Обединени арабски емирства

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обединени арабски емирства
???????? ??????? ???????
      
Девиз:  ???? ????? ??????
?Бог, нация, президент“
Химн:   ???? ?????
Местоположение на ОАЕ
Местоположение на ОАЕ
География и население
Площ 83 600 km²
( на 114-то място )
Води незначителен%
Климат сух
Столица Абу Даби
Най-голям град Дубай
Официален език
Религия 76% ислям
13% християнство
7% индуизъм
2% будизъм
2% други религии
Демоним емират
Население (2020) 9 282 410
( на 92-ро място )
Гъстота на нас. 118 души/km²
( на 110-о място )
Градско нас. 87%
( на 27-о място )
Управление
Форма федерална ислямска изборна полуконституционна монархия
Президент Мохамед ибн Заид ал-Нахаян
Министър-председател Мохамед бин Рашид ал-Мактум
Организации ООН
Законодат. власт Върховен федерален съвет
История
Рас ал-Хайма 1708 г.
Шарджа 1727 г.
Абу Даби 1761 г.
Ум ал-Куейн 1768 г.
Аджман 1816 г.
Дубай 1833 г.
Фуджейра 1879 г.
Независимост от Великобритания 2 декември 1971 г.
Членство в ООН 9 декември 1971 г.
Присъединяване на Рас ал-Хайма към ОАЕ 10 февруари 1972 г.
Икономика
БВП (ППС, 2023) Повишение 895,166 млрд. щ.д. [1]
( на 34-то място )
БВП на човек (ППС) Повишение 88 961 щ.д. [1]
( на 6-о място )
БВП (ном., 2023) Повишение 509,179 млрд. щ.д. [1]
( на 32-ро място )
БВП на човек (ном.) Понижение 50 602 щ.д. [1]
( на 20-то място )
ИЧР (2021) 0,911 [2] ( много висок )
( на 26-о място )
Джини (2018) 26,0 ( нисък )
Прод. на живота 79 години (2020) [3]
( на 45-о място )
Детска смъртност 5,3/1000 (2020) [3]
( на 181-во място )
Грамотност 93,8% (2015) [3] %
( на 94-то място )
Валута ОАЕ дирхам ( AED )
Други данни
Часова зона GST ( UTC+4 )
Формат на датата дд/мм/гггг
Автомобилно движение дясно
Код по ISO AE
Интернет домейн .ae , ??????.
Телефонен код +971
ITU префикс A6A-A6Z
Официален сайт u.ae
Обединени арабски емирства в Общомедия

Обединените арабски емирства (на арабски : ???? ???????? ??????? ??????? , [ал-Имара?т ал-Араб?я ал-Мута?хида]) (съкратено: ОАЕ , разговорно: Емиратите ) са арабска държава, разположена в югоизточната част на Арабския полуостров в Югозападна Азия .

Тя включва 7 емирства : Абу Даби , Аджман , Дубай , Рас ал-Хайма , Ум ал-Куейн , Фуджейра и Шарджа . Някои от изброените емирати попадат под определението за микродържава .

География [ редактиране | редактиране на кода ]

Обединените арабски емирства са разположени в Югозападна Азия , на Арабския полуостров , покрай бреговете на Персийския и Оманския заливи . Стратегическото географско разположение на страната на южните подстъпи към Ормузкия проток я прави важна транзитна база в транспорта на нефт . [4] На изток ОАЕ граничат с Оман (дължина на границата 410 km), на юг и югозапад със Саудитска Арабия (730 km) и на северозапад с Катар (37 km). [5]

Площта на ОАЕ е около 77 700 km² (по други данни 82 900 km²). Тази стойност е приблизителна, тъй като голяма част от границите на страната преминават през пустинни райони, не са строго определени и са предмет на спорове между отделните страни. [6] Не е изяснена и принадлежността на някои острови, оспорвани от Иран и Катар. [7]

Бреговата линия на ОАЕ с Персийския залив е с дължина над 650 km, а с Оманския залив ? 190 km. Бреговете са предимно ниски, изрязани с плитки заливи, съпроводени с множество малки острови, а на значително протежение се простират коралови рифове. Голяма част от крайбрежните райони са заети от пресъхнали солени езера, достигащи далеч навътре в сушата. Най-голямото естествено пристанище е Дубай , но и на няколко други места, като Абу Даби и Шарджа, са изградени пристанища, позволяващи акостирането на големи кораби. В страната преобладават пясъчните и солончаковите пустинни равнини, като на запад се простират каменистите пустини (хамади), а на юг крайбрежната низина преминава в пясъчната пустиня Руб ел-Хали , продължаваща и в Саудитска Арабия. В тези пустинни области са разположени 2 големи оазиса  ? Ал-Джива на юг и Ал-Бурайми на изток (голяма част от който е на територията на Оман). В източната част се намира планината Хаджар , съставна част на Оманските планини , където се издига най-високата точка на страната ? 1127 m. Те са изградени от варовици, серпентинити и шисти. [8]

