При
човека
семейство
се нарича
група
индивиди, които живеят съвместно с ангажимент и обвързаност едни с други, формират обща икономическа единица, може да полагат грижи за деца, а идентичността им е значимо свързана с групата.
Сексуалността
и връзката родител-дете са част от повечето, но не от всички форми на семейни отношения.
[1]
Традиционната дефиниция за семейство говори за индивиди свързани помежду си със съвместно съжителство и/или
репродуктивни връзки
. Тази концепция обаче може да се постави под въпрос от различни по-рядко срещани или нови начини на живот, като самотните родители,
еднополовите връзки
,
осиновяването
и
репродуктивните проблеми
.
[1]
[2]
Често, но не винаги, семейството се структурира около индивиди свързани с
брак
.
[3]
Семейството на Петър Константинов от с. Михайлово, обл. Враца през 1912 г. Пет от децата му са били учители, а
първородният син
е електроинженер
Разнополова двойка, очакваща бебе
Гей
двойка с детето им
Лесбийско
семейство
От позиция на възпроизводството на населението доста важен критерий за построяването на демографската
типология
на семейството е стадия на жизнения цикъл на семейството. Семейният цикъл се определя от стадиите на родителство.
- Предродителство ? периода от сключване на
брак
до раждане на първото дете
- Репродуктивно родителство ? периода между раждането на първото и последното дете
- Социализационно родителство ? периода от раждането на първото дете до отделянето (най-често при встъпване в брак) на последното дете (в случай на едно дете в семейството, съвпада с предходния стадий)
- Прародителство ? периода от раждане на първия
внук
до
смъртта
на единия от прародителите
Брак, 1905 г.
Семейната структура, както и брачната, е моментен показател, фиксируем по време на преброяване на населението или специални изследвания. За това да се даде престава за семейната структура на населението може само по данни от
преброяване
. При това практиката в демографската статистика разделя семействата по следните признаци:
- размер на семейството (брой членове);
- тип на семейството (нуклеарно, сложно, пълно, непълно)
- ядрени (?нуклеарни“) семейства (на
английски
:
nuclear family
) ? семейства, състоящи от една брачна двойка с деца
- Сложно (разширено) семейство (на
английски
:
complex (extended) family
) ? към семейното ядро се добавят и други
роднини
както по възходяща линия (прародители, прапрародители), така и по съребрени линии (различни роднини на всеки от съпрузите). Също така може да включва няколко брачни двойки, членовете на които са свързани с родствени връзки и водят съвместно стопанство.
- брой на децата в семейството
- малодетни семейства: 1 ? 2 деца (недостатъчно за естествен прираст)
- среднодетни семейства: 3 ? 4 деца (достатъчно за възпроизводство, а също така за възникване на вътрешногрупова динамика)
- многодетни семейства: 5 и повече деца (много повече, отколкото е нужно за заместване на поколенията)
Съвременно
испанско
семейство, включващо единадесет
деца
и двадесет
внуци
Съвременно
американско
семейство
Индианско
семейство, 1899 г.
При комплексно изучаване на семейната структура, те се разглеждат в комплексно съчетание. От демографска гледна точка има няколко типа семейства.
[4]
.
В зависимост от формата на брака:
В зависимост от броя поколения в семейството:
- сложни ? в тях съвместно живеят няколко поколения роднини.
- прости ? еднопоколенни семейства, преди всичко съпружески двойки с малки деца (нуклеарни семейства). Това е основната клетка на възпроизводство на населението.
Също така може да се разделят и:
- Пълно семейство ? семейство с двама родители
- Непълно ? ако отсъства един от родителите
В зависимост от институционалната форма:
- Брачно семейство
- Безбрачно семейно съжителство
С юридическото уреждане на специфичните взаимоотношения в семейството се занимава обособен дял на правото ?
семейно право
. Основните въпроси, разглеждани от него са същността на брака, сключването му, прекратяването на брака (чрез унищожаването му,
развод
или
смърт
), имуществените и неимуществените отношения между съпрузите, въпросите на произхода,
осиновяването
, настойничеството и попечителството, издръжката, отношенията родители-деца и др.
