Света гора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за православната монашеска общност . За египетския бог вижте Атон (бог) . За други значения на Света гора вижте Света гора (пояснение) .
Света гора
?γιον ?ρο?
планина
Знаме
      
Местоположение в ГърцияМестоположение в Гърция
Страна Гърция
Адм. център Карея
Площ 335,63 km²
Население 1811 души (2011)
5,4 души/km²
Предстоятел Вартоломей I [1]
Езици гръцки , български , грузински , румънски , руски , сръбски
ISO 3166-2 GR-69
Световно наследство на ЮНЕСКО
В регистъра Mount Athos
Регион Европа и Северна Америка
Тип смесено наследство
Критерии i, ii, iv, v, vi, vii
Вписване 1988  ( 12-а сесия )
Света гора в Общомедия

Света гора или Атон е планински полуостров в Северна Гърция , дълъг 57 км и широк 7 ? 10 км. Общата му площ е 389 кв. км. Най-високият му връх Атон е с височина 2033 м. Според гръцката конституция Света гора е автономна монашеска общност под гръцки суверенитет и седалище на 20 православни манастира . Наред с манастирите има 12 скита (по-малки манастири), метоси, както и над 600 келия , каливи и катизми. Главен град и административен център на Света гора е Карея , който е седалище на гражданския управител  ? представителя на гръцката власт. Духовно Света гора е подчинена директно на Цариградската патриаршия в Истанбул . Обитаването на полуострова е разрешено само на монасите и общото население е около 1400 души.

Предание [ редактиране | редактиране на кода ]

Според едно старо предание, Света Богородица заедно със Свети Йоан тръгнали на път за Йопа в Кипър , за да посетят Свети Лазар . Изведнъж лодката се олюляла, изгубила курса си и се озовала на тогавашния все още езически Атон. Поради бурното море лодката се разбила близо до днешния манастир Ивирон . Божията Майка изплувала на брега и се въодушевила от дивната красота на планината, благословила я и замолила сина си Иисус Христос да превърне това място в нейна градина. Изведнъж зачула глас: ?Нека това място да бъде твое наследство и твоя градина, рай и небе и спасение за онези, които търсят спасение". Оттогава планината е посветена на Света Богородица като нейна градина, в която не се позволява присъствието на други жени освен Божията Майка.

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Света гора се оформя като манастирска общност през 963 година, когато монахът Атанасий основава Великата лавра , който и днес е най-големият от всички 20 манастира на Атонската Света гора. Манастирът се е ползвал с покровителството на византийските василевси , което допринася за бързото му разрастване и увеличение на неговото богатство и имущество. По времето на Четвъртия кръстоносен поход (1202 ? 1204) в XIII век Света гора има нови католически господари, които насилствено принуждават светогорските монаси да приемат покровителството на папа Инокентий III . Това продължило до възстановяването на Византийската империя . През XIV век каталунски наемници ограбват атонските манастири.

Когато през XV век Византийската империя е завладяна от Османската империя Света гора също е покорена. Османците нанасят тежки удари и грабежи над манастирите, но по-късно ги оставят на мира. Броят на монасите и богатството на манастирите намаляват драстично през следващите векове. Все пак те успяват да оцелеят до началото на XIX век, когато манастирите започват да се посещават все по-често от поклонници и да приемат нови монаси от православните страни като Русия , България , Румъния и Сърбия . Всяка от тези страни изпраща щедри дарения за светогорските манастири. През XVIII век и Хилендарският манастир е щедро даряван от български търговци като  хаджи Вълчо  и др. Хилендар е средище на българското  Възраждане . Много видни  българи  от това време го посещават или обитават:  Софроний Врачански ,  Неофит Бозвели ,  Иларион Макариополски  и други.  Паисий Хилендарски  пише там своята  История славянобългарская . През 1912 година, по време на Балканската война , турците са изгонени и след кратък дипломатически спор между Гърция и Русия за суверенитета му, монашеският полуостров формално става част от гръцката държава след Втората световна война .

