- Тази статия е за
историческия град и днешните села Стар и Нов Дойран
. За селото в Гърция вижте
Дойран (Гърция)
.
Дойран
(варианти
Дорян
,
Догрян
, паралелно име
Полин
,
Поленин
,
Полянин
, на
македонска литературна норма
:
До?ран
; на
гръцки
:
Δο?ρ?νη
,
Дойрани
, на
турски
:
Doyran
) е бивш
град
в
Македония
, разположен на югозападния бряг на
Дойранското езеро
, разрушен напълно през
Първата световна война
.
Днес името
Дойран
носят 3 села:
- село Стар Дойран (363 жители) в
Северна Македония
, курорт, център на община
Дойран
, разположено на мястото на бившия град;
- село Нов Дойран (1100 жители) в Северна Македония, разположено на 5 километра северно от стария град, възникнало след Първата световна война;
- село
Дойран
(183 жители) в
Гърция
, дем
Кукуш
, разположено на югоизточния бряг на Дойранското езеро на мястото на старата Дойранска гара.
Дойранската котловина
е разположена в югоизточния край на
Северна Македония
и Северна
Гърция
. Обградена е от планините
Беласица
от север,
Круша
от изток и ниските ридове Кара тепе,
Дуб
и Поския от запад. Най-ниските части на котловината са заети от
Дойранското езеро
. Между езерото и първите склонове на Беласица е разположена местността Гьолбаш или Главата на езерото (днес в по-голямата си част в Гърция), през която текат реките Коджа Су, Николичка и Поповска. Към котловината водят два прохода ? от изток Дуат тепе (между Беласица от север и Круша от юг) и от запад Дервент. Котловината е отворена от юг и в нея преобладава средиземноморският климат с топло и сухо лято и меки зими. Поради този климат в котловината растат всякакви житни и зеленчукови растения и средиземноморските
овошки
, като
смокини
. Езерото е богато на риба ?
червеноперка
,
сом
и други.
Първите засвидетелствани от античните автори обитатели на района около Дойранското езеро (в античността
Празиас
или
Празиада
) са
пеоните
.
Хипократ
в V век пр. Хр. пише, че страната около Празиас е гореща и блатиста и страда от много наводнения. Жителите ? живеят в къщи от дърво и тръстика, построени в самата вода и използват лодки еднодръвки.
Херодот
също в V век пр. Хр. казва в Пета книга на своята ?История“, че пеоните около езерото Празиас, тогава заемащо почти цялата Дойранска котловина, са
многоженци
и живеят в
къщи върху наколни платформи
, до които се стига по един-единствен тесен мост.
[1]
Дори в XIX век сър
Джон Лъбок барон на Ейвбъри
споменава, че
румелийските
рибари, живеещи около езерото Празиас живеят в дървени къщи, построени над водата, подобно на тези от времето на Херодот.
[2]
Във II век пр. Хр. на брега на Дойранското езеро вече има град, наречен
Тавриана
, споменат от
Страбон
в прочутата му ?География“. Градът влиза в границите на
Македонската държава
, а след падането ? е част от
Римската империя
и по-късно от
Византия
. Тавриана е разположен в местността
Топлец
, на северозападния бряг на езерото, където още в началото на XX век са открити много гръцки гробници и надписи.
След заселването на
славяните
на
Балканския полуостров
някъде към IX век Тавриана може би вследствие на епидемия от холера е изоставен и градът се премества няколко километра на юг на мястото на днешния Стар Дойран, като получава ново име
Полин
? име, което се използва от българското население до унищожението на града.
[3]
През Средновековието градът е на границата между
България
и
Византия
и често влиза ту в едната, ту в другата държава.
В 1332 година градът е завоюван от
сръбския
крал
Стефан Душан
, а след разпадането на Душановата държава в 1355 година, Полин влиза в малкото феодално владение на
Богдан
, чиято столица е крепостта
Женско
(Гинекокастрон). След разгрома на
Вълкашин
и
Углеша
Мърнявчевичи от
османските турци
в
битката при Черномен
през 1371 година пътят към Македония е отворен и Полин е завоюван през зимата на 1371/1372 година от османския пълководец
Евренос бей
.
С появата на османските турци се появява и новото име на града
Дойран
. Във втората половина на XV век Дойран е център на
нахия
от няколко селски общини. В 1519 година според запазени османски документи в Дойран живеят 232 семейства, от които само 3 са мюсюлмански, останалите 229 християнски. През XVII век османският пътешественик
Евлия Челеби
пише за Дойран:
?
|
Цялата му рая е от
гръцки
и
български
неверници. Мюсюлманите са малко, а мнозинството са християните.
[4]
|
“
|
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от
вилаета
Малешева от 1621 ? 1622 година е отбелязано село Дойран с 333
джизие
ханета
(домакинства).
