IMAX

от Уикипедия, свободната енциклопедия

IMAX (произн. аймакс ) е технология за снимане на филми .

Името ? произлиза от Image Maximum , създадена е от канадската фирма IMAX Corporation . Има за цел да направи гледането на филм истинско изживяване чрез изображения с по-голям размер и разделителна способност . Стандартната ширина на един IMAX екран е 22 m (20 m в София), а височината е 16 m (12 m в София).

Разликата спрямо сегашните стандарти [ редактиране | редактиране на кода ]

Целта на IMAX е значително да повиши разделителната способност на филма посредством много по-голям размер на кадъра ? 70×48,5 mm (21,95×18,6 mm при стандартния 35 mm филм). Така се достигат внушителните 10000×7000 px . или около 12 000 реда/линии.

IMAX камерите са по-тежки и шумни, това прави записа на околния звук почти невъзможен, затова той се наслагва по-късно. Прожекторът на IMAX тежи около 1,5 тона и в него се намира единствената по рода си 15 kW ксенонова лампа. Озвучаването също е впечатляващо ? 14 000 W, поравно разпределени за всеки зрител.

IMAX 3D [ редактиране | редактиране на кода ]

За да се създаде илюзията от триизмерна дълбочина на картината, се използват два обектива , които имитират разположението на човешките очи. Обективите са разположени на около 64 mm един от друг, като всеки ползва собствена лента. Този вид камера също е тежка, което отново прави заснемането извън студио много трудно. А за възприемането на този вид филм са необходими 3D-очила, които имат поляризационни филтри.

Галерия [ редактиране | редактиране на кода ]