Според гръцката конституция [2] Атонската планина ( Света гора ) е самостоятелна административно-политическа единица, която има 20 манастрира с правото на самоуправление, което се извършва от ?Светата общност", управляваща автономията. Главен град и административен център е Карея , която е седалище на гражданския управител. Духовно, Света гора е под директната юрисдикция на вселенския патриарх в Цариград . Наред с манастирите има 12 скита  ? малки монашески общности, а така също и келии и колиби. Съществуват и постници (пещери и колиби), предпочитани от монасите, желаещи да водят по-строг аскетичен живот. Всички лица, живеещи на Атонската Света гора, стават гръцки граждани без никакви формалности, след като приемат монашеството. Всеки поклонник от мъжки пол над 18 г. би могъл да посети Света гора, но едва след като получи специално позволение.

Посещението на жени в Света гора е забранено с императорски хрисовул през 1060 година. Дори и животни от женски пол не могат да се донасят в монашеската република с изключение на котки и кокошки, които снасят яйцата, необходими за направата на бои, използвани в зографисването на икони. По времето на гръцката гражданска война , Атон става убежище за много бежанци, между които е имало жени и девойки [3] .

Манастирите на Света гора са трудно достъпни и поради това често пострадват от големи и опустошителни пожари. Един случай е от март 2004 година, когато избухва пожар в сръбския манастир Хилендар . Поради тази недостъпност загиват патриарсите Александър и Петър VII заедно с 16 души на разбилия се вертолет в Егейско море, близо да Света гора.

Езици [ редактиране | редактиране на кода ]

Гръцкият език се използва за обща употреба както и във всичките гръцки манастири. В някои манастири обаче се говори и на други езици: в манастира Свети Пантелеймон ? руски (35 монаси), в Хилендар ? сръбски (46), в Зограф ? български (38), а в скита ?Свети Йоан Предтеча“ и Лаку ? румънски (64). Днес много от атонските монаси говорят и английски .

Атонски манастири [ редактиране | редактиране на кода ]

Манастир ?Симонпетра“
Манастир ?Зограф“

В Света гора се намират 20 манастира, техният брой е фиксиран и са подредени в стриктна йерархия:

  1. Велика лавра
  2. Ватопедски манастир
  3. Иверски манастир
  4. Хилендарски манастир (сръбски)
  5. Дионисиат
  6. Кутлумуш
  7. Пантократор
  8. Ксиропотам
  9. Зографски манастир (български)
  10. Дохиар
  11. Каракал
  12. Филотей
  13. Симонопетра
  14. Свети Павел
  15. Ставроникита
  16. Ксенофонт
  17. Григориат
  18. Есфигмен
  19. Пантелеймон (руски)
  20. Констамонит

Атонски скитове [ редактиране | редактиране на кода ]

Новия скит

Атонските скитове са малки монашески селища, състоящи се от отделни килия , каливи, исихастерии и постници, които са подчинени на определен голям манастир. Съществуват също и общежителни скитове, които по своята големина и структура по нищо не се отличават от атонските манастири, с изключение на формалния си статут, и подчинеността си на определен манастир (напр. румънския православен скит ? Свети Йоан Предтеча “). Основната отлика на атонските скитове от манастирите е липсата на право на участие в органите на самоуправлението на монашеската република и на поземлена собственост, което ги поставя в пряка зависимост от съответния манастир, върху чиято земя са построени. До началото 1990-те години атонските манастири са както общежителни (или киновиални, в които монасите живеят заедно и се подчиняват на един игумен и единни монашески правила или устав), така и отделножителни ( идиоритмични ). След като през 1992 г. и манастирът Пантократор приема принципа на общежитието, всички атонски манастири вече са общежителни. Повечето от скитовете в Атон са идиоритмични (отделножителни).