[5]
Войните с
Унгария
и
Хабсбургите
от XVI и XVII век допринасят за икономическия просперитет на града, който постепенно се превръща във важен занаятчийски център. С този възход през XVII век постепенно се променя и демографската картина на града след масово заселване на
турско
население. Така Дойран придобива традиционния си и за по-късния период вид на град от две части ? долен град ? Вароша, където живее християнското население и горен, където живее турското и циганското мюсюлманско население.
Градът е изграден амфитеатрално в стила на
Цариградската
и
Солунската
архитектура и тъй като напомнял на Солун го наричали
Малкият Солун
. Има калдъръмени улици, водопровод с чиста вода, каптирана от изворите над града и доведена до много градски чешми чрез керамични тръби, градска баня ?
хамам
, който обслужвал всички жители ? мъже и жени, християни и мюсюлмани, три църкви и три джамии, няколко училища и часовникова кула.
Към XVIII век Дойран вече напълно придобива облика на голям търговски център. В турски документи и в рапортите на френските консули в Солун се говори за панаир в Дойран, който привличал търговци от цялата околия. Започва да се развива и търговия с
Австрия
и други европейски държави. Много дойрански търговци се заселват във Виена, един от които е известният Кирил Николич, дал голям принос за просветата в града чрез изпращане на парични средства за помощ на бедните деца в дойранското училище. В Дойран в края на XVII век е роден големият български зограф и поет
Христофор Жефарович
. Една султанска заповед от 1751 година сочи Дойран като център на
хайдутство
.
[6]
Стопанският възход на Дойран е още по-забележителен през първата половина на XIX век, когато не само жителите на града се увеличават (над 2000 в средата на века), но и градът става административен и стопански център на Дойранската
каза
. В Дойран е роден архимандрит
Теодосий Синаитски
, основал първата българска печатница в
Солун
в 1838 година.
В XIX век Дойран е главен град на
Поленинската епархия
и постепенно става един от центровете на българското движение за църковна независимост. В 1848 година
Йордан Хаджиконстантинов Джинот
се опитва да отвори българско училище в Дойран, но е изгонен от гръцкия владика
Антим
, който му заявява: ?Аз виждам, че си дошъл тук да размиряваш българите. До довечера да се махнеш от града“. В писмо до ?
Цариградски вестник
“ Джинот говори за духовното невежество на дойранските българи:
?
|
...они са Болгаре юрукопомаци, сос греческа литература са погрузени... Дорян,
Кукуш
, преку Вардар
Воден
...
[7]
|
“
|
В 1848 година дойранци построяват с доброволни помощи голямата катедрална църква ?
Свети Илия
“, чийто архитект е
Георги Новаков Джонгар
от велешкото село
Папрадище
.
[8]
С разгорещяването на борбата на българите за самостоятелна църква
Цариградската патриаршия
назначава в 1848 за владика в Дойран
Мелетий
, известен противник на българското богослужение и българското образование, наречен от населението Дели Милети (Лудия Милети) заради развратното си поведение. Но българската партия в града, начело с видните граждани
Киро Ристенин
, Коста Ичков,
Хаджи Дине
,
Христо Бръзицов
, Костадин Кьосев и Дине Ампов, успява да спечели в някои празнични дни в катедралния храм да се чете на български. Около 1850 година учител в Дойран е охридчанинът
Андроник Йосифчев
, който преподава само на гръцки, но и разпространява идеята за българската просвета.
[9]
В 1856 година няколко дойрански чорбаджии условят за учител в Дойран светогорския монах Арсений от
Галичник
, който за пръв път освен на гръцки започва да преподава два дни в седмицата и на български език. С това училище започва и възраждането на
българщината
в Дойран. След две години Арсений е уволнен от гръцкия владика. Градът на няколко пъти е посещаван от
Димитър Миладинов
, по това време учител в
Кукуш
, във връзка с неговата идея за отваряне на българска гимназия в Кукуш. И под негово ръководство на 8 юни 1858 година 29 български първенци от казите Дойран, Кукуш и
Карадаг
се обръщат с прошение към руския император, като молят да се разреши събирането на помощи в
Русия
за откриването на българска гимназия в Кукуш и за обзавеждането на български църкви.
След дълга борба с владиката Мелетий и след като населението в епархията, водено от будните кукушани,
заплашва с уния
, през 1859 година Мелетий е отзован и на 29 октомври
Партений Зографски
е ръкоположен за Поленински епископ. Унията все пак се осъществява през 1860 година и макар в Дойран тя да не успява да спечели поддръжници, малка част от населението в епархията ? остава вярна дори и след като през юни 1861 водачите на униатското движение ?
Йосиф Соколски
и
Драган Цанков
се отказват от нея. Партений Зографски отваря в Дойран отделно българско училище, в което преподава по
Ланкастърската метода
Киро Ристенин.
В 1863 година австрийският консул
Йохан Георг фон Хан
в ?Пътуване в районите на Дрин и Вардар, предприето в 1863 година“ пише за Дойран:
?
|
Дойран е седалище на полянинския архиепископ, който зависи от архиепископа на Солун. Има 600 мохамедански, 450
българско
-християнски, 15
влашко
-християнски, 25
еврейски
и 25
цигански
къщи.
