Георги Мишев

Георги Мишев
	Георги Мишев
Роден	3 ноември 1935 г. (88 г.) Йоглав , Царство България
Професия	сценарист , писател , редактор
Националност	България
Жанр	разказ , роман , сценарий , очерк
Известни творби	?Матриархат“ ; ?Вилна зона“ ; ?Селянинът с колелото“ ; ?Дами канят“ ; "Дунав мост"
Награди	? Златен ланец “ (1998) ; ?Петко Р. Славейков“ (2003) ; Голямата награда за литература на Софийския университет (2006) ; ?Константин Константинов“ (2013) ; ?Райко Алексиев“ (2014) ; ?Йордан Йовков“ (2015)
Деца	Михаил Вешим и Цветан Гемишев
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	бележки Народен представител в: ; VII ВНС ;
	Георги Мишев в Общомедия

Георги Мишев Иванов е български сценарист , писател и редактор .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Георги Мишев Иванов е роден на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав , Ловешко. Завършва Техникума по ветеринарна медицина ?Цанко Патарински“ в Ловеч (1953) и журналистика в Софийския държавен университет (1958).

В периода 1958 ? 1967 г. е окръжен кореспондент на в-к ?Септемврийче“ в Ловеч . Член на литературен кръжок ? Христо Кърпачев “ (Ловеч). През 1966 г. е организатор и съставител на първия алманах на писателите в Ловеч, озаглавен ?С дъх на люляк“.

Редактор в издателство ? Народна младеж “ (1967 ? 1970), редактор (1970) и сценарист (1973) в ? Киностудия Бояна “ (София).

Автор на разкази, повести и романи за възрастни и деца. Сред тях са ?Осъмски разкази“, ?Хлапето“, ?Носачи на жалони“, ?Адамити“, ?Матриархат“, ?Вилна зона“, ?Селянинът с колелото“, ?Дами канят“ и ?Патриархат“. Неговите сценарии за игрални филми са влезли в златния фонд на българското кино. Сред тях са ? Преброяване на дивите зайци “ и ? Вилна зона “ на режисьора Едуард Захариев , ? Дами канят “ и ? Самодивско хоро “ на режисьора Иван Андонов , ? Не си отивай “, ? Момчето си отива “, ? Селянинът с колелото “, ? Матриархат “ на режисьора Людмил Кирков и др.

Член на Съюза на българските писатели . Председател е на Обществения комитет за екологична защита на Русе от създаването му на 8 март 1988 г. Народен представител в VII велико народно събрание (1990 ? 1992).

Негов син е писателят хуморист Михаил Вешим .

Признание и награди [ редактиране | редактиране на кода ]

Заслужил деятел на културата (1981)
Специална награда на XV кинофестивал на българския игрален филм (1978)
Награди от кино-фестивали в Локарно , Карлови Вари , Москва и др.
Националната награда за детска литература ?Петко Р. Славейков“ (2003)
Голямата награда за литература на Софийския университет (2006)
На 27 април 2006 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Ловеч ?За принос в утвърждаване престижа на Ловеч в страната и чужбина“. ^[3]
Националната награда за детска литература ?Константин Константинов“ (2013) ^[4]
На 7 март 2014 г. получава Националната литературна награда за хумор и сатира ?Райко Алексиев“ , връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата . ^[5]
На 21 ноември 2015 г. в Добрич получава връчваната на пет години Национална литературна награда ?Йордан Йовков“ . ^[6]^[7]^[8]

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

Синеокият рибар. Разкази за В. Левски . София: Народна младеж, 1958, 35 с. (2 изд., 1987)
Две момчета и Олимпи. Малка повест . 1961
Осъмски разкази . 1963
Хлапето. Разкази за юноши . 1964
Адамити. Разкази . 1966
Добре облечени мъже. Прости провинциални разкази . Варна: Георги Бакалов, 1967, 160 с.
Матриархат . София: Народна младеж, 1967, 161 с. (2 изд., 1978; 3 изд., София: УИ ?Св. Климент Охридски“, 2006, 114 с.)
Носачи на жалони. Повест за юноши . 1968 (2 изд., София: Отечество, 1980, 127 с.)
Приказки по домофона . София: Български писател, 1969, 52 с.
Есенен панаир. Разкази и новели . София: Народна младеж, 1970, 280 с.
Гумена глава. Повест за деца . София: Български писател, 1971, 100 с.
Отдалечаване. Повест . 1973
Гнездото на кълвачите. Приказка . 1974
Вилна зона. Повест . София: Отечествен фронт, 1976, 138 с. (2 изд., София: Народна младеж, 1985, 188 с.; 3 изд. Велико Търново: Слово, 2004, 225 с.)
Киносценарии (Момчето си отива. Не си отивай. Преброяване на дивите зайци. Самодивско хоро) . 1978
Произведено в провинцията. Новели . Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 177 с.
Бозайници. Разкази . София: Профиздат, 1982, 189 с.
Пъпна връв. Две повести . 1982
Селянинът с колелото. Избрана проза . 1985
Дами канят. Роман . София: Български писател, 1986, 197 с. (2 изд., София: Слънце, 2006, 239 с.)
Майстор в храстите. Приказка за деца . 1986
Добър ден, господин учителю. Разкази за деца . София: Отечество, 1987, 120 с.
Четиво за мислещи тръстики. Разкази . 1992
Село край дворец . София: Балкани, 1998, 50 с.
Дунав мост. Роман . София: Хемус, 1999, 375 с.
Сламено сираче. Роман за юноши . София: Егмонт, 2004, 148 с.
Патриархат . София: Литературен форум, 2008, 527 с.
Преброяване на дивите зайци. Избрани разкази и новели . София: Сиела, 2008, 416 с.
Мир на страха ни . Пловдив: Хермес, 2015, 527 с. ^[9]