Прекръстени с официален указ местности на Света гора на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Йованица [4] Γιοβ?ντσα Литария Λιθ?ρια [5] възвишение в Ю част на Света гора на И от Нова Тиваида (266,8 m) [4]
Микри Йованица [4] или Микри Йованца Μικρ? Γιοβ?ντσα Воскотопи Βοσκοτ?πι [5] местност в Ю част на Света гора на И от Нова Тиваида [4]
Мегали Йованица [4] или Мегали Йованца Μεγ?λη Γιοβ?ντσα Мегали Номи Μεγ?λη Νομ? [5] местност в Ю част на Света гора на И от Нова Тиваида [4]
Кулцу [4] Κουλτσο? Кладия Κλαδι? [5] пристанище на ЮЗ от Ватопед [4]
Комикитадико Греки [4] Κομικιτ?δικο Γρ?κι Рахони Ραχ?νι [5] възвишение в Ю част на Света гора на СИ от Нова Тиваида [4]
Гале Маджигра [4] Γκαλ? Ματζ?γρα Велона Βελ?να [5] възвишение на С от Скала Зографу (394,4 m) [4]
Бурада [4] Μπουρ?ντα Рема Ρ?μα [5] река на З от Пантелеймон [4]
Букоровица [4] Μπουκορ?βετσα Спитакия Σπιτ?κια [5] местност на СЗ от Пантократор [4]
Пенир Πεν?ρ Ликорема Λυκ?ρεμα [5] река
Кулцу [4] Κουλτσο? Врахаки Βραχ?κι [5] нос на ЮЗ от Ватопед [4]
Джувели [4] Τζο?βελη Псилома Ψ?λωμα [5] възвишение на СИ от Зограф [4]
Грапавица [4] Γραπαβ?τσα Корифи Κορφ? [5] възвишение на Ю от Есфигмен (265 m) [4]
Караули Лакос [4] Καραο?λι Λ?κκο? Алепофолия ?λεποφωλι? [5] река на И от Скала Хиландариу, вливаща се при нос Караули [4]
Ак Караула [4] ?κ Καραο?λι Скопия Σκοπι? [5] нос на И от Скала Хиландариу [4]
Кулцу [4] Κουλτσο? Перасма Π?ρασμα [5] местност на ЮЗ от Ватопед [4]
Ак Йованица ?κ Γιοβ?ντσα Номес Νομ?? [5]
Караули [4] Καραο?λι Корфулес Κορφο?λε? [5] връх на СИ от Урануполи [4]
Мегали Вигла [4] Μεγ?λη Β?γλα Мити Μ?τη [5] връх на СИ от Урануполи (510,2 m) [4]
Ормос Хляду [4] ?ρμο? Χλιαδο? Лиманаки Λιμαν?κι [5] гора в северната част на Света гора на И от Кумица [4]
Палио Караули Παλι? Καραο?λι Скопос Σκοπ?? [5] местност по северната част на светогорската граница [4]
Грекия [4] или Грека Γρ?κα Рахони Ραχ?νι [5] възвишение на ЮЗ от Ивирон или на СЗ от Пантократор [4]
Чатал Τσατ?λι Дендрулия Δενδρο?λια [5]
Чатал [4] Τσατ?λι Рема Ρ?μα [5] местност на Ю от Филотей [4]
Мегали Вигла Μεγ?λη Β?γλα Скопос Σκοπ?? [5] възвишение на З над Великата Лавра [4]
Вигла [4] Β?γλα Ститос Στ?θο? [5] възвишение на Ю от Великата Лавра [4]

Други [ редактиране | редактиране на кода ]

На Света гора е наречена улица ?Света гора“ в квартал ? Лозенец “ ( Карта ) и улица ?Атон“ в кварталите ? Разсадник-Коньовица “ и ? Илинден “ ( Карта ) в София .

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ В ролята си на Вселенски патриарх
  2. ↑ Конституция на Гърция, глава Трета Устройство на Света гора
  3. ↑ Is there a monastery in Greece that won't even allow female animals?
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 ?Генеральный штаб“.
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Β. Δι?ταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περ? μετονομασ?α? συνοικισμ?ν, κοινοτ?των κα? θ?σεων // Εφημερ?? τη? Κυβερν?σεω? του Βασιλε?ου τη? Ελλ?δο? Τε?χο? Πρ?τον (Αριθμ?? Φ?λλου 150). Εν Αθ?ναι?, ?κ το? Εθνικο? Τυπογραφε?ου, 6 Αυγο?στου 1969. σ. 1081. (на гръцки)
     Портал „Македония“          Портал ? Македония “     
Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Света_гора&oldid=12183085 “.