[10]
|
“
|
?Положението на м?стото е пр?красно, особенно като се гледа откъмъ езерото. Една часть отъ градеца е построенъ по снишающата се постепенно височина, а другата покрай езерото. Минаретата и черковнит? кули показватъ, че населението е см?сено. Този градецъ има 1000 к?щи, отъ които 600 с? турски, 400 български и н?колко цигански.
Гръцката партия има доста още влияние и то чр?зъ владиката. При едно пом?щение на черквата владиката ме чакаше на вратата и ме покани да го пос?тя. Той ме задържа дод?то дойде л?каря, който б? българинъ и който б? водитель на гръцката партия. И двамата ми зап?ха хвалби за гръцката партия и на т?хнит? усп?хи въ Македония. Т? се оплакваха много отъ Европа, която е виновна, за д?то Турция не е още гръцка. Л?карьтъ мисл?ше, че Европа е задължена много на Гърция, за д?то Темистокалъ и Леонидъ с? възпр?пятствували па персийското нахлувание. Гърция тр?бвало да б?де най-силната държава около Ср?диземно море, понеже Турция, Мала Азия и долня Италия (Велика Гърция) иматъ гръцко население. Оставихъ ги да си говорятъ свободно и се зарадвахъ, когато се освободихъ отъ т?зи фанатици.
Да се слушатъ подобни взглядове тукъ не е н?що необикновенно. Всичко това е сл?дствие отъ училището,
[11]
въ което се изучава миналото на Гърция, запознаватъ най-добр? съ своята история и указватъ на своит? велики хора съ гордость, ?безъ които Европа щ?ла да висне още въ варваризмъ“, а пъкъ ср?днята история и новата, както и реалнит? пр?дмети изучаватъ или никакъ или съвс?мъ повърхносно. Нам?сто да напр?дватъ съ търп?ние и старание, т? пр?дъвковать миналото. Такива с? героит? на Стара Гърция, т? с? станали нещастие за модерната гръцка нация.
Гръцкото училище има двама учители и една учителка по р?код?лие. Отъ пос?щението, което направихъ, се ув?рихъ колко с? жалки т?хнит? усп?хи, а особенно пъкъ изъ славянскит? села, д?то първит? четире години се употр?бяватъ, за да почнатъ д?цата едва да разбиратъ, а сл?дъ това давать имъ нови книги и започватъ пакъ отначало, за да разбератъ изкусния езикъ. Много п?ти се ув?рявахъ, че всичкит? учители не разбиратъ н?кои думи и конструкции. Ако м?чнотиит? да схванатъ думит? и смисълътъ на книжовния езикъ с? гол?ми въ Гърция за д?цата, то с?щит? т?зи мъчнотии въ славянска Македония с? почти непр?одоляеми.
Пос?тихъ и българското училище, което има трима учители. Тукъ в?е съвс?мъ другъ духъ. Вървятъ полегка, но съзнателно, не работятъ строго педагогически, но затова пъкъ учителит? работятъ съ устойчивость върху своята задача и получаватъ хубави резултати. Помещението за ученицит?, числото на които постоянно се увеличава, е т?сно. Българинътъ дохажда полегка въ съзнание къмъ коя страна принадл?жи той.“
[12]
След като опасността от разрастване на униатството отшумява, през 1868 година Патриаршията отзовава Партений Зографски и отново връща в Дойран Мелетий, който веднага издейства от турските власти арестуването на Киро Ристенин и се опитва да затвори българското училище. Ристенин е заместен от помощника си
Христо Телятинов
, а българските първенци пращат писмо до Цариградското българско читалище, в което молят да им бъде изпратен учител. От Цариград изпращат младия
Стоян Михайловски
, който заедно с помощника си Телятинов между 1872 и 1873 урежда образцово българско училище и читалище в Дойран. В 1872 след основаването на
Българската екзархия
в града е основана и самостоятелна
българска църковна община
с председател хаджи Дине Хаджидимитров и видни членове Киро Ристенин, Коста Ичков, Христо Бръзицов, Коста Ахтаров, Хаджи Киро, Костадин Кьосев и други. В 1873 година обаче Михайловски е арестуван от османските власти и българското училище е затворено.
Александър Синве
(?
Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique
“) в 1878 година пише, че в Дойран живеят 3600 гърци, а цялата Поленинска епархия е населена с православни българи.
[13]
Според ?
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
“, издадена в
Константинопол
в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година в
Дорян
(Dorian) има 815 домакинства с 1012
мюсюлмани
и 1524
българи
.
[14]
Според решенията на
Берлинския конгрес
през 1878 година Дойран с цяла
Македония
остава в рамките на
Османската империя
.