Климатът на ОАЕ е сух и горещ. През най-топлите месеци юли и август средните температури са 30 ? 35 °C, а максимални по крайбрежието надхвърлят 48 °C . [9] Средните температури през януари и февруари са около 20 °C, а минималните между 10 °C и 14 °C. [10] В края на лятото влажният югоизточен вятър , наричан шарки (на арабски: източен ), прави крайбрежните области особено неприятни. Средното годишно количество на валежите по крайбрежието е под 120 mm, но в планинските части достига до 350 mm. Дъждовете често падат във вид на кратки интензивни порои, които наводняват сухите през останалото време речни корита. [11] Не са рядкост и силните пясъчни бури . В оазисите се отглеждат лозя, финикова палма, лимони, манго, банани, тютюн и др., а от естествената растителност са характерни акацията и тамариксът. В планинските райони растителността е от саванен тип. Животинският свят е представен главно от пустинни животни ? пустинен заек, газела, някои видове гущери и змии. Във водите на Персийския залив се добиват перли. [8]

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Преди откриването на нефта по тези земи през 1950 г. ОАЕ е група от силно изостанали и неразвити държавици под закрилата на Великобритания . Петролната индустрия довежда до бърз икономически растеж и модернизация, което помага на емирствата да се освободят от британска зависимост в началото на 70-те години. По-голямата част от петрола на страната е открита в Абу Даби, което го прави най-богатото и силно измежду седемте емирства.

Държавно устройство [ редактиране | редактиране на кода ]

Политическа карта на емирствата

Със стабилна икономика, поддържана от нефтената индустрия, ОАЕ се славят с един от най-високите стандарти на живот в света. Конституцията на ОАЕ, приета с независимостта през 1971 г. временно, а през 1996 г. ? окончателно, постановява федерално правителство, като оставя много власт на емирствата. Правителството има изпълнителна, законодателна и съдебна власт, като изпълнителната има най-големи правомощия. В страната няма политически партии и избори. От самото начало пред ОАЕ стоят много предизвикателства, за които мнозина смятат, че ще доведат новата федерация до провал. Страната е имала спорове за границите със Саудитска Арабия и Оман, а наред с това и вътрешни конфликти за власт между емирствата. Освен това още през 1971 г. Иран завзема островите Абу Муса , Тунб ал Кубра и Тунб ас Сухра в Персийския залив, за които ОАЕ са предявявали претенции преди това.

Политически страната е стабилна от десетилетия, водена от емира на Абу Даби шейх Зайед бин Султан ал-Нахаян до неговата смърт през 2004 г. Той е наследен на поста владетел на Абу Даби от най-големия си син, шейх Халифа бин Зайед ал-Нахаян , който става и президент на ОАЕ. Въпреки че държавните институции са близки с тези в демократичните страни, най-важните и отговорни постове се предават по наследство, като всяка управляваща фамилия представя своя народ. Политиката е процес на задоволяване на претенциите на управляващите фамилии, а също така и на заможните търговци и духовни водачи.

Седемте емирства и техните сегашни владетели
  • Абу Даби Абу Даби  ? шейх Мохамед ибн Заед ал-Нахаян, от 2004 г.
  • Аджман Аджман  ? шейх Хумаид бин Рашид ал-Нуайми, от 1981 г.
  • Дубай Дубай ? шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум, от 2006 г.
  • Фуджейра Фуджейра ? шейх Хамад бин Мухамад ал-Шарка, от 1974 г.
  • Рас ал-Хайма Рас ал-Хайма ? шейх Сауд бин Сакр ал-Касими, от 2010 г.
  • Шарджа Шарджа ? д-р шейх Султан бин Мухамад ал-Куасими, от 1987 г.
  • Ум ал-Куейн Ум ал-Куейн ? шейх Рашид бин Ахмад ал-Муала, от 1981 г.

