от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клод Луи Ектор, херцог дьо Вилар
(на
френски
:
Claude Louis Hector de Villars
) е
маршал
на
Франция
, последният от великите военачалници на крал
Луи XIV
. Воюва в
Холандската война
(1672 ? 1678), а през 1687 г. е изпратен в
Бавария
, за да преговаря за съюз между нея и Франция. През същата година е произведен в чин маршал. След служба като посланик във
Виена
(1698 ? 1701), той е сред френските командири във
Войната за испанското наследство
(1701 ? 1714) и постига блестящи победи при Фрайдлинген (1702) в Баден и Хьохщетд (1703) в Бавария. През
1704
г. потушава голямо въстание във Франция, известно като Камисард.
[1]
През 1709 г. завършва наравно срещу армиите на
херцог Марлборо
и принц
Евгений Савойски
в
битката при Малплаке
,
[2]
с което дава шанс на Франция да се измъкне непобедена от войната.
[3]
През следващите години той успешно защитава френската граница, а през 1712 г. побеждава принц Евгений при
Денен
. През 1713 ? 1714 г. преговаря с него за сключването на
договора от Ращат
. Член на Съвета на регентството (1715 ? 1723), участва в администрацията и е върховен командир на френската армия във
войната за полското наследство
(1733 ? 1735). След смъртта си оставя ценни
мемоари
.
[4]
- ↑
Claude C. Sturgill,
Marshal Villars and the War of the Spanish Succession
, Lexington 1965, p. 59
- ↑
Има специално изследване по въпроса: Hilarie Belloc,
Malplaquet
, London 1911
- ↑
The Treaties of the War of the Spanish Succession. An Historical and Critical Dictionary
, ed. by Linda Frey and Marsha Frey, London 1995, pp. 478 ? 480
- ↑
The Wordswoth Dictionary of Military Biography
, London 1990, pp. 305 ? 306
Нормативен контрол
| |
---|
|