В гръцкото училище в Дойран преподава Христо Мачуковски на гръцки и на български до 1878 година. Българско училище е отворено от Екзархията отново през 1880 година. След основаването на Екзархията наследилите Мелетий патриаршески владици Теоклит (1882 ? 1886), Герасим (1886 ? 1888) и Йоаким не позволяват на българите да ползват черквите в града и българите започват на всеки празник да ходят да се черкуват в съседното село
Владая
(днес Акритас, Гърция).
В 1888 след като владиката Йоаким забранява честването на ?Свети Кирил и Методий“ с аргумента, че празникът е политически, българската община построява отделна църква до езерото, която им служи до 1908 година.
[15]
В града се учредява и българско девическо училище, а мъжкото прераства в прогимназия.
В 1894 година учителят
Антон Костов
получава писмо от своя съученик от
Солунската българска гимназия
Гоце Делчев
за основаване на комитет на
Вътрешната македоно-одринска революционна организация
в града. На Великден 1895 година лично Гоце Делчев основава революционния комитет в Дойран. След като Антон Костов е преместен за учител в
Гевгели
, начело на комитета застават председателят
Янаки Илиев
,
Никола Минцев
и
Никола Хаджиташев
. Четите на ВМОРО за кратко време очистват района на Дойран от вилнеещите турски разбойнически шайки и обуздават произвола на турските власти. Дойран влиза в Първи
Солунски революционен окръг
и дава много четници на революционната организация. Убиецът на румънския журналист от
куцовлашки
произход
Стефан Михайляну
? събитие за кратко изправило в началото на XX век
България
и
Румъния
на прага на войната ? е дойранецът Кольо Прочков. В Дойранско революционната организация води борба и срещу
гръцката
и
сръбска пропаганда
. В Дойран е убит видният
гъркоман
Дели Григор, а в село
Патарос
сърбоманският
поп Янко.
Удар върху Дойранския комитет на ВМОРО нанасят
Валандовската афера
от 1899 и особено
Солунската афера
от 1901, след която са заточени Антон Костов, Никола Минцев,
Никола Текелиев
и Никола Хаджиташев. Ръководството на Дойранския комитет е поето от
Георги Кулишев
и
Тенчо Тенчев
.
След
Солунските атентати
са арестувани много първенци и учители в Дойран и казата. На 21 април - учителите Никола х. Тачев, Янаки Илиев и Христо Митов. На 2 май е арестуван председателят на българската църковна община
йеромонах Аверкий
и под строг конвой е изпратен в родния му град Тетово, където е арестуван. Арестите и преследванията продължават, а училищата, останали без учители, са затворени.
[16]
В 1900 година според
Васил Кънчов
в Дойран живеят 4000 българи християни, 2300 турци, 160 евреи и 320 цигани.
[17]
Поради преобладаващото турско население в града Дойран не взима активно участие в
Илинденското въстание
. След въстанието ВМОРО освен срещу османската власт започва борба и с нахлуващите в Дойранско гръцки
андартски
чети, които намират опора в отчасти
гъркоманските
села
Валандово
и
Богданци
.
По данни на секретаря на екзархията
Димитър Мишев
в 1905 година в Дойран живеят 2072 българи екзархисти, 1040 патриаршисти гъркомани и 160
патриаршисти сърбомани
.
[18]
В 1906 година
Хенри Брайлсфорд
също отбелязва в ?Македония, нейните народи и тяхното бъдеще“, че
?
|
половината град е ?гръцки“ като политика, макар и никога да не се е говорила и дума гръцки в него.
[19]
|
“
|
Според Кирил Хаджидинев около 1910 ? 1912 година Дойран има 1600 ? 1650 къщи, половината от които турски, 500 български православни, 150 гъркомански, 20 сърбомански, 60 цигански, 40 ? 50 еврейски и 10 български протестантски. Градът има население от около 7500 ? 8000 души, от които 3000 българи, 700 гъркомани, 50 ? 60 сърбомани, 200 цигани, 100 евреи и останалите турци.
[20]
Сходни числа дава и
Георги Трайчев
в ?Дойран и неговото езеро“:
?
|
Дойранъ до балканската война броеше 1400 к?щи, отъ които: 700 турски, 570 български, 130 гъркомански, 15 сърбомански, 5 протестантски и 40 еврейски. Населението възлизаше до 7000 д., отъ които: 3000 турци и евреи, а 4000 българи.“
[21]
|
“
|
В 1901 година българите в Дойран построяват ново прогимназиално училище, наречено ?Екзарх Йосиф I“, а през 1911 година печелят от гъркоманите и катедралната църква на града ?Свети Илия“. Патриаршистите си построяват нова църква ?
Свети Георги
“ от другата страна на рекичката на запад от ?Свети Илия“, която е известна като Гръцката църква.
През август 1912 година, вторник преди
байрам
членът на ВМОРО
Борис Демирджиев
извършва бомбен атентат на пазара в Дойран, при който са убити между 35 и 50 души.