Филмография [ редактиране | редактиране на кода ]

? Патриархат “ (7-сер. тв, 2005) ^[10]
? Дунав мост “ (7-сер. тв, 1999)
? Зона В-2 “ (1989)
? Есенно слънце “ (1982)
? Дами канят “ (1980)
? Почти любовна история “ (1980)
? Лъжовни истории “ (1977)
? Матриархат “ (1977)
? Не си отивай! “ (1976)
? Самодивско хоро “ (1976)
? Вилна зона “ (1975)
? Селянинът с колелото “ (1974)
? Шосе Е-107 “ (1974)
? Преброяване на дивите зайци “ (1973)
? Момчето си отива “ (1972)
? По улица Раковски “ (1970, документален късометражен)
? Ако не иде влак “ (1967, късометражен)

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ ?Литературен конкурс ?Златен ланец“ 1995 ? 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
↑ Ваня Шекерова, ?Очите ми ? зелени, баща ми ? известен (част 1)“ , eva.bg, 21 април 2013 г.
↑ Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей ? Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК ?Витал“, Вт., 2009, с. 59 ? 62. ISBN 978-954-8259-84-2
↑ ?Носители на Националната награда ?Константин Константинов“ ? 2013 г.“ , Сливенски новини, 8 май 2012 г.
↑ ?Георги Мишев с наградата ?Райко Алексиев“ , електронен бюлетин ?Културни новини“, 7 март 2014 г.
↑ Валентина Добринчева, ?Георги Мишев получи Националната литературна награда ?Йордан Йовков“ , dariknews.bg, 21 ноември 2015 г.
↑ Станислава Кръстева, ?Писателят Георги Мишев получи националната литературна награда ?Йордан Йовков“ , topnovini.bg, 21 ноември 2015 г.
↑ ?Георги Мишев получи националната литературна награда ?Йордан Йовков“ , bta.bg, 21 ноември 2015 г.
↑ Откъси от ?Мир на страха ни“ на Георги Мишев , Портал за култура, изкуство и общество, 13.11.2014 г.
↑ Геновева Димитрова , ?Фейлетонен трагизъм“ , рец. във в. ?Култура“, бр. 41, 25 ноември 2005 г.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Георги Мишев .

[1] ?Литературен конкурс ?Златен ланец“ 1995 ? 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.

[2] Ваня Шекерова, ?Очите ми ? зелени, баща ми ? известен (част 1)“ , eva.bg, 21 април 2013 г.

[3] Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей ? Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК ?Витал“, Вт., 2009, с. 59 ? 62. ISBN 978-954-8259-84-2

[4] ?Носители на Националната награда ?Константин Константинов“ ? 2013 г.“ , Сливенски новини, 8 май 2012 г.

[5] ?Георги Мишев с наградата ?Райко Алексиев“ , електронен бюлетин ?Културни новини“, 7 март 2014 г.

[6] Валентина Добринчева, ?Георги Мишев получи Националната литературна награда ?Йордан Йовков“ , dariknews.bg, 21 ноември 2015 г.

[7] Станислава Кръстева, ?Писателят Георги Мишев получи националната литературна награда ?Йордан Йовков“ , topnovini.bg, 21 ноември 2015 г.

[8] ?Георги Мишев получи националната литературна награда ?Йордан Йовков“ , bta.bg, 21 ноември 2015 г.

[9] Откъси от ?Мир на страха ни“ на Георги Мишев , Портал за култура, изкуство и общество, 13.11.2014 г.

[10] Геновева Димитрова , ?Фейлетонен трагизъм“ , рец. във в. ?Култура“, бр. 41, 25 ноември 2005 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]