Население [ редактиране | редактиране на кода ]

Населението на ОАЕ към 2020 г. е 9 992 083 души, като 87,9% са имигранти. [3] Около 59,4% от населението са южноазиатци (включително от Индия 38,2%, от Бангладеш 9,5%, от Пакистан 9,4%, други 2,3%), а останалите са араби (11,6%), египтяни 10,2%, филипинци 6,1%, други 12,8%. [3]

Повечето от гражданите са мюсюлмани. Ислямът е официална религия в ОАЕ, като има и значителни малцинства, проповядващи християнство и други религии. Арабският език е официалният език на страната и се използва от правителството и държавните служители, докато английският е все по-важен в търговията и икономиката.

През 2015 г. 93,8% от населението е грамотно. [3]

По-големи градове в страната са Абу Даби , Аджман , Алайн , Рувайс , Диба , Диба ал-Хесн , Диба ал-Бая , Дубай , Фуджейра , Калба , Кавр Факкан , Мина Джабал Али , Мина Сакр , Мина Заийд , Рас ал-Хайма , Ум ал-Куейн , Ютуф , Шарджа , Сила .

Българска общност и отношения с България [ редактиране | редактиране на кода ]

През октомври 2015 г. българското правителство решава да открие посолство в град Абу Даби. Мотивацията е, че ?ОАЕ придобива значително влияние на регионално и международно равнище и се превръща в световен икономически и търговски център с огромно влияние и авторитет.“ [12]

Към 2015 г. българската общност в ОАЕ наброява около 3500 души и е една от най-големите български общности в Близкия изток. [12]

Икономика [ редактиране | редактиране на кода ]

Изглед в Дубай

Богатството на ОАЕ основно се основава на износа на нефт и природен газ, който формира 33% от БВП на страната. ОАЕ е третият най-голям нефтопроизводител в Персийския залив след Саудитска Арабия и Иран (поради военните действия иракското нефтено производство се мени постоянно и не се отчита). От 1973 г. ОАЕ претърпява пълно преобразуване от беден регион на малки пустинни емирства до модерна страна с висок стандарт на живот. БВП на човек от населението не е много под тези на западноевропейските държави, а приходите от петролни продажби и умерената външнополитическа позиция са позволили на държавата да играе важна роля по въпросите, засягащи региона.

В последните години правителството търси начини да намери други източници на доходи и да намали зависимостта от нефтените залежи. Сред резултатите на тези усилия е постоянното развитие на туризма, основан на крайбрежни, пустинни и спортни курорти и инфраструктура. Успехът на тези начинания, заедно с други фактори като сравнително евтините стоки, високите температури, които преобладават през цялата година, инженерните чудеса като Бурж Ал Араб и Палмовите острови , както и добрите отношения със Запада, довеждат до това, че в днешни дни много хора наричат малката държава Хонконг на Близкия изток .

Работници имигранти съставляват 85% от работната сила. [3]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. а б в г World Economic Outlook Database, October 2019 // Международен валутен фонд . Посетен на 8 февруари 2020.
  2. Human Development Index (HDI) // Програма на ООН за развитие . Посетен на 8 февруари 2020.
  3. а б в г д е ж MIDDLE EAST :: UNITED ARAB EMIRATES // Централно разузнавателно управление (ЦРУ). Архивиран от оригинала на 2019-01-04. Посетен на 8 февруари 2020.
  4. UAE Oil and Gas // Uae.gov.ae, 19 юни 1999. Архивиран от оригинала на 2008-07-05. Посетен на 15 юли 2009.
  5. Saudi-UAE Disputes // Arabmediawatch.com, 21 август 1974. Посетен на 15 юли 2009.
  6. About Abu Dhabi // Aldar.com. Архивиран от оригинала на 2009-12-21. Посетен на 15 юли 2009.
  7. UAE Disputes, International UAE Disputes, UAE Boundary Dispute, UAE National Disputes, UAE Emirate Disputes, Claims Three Islands, Abu Musa Island, Greater & Lesser Tumb, The History of Islands, Human Resources UAE, Arab Emirates // Uaeprison.com, 14 май 2007. Посетен на 15 юли 2009.
  8. а б ( (ru) ) ≪Большая Советская Энциклопедия≫ ? Объединённые Арабские Эмираты, раздел (Природа) т. 18, стр. 257
  9. ≫ UAE Climate // Manmm.net. Архивиран от оригинала на 2016-01-12. Посетен на 15 юли 2009.
  10. Abu Dhabi Weather // Abudhabi.ms, 8 март 2007. Посетен на 15 юли 2009.
  11. In Pictures | Flooding in the UAE // BBC News, 15 януари 2008. Посетен на 15 юли 2009.
  12. а б България открива посолство в Абу Даби // Дневник, 30 октомври 2015. Посетен на 10 март 2016.