Дойран е освободен след 541 години османска власт през октомври 1912 година от части на
Седма рилска дивизия
, като местната чета на ВМОРО, начело с подпоручик
Никола Лефтеров
действа в тила на османските войски. В града е въведено българско управление с избрани от народа представители, а околията е включена административно към
Кукушки
окръг. В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Дойранска околия е назначен Ив. Тонков.
[22]
При избухването на Балканската война 56 души от Дойран са доброволци в
Македоно-одринското опълчение
.
[23]
Началникът на организирания от сръбските власти в Централна Македония Тиквешки окръг Душан Николич пише на 15 януари 1913:
?
|
Българите в Дойран имат местен отряд, полицейска власт, окръжен съд, поща и телеграф и около 160 войника, 40 ? 50 четници (местни членове на ВМОРО) и 5 офицери... В самия Дойран има около 450 турски домакинства, 320 български, 240 гръцки и 12 сръбски... Ако искаме в този район да формираме наша власт, това може да стане единствено със сила...
[24]
|
“
|
Градът се радва кратко на свободата си. През
Междусюзническата война
две гръцки дивизии настъпват пред Дойранските възвишения към позициите на трета бригада от
Трета пехотна балканска дивизия
, командвана от полковник
Константин Каварналиев
. Планът на гръцкото командване е чрез пробив край Дойран да си осигури бърз и безпрепятствен преход към
Струмица
, а оттам през
Дупница
към
София
. С цената на живота на полковник Каварналиев и половината от личния състав на двата полка от балканската дивизия в
Битката за Дойран
, гърците са спрени, но българските части са принудени да се изтеглят. По време на
Междусъюзническата война
в Дойран са погребани 279 български военнослужещи.
[25]
На 5 юли гръцките войски влизат в Дойран и извършват страшно клане. Кореспондентите на френския вестник ?Мир“ на 18 юли 1913 пишат:
[26]
?
|
В Дойран разлагащите се трупове издаваха такава смрад и воня, че не можехме да спрем повече от няколко минути
|
“
|
Според
Букурещкия договор
градът остава в
Сърбия
, а гарата му в
Гърция
(днешното гръцко село
Дойран
).
След Междусъюзническата война Дойран започва бързо да запада, вследствие на загубата на икономическия си хинтерланд и масова емиграция. Градът попада в сръбски ръце ? четвърта страна, несвързана с нито една от трите основни партии ? българската, гръцката и турската и всички етнически и религиозни групи от населението масово го напускат ? по-голямата част от турците към Турция, значителна част от българите към България, предимно в
Струмица
, а гъркоманите, начело с последния дойрански патриаршески епископ
Фотий
(1904 ? 1913) (държан до края на войната в арест от българските власти) се изселват от града в съседните южни села, останали в Гърция както и в Кукуш и Солун.
[27]
Към края на 1913 година в Дойран остават около 4000 жители.
След установяването на сръбската власт
ВМОРО
възобновява дейността си в Дойранско и изгражда в града разузнавателен пункт, начело с
Аргир Манасиев
. Сръбските власти започват терор над българското население и принуждават голяма част от българската интелигенция да напусне града. Учителите дойранци
Тома Захов
и
Никола Янишлиев
, например, са прогонени в България, защото отказват да подпишат декларация, че са сърби.
[28]
След намесата на България в
Първата световна война
Дойран е отново освободен, този път от сръбска власт, на 19 ноември 1915 година от
Втора пехотна тракийска дивизия
, като българските части са посрещнати с неописуем ентусиазъм, цветя и викове ?ура“.
[29]
Според
Димитър Гаджанов
през април 1916 година в Дойран живеят 748 турци и 2452 българи.
[30]
След спирането на българското настъпление на сръбско-гръцката граница от страна на германското командване, Дойран се оказва на самата фронтова линия и през пролетта на 1916 година населението на града е евакуирано в
Струмица
и
Валандово
. Църквата е изцяло унищожена, а материалите от нея са използвани за военните окопи.
[31]
В следващите 3 военни кампании ? през 1916, 1917 и 1918 г.,
съглашенските
войски правят 5 опита да пробият българската отбрана при Дойран, като и 5-те завършват с неуспех на Антантата и огромни жертви. Особено тежка и кръвопролитна е последната
Дойранска битка през септември 1918 година
, когато българската
Девета пехотна плевенска дивизия
, под командването на генерал
Владимир Вазов
, отблъсква настъплението на четири английски и две гръцки дивизии.
[32]
В жестоките боеве през Първата световна война целият град Дойран е почти напълно разрушен от съглашенската артилерия и по-голямата част от населението му се изселва в
България
. В София бежанците от Дойран основават квартал
?Света Троица“
, част от район
?Илинден“
.
По
Ньойския мирен договор
1919 година Дойран остава в
Кралството на сърби, хървати и словенци
.
