Коста Абраш

Коста Абраш
Коста Абрашеви?, Kosta Abra?evi?
	Коста Абраш Коста Абрашеви?, Kosta Abra?evi?
сръбски поет
Роден	29 май 1879 г. Охрид , Османска империя
Починал	20 януари 1898 г. (18 г.) Шабац , Кралство Сърбия
	Коста Абраш в Общомедия

Коста Наумов Абраш или Абрашевич (на сръбски : Коста Абрашеви? или Kosta Abra?evi? ; на македонска литературна норма : Коста Абраш ) е сръбски поет от Македония . Пише на сръбски език и е приеман за родоначалник на пролетарската поезия в сръбската литература. В Северна Македония е смятан за ?македонски писател“ от групата на така наречените двудомни писатели .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е в Охрид през 1879 година. Родителите му са патриаршисти , които тогава са сърбомани и гъркомани . Според съвременната историография в Северна Македония баща му Наум е ?македонец“, ^[1]^[2]^[3] а майка му Сотира е гъркоманка. ^[4] Първите девет години от живота си прекарва в родния си град, като учи в гръцкото училище, след което живее и твори в Сърбия . Учи в Шабац , където се повлиява от социалистическите идеи и основава политическо-литературен кръжок, който издава вестниците ?Омиров венац“ и ?Гърбоня“.

Започва да пише стихове, в които доминират социалистическите идеи и затова е наречен Червен поет . Още в гимназията в Шабац членува в литературната дружинка ?Поука“, която в 1898 година издава алманах, в който на първо място е неговото стихотворение ?Вила“. ^[5] Препитава се с преводи на немски поети.

Умира през 1898 година от туберкулоза в Шабац, когато е едва на 18 години. ^[5]

Стихотворенията на Абрашевич излизат в работнически и социалистически списания след смъртта му, а неговата стихосбирка е издадена в 1903 година от социалистическата младежка организация в Белград. Превеждан е на руски, унгарски, албански и румънски език. Известни са неговите стихотворения ?Свисти, ветре“ ( Звижди ветре ) и ?Червена“ ( Црвена ). ^[5]

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

Мило?кови?, M. Коста Абрашеви?. Живот и рад, Београд, 1951.

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Иван Абрашев

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ Тоциновски, Васил, ?ованка Сто?ановска-Друговац, Никола Наумов, Валентина Миронска-Христовска. Коста Абраш: (125 години од ра?а?ето), (матери?али од научниот собир одржан во домот на културата ?Григор Прличев“ Охрид, 6 ?уни 2004), Институт за македонска литература, Скоп?е, стр. 30.
↑ Тоциновски, Васил. Интимниот поетски разговор на Коста Абраш како колективно меморира?е, Институт за македонска литература, 2005, стр. 15-30. ISBN 9989-886-57-1 .
↑ Тодоровски, Гане. Македонската критика за XIX книжевен век, Феникс, Скоп?е, 2005, стр. 242. ISBN 9989-33-147-2
↑ Ристески, Сто?ан ?Ма?ката на Коста Абраш не била Гркинка“ НОВА Македони?а. - ISSN 0350-4298. ? 49, 16558[16557] (26 февруари 1993), стр. 11.
↑ ^а ^б ^в ?ованови?, Маринела, Нада Филева. Мал охридски литературно-научен лексикон. Охрид, Градска библиотека ?Григор Прличев“, 2002. ISBN 9989-911-18-5 . с. 7. (на македонска литературна норма)

Членска карта на Културното дружество ?Коста Абрашевич“, Скопие
Мястото на къщата на Абраш в Охрид
Бюст на Коста Абраш в Белград
Единствената снимка на Коста Абраш с двама негови приятели

[1] Тоциновски, Васил, ?ованка Сто?ановска-Друговац, Никола Наумов, Валентина Миронска-Христовска. Коста Абраш: (125 години од ра?а?ето), (матери?али од научниот собир одржан во домот на културата ?Григор Прличев“ Охрид, 6 ?уни 2004), Институт за македонска литература, Скоп?е, стр. 30.

[2] Тоциновски, Васил. Интимниот поетски разговор на Коста Абраш како колективно меморира?е, Институт за македонска литература, 2005, стр. 15-30. ISBN 9989-886-57-1 .

[3] Тодоровски, Гане. Македонската критика за XIX книжевен век, Феникс, Скоп?е, 2005, стр. 242. ISBN 9989-33-147-2

[4] Ристески, Сто?ан ?Ма?ката на Коста Абраш не била Гркинка“ НОВА Македони?а. - ISSN 0350-4298. ? 49, 16558[16557] (26 февруари 1993), стр. 11.

[Мал_охридски-5] а ^б ^в ?ованови?, Маринела, Нада Филева. Мал охридски литературно-научен лексикон. Охрид, Градска библиотека ?Григор Прличев“, 2002. ISBN 9989-911-18-5 . с. 7. (на македонска литературна норма)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]