Стефан Попов (писател)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Попов .
Стефан Попов
български философ, писател и общественик
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища , София , Република България
Учил в Софийски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси Философия на историята
Текстове ?Воля за облик“ (1970)
Семейство
Баща Сава Попов

Стефан Савов Попов е български писател , философ и общественик от средите на българската емиграция в изгнание след 1944 г. Според Петър Увалиев : ? единственият наш мислител, който имаше какво да каже на света, но най-вече като българин “.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Стефан Савов Попов е роден на 24 януари 1906 г. в София . През 1910 г. семейството му се мести в Русе , където баща му е назначен за директор на Висшия педагогически курс за учители. В Русе Стефан Попов учи в немското католическото училище ?Св. Йосиф“ ? немски, френски и английски. Започва гимназиалното си образование в Русе, но тогава баща му е назначен в Министерство на образованието и семейството се завръща в София, където Стефан завършва гимназия.

Стефан Попов е един от учредителите на Българския планински клуб (БПК) през 1929 г., което се приема за начало на организирания алпинизъм в България. По спомени на присъствалите той е бил душата на идеята за създаването на клуба; избран е за негов председател (1929 ? 1931), а после за секретар (1931 г.). [1] След 1925 г. публикува в изданията ?Млад турист“ , ?Български турист“ , ?Народ“ , ?Слово“ , ?Отечество“ , ?Утре“ , ?La Bulgarie“ , ?Юридическа мисъл“ .

През 1930 г. завършва право в Софийския университет и работи като асистент на проф. Йосиф Фаденхехт , а по-късно и като адвокат на свободна практика.

През май 1932 година Попов започва много активна обществена дейност като журналист и редактор, основател и лидер на профашисткия интелектуален кръг ? Млада България “. Той е силно повлиян от междувоенния германски национален консерватизъм и от националсоциализма , по-специално от работите на Артур Мьолер ван ден Брук , които определя като ?политическо откровение“. Като главен редактор на списание ? Млада България “ неговата критика на либерализма и подкрепа за фашистките социални реформи оказва силно влияние върху държавната доктрина на авторитарния режим след средата на 30-те години. През 1938 ? 1939 година Попов е редактор и на издавания от Ратничеството за напредък на българщината списание ? Пролом “. [2]

През 1940 г. Попов приема поста аташе по печата в Българското посолство в Берлин , където работи до 1942 г. После работи в българската легация в Будапеща , а от 1943 г. ? в Берн . Попов има широки познанства в българския артистичен, културен и политически елит, а дипломатическата му работа го прави приет член на висшето европейско общество ? факт, от които се възползва максимално, за да се докосне до великите умове и културните върхове на своето време.

След съветската окупация в България Попов остава емигрант, живее в Швейцария , Париж и Мюнхен . През 1950 година е избран в първото централно ръководство на емигрантската организация Български национален фронт , но напуска организацията при нейното разцепление през 1959 година. [3] От 1951 г. е възпитател на Симеон II в Мадрид в Испания , но през 1953 напуска двора в изгнание, за което свидетелства негово писмо до царица Йоанна [4] . Много години е активен в емигрантските среди, говорител в Радио ?Свободна Европа“ и дългогодишен главен редактор на българската секция на ? Гласът на Америка “. Основател и председател на българското академично дружество ?Д-р П. Берон“ обединило български учени-емигранти.

Стефан Попов изучава европейската история, философия, култура и изкуство и издава редица статии и няколко книги, които са признати за първокачествен стандарт в областта на философията на историята.

Умира на 20 октомври 1989 г. в Мюнхен. Преди няколко години прахът му е донесен в България и погребан в Софийските централни гробища. Съпругата му Тина Стефан Попова умира на 11 ноември 2005 г. в Мюнхен.

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

  • ?Планини и хора“ (1938)
  • ?Воля за облик“ (1970 Мюнхен /на немски)
  • ?Българската идея“ (1981)
  • ?Третото поколение“ (1981)
  • ?Сто години българска свобода“ (1979)
  • ?Тринадесет български века“ (1981)
  • ?България и Европа“ (1980)
  • ?Народът“ (1987)
  • ?Идеята за Европа през вековете“ (цикъл лекции по РСЕ 1976 ? 1977)
  • ?Краят на всички илюзии или Европейският културен панславизъм“ (1982 ? немски)
  • ?Безсъници“ (1989)

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ Бешев, Сандю. 90 години организиран алпинизъм в България. Началото . ? Вестник Ехо, бр. 7, 2019.
  2. ↑ Поппетров, Николай. Фашизмът в България. Развитие и прояви. ?Кама“, 2008. ISBN 978-954-9890-92-1 . с. 58 ? 60, 82.
  3. ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1 . с. 241, 244.
  4. ↑ Писмо на Стефан Попов до Царицата-майка, 14 януари 1953 година , Медиапул, 24.03.2004

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Нормативен контрол Редактиране в Уикиданни
Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Попов_(писател)&oldid=12165206 “.