След разрушаването на града около 80 ? 90 рибарски семейства в 1919 ? 1920 създават ново селище на 5 километра на север в местността Топлец, в близост до основите на стария Тавриана и го наричат Нов Дойран. Сръбската власт се опитва да колонизира района и създава с 29 сръбски семейства селото
Сретеново
. Постепенно хората започват да се завръщат и в стария град Дойран и по традиционни причини административният център е разположен в него, положение запазено и до днес. Така започва паралелното съществуване на двете силно свързани и като традиция, и като име, и като икономика населени места ? вече селата Стар и Нов Дойран.
Дойранчани участват активно в съпротивата на
ВМРО
срещу новите сръбски окупатори. През 1919 година девет души от Дойран се подписват под Манифеста на македонските студенти до Великите сили за оставяне на
Македония
в границите на
България
.
[33]
Дойранчанецът Илия Бугарчев е сред основателите на
Студентското дружество ?Вардар“
.
[34]
Дойранчаните
Димитър Гюзелов
и Йордан Сапунджиев са основатели и основни фигури в
ММТРО
и са осъдени на
Скопския студентски процес
през 1927 година,
[35]
а лидерът на ММТРО в Дойран Никола Чакъров и членът на организацията Борис Ангюшев са убити.
[36]
[37]
В Дойранско действат четите на войводите
Йосиф Киров
и
Христо Андонов
. На 17 юни 1929 година четата на Йосиф Киров е открита близо до връх Висока чука над Дойранското езеро. Деветимата четници на
ВМРО
оказват няколко часа съпротива на сръбската жандармерия и при пробиването на блокадата загиват войводата Йосиф Киров заедно с още двама четници. Сръбските потери дават 13 убити, в това число и командирът им капитан Желкович.
[37]
През април 1941 година Дойран е освободен за трети път и влиза в
България
като
околийски
център до есента на 1944 година. По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Иван Н. Поповски от Дебър е български кмет на Дойран от 1 септември 1941 година до 13 май 1942 година. След това кмет е Никола П. Николов от Скопие (13 май 1942 - 9 септември 1944).
[38]
След това градът влиза в рамките на нова комунистическа
Югославия
.
Днес от македонската страна на Дойранското езеро има 4 почти свързани селища: от север на юг ?
Николич
, Нов Дойран, Стар Дойран и
Сретеново
, в които живеят над 4000 жители. Стар Дойран, разположен на мястото на историческия град, е курортно село, център на община
Дойран
с 363 жители ? 255 македонци, 6 албанци, 57 турци, 9 роми, 1 влах, 32 сърби, 3 други.
Нов Дойран, селото, възникнало след Първата световна война на 5 километра северно от стария град, има 1100 жители ? 1023 македонци, 11 албанци, 23 турци, 14 роми, 27 сърби, 1 бошняк, 1 друг.
[40]
Основният поминък в района продължава да е рибарството, като освен риболова с мрежи дойранци практикуват и стария изключително атрактивен начин за ловене на риба с помощта на
корморани
. От средата на 1950-те години населението в селищата по крайбрежието на езерото започва да се занимава и с туризъм, който силно се развива през 1980-те.
От началото на 90-те районът навлиза в период на икономически упадък, свързан и с катастрофалното свиване на езерото и надвисналата над него екологична катастрофа. От началото на XXI век екологичното равновесие в екорегиона се стабилизира и езерото вече е с ниво почти равно на това отпреди 1988, което води и до увеличаване на заетостта през туристическия сезон.
- Развалините на изградената от дойранци в 1848 катедрална църква ?
Свети Илия
“, надвиснали над пътя покрай езерото, дълги години напомнят за разрушаването на града. В 2003 година Северна Македония започва проект за възстановяване на дойранската катедрала.
[41]
- Старата сравнително запазена турска часовникова кула.
- Развалини от
големия хамам
и от турска чешма.
- Природонаучен музей с екземпляри от дойранската флора и фауна.
- Дойранският манастир ?Свети Партений Зографски“
, състоящ се от манастира ?Света Мария Магдалена“, в който има храм посветен на руските светители новомъченици ? царското семейство на цар
Николай II Романов
и малък храм ?Свети Максим Изповедник и Свети Григорий Палама“.
- Развалините на Тавриана в местността Тополец край Нов Дойран.
- В Дойран се провеждат фестивалите ?
Дойрански ръкувания
“ и ?
Полински нощи и зори
“.
- Тавриана
произлиза от
старогръцкото
τα?ρο? (таурос),
бик
, което възхожда към
индоевропейското
*teur ? от корена *teu ?
дебел
,
силен
.
[42]
- Поленин
/
Полин
има две алтернативни етимологии ? българска, от
поле
, т.е.
полски град
, и гръцка, от π?λι?,
град
.
[43]
- Дойран
произлиза от турската дума
далян
, която означава
място, богато на риба
.