В България основа на семейното право са
Конституцията на Република България
и
Семейният кодекс
от 2009 г., който препраща за неуредените от него въпроси към субсидиарно (спомагателно) прилагане на други закони и
подзаконови нормативни актове
от гражданското право, като Закон за лицата и семейството, Закон за гражданската регистрация, Закон за закрила на детето и множество други закони, постановления, наредби и инструкции.
Основна статия:
Брак
Бракът
в повечето общества е единственият начин за създаване на семейни отношения между хора, които не са генетично свързани, и по този начин е основа за формирането на семействата. Той представлява обществен съюз или юридически
договор
между личности, създаващ отношения на
родство
. При него междуличностните взаимоотношения, обикновено от
емоционален
и
сексуален
характер, се съчетават с юридически ангажименти и с други обществени, стопански, нравствени, светогледни, духовни (вкл. религиозни) връзки между участващите лица. Съществува разнообразие на формите на брака, съществували в различни исторически периоди и при различни култури. В повечето случаи бракът трябва да бъде признат от обществена институция (
държава
, религиозна или друга общност), а често това се съпровожда и от специална церемония (
сватба
).
[5]
В миналото в
България
бракът е бил смятан за необходимо условие, изисквано от обществото за създаване на семейството. Съжителството между
мъж
и
жена
, които не са в брак, е преследвано. Подобни съжителства са се наричали ?конкубинат“ и са подлежали на правна санкция. Изключения се наблюдават в някои етнически групи, които традиционно не регистрират официално брака си, а вместо това извършват специфични ритуали ? религиозни и др., за да отбележат създаването на ново семейство. Статистиката ги нарича ?консенсуални съюзи“, т.е. съюзи по взаимно съгласие.
Децата в България, създадени от безбрачните семейни съжителства, се регистрират статистически като извънбрачни, но за разлика от ситуацията в миналото (преди 1989 г.) по-голямата част от тези деца живеят в пълни семейства. В България процентът на извънбрачно родените деца е нараснал до над 50%, докато през
80-те години
на 20 век той е едва 10 ? 12%. Тези показатели силно зависят от етническата структура на членовете на семейството.
В
Западна Европа
съжителствата без брак (т. нар. ?младежки съжителства“) се разпространяват масово през
60-те
и
70-те
години на
ХХ век
. Този период се нарича (от някои автори, сред които холандския демограф Ван де Каа) ?втори демографски преход“. Подобни промени в България се наблюдават след 1989 г.
Отношенията между хората в семейството се наричат
роднински връзки
и могат да се основават върху произхода на едно лице от друго (пряко роднинство) или на различни лица от общ родител (непряко роднинство), както и върху брачни семейни отношения. Хората, свързани помежду си с роднински връзки, се наричат роднини.
Поради важната роля на семейството в общественото устройство, в повечето езици съществува усложнена система от наименования, описващи взаимните отношения на хората в семейството. Така преките предци на един човек са негови
майка
и
баща
(родители), а преките му потомци ?
дъщеря
и
син
(деца). Предците му през едно поколение са
баба
и
дядо
, а потомците през едно поколение ? внук и внучка. Други деца на родителите му са сестра и брат. Брачният му партньор е съпруг или съпруга и така нататък.
Схема на роднинските връзки и наименованията на взаимните отношения
- Крейпо, Р. Х. (2000).
Културна антропология: Как да разбираме себе си и другите
. София: Издателство ?ЛИК“.
ISBN 954-607-364-4
- Kendall, D. (2012).
Sociology in our times: the essentials
. Belmont, CA, USA: Wadsworth/Cengage Learning.
ISBN 1-111-30550-1
- Morris, M. (2012).
Concise dictionary of social and cultural anthropology
. Malden, MA, USA: Wiley-Blackwell.
ISBN 1-4443-3209-0