Маргарита Дупаринова

Маргарита Дупаринова
	Маргарита Дупаринова
българска актриса
Родена	1 юли 1921 г. София , Царство България
Починала	3 ноември 2005 г. (84 г.) София , Република България
Погребана	Централни софийски гробища , София , Република България
Националност	България
Актьорска кариера
Театрални награди	Димитровска награда ; Аскеер (1998)
Политика
Партия	БЗНС
	Депутат
	Народен представител в: ; II НС III НС IV НС V НС VII НС VIII НС IX НС
Семейство
Братя/сестри	Стефан Кънев
Съпруг	Апостол Карамитев
Деца	Момчил Карамитев ; Маргарита Карамитева
Уебсайт	Страница в IMDb

Маргарита Спасова Дупаринова е българска театрална актриса, народен артист.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Родена е на 1 юли 1921 г. Тя е дъщеря на Спас Дупаринов , деец на БЗНС , убит през 1923 г. Още като студентка участва в нелегални комунистически и земеделски групи.

През 1944 г. завършва Държавната театрална школа при Народния театър ?Иван Вазов“ .

През същата година изиграва ролята на Милкана от пиесата на Рачо Стоянов ? Майстори “. В състава на Народния театър е неизменно от 1946 до 1990 г.

Била е народен съветник в Софийския градски народен съвет , както и член на Комитета за изкуство и култура . Два пъти получава Димитровска награда ^[1]. Освен това е член на УС на БЗНС. ^[2]

Трайни впечатления остават и ролите ? в Телевизионния театър на Българската телевизия, сред които се откроява постановката ? Харолд и Мод “.

Маргарита Дупаринова е съпруга на големия български актьор Апостол Карамитев . От брака си имат син и дъщеря, които са също актьори ? Момчил Карамитев и Маргарита Карамитева .

В последните години от живота си участва в документален филм за поредицата на БНТ ? Умно село “.

През 2001 г. е удостоена с орден ?Стара планина“ . ^[3]

Умира на 3 ноември 2005 г. в София.

Театрални роли [ редактиране | редактиране на кода ]

Създава забележителни сценични образи, сред които са:

?Майстори“ ( Рачо Стоянов ) ? Милкана
?Ромео и Жулиета“ ( Уилям Шекспир ) ? Жулиета
? Мария Стюарт “ ( Фридрих Шилер ) ? кралица Елизабет
?От ума си тегли“ ( Александър Грибоедов ) ? София
Призраци ( Хенрик Ибсен ) ? Фру Алвинг

Телевизионен театър [ редактиране | редактиране на кода ]

?Племенникът“ (1988) ( Панчо Панчев )
?Ретро“ (1988) ( Александър Галин ), 2 части
?Недоразумението“ (1986) ( Албер Камю )
?Змейова сватба“ (1984) (от П. Ю. Тодоров , реж. Вили Цанков )
?Хоро“ (1982) ( Антон Страшимиров )
?Прекрасната свинарка“ (1980) ( Марти Ларни )
?Нон стоп“ ( Мачей Бородов ) (1978)
?Дона Росита“ ( Федерико Гарсия Лорка ) ? старата мома
?Приказки от един живот“ (1977) ( Олга Кръстева )
? Харолд и Мод “ (1977) (по пиесата на Колин Хигинс , реж. Хачо Бояджиев ) ? г-жа Шазен, майката на Харолд
?Забравете Херострат“ (1975) ( Григорий Горин )
?Змейова кватба“ (1973) ( Петко Тодоров )
?Изповедта на един клоун“ (1973) ( Хайнрих Бьол )
?Виждали ли сте някога река?“ (1972) ( Ангел Вълчанов )

Награди и отличия [ редактиране | редактиране на кода ]

Филмография [ редактиране | редактиране на кода ]

Година	Филми	Серии	Роля
2002	Каре		(гласът на Катя)
1989	1952: Иван и Александра
1991 ? 1992	Любовниците	8	мама Кети (в 4-та серия)
1975	Авантюрите на Виктор	5	Габриела Щилянова, флейтофилка
1969	Буна
1969	Снаха		Гина

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

Валерия Кардашевска. Маргарита Дупаринова ? обречена да служи на театъра . София, Българска книжница, 2011, 208 с.

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България , ДПК ?Димитър Благоев“, 1977, с. 268.
↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България , Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 296.
↑ Указ № 142 от 23 май 2001 г.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Отиде си актрисата Маргарита Дупаринова , Vesti.bg, 3 ноември 2005
Маргарита Дупаринова в Internet Movie Database
Маргарита Дупаринова в КиноПоиск

[1] Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България , ДПК ?Димитър Благоев“, 1977, с. 268.

[2] Народни представители в девето народно събрание на Народна република България , Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 296.

[3] Указ № 142 от 23 май 2001 г.

[1]

[2]

[3]