- В пътеписа на Евлия Челеби е запазена следната легенда за завоюването на града:
Войската на Евренос бей дошла от изток между планините Беласица и Круша. Било зима и езерото било замръзнало и покрито с дебела снежна покривка. Изглеждало като голямо равно поле. По нареждане на Евренос бей войската минала напряко през полето и стигнала до град Полин. Гражданите видели турците и се зачудили откъде са дошли. Евренос обяснил, че са дошли през полето и посочил езерото, а гражданите на Полин му казали, че това не е поле, а замръзнало езеро, изглеждащо като поле. Беят разбрал, че с войската си е имал страшен късмет и наредил богато угощение за войниците. Яли и пили три дни и три нощи. И когато беят питал войската дали са доволни, те му отговаряли ?Доюрдум“ (наядох се) или ?Доюрмак“ (наяждане) или ?Доюран“ (наяден). От тези думи произлязло и името Дойран.
- Друга легенда е свързана с момата Дойрана и хубавия Лабин:
В града имало една хубава мома, която се казвала Дойрана. Тя била влюбена в овчарчето Лабин. Една неделя в града се виело хоро, на което били хванати всички моми и ергени. Там била и Дойрана с Лабин. Изведнъж се появил харамбашията Джемо, който като видял хубавата Дойрана я грабнал, а Лабин тежко ранил със сабята си. Но Дойрана скочила от коня и изтърчала към Лабин. Макар и ранен тя успяла да го довлече до езерото, и за да не попаднат в ръцете на Джемо двамата се удавили във водите му. Оттогава името на езерото станало Дойранско, а на града Дойран.
По тази легенда известният македонски композитор
Трайко Прокопиев
е написал балета ?Лабин и Дойрана“, игран за пръв път в сезона 1957/58 година.
- Третата легенда също е свързана с Дойрана:
В град Полин имало една много хубава девойка, която се казвала Дойрана ? висока, черноока, с кръшна снага. Дойрана със своите другарки всяка вечер отивала на чешмата, разположена в голямата равнина на изток от града. Една вечер когато Дойрана отишла за вода с другарките си на чешмата дошъл и нейната изгора, хубавият Лабин. Докато Дойрана и Лабин си говорили, другарките на Дойрана напълнили менчетата и гюмовете със студена вода и си тръгнали за дома. Дойрана и Лабин останали сами дълго време. Когато Дойрана видяла, че другарките ? са си заминали и са я оставили сама, се ядосала много и набързо напълнила с вода своите менци и побързала да ги настигне, защото вече се било стъмнило и я било страх да си ходи сама. В бързането да настигне другарките си забравила чешмата отворена. Цяла нощ от чешмата текла вода и на другия ден полянци видели, че цялата долина е пълна с вода и вместо хубава поляна има езеро. Когато полянци разбрали, че Дойрана е забравила чешмата да тече цяла нощ, и че тя е виновникът за появата на езерото, го кръстили на нейното име Дойранско езеро, а града нарекли Дойран.
На Дойран е наречена улица в кварталите ?
Белите брези
“ и ?
Красно село
“ в
София
(
Карта
).
- Янишлиевъ, Борисъ Д. ?Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година“, (Спомени), София, март 1934.
- Трайчевъ, Георги. ?Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923.
- Хаджидинев, Кирил. ?Дойран. Разцветът и гибелта на един град“, С. 1960.
- Попхристов, Г. ?По-забележителни особености на кукушкия-дойранския говор“. ? ?Македонски преглед“, № 1 ? 2, 1936.
- Αγγελ?πουλο?, Αθαν?σιο?, ?Ο Ελληνισμ?? τη? Δο?ρ?νη? (1907 ? 1928)“, 1980 (Ангелопулос, Атанасиос. Дойранският елинизъм (1907 ? 1928)
- Αγγελ?πουλο?, Αθαν?σιο?, ?Ο ελληνισμ?? Δο?ρ?νη? και ο επ?σκοπο? Πολυαν?? Φ?τιο? Παγι?τα?“, Αν?τυπο, Θεσσαλον?κη, ?Α.Π.Θ.“, 1980 (Ангелопулос, Атанасиос. ?Дойранският елинизъм и поленинският епископ Фотий Пайотис“)
- Теменугов, Мито. До?ран До?ранско во минатото и денес, Скоп?е, 1972.
- ↑
Херодот. История. Книга 5.
- ↑
Lubbock, John. 1865, Pre-historic Times, as Illustrated by Ancient Remains, and the Manners and Customs of Modern Savages. London: Williams and Norgate
- ↑
Трайчевъ, Георги
. ?Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 6: ?Българит? и сегашния градъ именуватъ
П?олинъ
, само турцит? го наричатъ Дойранъ.“ Постепенно в началото на 20 век официалното турско име започва да измества българското в езика на неместните българи, точно каквото се случва и с
Валовища
/Демир Хисар,
Ругуновец
/Карасуле,
Горно Върбени
/Екши Су,
Суровичево
/Сорович, Пазар/
Енидже Вардар
и други селища.
