|
|
|
Прякор
| Мокана
|
---|
Роден
| Иван Георгиев Моканов
20 февруари
1912
г.
|
---|
Починал
| 13 април
1982
г.
(на 70 г.)
|
---|
Пост
| Защитник
|
---|
|
|
|
|
|
|
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
|
Иван Георгиев Моканов
(20 февруари 1912 ? 13 април 1982) е
български
футболист
и треньор по футбол. Легендарна фигура в историята на
Владислав (Варна)
и впоследствие на
Черно море (Варна)
.
Моканов започва да играе футбол в кварталния клуб Преслава (Варна), който през 1930 г. става клон на
Владислав (Варна)
. Именно в този период, на 18-годишна възраст, облича фланелката на Владислав. През следващите 15 години е основен стълб в защитата на отбора. Отличава се с физика и сила на удара. Щатен изпълнител на пряк свободни удари и дузпи. Дългогодишен капитан на състава, а след 1940 г. и играещ треньор. Изиграва над 300 мача за клуба в различните първенства.
С Владислав печели титлата от
Държавното първенство
през
сезон 1934
. Определен от софийския вестник ?Спорт“ за най-добър играч във финала срещу
Славия
, в който варненци побеждават с 2:0.
[1]
Двукратен вицешампион в
Националната футболна дивизия
през
1937/38
и
1938/39
. Участва във всички мачове през трите сезона, в които се провежда дивизията, с изключение на един, в който Владислав печели служебно заради неявяване на съперника. Записва общо 53 мача в дивизията, в които бележи 10 гола.
След сливането на Владислав с
Тича
в началото на 1945 г. става лидер и капитан на
обединения клуб
. В кариерата си има само една пропусната дузпа ? на 16 декември 1945 г. в двубой срещу
Торпедо (Москва)
. Седмица по-късно изиграва последния си мач като активен футболист, когато Сборен отбор на Варна побеждава с 1:0 Сборен отбор на София.
Между 1933 г. и 1940 г. Моканов изиграва 4 мача за
националния отбор
.
[2]
Дебютира на 21 май 1933 г. при катастрофалната загуба с 0:13 в контрола като гост срещу
Испания
.
[3]
След края на срещата Моканов, който е единственият футболист от извънстоличен клуб в състава, е посочен като главен виновник за поражението и е подложен на унищожителна критика. Отношението към него става причина дълго след това играчи от Варна да отказват поканите от националния тим.
Следващата му поява с екипа на България е на 25 декември 1934 г. при загуба с 3:4 от
Югославия
в мач за
Балканската купа
. Играе също в две контроли срещу
Германия
и
Словакия
през 1939 г. и 1940 г.
След края на състезателната си кариера Моканов остава на работа в
Черно море
. Първоначално е назначен за касиер на клуба. През 1948 г. завършва Държавната треньорска школа. От 1 януари 1949 г. е назначен за старши треньор на ?моряците“. Води отбора в продължение на 11 години. Отличава се с нюх към откриването на млади таланти и налагането им в представителния отбор. През
сезон 1953
извежда Черно море до 3-то място в ?А“ група. Сменен е през 1960 г. от
Лозан Коцев
.
Вторият му период начело на отбора е между 1964 г. и 1968 г. В него Черно море постига престижни успехи в международни мачове. На 8 юни 1966 г. варненци побеждават
Аякс Амстердам
във Варна с 3:1.
[4]
През същата година надиграват с 1:0
Нотингам Форест
като гост по време на турне в Англия. Третият му период като старши треньор на тима е през сезон 1979/80. През 2013 г., по случай 100-годишнината на Черно море, Моканов посмъртно е награден със Златна значка на БФС за особено големи заслуги за развитието на българския футбол.
- Владислав
- Черно море
- Статия за Иван Моканов
- sportnabiblioteka.bg
- ISBN 978-619-190-048-0
- Ст. Янев, П. Герчев, Д. Димитров, В. Свраков, ?Футболна Варна“, издание ?Георги Бакалов“, Варна, 1988 г.
- chernomorepfc.bg
- И. Пиндиков, В. Свраков, ?История на Спортен Клуб Владислав“, издателство ?Contour“ Варна, 2004 г.
- ISBN 978-954-579-997-6
- ISBN 978-954-579-878-8
- ISBN 978-954-579-911-2
- ISBN 978-954-579-850-4