Хинденбург

Тази статия е за дирижабъла ?Хинденбург“ . За германския държавник вижте Паул фон Хинденбург .

Дирижабълът ?Хинденбург“ (на немски : Hindenburg ) е построен през 1936 г. в Германия и е най-големият пътнически летателен апарат от този вид.

Името му е дадено в чест на президента на Германия Паул фон Хинденбург . Бордовият му номер е LZ 129 , от поредицата построени и експлоатирани за транспорт дирижабли от фирмата на Фердинанд Граф фон Цепелин (Ferdinand von Zeppelin) (1838 ? 1917). Първият полет на дирижабъла е на 4 март 1936 г.

Технически данни [ редактиране | редактиране на кода ]

Дължина ? 245 m;
Най-голям диаметър ? 41 m;
Вместимост на газове ( водород или хелий ) ? 190 000 m³;
Съоръжен с 4 дизелови двигателя ? Даймлер “ с мощност 1100 к.с.;
Максимална скорост (при попътен вятър) ? 150 km/h;
Полезен товар ? 90 т;
Максимално разстояние за прелитане без зареждане ? 15 000 km;

Условия за пътуване [ редактиране | редактиране на кода ]

?Хинденбург“ започва редовни пътнически полети още през май 1936 г., прелитайки многократно и успешно до САЩ и Рио де Жанейро . За една година дирижабълът извършва 37 рейса над Атлантическия океан , превозвайки общо 3000 пътници. Най-краткото прелитане е за 43 часа.

Пътуването в дирижабъла било доста комфортно. Пътниците разполагали:

с двуместни каюти с душ-кабина ;
ресторант с кухня и салон (с олекотен алуминиев роял );
стая за наблюдаване.

Основната мярка за безопасност била строга забрана на пушенето . При качване в дирижабъла от пътниците са вземани всички цигари , кибрити и всякакви устройства, които могат да предизвикат искра. Все пак на пушачите е било разрешено пушенето в специална добре изолирана стая.

Всички членове на екипажа са били задължени да носят специални антистатични дрехи и обувки с изолирани подметки.

Документален филм с кадрите от взривяването на ?Хинденбург“

Последен полет [ редактиране | редактиране на кода ]

Дирижабълът открива новия сезон на 3 май 1937 г., излитайки от Германия за Ню Йорк. На борда му има 36 пътници, 14 стюарди, 22 механика и 25 летци. В багажното отделение има 900 kg куфари и 2 кучета. Капитан на цепелина е Макс Прус ? опитен пилот, ветеран от Първата световна война.

След 77-часов полет ?Хинденбург“ достига Ню Йорк , на 6 май , където на наблюдателна площадка на Емпайър Стейт Билдинг го очакват много любопитни граждани, включително и журналисти . Дирижабълът прави една обиколка над града и се насочва към базата за приземяване. Оттам му е отказано приземяване поради лошото време и дирижабълът кръжи известно време, очаквайки разрешение.

Към 19 часа се получава разрешение за кацане и ?Хинденбург“ се снижава до 180 m. По време на захождането му към пистата за кацане се появява силен страничен вятър и капитанът нарежда да направят остър завой. Заради тази рязка маневра едно от стоманените въжета се скъсва, удря и пробива една от водородните клетки. Започва да изтича водород ? пилотите забелязали, че опашката натежава, но не се досетили, че може да се дължи на утечка. От влажността на въздуха и от движението на дирижабъла, той се наелектризирал и когато въжетата са спуснати и са хванати от хората, намиращи се долу, от контакта на въжето със земята протича електрически разряд към металната рамка. Вследствие на това избухва водородът, изтичащ от 4 сектор. Капитанът успява частично да овладее ситуацията и с риск за живота си да спусне бавно дирижабъла на земята. Това помага на част от намиращите се на борда да оцелеят, изскачайки през панорамните прозорци в залата за наблюдение. По тази причина от намиращите се на борда 97 пътници и екипаж, 62 души успяват да се спасят.

След катастрофата останките от дирижабъла са изпратени в Германия за експертиза .

Последствия [ редактиране | редактиране на кода ]

През 1938 г. в Германия е построен нов голям дирижабъл ? копие на ?Хинденбург“, кръстен ?Граф Цепелин II“ (LZ 130). Но този дирижабъл никога не полита с пътници, тъй като използването на водород за пълнене на дирижабли е забранено, а заместването му с хелий става икономически неоправдано.