- ↑
Евлия Челеби. ?Пътепис“. том VII
- ↑
Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 285
- ↑
?История на България, т.5, Българско възраждане. XVIII ? средата на XIX век“, София, 1985, стр.96.
- ↑
?Цариградски вестник“, 1852, бр. 95 ? 96.
- ↑
Сивриев, Сава.
Църквата ?Свети Пророк Илия“ ? Дойран (Северна Македония)
// Научен център за православна култура и изкуства ?Свети Архангел Михаил“, 29.06.11. Посетен на 6 април 2014 г.
- ↑
Трайчевъ, Георги. ?Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека № 2, София, 1923, стр. 12.
- ↑
Hahn, J.G. ?Reise durch die Gebiete des Drin und Wardar unternommen im Jahre 1863“, Wien 1867, 254.
- ↑
Вайгандъ, Густавъ
.
Аром?не: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ром?не или цинцаре
. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 225.
- ↑
Вайгандъ, Густавъ
.
Аром?не: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ром?не или цинцаре
. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 226.
- ↑
Synvet, A
.
Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique
. 2
me
edition. Constantinople, Imprimerie de ≪l'Orient illustre≫, 1878. p. 49.
(на френски)
- ↑
?Ethnographie des vilayets d'Adrianople, de Monastir et de Salonique“. Constantinople, 1878
- ↑
Иван Снегаров. ?Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата“
Архив на оригинала от
2013-11-03 в
Wayback Machine
..
- ↑
Писмо на българския екзарх
Йосиф I
до министъра на външните работи на България, 17 май 1903 г.
ЦДА
, фонд 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 8 гръб
- ↑
К?нчовъ, Василъ
.
Македония. Етнография и статистика
. София, Българското книжовно дружество, 1900.
ISBN 954430424X
. с. 162.
- ↑
Brancoff, D. M
.
La Macedoine et sa Population Chretienne : Avec deux cartes etnographiques
. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Editeurs, 1905. p. 100 ? 101.
(на френски)
- ↑
Brailsford, H. ?Macedonia: Its Races and Their Future“, Chapter V. The Bulgarian movement, Methuen & Co., London, 1906, р. 140.
- ↑
Хаджидинев, Кирил.
Дойран. Разцветът и гибелта на един град
. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1960. с. 32.
- ↑
Трайчевъ, Георги. ?Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 5.
- ↑
Генов, Георги.
Беломорска Македония : 1908 - 1916
. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007.
ISBN 978-954-679-146-4
. с. 125.
- ↑
Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция ?Централен военен архив“
. София, Главно управление на архивите, Дирекция ?Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006.
ISBN 954-9800-52-0
. с. 843.
- ↑
Теророт и денационализаци?ата во ?угоисточна Македони?а ме?у 1912 ? 1913
- ↑
ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 34.
- ↑
Цитирано по: Даскалов, Георги. ?Българите в Егейска Македония ? мит или реалност“. София, 1996, стр. 138.
- ↑
Απο την Επισκοπ? Πολυαν?? στην Ιερ? Μητρ?πολη Πολυαν?? και Κιλκισ?ου (Ιστορικ? Αναδρομ?)
- ↑
Пърличев, Кирил. ?Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912 ? 1915)“, книгоиздателство ?Ал. Паскалев и С-ие“, София, 1918 г.
- ↑
Колектив.
Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944
. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 357.
- ↑
Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс ?Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство ?Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 246.
- ↑
Димитровъ, Гр. п.
Какъ превзехме черквата ?Св. Илия“ въ Дойранъ
//
Илюстрация Илиндень
X (8 (98). София, Издание на Илинденската Организация, октомврий 1938. с. 4 ? 5.
- ↑
Зафиров, Димитър. ?Отбраната при Дойран“. в: Военноисторически сборник, брой 1, 2004.
, архив на
оригинала
от 24 април 2009
,
https://web.archive.org/web/20090424083734/http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_1/01.htm
, посетен на 27 юли 2007
- ↑
Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 ? 1941). София, БАН, 1988, стр. 157.
- ↑
Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 ? 1941). София, БАН, 1988, стр. 160.
- ↑
Църнушанов, Коста
.
Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него
. София, Университетско издателство ?Св. Климент Охридски“, 1992. с. 136-137.
- ↑
Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 ? 1941). София, БАН, 1988, стр. 55.
- ↑
а
б
Националноосвободителната борба в Македония, 1919 ? 1941 г., МНИ, София
- ↑
Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година
// Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑
Съответно Стар и Нов Дойран.
- ↑
Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
, архив на
оригинала
от 15 септември 2008
,
https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/
, посетен на 6 септември 2007
- ↑
МПЦ. Донаци?а за соборниот храм во Стар До?ран
- ↑
Toponomastica
- ↑
Трайчевъ, Георги. ?Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 6.
- ↑
Сайт на Община Троян
.
Исторически градове в Северна Македония
|
---|
| Идентифицирани
| |
---|
| Предполагаеми
| |
---|
|
|
Тази статия е включена в списъка на
избраните
на
8 август 2006
. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
|