в български и чужди научни издания. Научните му приноси са в различни аспекти от областта на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитна керамика, праисторическа архитектура, специализирани производства през халколита (вкл. солодобиване), комплексно общество през халколита, религиозно-митологична система на древните земеделци, праисторически ямни комплекси, първи каменни праисторически крепости в Европа и т.н. Чрез дългогодишната си теренна работа поставя нови стандарти в методиката на проучването на праисторически селища и селищни могили. Разпознава и изследва нов тип праисторически обекти на Балканите ? неолитните и халколитните ямни светилища

Резултатите от научните си изследвания представя на над 40 международни конгреса и симпозиума по праистория в чужбина и в страната. Самият той е организатор на част от тях, като по този начин допринася за популяризирането на новостите и за развитието на науката, включително и извън границите на България. Организатор е на международните симпозиуми: ?Неолитът в Югоизточна Европа“ (1997 г.), ?Праисторическа Тракия“ (2003 г.), ^[7] ?Интердисциплинни изследвания на културното наследство на Балканите“ (2009 г.) ^{[8] [9] [10]} , ?Сол и злато. Ролята на солта в праисторията на Европа“ (2010 г.) ^{[11] [12]} , Черноморското пространство от неолита до ранната желязна епоха (6000 ? 600 г. пр. Хр.) и Културни взаимовръзки в Циркумпонтийската зона и контакти със съседните ? райони“ (2012 г.). ^{[13] [14]} Последните три са по проекти, подкрепени от фондация ?Александър фон Хумболт“ .

Археологически разкопки [ редактиране | редактиране на кода ]

Ръководител е на теренните проучвания на селищните могили в Караново (съвместно с проф. Щефан Хилер ^[15] , българо-австрийска експедиция, 1988 ? 2005 г.), Капитан Димитриево (1998 ? 2006 г.) и Крън (2002 ? 2009 г.), на неолитните селища Слатина (София, от 1985 г.), Сапарева баня (съвместно с проф. Георги Георгиев , 1977 ? 1987 г.), Ковачево (съвместно с Лиляна Перничева-Перец , Марион Лихардус-Итен, Жан-Пол Демул, българо-френска експедиция, 1990 ? 2010 г.), Елешница (съвместно с проф. Ана Радунчева , 1983 ? 1985 г.) и Мурсалево (съвместно с доц. Крум Бъчваров , 2014 ? 2015 г.), както и на неолитните ямни комплекси в Любимец (2000 ? 2009 г.) и Капитан Андреево (съвместно с гл. ас. Виктория Петрова, 2012 ? 2013 г.). Открива и проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен и градски център Солницата до Провадия (2005 ? 2022 г.). ^[2]

Редакторска дейност [ редактиране | редактиране на кода ]

През периода 1999 ? 2005 г. Васил Николов е главен редактор на списание ?Старини ? списание за балканска археология“ , а от 2001 г. ? на списание ? Археология “ . През периода 2004 ? 2017 г. е главен редактор на ?Studia Praehistorica“ , през 2006 г. ? на годишника ?Известия на Старозагорския исторически музей, т. I“ ^[2] и през 2017 г. ? на общоакадемичното издание на БАН ?Papers of BAS“ . Съредактор е и на над 20 сборника със статии в България и Германия , на няколко книги, както и на четиритомната австрийска поредица ?Tell Karanovo“ .

Признание [ редактиране | редактиране на кода ]

• През 2008 г. получава орден за заслуги на Федерална република Германия.

• През 2010 и 2013 г. Министерство на културата на Р. България го отличава със званието ?археолог на годината“. ^[16]

• През май 2017 г. получава почетен знак ? Златен век “ с огърлие ^[17] за цялостните му заслуги в развитието и популяризирането на българската праистория и археология.

• През 2016 г. е удостоен със званието ?Почетен гражданин“ на гр. Провадия . ^[18]

• През 2017 г. е удостоен със званието ?Почетен гражданин“ и на гр. София. ^[19]

• През 2022 г., във връзка с неговата 70-а годишнина, е удостоен с почетен знак на Българската академия на науките ?Марин Дринов на лента“. ^[20]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• Официална страница на археологическия обект Провадия-Солницата

Нормативен контрол BNE BNF GND ISNI Koninklijke LCCN NKC NSK PLWABN IdRef VIAF WorldCat

Портал ? Биографии “            Портал ? Наука “            Портал ? Археология “            Портал ? България “